позволи ми да те целуна, преди да ни напуснеш,
знаеш, че винаги съм те обичал

Ранима си.
Никой дори не е помислял това в перспективата, в която стига до теб в момента.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ева, съжалявам, опитвах се няколко пъти да пи напиша нещо и все рева, защото и аз все още преживявам нещо подобно.
Но ще ти кажа, че времето лекува, а скръбта идва на талази.
Ще се редуват все по-дълги светли периоди.

Но ти не се и опитваш да се извадиш от болката и травмата.
Трябва съзнателно да направиш първата крачка. Смени жилището, обзаведи го -поиграй си на дизайнер. Или започни някакъво обучене - нещо за теб, което си пропуснала, а си искала. Срещай се с приятели, отидете с детето на почивка или пътешествие. Или тръгнете заедно на танци, рисуване или друго занимаание за мамички и дъщери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от won на 26.06.13 19:13.

Не вярвам, че има някой, който да ти съобщи магическа формула за излизане от подобни душевни кризи. Каквото и да си говорим, нещастието е строго индивидуално състояние и докато не стигнеш дъното му, едва ли ще се оттласнеш от нищото по чужди рецепти. И как не, разбира се, че времето лекува- човек се отдалечава от емоцията, дистанцира се от събитията малко или много, пропуска постепенно живота в себе си, а паметта има спасителното свойство да ретушира и най- мъчителните сцени от живота. Колко време обаче е нужно..., никой не може да ти каже. На един- повече, на друг- по- малко...

Това е положението.
Такива сме. Винаги проглеждаме, че сме били дребнави и егоистични късно. И после си казваме, че ще живеем другояче, но... рядко успяваме.

Прегръщам те. Панацея нямам. И не знам на какъв адрес живее...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако това я кара да се чувства по- добре, ако има нужда, нека пише. Нали затова сме тук, да си помагаме. Няма нужда от Клуб Смърт, нали?

На когото не му се "стои пред ковчега" или се чувства зле от това, да не чете!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на тебе съм ти обещал лампово стъпало, да слушаш
сега е нашта Ева на танала
танал, не е канал, друго е
плюс това я обичам по друг начин, нее....... и прочие
ше ме псуват, ако им пусна Рахманинов, в клубчето
представи си
и ти си ми на сърце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... Eва, малко ми е срашно това, което пишеш... моля те, вземи се в ръце... питах те, кой я обича? ти не реагира на това, обясни ми, че има кой да се грижи... хм... лошо, Седларов... потърси помощ! звучиш като човек, който няма да се справи и да продължи читав напред ...

...къде го чукаш, къде се пука...

... не, не е мила, не е затова... но все за нещо трябва да се хванеш... за да можеш да продължиш напред...

...къде го чукаш, къде се пука...

Сега е момента да си обещаеш повече да не плачеш за нищо и никога. Както и за всичко да разчиташ за всичко единствено на себе си...
Аз го направих на 13, когато почина майка ми.

П.П. Болката ти постепенно с времето ще избледнее. Едва тогава ще можеш да осмислиш всичко и постепенно да промениш нещо около теб. В близките месеци се отдай на отглеждането на дъщеря си и на работата си (автопилот).

Жената е слабо, беззащитно създание, от което няма спасение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите