Това не съм изпитвала, не мога да го отрека, не ми е познато.
Изпитвала съм другото и твърдо го знам.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

ама айде ти вече започна и да се глезиш, да не ти съчустваме че не знам си кво си, да не ти казваме еди кво си, да не те успокояваме, или като не те успокояваме защо не, всъщност какво искаш?

“Толкова много програми, пари и усилия за ромите, а за циганите никой не мисли.”[/

Защото не знаят какво да ти кажат, затова. А се чувстват длъжни насила да изпитват емпатия. Weird.

Subdominans.

Защото ние не поръчваме живота си, но го живеем въпреки всичко.

Ох, писах не толкова в смисъл "защо искате да се успокоя", а по-скоро "защо това точно да ме успокои". Всеки човек има своите болки, минава през своето страдание, среща хора, които имат или нямат нещо да му казват в този живот...Но аз не се чувствам по-добре знаейки, че и други страдат. Не ми помага да мисля, че на този свят има толкова страдание. Идеята, че и на Вуте му е зле, не само на мен не ме кара да се радвам. Бих предпочела да има повече щастливи хора и много по-малко нещастни. Ето това вече би ме успокоило повече.

Различно тълкуване: "не си сама в страданието си". Счита се, че помага. На мен не ми помага по никакъв начин също. Все едно двама ранени и единият да ги боли по-малко щото и другият го боли.

Чета те и си мисля, че много си имала, затова така тежко преживяваш загубата. Тия работи, дето говориш, че той е бил за теб, аз мислех, че само в приказките се случват. А в живота хората мечтаят, търсят, чакат, падат, стават, изтупват се и се учат да живеят с каквото Бог дал.

Ще търсиш силата в себе си и няма да я даваш така лесно на следващия мъж в живота си.

Истината, Ева, е, че ще те боли още много и дълго. Вероятно, пак ще се виниш, пак ще преосмисляш всичко, пак ще пишеш тук, пак ще говориш с приятелките...
По някое време, не знам кога, след дни месеци, години, зависи си от теб, ще започнеш да се успокояваш, болката сякаш ще отминава. Но пак ще се връща и то изведнъж, и то неочаквано, и ще усещаш още по-силно, колко си безсилна да промениш фактите.
Не можем да променим случилото се, опитваме се да намерим собствен начин да живеем с него.
Хич няма да ти е лесно. Има голяма вероятност да става и по-трудно. И няма да ти пиша, че си силна жена, защото това каква си, няма значение за това, какво те чака, а само за това как ще го приемеш и преживееш. Пожелавам ти да се справиш. Пожелавам ти с цялото си сърце да бъдеш щастлива отново. Моля те, пожелай си го и ти за себе си и не знам как и кога, но ще се сбъдне.

Ева, може това да ти е от полза

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите