|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Кое е по важно?
[re: avatarx]
|
|
| Автор |
sepide (novichka) |
| Публикувано | 27.08.07 02:06 |
|
|
не е въпрос на забавление - понякога се оказваме в абсурдни ситуации, на които автори са собствените ни деца. НО си ги обичаме
| |
|
|
|
Не. Не става въпрос за децата. Всеки излага някакви проблеми. Аз не съм бил женен, но съм намирал помощ в клуба, колкото и да е странно. Що се мотая ту ли? Ами тук има трезво мислещи хора. Знам ли. Харесва ми. Могат да оценят понятия като сарказъм и ирония. Вероятно заради това. А също и понеже, когато някой е ударен разбира по-добре болката
Avatarx
| |
|
|
|
Вярно е когато се появи нов човек вкъщи нормално е да се съобразяваш и с него все пак и той е личност, но ако той реши че има нещо не е ли редно да седне и да поговори човешки както каза моят приятел не е малък ще се разберат.Нужно ли е да ти вдигнат скандал и просто да ти дръпнат ключовете?
stroitelite na vazdushni zamaci vinagi imat dostatachno stroitelen material
| |
|
|
|
Съвсем нормално е да се обадиш и да кажеш идвам си ....еди кога си това си е уважение към родителя.Но е гадно да си нямаш ключ от родната къща моите ключове си ги донесох дори във Франция просто за да си знам че някъде си имам мой дом където съм добре дошла.Ами ако нямах такъв?
А що се отнася до малкото инфо. съжалявам.
Момчето си е савсем нормално и никога не съм го виждала да си създава някакви конфликти ей така за забавление.Ако беше станала някаква издънка добре, но не може да ми кажеш че до опеделен момент всичко ще си е наред и след малко няма да сме доволни ами седни и си го кажи като човек - това и това не ми изнася!
stroitelite na vazdushni zamaci vinagi imat dostatachno stroitelen materialРедактирано от krastava_jaba на 27.08.07 03:25.
| |
|
Тема
|
Re: На теория е точно така -
[re: Markizata]
|
|
| Автор |
anbra (аз) |
| Публикувано | 27.08.07 07:45 |
|
|
страхотен адвокат ще стане от тебе - всичко, което казваш е напълно резонно.
Само дето
- това, че не си длъжен по закон, не значи, че не го правиш по морал
- ако на теб ти сервират тази ситуация /т.е. излизаш в отпуска и се прибираш вкъщи - аууу, някой сменил бравата на вратата, да речем и не можеш да влезеш/ всичките законови положения на секундата ще ти се изпарят от главата
- едва ли въпросният тип силно се е загрижил за самостоятелността на пълнолетния син на жена си и евентуалните последствия за бъдещия му живот точно в този момент и е рекъл да го повъзпитава /с кое право прочее/ за негово добро
- не става ясно чия е къщата - авторката пише "мамината къща", но дори да не е родният дом на момчето, то дори хазяите изхвърлят наемателите след предупреждение и някакъв срок /по закон/
- когато решаваш да имаш дете, знаеш, че е за цял живот - не може да ти е омръзнало, не може щото е пораснало да върви на м... си, а най-вече не може чуждият човек да го решава - колкото и да е някакъв там на майката. Нашият клуб ясно го доказва - съпрузите са явление временно, докато децата - те не са искали да ги раждаме - са ни деца до края.
- не е една и съща ситуацията - когато твоят поотраснал приятел се задоми и заживее с теб, примерно, дали ти ще искаш да търпиш във вашата къща неговата майка, защото тя няма нищо и никого в живота си, благодарение на това, че "детето" й е било ЕДИНСТВЕНОТО, най - важно в живота й - от раждането му до неговото задомяване? , помисли - родителите искат децата, а не обратното. Обратното е акт на добра воля от страна на децата - отделен въпрос, че родителите успяват, или не успяват да им създадат реални морални ценности, но във всички случаи си сърбат попарата от възпитанието си. Идиотско и ненормално е да раждаш дете с мисълта да те гледа на старини. Според мен.
- децата винаги трябва да чувстват подкрепата и любовта на своите родители - по различен начин за всяка възраст, разбира се, тоест те никога не трябва да престават да се чувстват деца на своите родители
Друга тема е кога едно дете трябва да бъде осъзнато насочвано към своята самостоятелност - това, обаче не означава да му се извиват ръцете.
Като този дом вече не е негов дом /както става ясно/, това можеше да бъде обсъдено навреме, не по силов начин, да има момчето възможност да реагира и, щом е нежелано там, да си търси начин да се махне. И пак, кой е тоя, дето ще му "показва", че е дошъл моментът, който ще решава кога е редно и кога не? Накрая - майката. Е това вече не е истина. Понеже рискувам да вляза в асасино-роксановата серия от изразни средства и няма да се саморедактирам
, просто нищо няма да напиша по въпроса... Ясно е какво мисля.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Значи, според мен, трябвало е майката да се намеси. Всъщност, ако къщата е нейна, при всички случаи тя трябва да определя кой и кога ще влиза в нея, но все пак има и някои условности. Ако този мъж се грижи за прехраната на семейството и ако той е отгледал въпросния младеж, все пак и той има право на глас. Може и твоят приятел да е с манталитет на мамино детенце и той да е решил да го възпитава, което повечето мъже правят с рогата напред, щото дипломацията им е чужда и т.н. Твърде много условности има.
Иначе, ако някой се опита да приложи този номер на моето дете, ще му гризна гръкляна, но аз мога да си го позволя.
Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
| |
|
|
|
А ако не си е купил жилище, защото всичките му пари са отивали за издръжка на семейството, а майката през това време не е работила?
Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
| |
|
|
|
Ама, че обич - да ти изхвърли детето! И какво - то няма къде да отиде, а ти седиш и мълчиш, защото нямаш сили! Не ставаш за майка в такъв случай, ясно е.
Аз такъв просто ще го очистя, ще го изравня със земята този! Да, всеки има право на свой живот. Обаче това не означава децата си да превръщаме в безпризорни нещастници. Те също имат нужда от дом и от сигурност. А от доведен баща - не чак толкоз...
| |
|
|
|
Само че дали тази истина изобщо някога ще излезе наяве ?
| |
|
Тема
|
Re: На теория е точно така -
[re: anbra]
|
|
| Автор |
Markizata (чиста енергия) |
| Публикувано | 27.08.07 13:05 |
|
|
Винаги съм признавала умението ти да водиш дискусия!
и все пак:
- едва ли въпросният тип силно се е загрижил за самостоятелността на пълнолетния син на жена си и евентуалните последствия за бъдещия му живот точно в този момент и е рекъл да го повъзпитава /с кое право прочее/ за негово добро във връзка с това
- това, че не си длъжен по закон, не значи, че не го правиш по морал
Добре, защо смяташ, че въпросният тип смята да превъзпитава когото и да било? Той си е в къщата със жената. И не иска външни, пълнолетни хора да имат ключ от къщата им повече. Съвсем егоистично и напълно обосновано. има ли право да го иска? Има! Морално ли е...за това можем да водим колкото дълга дискусия искаме. По същия начин майката може да не иска свекърва й да има ключ от къщата им. Има ли право?... И още как!
- не става ясно чия е къщата - авторката пише "мамината къща", но дори да не е родният дом на момчето, то дори хазяите изхвърлят наемателите след предупреждение и някакъв срок /по закон/ Абсолютно е така!Само че , до колкото се разбира от откъслечната информация по темата, никой никого не е изхвърлил - просто - някой трябва да се обажда като си идва вкъщи. И, трябва да ти кажа, че, щом става дума за връщане от друг град, от чужбина и т.н., повече от елементарно е, да се обадиш, че идваш. Въпрос на възпитание. Съгласи се, че и не теб не би ти било приятно, някой си, който го мислиш, че е в друг град, изведнъж, в тъмна, нощна доба, примерно, си отключва вратата и си влиза. А ти, в това време, използваш със съпруга си малкото самостоятелност и уединение, което СМЯТАШ, че имаш, за най - естественото нещо на света! :)Как ще се чувстваш?
- ако на теб ти сервират тази ситуация /т.е. излизаш в отпуска и се прибираш вкъщи - аууу, някой сменил бравата на вратата, да речем и не можеш да влезеш/ всичките законови положения на секундата ще ти се изпарят от главата Да, много кофти. Но, когато отивам в друг град, където не съм в момента, преди да пристигна, се обаждам на бизнес - партньорите си (без да се налага среща или друго), за да кажа, че идвам. За да не си помислят, че правя нещо зад гърба им. Камо ли - да се връщам при семейството си и да не се обадя. Това просто не може да се случи.
Това - първо. и, второ, трябва да ти кажа, че аз никога не съм имала ключ от къщата на баща ми, където той живееше с новите си семейства. Ходила съм там, готвили са ми, слагали са ми, дигали са ми, прали са ме, но, ей така да си влизам - никога! В един момент дадох ключ на баща ми от къщата, в която живеех...и изпадах в паника всеки път, когато не съм сама там - не е , да ми се е натресъл без предупреждение, но...не е същото.
- не е една и съща ситуацията - когато твоят поотраснал приятел се задоми и заживее с теб, примерно, дали ти ще искаш да търпиш във вашата къща неговата майка, защото тя няма нищо и никого в живота си, благодарение на това, че "детето" й е било ЕДИНСТВЕНОТО, най - важно в живота й - от раждането му до неговото задомяване? , помисли - родителите искат децата, а не обратното. Обратното е акт на добра воля от страна на децата - отделен въпрос, че родителите успяват, или не успяват да им създадат реални морални ценности, но във всички случаи си сърбат попарата от възпитанието си. Идиотско и ненормално е да раждаш дете с мисълта да те гледа на старини. Според мен. естествено, че е идиотско и ненормално!
Само че, когато жената си има свой живот и си е отгледала детето до казарма, на нейният съпруг му писва от това дете по някаква причина (защо, какво и как - ние не знаем така или иначе!) и - ето - всички се нахвърлят - "каква майка е това?! на детето му трябва дом, а не втори баща! Как не го е разкостила тоя мухльо" - ок - ако до 20 - 30 - годишна възраст тя следва да се интересува само и единствено, от какво има нужда нейното детенЦЕ, кой ще я търпи такава? Кой чужд мъж ще търпи постоянното присъствие и грижи за сина й, който вече си е мъж отксякъде? Никой!
И - тя ще остане сама (което, като чета повечето, е напълно в реда на нещата). И какво прави тази сама жена, като надхърли 55 - 60?Когато синът й има свой дом, свое семейство , свои деца и жена му не изгаря от желание, свекърва й да има ключ от тяхното жилище?
къде остава тази жена? Изхвърлена от живота като непотребен парцал, понеже е изпълнила единственото, за което е дошла на тоя свят и сега й е ред да си вземе савана за оня свят? (освен ако няма внуци, за които да се грижи, разбира се!)
Свързани са нещата - виждаш ли?
никоя крайност не е добра. Но, в България, за съжаление, битува манталитета, че майката трябва да е обвързана до гроб в служба и подчинение на децата си.
Това го няма в никой биологически вид. И в почти никоя друга страна.
Сигурно не е странно, че все по - малко съвременни момичета и момчета се въодушевяват от идеята да имат деца!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
