Ти просто ще живееш както досега. Постепенно просто тази мисъл няма да присъства непрекъснато в теб. Докато си до магазина или гледаш телевизия, или на работа... ще е същото, както когато той е бил жив. Ще останат просто моменти, в които него го няма.
Не мисля, че начинът е да мислиш постоянно за случилото се. По-скоро животът продължава, липсата си седи и постепенно по-рядко ще се сещаш, че би могло да бъде и другояче, ако той беше жив... постепенно ще свикнеш да бъдеш без него. И няма да те боли остро и пронизващо, а ще те обзема по-скоро меланхолия... С времето тя също ще намалее. Просто няма как да запазим болката жива, животът я отмива.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Дръж се мъжки и се опитвай да прогонваш спомените. Занимавай се само със себе си днес и сега. Пазарувай, разхождай се, срещай се с хора. След години болката намалява. Сега просто трябва да живееш с нея и да я преживееш до край, за да поставиш ново начало. Никой не се е върнал от там и всички ще отидем там рано или късно. Тези , които сме останали трябва да продължим напред въпреки всичко. Трудностите в живота са много и от най-различно естество. Огледай се и не бъди егоистка. Всеки има своята история. Всеки се е преборвал с нещо и го е мъчело нещо. Няма абсолютно щастливи хора. Това е временна заблуда. Всеки си носи кръста.

Мен хич не ме бива за разтуха, но едно е сигурно - колкото по-далече си от спомените - толкова по-добре. Ако можеш, смени обстановката и започни нещо, което да не ти оставя време за много размисли.

Иначе всяка дреболия ще те връща назад. Вдигай партакешите и заминавай за по-дълго.

Ей, много знаете някои значи на чужд гръб! То съвети, то за дъщерята да се хванела.. Глупости на търкала! Тя не може да мисли за друг, дори и за дъщеря си не може да мисли в момента, защото потъва, затънала е в болка. Човек трябва да се чувства добре, за да е в състояние да се грижи за друг.

Не всички сме корави и не всички можем да махнем философски с ръка след такова изпитание и да продължим смело да крачим напред.

Ева е много тъжна и объркана...напълно я разбирам. И дете не помага в такъв момент...даже напротив...но не ми се навлиза в разговор....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е така, опитвам се да изляза от болката. Старая се, но понеже не става по-добре, а напротив питам какъв е начинът.
Не мога ей-така да си сменя жилището. Това е нашият дом. Но започнах малко по-малко да му прибирам дрехите, да променям някои неща, да преподреждам, да купувам нови. Ходя при приятели, спя дори при тях. Бях няколко пъти на почивка.
Старая се, наистина.
Опитвах до сега да не мисля за него, да не мисля дори, че го няма. После реших, че ако все бягам от тази мисъл никога няма да приема истински, че го няма. Затова реших да се разтворя в това, да пусна мисълта за неговата липсва изцяло през мен, да мине през всеки мой нерв...ами и това не помага. Не мога да го приема, не успявам да си наложа да го приема.
Не се вкопчвам в болката, болката се е вкопчила в мен.

Това са етапи. Ще трябва да издържиш поне още няколко месеца, докато мине и този. Аз ходих малко на психолог през това време. Мисля, че ми помогна. Поне имаше на кого да споделя. Не, че ми е минало и сега, но поне се търпи.

Най обичам да чета, ама не мога.

Никога не съм имала хъса на онези хора, които умеят да живеят и за които всеки ден е предизвикателство. Аз се страхувам от живота, страхувах се от него дори, когато беше подреден и устроен.
Мисля споменах, че в началото на годината ме беше налегнал страх как нищо необичайно не ни чака вече, че ще бъде само една рутина. Опитвам се да обясня, че след като дори с нормален живот, с него до мен за подкрепа и споделяна на това всичко не съм била въодушевена от това какво следва нататък, как си представяте сега да очаквам бъдещето с нетърпение? Да успявам да черпя сили от идеята, че за мен не всичко е свършило, че и хубаво предстои...та аз не вярвах, че предстои хубаво с него, камо ли без него!

И аз ходя. Посещавам два пъти седмично един мъж и си чатя понякога с една дама (благодаря много на echr за линка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам, ще ти се наложи да си смениш мисленето ми се струва, да се препрограмираш. Най-трудната работа е това, обаче като те тика натам пустия живот...

Само като хрумване (щото на мен ми се мотае из главата такава идея), може да ти се отрази добре да опиташ някакъв екстремен спорт - скачане с парашут, безмоторно летене, делтапланеризъм, каквото и да е. Може пък да ти даде поглед отвисоко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите