С безкрайна благодарност към медицинските специалисти, които ни помагат, продължаваме в следващата тема.

Ако искате да получите компетентно мнение по вашия въпрос, моля да предоставяте подробна информация за всеки конкретен случай:

- възраст на пациента
- диагноза
- откога е заболяването
- стадий на болестта
- общо клинично състояние на пациента към момента
- какво лечение е провеждано досега и какъв е резултатът
- всякаква допълнителна информация, която имате по случая

При неконкретна и оскъдна информация лекарите не се ангажират да отговарят.

Моля да задавате въпроси, свързани само с конвенционалната медицина!
За алтернативни форми на лечение има отделна тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мъжът ми му направиха операция в клиниката по чернодробна трансплантация и панкреас във ВМА, като отстраниха главата на панкреаса ( там имаше две ретенционни кисти според епикризата издадена от гастроентерологичната клиника на база цветен скенер направен след неуспешен опит да се извадят камъни от жлъчката поради факта,че има удебеление на жлъчния канал ), двадесетопръсника, тънки черва и жлъчни пътища. Оперираха го на 06.12.2013 г. и го изписаха на 16.12.2013 г. Притеснява ни факта, че и след операцията продължава да има постоянно кюркане на червата и постоянно има пристъпи на диария с мазни изпражнения ( даже направо като вода ) и с чувството, че не се е изходил напълно. Искам да разбера това нормално ли е след операция? На какво може да се дължи? Ще премине ли това и какви мерки да приемем?
В момента моят съпруг пие Креон 40000 ед. сутрин, обед и вечер по 1т., Лансопрол на гладно по 1т., Ентерол сутрин и вечер по 1т., Линекс - сутрин и вечер по 1т., Фраксипарин инжекции за 14 дена по една на ден.
За сега повече информация не мога да дам поради факта, че чакаме епикризата от клиниката където го оперираха.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от irinaandreewa@abv.bg на 21.12.13 02:00.</EM></FONT></P>

Редактирано от irinaandreewa@abv.bg на 21.12.13 02:08.

Тези въпроси са за хирурга. Той ще може да ти даде конкретна идея каква е нормално и какво не след такава една голяма операция. По интернет мога само да те подведа.

на 16 декември направиха МРТ на поясни прешлени - нативно
жена на 37 години
в резултата пише следното:
Изправена лордоза.
МРТ данни за медианни протузии на Л1-Л2 и Л2-Л3 и Л3-Л4.
Медианни дискови хернии на Л4-Л5 и Л5-еС1 без изразна компресия на канала.
На Т1 и Т2 секвенциите се визуализират вариращи па размер хиперинтенсни зони в телата на прешлените от Л3 до еС1, в еС3 и еС4 както и в лява илиачна кост-виж филма

Разширен пикочен мехур.
Попадналите на срезовете стена на пикочния мехур е тънка, без папиларни разраствания.
Един увеличен л.в. параилиачно в дясно 14-15мм
Находките в прешленните тела отговарят в най-висока степен на множествена хемангиоматоза.
Д.Д. Вторични лезии
уместно е провеждане на сцинтография

Здравейте,
От година живеем в ад, който всички тук разбират. На 17 януари тази година оперираха съпругът ми - полипи на дебелото черво. След операцията лекарят ми каза, че за жалост сме отишли много късно.
Оперативна диагноза: CA ректи pT4NxMx инекстирпабилис.
февруари и март беше направена ТГТ с ООД 40 Грей. От юли месец беше направена пет курса химио. На епикризата пише : "Карцином на ректум cT4 cNx cM0 G1. Състояние след експлоративна лапаротомия, двуцевна сигмостома. ТГТ. МКБ10: С20. КП №298. Пет курса от I линия XT MAYO CLINIC. Прием за рестадиране. Прогресия cT4 cNx cM1(pul, hep)".
Хирурзите отказват да оперират. Той започна да вдига всеки ден около 38 температура.
Видимо е отслабнал, но се храни и не се предаваме. Имаме проблеми и със стомата, а и често уринира....Не знам вече къде да отидем и какво мога да направя. Моля ви дайте съвет. :(
На всички ви желая здраве!

Редактирано от emib63 на 28.12.13 16:47.

Уважаеми PRN,
Честита Коледа и Новата 2014 година!
Сърдечно благодарим за времето и вниманието, което ни отделяте и
Ви пожелаваме много здраве, лично щастие и професионални успехи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От много оскъдната и страшно фрагментирана информация изглежда, че човека има метастатичен рак на ректума с метастази в черния и белия дроб. От операция обикновено няма особен смисъл, но това е много общо твърдение и може в определени случаи да е грешно.

Трябва да видите лекаря си ако температурата е постоянен проблем - това може да е резултат на хронична инфекция (особено с проблемите с пикочни мехур), а може да е симптом на напредващ рак. Може и да няма някаква особена причина. Проблема със стомата е обикновено проблем за хирурга.

Нито разбрах какъв е проблема, нито какъв е въпроса. Описано е едно изследване, което радиолога мисли че е нормално, но препоръчва сцинтиграфия.

Честита и на теб и на всички тук. Надявам се да е по-добра за всеки от нас.

Благодаря за отговора.
Съжалявам, че съм лаконична. Знам, че не е тук мястото, където можем да се излекуваме. Просто исках съвет къде в България се справят с такъв случай. Дайте съвет къде да отидем за консулт. Да търсим ли навън клиника. :(
НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЯ ЗДРАВА НОВА ГОДИНА!

Редактирано от emib63 на 05.01.14 16:17.

Благодаря за отговора.
Имаха съмнение за метастадии на костите, но после казаха че няма нищо, след като направиха скенер на таза и бедрата, маркери и ехогрофия на щитовидната, мамография на гърдите и ренген на белия дроб. До тук се стигна след две годишно лечение на пикочен мехур. Направени бяха 4 операции за разширяване на шийката на пикочния мехур. Но винаги си оставаше пълен след премахването на катетъра. В момента е на самокатеризация за да не се увредят бъбреците, защото урината се връща към тях.
а последните редове от ядрено магнитния резонанс не ги разбирам и като влизам в интернет всичко води до ракови заболявания и се съмнявах да не крият нещо от мен. А и за сцинтигрофията прочетох че се използва за откриване на рак.
А и доктора при които ще ходя за пикочния мехур е казал да се изключат всички лоши неща итогава да отида при него за някаква друга маниполация.

Нали си имате и хирург и онколог - защо смятате, че не си разбират от работата и търсите някой друг. Честата смяна на лекари не води до нищо добро, според мен.

Не бих желала да бъда разбрана погрешно. От година сме като в омагьосан кръг на ада.
На 17 януари 2013 съпругът ми беше опериран - полипи на дебело черво. След операцията лекарят ме повика и ми каза, че не е само полип, а голяма злокачествена туморна формация колкото бебешка главичка. Беше диагностиран - CA ректи pT4NxMx инекстирпабилис. И, че нищо не може да се направи повече. Каза, че ракът е злокачествен, въпреки, че не беше изследван. Било достатъчно явно. Не му назначиха никакви последващи процедури. Имали сме били право на контролен преглед за стомата. ...
Ние се консултирахме с професор, който каза, че е нужна лъче и химиотерапия и тогава ще говорим за операция. Добре било да се направи и двете заедно - онколозите знаели как.
Направихме КТ на корем и малък таз с ДВЕ направления и 25 лв за контрастно в- во и след като заплатихме 300лв /избор на екип/ започнахме лъчетерапията, но цитостатиците за химиото трябвало ние да си намерим. Не можахме за определеното време. След 20 лъчтерапии /колкото са по пътека/ направиха КТ, за който дори и лекарят в лъчетерапията се ядосваше, че не е направен коректно. Трябваше да направим още 5 лъчетерапии с ново направление, но без избор на екип. През цялата терапия съпругът ми пътуваше всеки ден по 140 км до отделението, без да закусва /не беше свикнал още със стомата си и не искаше да рискува/ връщаше около 15часа и тогава се хранеше. Да не говорим за унизителното 3-4 часа чакане да ти дойде реда, въпреки, че имаше някакъв график. Съпругът ми се ядоса и се отказа от последните две.
Направихме КТ в друга болница, с ЕДНО направление за корем и малък таз. Резултатите бяха лоши.
Върнахме се в същата болница за химио, след онкоконсулт. Казаха, че ще направят вливания с 5fu и калциев фулинат. Беше направен 1 курс- пет дни само с калциев фулинат. И .. нищо – „Запишете си час при мен и ще видим…”.
Сменихме болничното заведение. Нов консулт с хирург и последвани 5 цикъла палиативна ХТ Mayo Clinic. След последния цикъл си дойде с температура, с много ниски левкоцити. След седмица отново постъпи в клиниката – усложнения след терапията. Направиха му две кръвопреливания е 5-6 инжекции теваграстим за левкоцитите. Новия КТ показва, че ракът расте.
Онколога казва, че нищо не може да направи …
Сега ситуацията е следната: висока температура, която я овладяваме с панадол, аналгин или нурофен, с много лоша кръвна картина, креатинин - 399.4 umol/l, урея 15 U/L . От ануса излиза течност, не може да уринира – надути крака. Живеем в град, в който няма онкоклиника. Личния ни лекар е много добър, но не е онколог и не може да ни помогне. Урологът назначи диуретик и толкоз.
Съпругът ми въпреки всичко се държи, а аз …. аз не знам на кой свят съм ;( Кажете ми сега имаме ли хирург и онколог?! Не желая да виня болници или лекари. Нещата в България стоят така. Или ние сме каръци и не „случихме” на лекар…
От както сме с тази диагноза не спирам да ровя в интернет. Изчела съм за всякакви терапии и статии от сорта „… 10000 по-добър антиоксидант от химиотерапията” Зная и за турските клиники, но не е по нашия джоб. Чакам отговор и от европейска клиника и се надявам да не е късно. Стана много, но ако искате мога друг път да Ви разкажа и за двете ми сестри с рак от 3-4 години. Едната е със същата диагноза като на съпругът ми, но за нейно щастие лекувана в Испания …
Та …затова търся помощ и тук. И ще чакам съвет и от Вас.
На всички ви желая много здраве

Редактирано от emib63 на 10.01.14 17:42.

Челния сблъсък със здравната система в България си е предизвикателство.

Изглежда човека си заминава от бъбречна недостатъчност. Вероятно и от насложена инфекция. Предполагам са запушени уретерите от тумора в пелвиса. Дали въобще може да се направи нещо - не знам, но оставен така няма да изкара дълго. Със сигурност не е необходима клиника в чужбина, а конкретно да се пооправят нещата от уролозите в града ви (уретерни стентове или нефростомии). От друга страна всичко това има смисъл, само ако качеството на живота на човека си струва. Алтернативата е хоспис.

Понякого колкото по-малко неща се направят, толкова по-добре в тези последни седмици.

Благодаря Ви докторе,
Прав сте, имаше проблеми с пикочния мехур, но се молим нещата да са се разминали. В събота ДРУГ уролог му постави катетър и назначи друг антибиотик. До няколко минути напълни торбичката. За два дни е изхвърлил повече от 5 -6 литра течност, а температурата се нормализира веднага -от събота вечер не е вдигал температура. Основните ни проблеми остават, но се надяваме и с тях да се справим. . Надяваме се бъбреците да функционират. А относно челния сблъсък с лекарите.... Сещате се какво бих казала. На този "хал" сме, защото много хора работят "за пари". Мисля си, че систамата ги прави мързеливи- пациети винаги ще има. Аз съм хореограф на мажоретен състав и ако не работя - просто няма да имам деца около мен. За радост имам над 100 момичета, които идват с огромно желание.
Докторе, позволете да Ви поздравя с един от нашите танци. Музиката е нестинарска, а те са били известни с тяхната възможност да лекуват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 13.01.14 16:03.

Здравейте, Докторе! Благодаря за ангажираността Ви и за отделеното време в този клуб, Вие сте лекар не само по документи, а и по призвание!
Въпросът ми е свързан с допустимите дози облъчване, затова накратко ще дам хронологията.
1. През 2002 г. ,февруари месец – две компютърни томографии /КТ/ , операция от ретроперитонеален липосарком, високо диференциран Без последващо лечение или проследяване;
2. През 2009 г. рецидив – в периода май-октомври – една КТ /установи се рецидив/, един ПЕТ скенер, още една КТ преди операцията и една КТ след операцията, за планиране на радиотерапията – общо три КТ и един ПЕТ скенер. Операцията наравих в „Гюстав Роси” – Париж. Нефректомия, отстранен ляв ъгъл на дебелото черво, хистологията – същата – високо диференциран липосарком.
3. Радиотерапия през октомври-ноември 2009 г. в „Гюстав Роси” , обща доза 50.4 Gy, разделени на 1.8 Gy дневно, 5 седмици. Лечението се извърши на апарат от последен клас, за съжаление не можах в докментацията да намеря точното му наименование. По това време в Париж само в две болници имаше такъв – тъй като мястото на облъчването беше много голямо /туморът беше 17 см./, облъчването се извършваше чрез завъртане на машината на няколко позиции около мен, като предварително беше планирана формата на облъчваните места.
4. 2010 г. – февруари и юни – две КТ ;
5. 2011 г.- януари и юли – две КТ;
6. 2012 г.- януари една КТ
7. 1013 – януари една КТ
Скенерите правя в БГ, проследяването е във Франция. Разреждането веднъж годишно през 2012 беше по моя молба, стандартът бил до петата година – два пъти. Петата година е сега – 2014 г. Говорила съм с лекаря образен диагностик тук в БГ, казва че не може да прави надеждно проследяване с ЯМР в моя случай. Поредната среща с лекуващия ме лекар-хирург във Франция е насрочена за началота на март т.г.Бих искала да чуя мнението Ви за това колко често при тези поети до сега дози мога да правя КТ? Останала съм с впечатление,че сте радиолог. Благодаря предварително!

Въпросът е на karinate:

"Здравейте,

Баща ми е с доказан карцином на простатата Т3Н1М1, от януари 2013 г. Тогава PSA беше 2970 единици, хемоглобин 90. Баща ми беше с много силни болки в кръста и почти се обездвижи. Сцинтиграфията показа "мултипленни огнища на патологична хиперфиксация на радиомаркера, ангажиращи почти целия скелет - череп, раменни стави, клавикули, ребра, торакални и лумбални прешлени, тазови кости, лумбални, бедрени. Данни за множествени огнища на патологично повишен метаболизъм в скелета свързани с основното онкологично заболяване." Премина през кръвопреливане, оттоци и дрениране на белия дроб.

След направена орхиектомия, започна с Андрокур 2 п. в месеца, Зомета - 1 п. в месеца и палиативна лъчетерапия на засегнатите кости. . В момента PSA=0.33, кръвните показатели са добри, хемоглобина е 137, няма болки и отдавна се движи както преди. Продължава с Андрокур и Зомета, но лъчетерапията я спряха декември месец и ни казаха, че повече няма да има, а трябва да му се сложи инжекция на основата на стронций (/предполагам, че става въпрос за Метастрон) и ни препратиха към друг лекар, който да разгледа кръвните показатели и да прецени инжекцията може ли да се прави. Всичко е наред с кръвта и със сърцето, правихме и кардиограма, и насрочиха дата, когато ще направят инжекцията. Но никой не споменава за втора сцинтиграфия, а още по-малко какво да очакваме след инжекцията и какъв е ефекта.

От тук и въпросът ми, не трябва ли да се види какво е състоянието на метастазите след почти едногодишно лъчелечение и прилаганата терапия? А след като баща ми няма болки и показателите са в норма и PSA също, дали Метастрона е наложително да се прави на този етап или може да се изчака? Страхувам се да не избързваме.

Много се притеснявам тази инжекция да не влоши състоянието на баща ми и да не върнем нещата в началото. Да изпитва отново на тези адски болки и този път да е много по-трудно да го стабилизираме.

Успех на всички!"

"Совите не са това, което са..."

След 50.40 Грея във Франция дозата от СТ няма особено значение (винаги ще е несравнимо по-малка). Разбира се лечебната доза е много ценцентрирана, а тази на СТто отива на много по-голям обем. Така или иначе дозата от диагностичното СТ няма особено значене. Друг е въпроса дали ранното откриване на някакъв рецидив ще доведе до по-добро лечение.

На този сарком, макар с висока степен на малигненост, му отнело е години за да рецидивира първоначално. Следващ рецидив - ако въобще има такъв може и да е доста късен.

Аз бих искал рутинен скен веднъж годишно, ако нямаш нови сиптоми в следващите 3-4 години и толкова.

Аз поне не виждам никаква нужда от Стронция. ПСА е много нисък, няма болки, облъчени са вече доста кости. От горе на всичкото той вече е имал проблеми с костния мозък. Много е вероятно Мегастон-а да не се поеме от метастазите така или иначе.

Както винаги обаче - слушайте си лекуващия лекар.

Отговорът е на karinate:

"Благодаря Ви за отговора PRN.

Разсъждавам по същият начин като Вас и оттук е и лутането ми да събера повече информация в полза на това Метастрона да бъде направен на този етап.

Лекарите, правещи лъчетерапията казват, че е добре да се направи, за да повлияе на малките мета, които те не могат да облъчват. Тези, които слагат Зомета, казват - да, тази инжекция е добра и щом са ви насочили … А тези които планират инжекцията, разгледаха кръвните изследвания и сцинтиграфията (от преди 1 година), и казаха: показателите позволяват и може да планираме дата. Но никой не е казал дали са необходими например нова сцинтиграфия или скенер, или някакво друго изследване.

А аз не мога да видя сред всичките тези мнения категоричност , че момента да се направи инжекцията е точно сега и продължавам да търся потвърждение, че не избързваме.

Датата на инжекцията е определена. А споделените от мен притеснения бяха последвани от страна на една лекарка с думите "Хората чакат с месеци за тази инжекция, както искате, ако искате се откажете". "

"Совите не са това, което са..."

Благодаря, Докторе! Моля Ви да ми обясните какво точно рабирате под рутинен скенер? За съжаление имам голям опит с правенето на КТ и съм забелязала следното : първо тръбата се завърта и прави една обикновена /нативна/ снимка и след това пускат контраста и правят второ завъртане на тръбата и правят изследването с контраста. Преди време бях питала защо два пъти - отговорът беше за повече информация при сравнителния анализ от предишните КТ. Мислите ли, че не е достатъчно само изследването с контраста, а ако има съмнения тогава да се прави и обикновена КТ?

Здравейте !
Баща ми е с рак на панкреаса със разсейки в черния дроб и т.н. от онкото му изписаха трамалгин ,пи ги 2 седмици но не помагаха особенно , смених ги в онкото с Долтард,за жалост ми дадоха само 50 хапчета ,толкова имаха за около 25 дни,и ми казаха че имало проблем с доставката и цената на лекарството и в близките месеци няма да има зареждане с него.Успях да си намеря от друг човек , но има проблем и той е такъв че са с изтекъл срок , 2 шишенца неразпечатани но са със срок на годност до 08.2013 г. Въпроса ми е дали могадат да се ползват или по добре не .И ако няко знае от къде мога да си купя нека пише !

Поздрави !

От източник във фармацията знам,че не е проблем срока на годност до 1 год.
Така,че вземи хапчетата !!!Прегръщам те силно,имаш нужда!!!

Въпросът е на Nikotinkax:

Майка ми е с две операции - умерено диференциран плоскоклетъчен карцином на бял дроб, първата 2012 г. - долна левостранна лобектония, втората 2013 г. - левостранно резекцио атипика, според хирурга и двете операции успешни. Месец януари 2014 - рентген и КТ на бял дроб, находка: окръглена формация с размери 4-5 см в ляв бял дроб, разположение - между 4.5.6 ребро с тенденция за прорастване към плеврата. Веднага след това направихме консултация с хирурга, който ни отказа трета операция и препоръча да проведем курс ХТ. Проведохме 1 курс ХТ - Гемзар+Карбоплатина, а междувременно аз й записах час и за лъчетерапия.
Та ето какъв ми е въпросът: след химията кръвните й показатели бяха много ниски - хемоглобин, левкоцити, еритроцити и тромбоцити , лекуващия лекар ни назначи контрола ПКК след 5 дни и 5 ампули ТОТ"ХЕМА , на контролата - показателите се бяха стабилизирали кЪм долната граница, 5 дни и още една контрола ПКК - хемоглобин, еритроцити, левкоците - на долната допустима граница а тромбоцитите много на горе. При първата ПКК - тромбоцити 46, при втрората ПКК- тромбоцити - 104 при последната контрола ПКК - ТРОМБОЦИТИ 859
за 5 дни скок 8 пъти - какво може да означава това???
Вчера направихме и контролен ренген - и о чудо! - окръгленото образувание почти не се вижда(толкова ясно видимо при първия рентген). Рентгеноложката дори спомена, че в момента има вид по-скоро на фиброзна тъкан, а в разчитането вписа - "значително намаление по интензитет и размер".
Това възможно ли е само от 1 курс ХТ ???

"Совите не са това, което са..."

Възможно е - някой от туморите отговарят много добре на химиотерапия. Но може да се окаже, че е било и нещо друго (напр. локализирана пневмония). Иначе кръвните показатели могат много да варират след химиотерапия. Това не означава нищо само по себе си.

За повечето изследвания само СТ скен с контаст не е достатъчен.

Здравейте мили хора. Накратко за нашия случай. Баща ми е международен шофьор и тръгна на път със сърбеж по цялото тяло,курса му беше кратък и се върна след 10 дена целия жълт. На 02.03 го приеха по спешност в Хирургиите на Пещерско в Пловдив.
Параклинични изследвания от епикризата
ПКК:WBC-7,2 RBC-3,64 HB - 132 PLT-324 HCT-0,393
ДКК: Неут -57,0 Eo-3,0 Mo-6,5 Ly - 29,7 Ba-1,2
Биохимия: Glu - 7,2 T port-76 Alb-43 Urea-5,1 Crea-66 T.bil-176-232-510-435 D.Bill-134,6-137-273-299 AST-135 ALT-220 CRP-<6 Ca-2,41 K-5,0 Cl-105 Na-142 Amyl-104 GGT-507 LDH-676 AR-168 CK-SM-MB-HBDH-
Урина:белтък(+) Билирубин(+)
Коагулограма: PT107,5% aPTT-22,3сек

Инвазивни диагностични процедури:
Ехо корем:Ч.др.-в гранични размери с хомогенен паренхим; Жл.мех.-Малък с уплътнена и задебелина стена, без доловими конкременти. Разширени жлъчни пътища/д.Холедохус-8мм/. Панкреас и слезка-б.о.:Бъбреци-непроменен паренхим,запазен дренаж
КАТ Корем:На базалните срезове на белите дробове без видими патологични промени. Ч.др.- нормални размери, разширени са интрахепаталните жлъчни пътища,по-дилатирани в медиалния лоб.Краниовентрално от в/Порте,на мястото на образуване на д.Хепатикус комунис, се виуализира неясно отграничена хиподенсналезия с р-р 22/15мм,каптираща слабо к.м. Неразширени са екстрахепаталните жлъчни пътища.Жл.Мехур- минимален размер,прилепнали една до друга стени,брз жлъчен сок.Панкреас,слезка,бъбреци и надбъбреци- нормална форма и размери,хомогенен паренхим без видими огнищнипромени.Запазен дренаж свустранно.Наличие на уголемен ЛВ вентрално от вена Кава инферирор,непосредствено по хепара.Не се виуализира свободна течност.
ЗАКЛ:1- Холангиокарцином 2-Ту Клатцкин
Контрастна графия хранопровод,стомах,черва: Запазен акт на гълтане.Хранопровод-б.о. Стомах- нормална топика,изпълнен стечност..К.М.преминава свободно и безпрепятствено към дуоденалната дъга и преминава в тъночревните бримки..Не се остава с впечатление за наличие на дефекти в к.м изпълването,както и за добавени сенки.Не се виуализира излизане на к.м. извън очертанията на храносмилателната система
Операция: 507 от 11.03.2014 Хепатойеюноанастамозис

Извадки от оперативния протокол: ... при ревизията се установи Ту формация,разположена в чернодробния хилус, ангажираща екстрахепаталните жлъчни пътища- Ty Klatskin. Случаят се прецени като иноперабилен. Реши се извършване нахепатойеюноанастомоза с последваща Браунова анастомоза. Дренове контактни на х-йанатомозата ....

Така мили хора, след операцията не ядем нищо.Някъде на третия ден почнаха повръщанията, обърнаха му внимание 4- 5 дена след това. Направиха му някакъв контрастен ренген и лекуващия каза че преминават сокове през червото(или дрена не знам точно) което са му поставили но са много малко Изписаха ни на на 21.03 със съвет за палеонезнам си кви грижи. В същия ден го закарахме в Еврохоспитал в П-в да го види гастроентеролог. Казал е че канала където се поставя дрена е много тясен и неможело да се постави др.
В момента сме си вкъщи, каквото хапне или пийне го повръща От операцията до момента е свалил поне -20 кг Много рядко уринира и не сме ходили по-голяма нужда. Корема му е надут и днес след поредното повръщане започнаха да излизат кафеникави сокове от операцията.
Това е нашето положение. Въпросите са ми следните
Възможно ли е във ВМА в С-я да ни откажат помощ както в Еврохоспитал, понеже се чух с доктор там, който ми каза че ще ни приеме за преглед в поликлиниката в Понеделник след 16ч. Намам записан час трябва ли ми направление от личния лекар . От Хирургиите в Пловдив ще ни дадат документите чак във вторник. Разполагам с епикриза която ми я предостави лекуващия само с два подписа без печат. Имам също така и диск от скенера.
В момента състоянието на баща ми е доста зле, няма болки освен от операцията, не може да става от леглото, като го изправим за малко да го разтрием му се вие свят все още си е жълт. Мисля в понеделник да го транспортираме до ВМА с частна линейка, притеснявам се дали ще ни откажат помощ и да го измъчвам с само с трансппорта до там, но съм решен да го закарам!
Моля за съвети.
Благодаря
пс. съжалявам за хаотичните въпроси ,дано сте ме разбрали, но в главата ми е всичко наопаки.

Здравей, извинявай, че се намесвам в тази тема, в която по принцип отговаря само лекар - PRN. Но не съм сигурна, че ще успее да се включи в краткия срок, в който очакваш отговора, и второ - той не практикува в Бг, така че едва ли ще може да ти даде съвет за ВМА.
Доколкото разбирам от написаното, вече си решил да заведеш баща си там. Във ВМА действително има отлични специалисти, надявам се да попаднете на такъв. На този етап мога да те насоча само към темата, в която сме писали за диагнозата, която са поставили на баща ти. Ето я:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти jull. Аз също се бях насочил към специалиста от СЗ, но за съжаление няма да е в БГ до април и от там ме насочиха към ВМА при специалисти,които са следвали и работили с въпросния хирург. От Пловдив добрите специалисти (по думи на техни пациенти със сходни заболявания) също отсъстват. Сигурно имат някакво мероприятие в чужбина.
За съжаление не можахме да стигнем до София, борбата при нас приключи твърде бързо.
Желая успех на всички в този форум, искрено ви съчувствам и разбирам болките ви и НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ !
Наистина съм благодарен ,че ви има, че помагате на хората, които тепърва се сблъскват с този проблем и най-важното, че им давате надежда, и подкрепа.
Благодаря ви !

Съжалявам искрено!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най- вероятно въпросът ми не е за тук... Но тук отговаря компетентен лекар.
Отдавна ме вълнува въпросът за дарението на органите.
Питането ми е онкологично болните в ремисия могат ли да даряват органите си ако се гътнат от нещо друго?
Ще "илюстрирам" въпроса си с моя случай: оперирана съм 2000 година- РМЖ. Следват лъчетерапия и химиотерапия ФЕК. Без рецидиви и метастази до момента (и дай, Боже, все така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от anetoh на 09.04.14 19:56.

Здравейте,
Въпросът дали органите са годни за даряване се решава на индивидуален принцип. За много хора, които са имали рак или са в дълги ремисии, е възможно да даряват органи, но това зависи от типа рак, кой е даряваният орган и медицинското състояние. Ситуацията е друга при активно развиващ се и метастатичен рак, където по принцип даряване не се препоръчва.

Благодаря Ви за отговора!

Здравейте! Имам няколко въпроса, свързани с проведена операция на карцином на яйчниците. Става дума за леля ми. При операцията са й отстранили яйчниците, матката, оментума и апендисита. Още същия ден говорихме с хирурга, но той използваше медицински термини и обясненията му ми бяха малко неясни. Разбрахме какво е отстранено, но така и не ни стана ясно дали е имало разсейки в другите коремни органи. При повторен разговор с него общо-взето е казал, че не е имало какво друго да се отстрани и големи подробности не е дал. Например не е споменал нищо за лимфните възли, явно не са отстранени.

Днес изписаха леля ми, беше готова и епикризата, а хистологията ще излезе другата седмица. Опитам се да разбера нещо повече от епикризата:

"Оперативна находка:
In situ: Матка с нормална големина. Десни аднекси - Ту формация с д - 18 см, Леви аднекси - Ту формация - 9 см, поликистозни с плътни участъци, с вид на неоплазма. Около 3 литра кървав асцит. Не се вижда карциноза по париеталния и висцералния перитонеум. Черен дроб - б.о. Няма увеличени лимфни възли параортално и параилиячно двустранно. Останалите коремни органи - б.о.
Направи се тотална хистеректомия с двустранна тумораднексектомия, тотална оментектомия и апендектомия. .....(следват подробности как е извършено зашиването)
Препарат - матка, аднекси, оментум, апендикс, сером
На разрез - Ту формация на яйчниците с разнородна структура с вид на карцином. ПВКУ и CC - б.о. CU - гладък. Оментум - б.о. Апендикс - катарални промени.
Гефрир: карцином на яйчниците"

Правилно ли разбирам от горното, че няма разсейки в оментум, черен дроб и останалите коремни органи, а карцинома е съсредоточен в яйчниците? Лимфните възли не са отстранени, нали? Асцитът изследва ли се при хистологията за наличие на туморни клетки? Под сером или може би "серум" асцитната течност ли се има впредвид?

Много благодаря предварително за помощта!

Отново се включва в темата с надежда да получа малко разяснения. Днес е излязла хистологията на образуванието на леля. Провели са и онкокомитет следобеда, който я насочва за химиотерапия.

Ракът е 3 A. Ясно, че това е трети стадий, но "А" какво означава? Ето и хистологичният резултат:
"Окончателна диагноза: C 56 Ca ovariiorum 3 ст St post LHT cum adnexibus, omentectomia totalis et appenectomia
Хистологичен резултат:
Хистологично: цитология - мезотелни клетки с дегенерация, единични атипични клетки
Гефрир: папиларен карцином
Трайно изследване: срезовете показват нискодиференциран ендометриоден аденокарцином. Солидната компонента е прибл. 75% от тумора. Намира се инвазия по повърхността. Намира се инвазия в оментум. Описаният неопластичен процес засяга двата овариума поотделно.
Апендикс - лимфоидна хиперплазия
Ендометриум - атрофични промени
Миометриум - запазена хистологична структура
Маточна шийка - не се намира дисплазия на епитела
Серозен цистаденом на овариум без пролиферативна активност на покривния епител
Диагноза: нискодиференциран ендометриоден аденокарцином на левия и десен овариуми. Карциноза на перитонеум. Серозен цистаденом на десен овариум."

Какво означава "намира се инвазия в оментум" - че има разсейки там ли? А карцинозата на перитонеума предполагам означава, че той е сериозно засегнат. Този "серозен цистаденом" на десен яйчник какво означава??

Без да разнищвам всеки ред в хистологичния репорт (някой от нещата са описани малко през пръсти, така или иначе), жената има рак на яйчниците. Изглежда, че и двата яйчника са засегнати, намерили са разсейки по оментума, както и няколко литра течност в корема. Това поставя заболяването й в стадии IIIА (при положение че няма метастази по скеновете). "А" означава малки перитонеални разсейки, видими само под микроскоп. 3-ти стадии означава че има туморни депозити вън от тазa - т.е. по цялата коремна кухина.

Това си е сериозен стадии и от тук нататък жената обикновено се насочва за химиотерапия. Разбира се трябва да се направят скеновете за пълно стадиране (ако не са направени досега).

Много Ви благодаря за отговора. Не разбирам какво имате предвид под "скенове за пълно стадиране" - някакво допълнително изследване ли?
Хистологичното изследване не се ли прави именно с тази цел - да се определи с точност стадия на рака?

Не, хистологията покава колко е малигнен рака и ако е взет материал от много места показва донякъде какъв е локалния проблем. Т.е. донякъде стадира заболяването. Хистологията обаче няма как за ти каже дали има разсейки в белия дроб, вътре в черния дроб, в костите (рядко при рак на яйчника) и прочие. Това стадиране обикновено се прави със СТ скен на цялото тяло.

Здравейте,
на 03.04.14г ме оперираха. Диагноза: инвазивен дуктален карцином Т2N0M0, G2-3, HER2-0, ER-50%, PR-75%. Назначено лечение -ХТ -6 ФЕК, лъчетерапия и хормонотерапия. Минах 3 курса химиотерапия, но тъй като имам пролапс на митрална клапа лекарката каза, че може да остана с 4 курса само. Много ми се иска да са 4, но дали е разумно според Вас ?
Благодаря.

Здравейте докторе,

задавам въпросите си в тази тема, с надеждата, че ще получа някакъв отговор от Вас, за което ще съм ви наистина много благодарна.

На 37год. съм., оперирана преди две години от РМЖ (тройно негативен). Малко след това втора операция заради рецидив на мястото на първата операцията. 2б стадий.
Направени 3FEC+3docetaxel, 25 лъчетерапии по 2 грея


От преди около месец имам една периодично появяваща се болка, в началото само в лявата тазобедрена става отзад на крака по-скоро може би на седалището, нещо като много болезнено прищракване, което се появяваше при движение, или когато се натоваря повече или в определено положение на крака. като тази болка в началото се появяваше само от време на време.

От около две седмици премина и към кръста най вече в средата, където е гръбнака и в най-долната част на гръбнака, по-рядко болката преминава и в дясната тазобедрена става, на моменти слиза надолу по левия крак, като цяло болката се мени по интензитет - варира от много силна на моменти - до сравнително поносима, на моменти леко затихва, но постоянно изпитвам някакъв дискомфорт на тези места по-тялото, които съм описала. Нещо като ставно-мускулна болка, но не мога да определя точно каква, идва от лявата тазобедрена става отзад на крака, от кръста (най вече в средата), където е гръбнака, и най-долната част на гръбнака.

Преди 2-3 седмици личният ми лекар(който не е онколог) ми казва, че е в следствие от прищипан/ възпален нерв, и ми изписа противовъзпалителни лекарства, пих ги 2-3 дни, но ми раздразниха много стомаха и ги зарязах. Ако болката идва от възпален нерв - от мазането с противовъзпалителни гелове може ли да очаквам, че ще има някакво подобрение?

Аз най-вече се страхувам това да не са метастази на костите, ама наистина сериозно съм се изплашила.

Преди два дни си пуснах изследвания алкална фосфатаза и ниво на общия калций в кръвта - излязоха в норма. Според Вас тези две изследвания показателни ли са за липса или наличие на костни метастази?

Също така исках да ви попитам - на рентгенова снимка виждат ли се добре ако има метастази в костите на таза или по скоро не? знам, че най-добре на сцинтиграфия се вижда, но все пак - на рентгеновите снимки може ли да се разчита?

В моя случай - ако направя рентгенова снимка на таза- дали може да се види добре дали имам някакъв проблем с костите(метастази) или не? Или ако се направят няколко рентгенови снимки на таза - примерно от различен ъгъл?

Ох, просто цялата работа с това мое питане - дали на рентгенова снимка би се видяло по-добре идва от там, че хем искам да направя сцинтиграфия, за да се види имам ли някакъв проблем с костите, хем пък от друга страна се притеснявам, че много облъчвания ми се събраха, за 1,5год. имам направени:

1. 4-5 рентгенови снимки, на бял дроб и раменна става
2. 1 сцинтиграфия на кости
3. 2 КТ на коремни органи с контраст + 1КТ на малък таз с контраст
4. 25 лъчетерапии по 2 грея

Разбира се всички тези изследвания са направени по препоръка на лекари за доуточняване.

Сцинтиграфията ми е от преди около 1 год., като заключение от изследването е написано: “При проведената полипроекционна костна сцинтиграфия се визуализира силно нехомотенно, леко до умерено натрупване на остеотропния радиофармацевтик в прешлшните на гръбначния стълб и големите стави като при изменение с дегенеративен характер. Не се виждат хиперфиксиращи огнища“.
Като на снимката(такава като рентгенова, формат А5) днес чак погледнах, че се виждат ясно две черни точки, и то точно на тези места дето най-силно ме боли(в лявата тазобедрена става и в долната част на гръбнака). Докторе, възможно ли е да се сбъркат метастази в костите с дегенеративни изменения? тогава да съм си имала там, а да не са ги видели?

Последният ми КТ(на коремни органи) беше преди 4-5 месеца. Сега ако направя сцинтиграфия - според Вас много ли е това като лъчево натоварване, като цяло което съм приела до момента или? Вие какво бихте ми препоръчали, според вас да рискувам ли само с рентгенови снимки или по-добре да направя направо сцинтиграфия ?

В кръга на шегата - те ми поставили диагноза рак, аз съм седнала да мисля и да се притеснявам колко радиация съм приела от изследвания и терапии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тревогите ти за количеството радиация са съвсем пресилени. Няма никакъв проблем да направиш костна сцинтиграфия. Дозата от нея е съвсем минимална. Само от симптомите не може да се каже за какво става дума, ракът не ти е бил от нискорисковите, така че имаш много какво да спечелиш от костната сцинтиграфия и на практика нищо да загубиш. Спокойно - направи сцинтиграфията, иначе този въпрос все ще те тормози.

Разликата между 4 и 6 курса химиотерапия не е огромна, така че и с 4 да останеш, не би следвало това да е голям проблем.

А ако все пак се сложат на кантара плюсовете и минусите при 4 и 6 химии, кое надделява?

"Совите не са това, което са..."

Извинете, че се намесвам, но моя позната от 6 назначени ФЕКа направи 4, защото получи проблеми с бъбреците, спря всякакво лечение след операцията /беше с отр.хормони, а ХЕР тогава преди 10 г. не се изследваше/ и жената си е ОК.
Така че всичко си е индивидуално, но все пак нека д-р отговори.

Благодаря!

Здравейте, докторе!
Баща ми е с тумор на простатата и разсейки в костите от 4 г. Преди 2м. се наложи да махнат част от простатата, защото дори и с катетър трудно уринираше. Сега се нормализира, но хистологичния резултат е с нова диагноза: "Ангажиран от високостепенен уротелен карцином/преходноклетъчен/ ІІІст." Лекарката казала, че не вижда различни клетки в простатата, а в пикочния мехур. Бихте ли ми казали дали това означава, че заболяването вече е на пикочния мехур?
Баща ми се съгласи сега отново да го оперират, като се изреже и образуванието в п. мехур, а аз се тревожа правилно ли постъпва т. е. не може ли с лекарства да се забави или спре процеса?

Много Ви благодаря PRN!

Да, в най-скоро време ще направя сцинтиграфия, отказах се от рентгеновите снимки. Както тактично сте написали - рака ми не е нискорисков, че да мога да си позволя да си правя експерименти, а като се замисля и за резултата от хистологията, в който пише ki67>90% и още други показатели за агресивност, та съвсем се ядосвам на себе си, че още се бавя с тази сцинтиграфия - като че ли имам кой знае какъв избор...правя я и това е, никой нищо конкретно не може да ми каже без тази сцинтиграфия на костите.

Докторе, още един въпрос - Вие можете ли да препоръчате болница, в която да направя сцинтиграфия, ако може и име на лекар, който да я разчете?


Поздрави!

Мила lerikom, за твое успокоение(надявам се) исках само да споделя това, че и на мен ми бяха назначили 8 курса химиотерапия(4+4) но направих само 6(3+3), понеже много зле ми се отразяваше лечението, с доста странични ефекти. На третата вливка лекарите прецениха, че първото лекарство, което ми вливаха въобще не ми понася и го прекратиха, започнаха с другото лекарство, но се видя че и то при мен има странични ефекти - решиха да не ме мъчат повече, та така от 8 курса аз направих само 6. Като имаш на предвид, че при мен хормонална терапия няма, защото моя рак не е хормонозависим - при теб ще има и последващо лечение с хормонотерапия. Така, че не се притеснявай не само при теб курсовете на химиотерапия са били намалени. Все пак всичко е въпрос и на късмет – ако има човек късмет дет речено и две химии ще подействат. Дано всички ние да имаме късмет!

Всичко най-най-добро!



П.С. Извинявам се, че се намесвам в тази тема, видях въпроса ти още преди няколко дни, когато влязох тук за да задам своя въпрос, но не ми беше удобно да ти пиша преди лекарят да ти е отговорил, и сега ми е неудобно, че си позволявам да пиша някакъв отговор понеже това е темата, в която отговарят лекарите и точно затова много се колебаех дали изобщо да го правя, ама ето на - написах го, само и единствено с надеждата, че ще ти подейства успокояващо, че не само при теб е било така.

Много ти благодаря :)
В понеделник ми е 4та химиотерапия и заради пролапса на сърцето решиха да ми е последна. Познавам жени само с една химиотерапия отпреди 10 г. здрави, прави и щастливи. Дай Боже и ние да сме така!

Когато става дума само за рака - 6 са по-добре от 4. Когато се сложи обаче и пациента в уравнението (с всичките си потенциални проблеми), понякога 4те курса натежават повече. Универсален отговор няма.

Изглежда че в допълнение на простатния рак, баща ти е направил и рак на пикочния мехур. Това е различен тип рак и лечението му е различно. Обикновено се лекува с някакъв вид операция и с химиотерапия. Какво точно, как и колко зависи от много неща - големина на рака, наличие на разсейки, общо състояние на пациента и прочие.

Баща ми е с рак на белия дроб, 3 стадий, аденосквамозен карцином, големина на тумора преди два месеца - 9см, с деструкция на трето ребро и ангажирана гръдна стена. В края на май претърпя операция, но единствено бе взета проба за биопсия. Направени са две вливания с Карбоплатина и Винералбин. Отслабна много, всеки ден има температура до 37,7.
Въпросът ми е свързан основно с това как да овладеем усилващите се болки, от които вече неможе дори да спи. Аналгин и Аулин не му действат въобще. Три седмици пи Трамалгин - никакъв ефект. Оксиконтин (20мг) - само го приспива, съвсем малък ефект след това. След преглед докторът в онкологията каза, че болката била повърхностна (локализирана в една точка на гърба, при натиск се увеличава) и опиоидните аналгетици няма да действат). Предписа Темпалгин и обезболяващ спирт - не действат. Отново пие Оксиконтин. Допреди седмица болката се облекчаваше, когато лежи на противоположната на тумора страна, сега се усилва с всеки изминал ден и не изчезва дори в покой.
Какво да правим? Не мога да приема, че няма решение за облекчаване...
Притеснявам се също, че болките се увеличават поради нарастване на тумора, а нали в момента е на химиотерапия, означава ли това, че тя не е ефективна?
Благодаря предварително за отделеното внимание.
П.П. Има болка и отпред, близо до подмишницата.

На баща ти ще му помогне палиативна лъчетерапия за болките.
Ще трябва обаче лекуващия лекар да го изпрати на лъчетерапевт. За съжаление онкологичното лечение в България е много фрагментирано и ще трябва ти да искаш и настояваш за такова едно нещо.

Това, че болката не се е повлияла досега от химиотерапията не е добър знак, но само по себе си не може да опрдели дали да се продължава с тази химиотерапия.

Благодаря много! Ще обсъдя с лекаря възможността за лъчетерапия - аз лично имам опасения самата лъчетерапия да не се окаже още по-болезнена - виждала съм буквално "изгорени" пациенти по стълбите.
Значи медикаменти няма да помогнат...

Сами по себе си медикаментите няма да свършат цялата работа с контролиране на такава болка. Притесненията ти са напразни. Палиативнитедози не би следвало да "изгорят" който и да е пациент.

Благодаря! Имам и още един въпрос - преди месец и половина един от лекарите, след като погледна рентгеновата снимка и на въпрос на какво се дължи температурата, която баща ми вдига всеки ден, отговори - "Какво искате вие, положението е зле, има разпад." Не пожела да да даде никакви обяснения, каза да си четем в интернет. Успях само да разбера, че умирането на туморни клетки се нарича разпад на тумора, при което се отделят вредни за организма вещества. На това ли се дължи температурата (няма никакви други данни за инфекция), и какво да очакваме - т.е. до какви промени води разпадът на тумора? Може би въпросът ми изглежда маловажен, но по-страшно от неизвестното няма.
Благодаря предварително за отговора и съжалявам, ако занимавам форума с несъществени въпроси.

Благодаря Ви, докторе! Вси4ко мина успешно, новообразуванието е премахнато през катетъра.

Разпада на тумора може да повиши леко температурата, но това не е особено типично за рака белия дроб. От друга страна нискостепенни инфекции често се развиват в белия дроб около рака. Ако температурата продължава аз бих го сложил на антибиотик (и потенциално на стероид) за известно време. И инфекцията и туморния разпад водят до обща слабост, липса на енергия, апетит и стоят в основата на раковото отслабване (кахексия).

Здравейте!

В края на юни месец диагностицирааха майка ми (56г.) с РМЖ. Последва операция, съхраняваща гърдата, при проф. Гаврилов в онкологията. Отстранени са и лимфни възли, като само в първия, SN, са открити ракови клетки. Класификацията е T1N1M0. Her2 е отрицателен, ER 75%, PR 75%, G2 умерено диференциран. Стадий 2А. Назначена е химиотерапия - 6 курса ФЕК и за след това е назначена и лъчетерапия. Предполагам ще е съчетана с хормонотерапия.

Тъй като не сме търсили второ мнение за изследванията понеже нямаше много време, въпросът ми е, необходимо ли е да се прави допълнително изследване за ki67. Някои от пациентките са изпратили блокчетата си за второ изследване в друго болнично заведение, където се оказва, че е бил отчетен и този допълнителен маркер. Доколкото знам, ако показателят е нисък, химиотерапията не е подходяща. Така или иначе предстои второ вливане и няма да се откажем от нея.

Между първата и втората вливка назначиха и сцинтиграфия, но мама има записан час чак за началото на септември месец - по-рано нямало възможност. Защо чак сега назначават това изследване? Възможно ли е да има метастази в костите при положение, че всички останали органи са чисти? Няма никакви оплаквания за болки в костите и се чудя дали има за какво да се притесняваме.

Също така след като мине лечението, в какъв срок трябва да започнат да се следят туморните маркери? Някой беше споменал, че по време на химиотерапия маркерите са със завишени стойности и няма смисъл да се гледат.

Благодаря предварително!

Редактирано от ecv на 08.08.14 16:36.

Идеята на Ки67 е да разграничи някои много ранни раци от други ранно изглеждащи раци, които могат да крият в себе си много по-силно малигнен потенциал. Този на майка ти вече е във лимфните възли, така че трудно може да мине за особено благоприятен вариант. С други думи - допълнителната информация от Ки67 не би променила нищо. Майка ти е показана за химиотерапия.

Сцинтиграфията е на практика излишна, шанса да се намерят на нея метастази е под 1%.

Аз лично туморни маркери в пациенти без симптоми и без метастази не следя. Те имат значение само когато има доказани метастази и тяхното движение дава индикация дали тумора е под контрол от терапията или не. Т.е. служат да покажат дали трябва да се сменя терапията.

Благодаря Ви за изчерпателния отговор!

Друго, което забелязахме е, че са назначени 6 курса само с ФЕК, а на останалите жени е включен и таксотер. Зная, че всеки случай е строго индивидуален, но ми направи впечатление, че друга пациентка, чийто показатели са абсолютно еднакви с тези на майка ми (с разлика, че е в стадий 2B и е с няколко години по-млада) има назначени 3 ФЕК и 3 таксотер. Възможно ли е нещата при нас да са по-сериозни и да не е описано в епикризата?
Предполагам е важно да се отбележи, че двете пациентки са при различни лекари и провеждат химиотерапиите на различни места.

Редактирано от ecv на 11.08.14 12:31.

Надничането в чужди епикризи не води до нищо добро.
Такива въпроси обикновено оставям без коментар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря. Просто сме притеснени.

Здравейте, докторе!
Имам нужда от съвет, от идеи, от предположения, от насочване...
Оперирана съм от карцином на гърда 2000 г с последвали лъчетерапия и поливалентна химиотерапия- FEC. До момента без рецидиви и метастази.
Отдавна ме тормозят болки в кости и стави. Всичките сцинтиграфии са с констатации "липсват данни за М в костния скелет" (последната е от този месец- в Св. Иван Рилски).
За по- малко от 2 месеца имам 4 "пристъпа" с едни и същи симптоми- лягам вечер, чувствайки се добре; събуждам се сутрин с температура 38,8, много силни болки в кости и стави (най- силно в горната част на гръбнака и раменете) и така целия ден. В следващите дни болките са доста по- търпими и температурата е около 37,5.
В началото мислех, че е вирус. Втория път взех болничен, третия път се притесних сериозно (личната ми лекарка също) и последва сцинтиграфия на кости (без данни за М в скелета). Има умерено натрупване на изотопа във всички стави; данни за дегенеративни промени и начални остеопорозни изменения (ама като са начални защо е толкова силна болката???)
Последния път (вчера и днес) болките бяха направо нетърпими (мисля, че имам висок праг на болка), температура 38,8, втрисане, гадене и безсилие. Чувствах се много зле.
Не съм правила ехография на черен дроб от 5-6 години (личната ме изпраща на гастроентеролог); преди 2 години направих бронхопневмония (най- вероятно аспирационна) и се лекувах в Пулмологията в София (оттогава не съм правила снимка на бял дроб).
Моля за Вашите препоръки към какъв специалист да се обърна.
Благодаря предварително!

Оплакванията са ти като за ревматолог. Аз лично бих допроверил нещата със СТ скенер на цяло тяло и ако няма никакви данни за метастази (едва ли ще се намерят такива от описанието, което ми даваш а и са минали толкова много години) - директно на ревматолог.

Благодаря Ви!
Вече имам направление за ревматолог (трябва само изследването за остеопороза да направя).
Препоръчаха ми и на хематолог да отида (но ще го направя само ако ми се случи още веднъж съчетани болка и температура).
Още веднъж благодаря за отделеното време и успокоителните думи!

Здравейте,
През 2008 година, в седми месец на бременността ми съм оперирана от тройно негативен рак на гърдата, 3 см. с ангажирани 3 лимфни възела. Лечението включваше 4 химиотерапии с ФЕК и 4 - с Таксол + 30 лъчетерапии. След това - 6 години ремисия до юни тази година, когато в другата гърда беше открит нов тумор с размери 0,9 см. Този път туморът е хирмоночувствителен, но отново G 3, отново дуктален карцином и отново с отрицателен Хер. В момента съм все още на химиотерапия, после ще бъде назначена хормонотерапия. Имам няколко въпроса към специалиста :
1. Никой не може да ми отговори категорично новият тумор метастаза ли е или е първичен тумор? Различният хормонален статус на двата тумора не е ли показателен за да се прецени това?
2. В началото на терапията бях с туморен маркер 25 при горна граница 25. В средата на лечението той се повиши до 38. Има ли нещо притеснително в това?
3. Може ли да кажете нещо за прогнозата на заболяването ми оттук нататък? Има ли шанс за пълно излекуване?
Благодаря предварително за отговора Ви!

Отговорих ти на бележката.

Благодаря Ви изключително много за обнадеждаващите думи. Те са като балсам за изтерзаната ми в момента душа, като се има предвид последното развитие на нещата. Преди последното вливане туморния маркер достигна до 53 при горна граница 25 (между другото това изследване ми го назначава моя онколог, ако зависеше от мен не бих си го причинявала по време на лечението ). Странно е, защото преди химиотерапията беше в норма, направени са необходимите ехографии и ренгенови снимки - всичко в норма.
Възможно ли е да се дължи на срива на кръвната картина, който получих или на възпалението на всички лигавици ( а може би има връзка с двойната мастектомия и реконструкция, която имам от месец юни...)
Имам още няколко въпроса към Вас - да допълня характеристиката на хормоналните рецептори - Er+(с 50% шанс за отговор), Pr -; Her 2 (+) негативен. Това според Вас е по -скоро нов тумор?
Също така не ми е предписана лъчетерапия - според Вас дали е нужна в моя случай?
Изследването Ki67 не ми е правено - трябва ли да го направя за да е по- пълна картината около заболяването ми.
И последно - днес онколога ми предписа хормонално лечение, което ще включва Золадекс и Аримидекс -за мен странен избор като се има предвид, че имам яйчникова функция и цикъл. Аз не се съгласих и заменихме Аримидекса с Нолвадекс, който аз лично ще си закупувам.

Много Ви благодаря за отделеното време и изключително ценните Ви отговори!

Ако са ти направили мастектомия - лъчетерапия не е необходима. Ако е само премахната бучката - трябва лъчетарпия. Тамоксифена (новалдекс) е единственото, от което се нуждаеш на хормоналния фронт. Ки67 от тук нататък не ти трябва - той се позва само за да ре реши дали да се даде химиотерапия, а това решение май отдавна е взето.

За туморния маркер - не знам, той не е никакъв маркер в твоя случай, а напосоки пуснато изследване.

Благодаря за отговора!

Здравейте,
Както много от пишещите в клуба, онкологичното заболявание не е единственото, което лекуваме. Ще се опитам да опиша нещата хронологично и ако може да получа съвет какво, къде и към кой да се обърнем. Става въпрос за мъжа ми, който е с диагноза инвазивен уротелен карцином high grade със скваматозна диференциация и със съпътстващи хронични заболявания - язва на дванадесетопръстника и стенокардия II ст.
През 2008 г е поставен стент и са изписани за прием аспирин протект и плавикс. 2009 и 2010 г се обостря язвата и се стига до преливане на кръв.
През 2012 г е диагностициран туморът и е проведен ТУР. Последва лъчетерапия. На контролните прегледи всичко е било в норма.
Тази година, през юни, имаше оплаквания, свързани със стенокардията. След преглед в "Св. Екатерина" се реши да се постави втори стент и изписаха за дългосрочен прием - плавикс, крестор и аспирин протект. През август започна да отделя кръв в урината. При прегледа опериралият го лекар установи, че няма туморни образувания и изменения. Диагнозата беше - хеморагичен цистит вследствие на проведената лъчетерапия, довела до чупливост и деформация на кръвоносни съдове в пикочния мехур и провокиран кръвоизлив след прием на разреждащи кръвта лекарства. Октомври получи втори голям кръвоизлив, 3 дена почти изцяло вървеше кръв, придружен от слаби болки. Спряхме кръворазреждащите и пиеше дицинон и рутаскорбин. Успяхме да го овладеем за около седмица. Обърна се към наблюдаващия го онколог, който каза да се отиде на преглед при опериралия го лекар. Той отново беше категоричен, че кръвоизливът е вследствие на лъчетерапията и лекарствата за разреждане на кръвта. Направените кръвни изследвания са

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лесно решение няма - ако има един или два кръвонисни съда които кървят, могат да се коагулират при цистоскопия. Иначе - просто се лекуват епизодите на кървене. Те ще се разредят с времето със спирането на антикоагулантите.

Благодаря, докторе.
Весели празници!

Питането е на нерегистриран потребител:

"Става въпрос за Оксикортт (спрей с хидрокортизон и антибиотик).
В листовката пише, че съставът му е:
Лекарствени вещества: Oxytetracycline hydrochloride 150 mg
Hydrocortisone 50 mg
Помощни вещества: Сорбитан триолеат, лецитин, изопропилмиристат, дривозол 35 до 30 ml
Едно от противопоказанията е:
ракови образувания по кожата и предракови състояния

Та въпросите ми са: за какви точно състояния става въпрос - дали конкретно за рак на кожата
(напр. меланома) или метастази от други видове рак (напр. РМЖ), които се проявяват по/(под?) кожата?

При кои точно случаи лекарството не трябва да се употребява и защо?

С уважение и пожелание за весели новогодишни празници!

"Совите не са това, което са..."

Редактирано от *jull** на 31.12.14 16:20.

Нямам никаква идея какво са имали предвид писалите листовката. Нито тетрациклина, нито кортикостероидите причиняват рак сами по себе си. Според мен - необосновано презастраховане.

Уважаеми PRN, честита 2015!
Целият Клуб Ви благодари за помощта, която ни оказвате,
за съпричастието към проблемите ни, за човешкото отношение!
Пожелаваме Ви здраве, лично щастие, професионални успехи и
обичта на хората! Наздраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така си е! Благодаря на Джул, че от името на всички ни отправи поздрав към Вас! Наистина питаем дълбока благодарност и уважение! Бъдете здрав!

Благодаря - живи и здрави (колкото може) да са всички тук. А за мен 2015 може и да е първата година в която ще се върна в България, за нещо повече от една отпуска, след 20 години в "другата България".

В такъв случай много ще се радваме, ако се запознаем. Ние се събираме 2 пъти в
годината (не пречи и повече!), така че сте добре дошъл на наша клубна среща!
Ето че хубавите новини за 2015 започнаха!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте докторе.

Майка ми (47г) е оперирана от рак на матката IIIb стадий. Засегнат е пикочния мехур и няма чувствителност, че и се уринира. Има някаква остатъчна урина, която не може да изхвърли (само с катетър може) и се притесняваме да не се увредят нещо бъбреците. В момента провежда химиотерапия с катетър отдолу.

Въпроса ми е може ли и лъчетерапия да се проведе с катетър?
Правени са и два рентгена на бял дроб, скенер, скенер с контраст - нищо не се е видяло. Може ли да има много малки разсейки някъде и да не се видят? Химиотерапията ще окаже ли въздействие в/у тези които не се виждат?
Има болки в таза. Но понякога спират напълно. Рака спира ли да боли периодично?

Това е хистологията:
Параортални лимфни възли - в 3 от 3 метастази от нискодиференциран карцином, туморни некрози.
десни лимфни възли - б.о.
леви лимфни възли - в 2 от 4 - метастази от описания тумор
оментум - единична метастаза
яйчници - нискодиференциран аденосквамозен карцином с изразено преобладаване на сквамозната копонента, туморни некрози.
десен и ляв параментриум - б.о.
влагалищна резекционна линия - б.о.
маточно тяло - нискодиференциран аденосквамозен карцином, инфилтрация на 3/4 от стената, туморни некрози.

Лъчетерапия може да се направи с катетър, малко е по-проблематично, но може. Друг е въпроса каква би била ползата от лъчетерапия на таза, при положение че са засегнати парааорталните лимфни възли и оментума.

Почти е сигурно, че има малки (и невидими на скенер) метастази. Разчита се на химиотерапията да се справи с тях, но истинско излекуване е много малко вероятно.

Болките в таза вероятно са от операцията или от някаква нискостепенна инфекция. Ако има някакви мисроскопични метастази, те не биха дали болка сами по себе си.

Благодаря за отговора.

Защо засегнатити парааортални л.в. ще окажат негативен ефект към лъчетерапията?
Какво Ви е мнението за лъчетерапия с кибер нож? По-ефикасно ли ще е лечението с този метод?
Пет скенер след химиотирапия добре ли е да се направи?
Стопирането на туморните клетки да не се делят, води ли се излекуване?

За много години, Докторе- лично щастие и професионални предизвикателства!
Съвсем забравих, че Вашата специалност е лъчетерапия, и мога да Ви помоля за мнение за случая на баща ми:

66 годишен
PSA септ. 2014: 46 ng/ ml
Проведени ЯМР и костна сцинтиграфия без данни за метатсази

07.11. 2014 : Лапароскопска интраперитонеална простатектомия с двустранна лимфна дисекция
Хистология: Материал от радикална простатектомия с лимфна дисекция. Умерено диференциран аденокарцином на простатата, Gleasоn 7 (3 +4), ангажиращ среда и аспекс вляво с фокална периневрална инвазия. Не се установява ининфилтрация на семенните мехурчета и екстрапростатно разпространение. Леви (девет) и десни (девет) параилиачни лимфни възли без метастази. Част от лимфните възли са с увеличени размери поради масивна хиалинизация с инфилтрация от псевдоксантомни клетки.
Умерено диференциран аденокарцином на простатата, Gleason 7 ( 3+4), ангажиращ повече от &#189; от левия дял.

Pt2b, pN0 (0/18) Pn1
08.12. 2014: PSA < 0.07

Въпросът ми е, при този резултат от хистология и ПСА < 0.07 дали трябва да се проведе следоперативна лъчетерапия?

Благодаря Ви и се радвам, че ще можете да видите най- хубавите залези на Дунав.

Не, с тези резултати от хистологията не виждам никакви индикации за лъчетерапия в момента. Естествено ПСА трябва да се проследи (на 3-4 месеца на първо време) и ако мине 0.2 едва тогава може да се помисли за пъчетерапия. Все пак има поне 50% шанс тя да не потрябва на баща ти никога.

ПС: къде е направена операцията? Питам защото изглежда професионално свършена работа. От време на време ми задават въпроси за добри отделения в България и е добре да имам някаква идея.

Парааорталните лимфни възли за високо в корема (а не в таза). Никак не е лесно да се облъчат. Освен това майка ти има депозит в оментума (голямото було), а той се мести постоянно и метастаза там означава че има разсейки по цялата коремна кухина. Целия корем нормално не се облъчва - червата ще бъдат необратимо увредени от дози, по-ниски от необходимите за контрол на тумора.

Кибер ножа не е направен въобще за такава една ситуация, по ред причини. Съвсем е неподходящ.

Не виждам особена индикация за ПЕТ след химиотерапията. Тя или ще унищожи останалите ракови клетки, или не. ПЕТа няма да промени това. Вярно е че ПЕТ може да намери някоя малка метастаза, незивестна досега, но и това няма да промени нито прогнозата, нито лечението.

Докторе здрвейте,
искаше ми се да ви задавам въпросно, относно понятието излекуване и използването му в онкологията. Генните мутации и хромозони мутации, раковата клетка и т.н
Процесите на канцерогенеза при стомашния карцином.
За съжаление при изпращането на бележката ми, установих, че това не е възможно.
Как мога да си задам въпросите, ако може на е-маил?
Предварително благодаря.

Уважаеми док,

благословен да сте за добрите думи.

Операцията е извършена от проф. д-р Йенс- Уве Щолценбург, който ръководи урологичната клиника в университетска болница Лайпциг и на всеки два месеца посещава България, оперира в частна клиника тук.

Благодаря Ви за вниманието.

Здравейте Докторе! Моля за вашата помощ при разчитане на мамография. Резултатът е следният:
"ТУ маме дек. Мултицентричен, с давност. Дясна млечна жлеза горно, централно и латерално на 0.49 см. от повърхността на кожата се представи масивен туморен процес с размери 1,61 на 1,62 и строеж от ехограмите. центърът на лезията е изграден от силно конвергирала фиброза като находката има отношение към локалните структури. Лява млечна жлеза - данни за овална плака с хронична мастопатична преустройка и находка с характер на фиброаденом, инволюираща МЖ"
Моля Ви, докторе, кажете ми какво означава това? Става въпрос за моята майка, 60 г, която вече беше диагностицирана, оперирана и лекувана от рак на маточната шийка. Разбирам, че има рак на дясната гърда /болест на Пейджет на гърдата/. Но колко е сериозно положението, това метастаза ли е или е друг вид рак? Благодаря Ви предварително

Мамограмата описва един сравнителено малък тумор на дясната гърда - 1.6см. Не звучи да е метастаза. Би следвало да се излекува напълно с мастектомия или лампектомия-лъчетерапия. Колко е голям проблема - ще се знае след операцията, но изглежда да е ранен рак на гърдата.

Благодаря Ви за отговора и за отделеното внимание!

Здравейте,на сина ми 19г. му отстраниха левия тестис на 16.01.15г. с диагноза тумор. Хистологията е ембрионален карциом рТ2NxMx S 0.C62.1(преписвам от епикризата)не знам какво точно означава.Открил е бучката след Коледа по време на къпане.Назначена му е химиотерапия 3 курса.Притеснява ме че не му са назначени скенер и ренген на бял дроб.Хирурга ни каза че тумора е малък 1см.и е ограничен в тестиса и че ще има 6 куса химиотерапия и ако изследванията са добри няма да е нужна втора операция за отстраняване на лимфни възли.Но при разговора ни с онколога се оказа че химиото ще е 3 курса с последваша 2 операция която според него била задължителна при несименом.Какво е Вашето мнение че вече не знаем какво да мислим.От прочетеното в Интернет разбахме че операцията за махане на лимфните възли е тежка и сложна и може да има доста последствия.Какви са те?

Здравейте докторе,много ще съм ви благодарна да ми отделите минутка.Аз съм жена на 37 год.
При профилактичен преглед ми откриха възел на щитовидната жлеза,който след операция на 18.12 се оказа умерено диференциран папиларен аденокарцином на щит.жлеза с метастази в лимфни възли от същия Са.
Хистология pT 1N1a M0G2
Назначена ми е терапия с 100 mCi йод 131.
Като за начало да ми кажете каква ми е прогнозата,тъй като не ми беше добре обяснено(или аз в момент на паника не разбрах).
Според вас доколко трябва да ме притесняват тези разсейки в лимфните възли,мога ли да си мисля че е стигнало до бял дроб и кости?
И правилно ли ми е лечението.
Благодаря !

Човек може да си мисли какво ли не - особено когато страха го обкръжи отвсякъде. На практика оначе имаш рак с много добра прогноза, който би следвало да се излекува с операция и радиоактивен йод. Шанса да е дал далечни метастази е много нисък - под 5%. Да, терапията ти е правилна, предполагам цялата жлеза е премахната. След лечението с йод ще трябва да пиеш тироксин до края на живота си и да подържаш сравнително високи нива на хормоните в кръвта - това подтиска невидимит метастази, ако въобще ги има.

От написаното не знам всъщност в кой стадии е тестикуларния рак. Предполагам 1-ви (само с засегнат тестис, без коремни лимфни възли... но те проверени ли са със скенер, не личи от епикризата). Химиотерапията обикновено или е 3 курса или не се дава въобще. Хирурга ти говори за неща, които не разбира особено, 6 курса химиотерапия никога не се дават току така, дори когато има метастази. Обикновено най-много 4, ако не работят - още 2-3 от различен вид. Това обаче не се отнася въобще за първи стадии тестикуларен рак.

От друга страна - карцинома може да е 2-ри стадии. Тогава обикновено курсовете химиотерапия са 4-ри. Лимфни възли се премахват САМО ако те са засегнати и не станат по-малки от 1см след химиотерапията.

Да цялата жлеза е премахната заедно със съмнителните лимфни възли.
Много ви благодаря.
Явно страха наистина е най-големия ми враг в момента.

Благодаря за отделеното време докторе.В хистологията в графата стадий не е записано нищо.До сега не му е правен скенер което мене също ме притеснява.Хирурга каза че тумора е бил само на тестиса.семенната връв(не знам дали се изразявам правилно) е била чиста.Онколога каза че химиотерапията е профилактична,но мен пак ме притеснява че не е минал скенер и не му е назначен такъв преди терапията при условие че се касае за несименом?Казват че ще мине скенер след терапията и според това какво показва ще се решава за напред

Скенера е задължителен преди химиотерапията.
Хистологията не се занимава с стадирането на рака, това е работа на хирурга и онколога.

Иначе откъде се знае, че химиотерапията е профилактична - момчето може да има вътрекоремни лимфни възли или метастази в белите дробове. Ако е така - тогара химиотерапията не е адекватна (би трябвало да има повече цикли). Нито може да се проследи нейния ефект.

Ако пък скенерите са негативни - моите медицински онколози не биха дали въобще химитерапия, а биха проследили нещата с СТ скенове на 4 месеца. Въобще... ако не изпускам нещо - мисля че добре да потърсите друг онкологичен център.

Уважаеми докторе, моля за Вашия коментар по следното:
Давност на промените в стомашната лигавица: 2010 г.
Хроничен атрофичен гастрит и интестинална метаплазия.
2011 ФГС: неравна оточна лигавица в антралната област: Биопсия: тежка епителна дисплазия. Серийно изследване: тежка епителна дисплазия.
Болният е поставен под наблюдение: ФГС и биопсии.
2013: След проведено противовъзпалително лечение наличие на полип по линията на малката кривина. Биопсия от полипа: тежка епителна дисплазия, серийно изследване: тежка епителна дисплазия достигаща до CA in sito.
Антрум-пилор - тежка епителна дисплазия.
2013: направено ЕМР, Биопсия: тежка епителна дисплазия.
2013 юни: хром ФГС промени до четвърта степен, наличие на два полипа, отстранени чрез "бримка" - няма биопсия.
2014: корпус - неравна оточна лигавица Пилор и дуеденум. Езофагитис кандидоза. Изказано съмнение за нов полип в зоната на цикатрикс от ЕМР.
2015 г. хром ендоскопия: Множество надигнати хронични ерозии в корпуса и пилора, тежки атрофични зони по цялата стомашна лигавица.
на болният е назначена нова ФГС след 6 месеца.
ЕМР стандарт ли е на лечение при карциним ин сито (без ангажиране на ламина проприа)?
ЕМР стандарт ли е на лечение при наличие на тежка дисплазия в друг участък?
Вероятно това е едно мултифокално развитие на болестта.
Развитието на полипи непосредствено след ЕМР не е ли сигнал за изразен потенциал на малигненост?
Прави впечатление малкия брой на биопсиите, които се вземат и техните противоречия.
Хром ендоскопията може ли да даде информация за процесите, които се случват на клетъчно и тъканно ниво?
Извенете за дългия пост.

Честно казано - не разбирам достатъчно от ранен рак на стомаха. Това е заболяване на гастроентеролозите и хирурзите. Онколозите обикновено нямат особена роля.

Ето какво обаче казва Гугъл по въпроса:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Ви много, днес ще преведа материалите.

Здравейте,
На 20.03.2015 ме оперираха - радикална мастектомия вляво
Диагнозата ми е: карцином pT2N0MxR0 G3
HER-2-/3+/ Хормонални рецептори за естроген и прогестерон-скор 8 75%шанс за отговор
нямамметастази в лимфните възли
Предписаха ми терапия с херцептин, химиотерапия, лъчетерапия и хормонотерапия
Въпросът ми е, мога ли да откажа химио и лъчетерапията, оправдано ли е според вас и ако откажа дали ще ми разрешат само херцептин
Благодаря ви

Може да откажеш каквото решиш, но дали това е добро решение е друг въпрос. Херцептина без химиотерапия не е доказан да върши някаква работа сам по себе си. Моите медицински онколози биха директно отказали да го дадат без химотерапия. Счита се малко за пари хвърлени на вятъра.

Дали ти трябва лъчетерапия не знам, но вероятно има причина да ти я предложат.

Като цяло ХЕР2+ раци не са майтап работа, имат доста неблагоприятна прогноза и всеки процент преживяемост е много ценен. Аз на твое място бих много внимавал с изборите.

Здравейте,
На майка ми й предстои вливане на Херцептин и изследване с РЕТ/СТ в един ден. Възможно ли е да се получи някаква реакция или пък Херцептина да не подейства?
Предварително Ви благодаря за отговора.

Не, няма проблем с това херцептина и ПЕТ скена да са в един ден.

Благодаря Ви. Да сте здрави и успех в личен и професионален план.

Здравейте докторе, нуждая се от Вашето мнение.
При 4-ти стадий карцином на простатата, след преминати последователно орхиектомия, антиандрогенна терапия и химиотерапия за последно PSA е намалено, преди шест месеца, до 0.15. Но към момента стойността му е нараснала и е 1.50.
Лекарите споделят, че при 4-ти стадий щом PSA е започнало да се покачва, не трябва да се чака да надхвърли горна граница, а трябва да се реагира. Макар и все още да е в нормите, трябва да се подходи с нова терапия – или нова химио, или с някакви други лекарства, които били нови при лечението на рак на простата, не били химия.
Аз обаче подхождам с различна логика, която разбира се може и да е погрешна, но тя е и от гледна точка на факта, че рак на простатата може да има и когато стойностите на PSA са в норма. Тогава:
Не би ли трябвало да се приема, че при 4-ти стадий карцином на простата е доста силно да се иска PSA да е в границите от 0 до 4? Все пак има налични костни метастази, и състоянието вече далеч не е като при здрав организъм, че да се иска показателят да е в норма.
Не би ли трябвало да се приемат за нормални по-големи граници от обичайните и да се оставя толеранс за покачване, което да е по-естественото състояние на нещата? Би ли могло да се тълкува, че е прекалено и изкуствено да се опитваш да вместиш в границите 0-4 едно PSA на IV-ти стадий карцином?
Когато размерите на простатната жлеза са нормални и всички други показатели – редовните кръвни, ехо- и скенер са отлични, то покачването на PSA трябва да се приема за наличие на новообразувани мети ли? И ако е така, сцинтиграфията би трябвало да покаже костните, а ако са на друго място PET-CT ли е варианта за локализация? Новите мети ли, ако ги има, да са предпоставката да се подхожда към следваща химия, толкова рано?
Ще съм Ви много благодарна, ако споделите какво мислите.

Естествено не знам цялата история. Като цяло обаче - нормалните стойности на ПСА не означават нищо при метастатичен рак на простатата. Контрола на ПСА сам по себе си не е крайна цел на лечението. Виждам че доста от нещата, които имаме за лечение на метастаттичен рак са вече дадени и на практика човека е резистентен към тях. Остават два нови (и много скъпи) препарата - Абиратерон и Ензалутамид. Потенциално и алтернативна (и без съмнение токсична) химиотерапия.

Аз лично не бих ги дал при отсъствие на метастази само заради някакво си повишаване на ПСА (което е все още страшно ниско така или иначе). Аз бих чакал появата на сиимптоматични метастази преди следващата интервенция. Проблема е, че всяко лечение може да се ползва само веднъж - след което рака става резистентен към него. Довода че ранната интервенция ще спести нуждата от късна такава е само частично вярна.

Здравейте,
Майка ми е на 54г с инвазивен дуктален карцином в ляво, HER +++ хормоните са 0, ki 67 30-40%. Голяма метастаза в аксилата - отстранена. След това неоадювантна химиотерапия AC-TH. Преди нея PET/CT имаше метастази в аксилата, тумор в гърдата - 1,5 см. метастази в лимфните възли на медиастинума. Още след четвъртата вливка направихме втори пет скенер - абсолютно чист. Продължиха с Херцептина и Таксотера 4 вливки, пак пет скенер и пак чист. За сигурност направиха сегментна мастектомия и аксиларна дисекция - 20 лимфни възела и всички чисти, в гърдата нищо не са намерили. Сега искат лъчетерапия на гърдата 15 дни, та нали всичко е наред? Има ли смисъл и от тази профилактика? Тя е на 6-та вливка Херцептин и има още 10 или 11. Ами сърцето и този кардиотоксичен Херцептин? Няма ли с това презастраховане с лъчетерапията, да навредим повече? И още нещо колко време след операцията най-късно да започне лъчетерапията? Ще съм Ви благодарна, ако изчетете всичко това. Лекуваме се навън и тук нямаме друг онколог, с когото да се посъветваме.

Въпросът за ролатя на лъчетерапията при метастатичен рак на гърдата няма еднозначен отговор. При запазена гърда, особено след като жената е отговорила толкова добре на химиотерапията и Херцептина, аз лично бих я окуражил да мине и лъчетерапия.

Мисля че малко се разсейваш в страничните ефекти на лечението, когато основния проблем е метастатичния рак. Кардиотоксичността на херцептина и страничните ефекти на лъчетерапията са незначителни проблеми пред лицето на метастатичния рак, който може да надигне глава всеки момент. И в местата на метастатзите, и локално в гърдата и на други нови места (напр. мозък, бял/черен дроб, кости).

Здравейте, уважаеми Докторе!

Да Ви представя моя случай- Аз съм на 45г съм, имам едно дете, което родих на 32г.Придружаващи заболявания: Тиреоидит на Хашимото- на л-тироксин съм и Остеопороза . В настоящия момент щитовидната жлеза е добре, а за Остеопорозата приемам Вигантол 10 капки седмично.Страхувам се да приемам Алендронат, защото имам Гастрит.
На 11.06.2012г бях оперирана от РМЖ .Диагнозата според епикризата е Аденокарцином на млечната жлеза-инвазивен дуктолобуларен G2pT2N0MxLxVxR0,а това е описанието:Инвазивен дуктален карцином с умерена степен на малигненост G2 и участъци на интрадуктален крибриформен карцином около 5% от тумора периневрална инфилтрация
HER2-1+негативна реакция, естроген5+3=8, прогестерон 5+3=8-добър шанс за отговор 75%./ Този резултат е потвърден от доц. Христова в МА /-
Проведох следното лечение:
3 вливки с ФЕК през 21-28 дни, лъчетерапия, 3 вливки с ФЕК. / Общо 6 ФЕК /
От м. Ноември 2012г – Золадекс за 5 години, и от м. Април 2013г.-Нолвадекс 20mg-за 5 години.

Към този момент гинекологичният ми статус е добре-цитонамазка 2-ра група, малка миома, която според гинеколога не представлява проблем, дебелина на ендометриума-4 мм.
Освен това, забелязах, че откакто приемам Нолвадекс, ГГТ показателят в кръвта е над нормата-последно 66 / преди да започна Нолвадекса беше 27 / норма до 40/ ,другите показатели- АСАТ АЛАТ И АФ са нормални
Питането ми е:
1. Трябва ли да си направя хистеректомия ?
2. Във връзка с повишеното ГГТ трябва ли да се эамени Нолвадекс с друго лекарство?


С уважение и благодарност за отделеното време и внимание!

Ето кратките отговори:
1. не
2. не (поне не въз основа на ГГТ)

Сега малко по-дългите отговори. Не виждам защо да си правиш хистеректомия. Тя с ниищо няма да помогне на рака на гърдата, а яйчниците така или иначе са спрени с Золадекс. Дебелината на ендометриума ти е съвсем в ред.

Комбинацията на Золадекс с Тамоксифен никога не съм я разбирал. Тамоксифена си работи без да са спрени яйчниците. От тази комбинация жените получават ужасна атрофия на кожата на външните полови органи и на лигавицата на влагалището. При неработещи яйчници спокойно може да се ползва Аримидекс/Фемара или Екзаместан, който нямат такива проблеми. Последната комбинация напоследък се препоръчва при млади жени с много високорискови раци въз основа на няколко клинични проучвания (ТХТ и SOFT). Твоят рак обаче не е високорисков. При мен жени в твоето положение биха били само на Тамоксифен (без Золадекс).

Аримидекс-Фемара-Екзаментан всичките причиняват остеопороза. Алендроната е стар медикамент с доста странични ефекти. В днешно време инжекционните Пролия или Золедронова Киселина са много по-добър избор в това отношение. Вит Д е доста неефективен сам по себе си като лечение на истинска остеопороза. Тамоксифена помага за остеопорозата донякъде.

Благодаря Ви за бързия отговор и отзивчивостта, Докторе!

Чувала съм, че някои жени си правят превантивно хистеректомия във връзка с евентуалната поява на рак на яйчниците и матката при приемане на Тамоксифен,от една страна,а от друга страна се притеснявам дали ако спра Золадекса, няма да ми се възобнови менструацията и хормоналната дейност, и това само по себе си няма да ме постави в опасност от рецидив на рака?
Всъщност допреди да ми се открие РМЖ- бях на 42 години, дотогава имах нормален цикъл,който спря повреме на химиотерапията и тогава ми бе назначен Золадекс.
Освен това пропуснах да отбележа, че леля ми-сестрата на мама, почина от рак на яйчниците.
Реших да попитам и Вас, защото гинеколог ми каза, че хистеректомията е най-доброто, което ще направя за себе си,във връзка с горенаписаното.
Все пак се страхувам... и не знам какво да правя!

Пожелавам Ви здраве и успехи!

Здравейте Докторе!
Искам да попитам за майка ми, тя е на 70 години. Оперирана е от рак на гърдата на 26.05.2015 год. Онкологичната диагноза е : Са гландуле маме сисистра.Ст.пост.мастектомиям радикалис синистра. Хистологията : 1540/15г./G-3-Инвазивенлобуларен карцином, Т 4, N 0, M 0 Стадий 2в, Клинична група ІІ с- 50. Прави курс от 16 лъчетерапии. Назначиха и химиотерапия, но тя отказва да отиде. Един лекар и казал, че може и без химиотерапия, само с хапчета. Питането ми е според вас нужна ли е химиотерапия при тази диагноза. Благодаря предварително.

От информацията, която си ми дал/а не мога да ти кажа дали хапчетата са опция въобще (това зависи от това дали са позитивни естрогенните и прогестероновите рецептори). Дори да са позитивни, химиотерапията е желателна, при такива едни големи (предполагам) раци. От друга страна - ползата от химиотерапия в допълнение на ползата от хапчетата, намалява след 70 годишна възраст доста драматично.

Уважаеми PRN, искам предварително да Ви благодаря!

Първата ми операция беше м. Ноември 2009 год., на 37 години.
Диагноза: Карцинома гл маме дех., Т1Н0М0 ст.1, кл. гр. 3, Квадрантектомия, Инвазивен дуктален карцином под 1 см., Г-2, от 14 лимфни възли на трите нива без метастази. HER2 - отрицaтелен, ER -50%, PR - 75%.
Проведена Лъчетерапия – 25 броя . Нолвадекс и Золадекс до м. Май 2015 включително.

Втората ми операция беше на 16 Юли 2015 год. - на същата гърда, на 43 години.
Диагноза: Карцинома гл маме дех, Мастектомия симплекс, Инвазивен дуктален карцином , 2 см. , Г-2. HER 2 силно позитивен +++, имунохистохимичен и потвърден по КИШ. ER -50%, PR -0%
Назначена терапия 4 курса ФЕК +4 курса Таксани+Херцептин.

Хирургът смята, че това е новообразувание. От всички изследвания, не съм правила само костна сцинтиграфия. Туморния маркер винаги е бил в норма около 10.

Направих 1-ви курс ФЕК.

Въпросът ми е: Кога трябва да направя ПЕТ скенер и правилно ли е назначена терапията? Как да поискам направление от онколога? Сестра ми живее в Канада и казва, че там задължително след операцията, преди химиотерапията правят ПЕТ скенер, аналогично и на предложен ми ПЕТ от друга клиника в чужбина?


Още веднъж Ви Благодаря!

Не е важно колко дни има в живота ти, важно е колко живот има в дните ти.<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от kras4o_k на 28.07.15 17:47.</EM></FONT></P>

Редактирано от kras4o_k на 28.07.15 17:50.

Наистина новия тумор е различен от предишния. Според мен лечението е правилно - трябва ти химиотерапия и херцептин.

Защо ти е ПЕТ? Сериозно. Все пак това е ранен рак, който ако и да е високо високо рисков поради това че херцеприн репетора е позитивен; стадия му си остава първи. Потенциален ПЕТ според мен само би объркал нещата в този момент. Ако въобще е бил необходим - мястото му е преди операцията. Определено не след като е започнала химиотерапията. Предполагам са ти направили обикновен СТ скен на бял дроб и корем - това би било достатъчно (е, при нас правим и сцинтиграфия на костите).

Фокусирай се на химиотерапията в момента.

Имам един важен въпрос, че сме в стрес, на кого да вярваме. Въпросът е относно химиотерапията - Тъй като ще има още една операция за вкарване на червото, от София казаха, че химиотерапията може да се почне до 3 месеца /няма метастази/, а тук в Плевен химиотерапевтите казаха, че до 20 дни е трябвало да започне. Бихте ли коментирали дали сме закъсняли - днес е първата химиотерапия /първата операция беше на 21.07.2015г/ и на 23.09. ще е втората.

Уважаеми PRN,

Ще Ви бъда благодарен ако можете да ми кажете мнението си за резултатите от извършена малка локална операция на РМЖ (без премахвне на лимфни възли) на жена в добро общо състояние на 58 г.

Окончателна диагноза: Carcinoma Gl. mammae sin. Meta pulm. T1N0M1 pT1N0M1 pulmonum Стадий IV Клинична група 2 МКБ C50.4
Инвазивен дуктален карцином с висока степен на малигненост диаметър 11 мм.

ИХХ:
ER - (50%)
PR (50%)
HER2 (0) отрицателна реакция

Образни изследвания:

Мегамами. Фибро-адипозна структура на мл. жлези. В лявата млечна жлеза, на маркираното място и в дълбочина се визуализира малигнен участък на площ 10мм. и реакция на околния паренхим.Акцесорни мами. Не се видяха абнормно уголемени аксиларни лимфни възли.

Рентгенография на гръбначния стълб: Няма данни за остеолитични огнища в телата на прешлените и костите на таза.

КТ на гръден кош: Единични М лезии в десния бял дроб, по-голямата с размер 7мм. Не се установяват увеличени вътрегръдни и аксиларни лимфни възли.
Малка туморна формация в лява мл. жлеза с плътност 40 НЕ.
Не се установяват увеличени аксиларни лимфни възли и огнищни лезии в далак и черен дроб
Панкреас - б.о.
Не се установяват деструктивни изменения в сканираните части от костния скелет.

Пациентката ще подлежи на системно лечение и проследяване на лезиите в белия дроб. Въпросите ми са:

1. Възможно ли е лезиите в белия дроб да НЕ са метастази, а да е нещо доброкачествено /или дори последица от прекарани бронхити или други възпаления, характерни за пушачи/ или на отделен тумор на белия дроб? Въпросът ми е продиктуван от някои изследвания върху единичните белодробни лезии, според които в част от случаите при КМЖ и наличие на такива лезии под 1 см., лезиите не нарастват. Не е извършена биопсия на лезиите.

2. Макар и да е малко вероятно, възможно ли е да няма други метастази и тези лезии в белия дроб да се оперират?

3. Какви са перспективите за преживяемост? Предполагам всичко зависи от това дали има и други неоткрити метастази и как ще премине лечението.

Предварително благодаря за оказаната помощ!

Всъщност ракът е много малък и е много малко вероятно да е матастазирал (не е изключено обаче). Няколкото лезии (7мм е много малко нещо) в белия дроб може да са какво ли не и заради тях не би следвало да се правят каквито и да са промени в плана за лечение. Нещо повече - правенето на СТ скена в моите очи е грешка. При малък рак и липса на въвлечени лимфни възли, СТ скена не е индициран точно защото може някаква незначителна работа да обърка лечението тотално.

На жената й трябва локална операция, нещо за лимфните възли в аксилата (биопсия на сентинелен възел или дисекция). Химиотерапия ако се намерят въвлечени лимфни възли. После лъчелечение на гърдата (ако не е направена мастектомия). И накрая хормонална терапия.

Всяко прескачане на елементи от стандартното лечение, заради малки лезии с неясен произход (които най-вероятно нямат нищо общо с рака) истински може да ощети жената.

Маева
Въпрос по повод 68г-та пациентка с диагноза С 18.0 - Цекум - Ca ceoci pT4aN1M1 - IV кл. ст. /HER; PER/.
На 23.09.15 при доц. Юлиянов – Дясна хемиколектомия.
На 13.10.15 – Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии – лека степен. От около 5 дни за болките (глава, гръбнак, таз, черен дроб, дебело черво) приема Oxycodon (предписан 40 мг – 2Х1) – 1 таблетка през 18 часа.
При стойности на кръвното 115/65 (обичайните бяха 170/100;190/100) не давам Вазонит 600 2Х1, Клопидогрел 75 мг – 1т., Сотагама 160 мг 2Х1/2 т, Моксогама 0,2 – 2Х1 т. С левостранна плегия на ръката и пареза на крака. Контролира тазови резервоари.
Към днешна дата – с морави петна по цялото тяло; сърбеж до кръв; Не спи! От три дни е само на вода и пресен портокалов сок – до 0.500 мл за 24 часа; Отоци и посиняване на стъпалата. Тъмна оскъдна урина примесена с парчета кафеникава лигавица. Леко повърхностно дишане с хрипове (от 17 октомври лекуван бронхит с Панцеф и Бромхексин). Свити зеници. Еднократно повърна зеленикава (като мозайка) материя след първоначалния прием на Оксикодон+Трансметил 500 приет еднократно.
Придружаващи заболявания – Вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума; Вторично злокачествено новообразувание на черния дроб; Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; Хронична исхемична болест на сърцето.

Как да облекчим състоянието - сърбежа най- вече; Да опитаме ли 2Х1 Оксикодон, но по 20 мг?

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Тази жена има потенциално много сериозни проблеми и трябва да бъде видяна от онколог. Сърбежа може да е резултат на много неща (чернодробни метастази или Оксикодона). Състоянието и не за обсъждане в интернет. Звучи да е дехидратирана и потенциялно перекалено антикоагулирана. Скоро може да развие някакво живото застрашаващо кървене, така че моят съвет е да бъде видяна от лекар на живо.

Здравейте,
На 14.10.2015г. оперираха майка ми от ацинозно-клетъчен карцином на паротидната жлеза. Хистологичният резултат показва умерено до ниско диференциран карцином (G 2-3) с предимно светлоклетъчна съставка. Периневрална инфилтрация. TNM: T2-3 N0 M0. Назначена е следоперативна лъчетерапия, която започна в понеделник (16.11), но не понася никак добре. За съжаление, лекарите не казват нищо за диагнозата, освен че е "рядко срещано онкологично заболяване", съответно не знам какво да очаквам - рецидивира ли, къде се появяват най-често метастази, какви изследвания трябва да се правят след лечението и т.н. В интернет също не намирам много информация за тези карциноми, освен в американските сайтове. Ще съм благодарна, ако можете да ми кажете нещо повече за диагнозата.

Искам само да доуточня, че днес забелязах доста подути лимфни възли от двете страни на шията. Мястото на облъчването, респективно и на тумора, е доста твърдо - като кост. Не знам дали си внушавам, но и долната, месестата част на ухото ми се струва необичайно обемна и плътна, но тя си изглежда така още от след операцията. Съмнявам се, всичко това да се дължи на странични ефекти от лъчетерапията, защото са направени едва 5 процедури. Каква може да е причината?

Ацинозноклетъчните раци са наистина много редки. За 16 години като специалист, който се занимава основно с тумори на глава и шия мисля, че имам три случая. Не е съвсем ясно колко са точно злокачествени. Те са някъде по средата на доброкачествените и злокачествените образувания на слюнчените жлези. Как ще се държат зависи до голяма степен от степента им на дифенциация. Този на майка ти има неколко неблагоприятни черти и наистина е добре да се облъчи мястото. Около 10-15% от пациентите правят шиини лимфни възли, около 5-10% метастазират в белия дроб. Все пак огромната част от пациенти се излекуват напълно, с операция с или без лъчетерапия. Клиничен преглед (на 6 месеца) и една рентгенова снимка на бял дроб (веднъж на година) оттук нататък е всичко, което е необходимо като проследяване.

За непоносимост на лъчетерапията при само 5 фракции не може да се говори, предполагам проблемите са психологични. Подуването на долната част на ухото е резултат на локализиран лимфедем след операцията. Просто водата от тъканите не се дренира заради прекъснатите лимфатични съдове от операцията. Това е по същия механизъм, по който отичат ръцете на жените с рак на гърдата след операция на лимфните възли на подмишницата. Нито е необичаен, нито означава нещо особено. Малко внимателен и лек масаж ще оправи нещата поне временно. С времето (6-12 месеца) ще се разнесе до голяма степен.

Истински "подути лимфни възли от двете страни на шията" е потенциално много тревожен симптом. Предполагам, че грешиш и това не са лимфни възли (не е в "харакетера" на този рак да се развият толкова бързо ако ги е нямало преди операцията), но трябва да говорите с лъчетерапевта следващата седмица. Ако са реални, плана на лечение се променя генерално... а и дигнозата трябва да се преразгледа (грешки стават).

Редактирано от PRN на 20.11.15 21:36.

Искрено се надявам да си внушавам за лимфните възли, защото макар да "стават грешки" при диагностициране, целият екип в Онкологията, който се зае със случая, беше доста прецизен и внимателен. Все пак, още в понеделник ще споделя с лъчетерапевта ни.

Огромни благодарности, докторе, явно наистина е доста рядко срещана, защото дори дядо ми (професор химиотерапевт с 40-годишен стаж) доста се затрудни с прогнозите :)

Уважаеми PRN,

При мой близък с хроничен атрофичен гастрит и изказано съмнение за CA & in sito бе извършена ендомукозна резекция.
При следващите ФГС всичко бе "чисто", дигноза: Хроничен атрофичен гастрит и ерозии.
В момента хемоглобина му е 93 g/l
Витамин Б12 - 58,8 pmol/ l при норма - /141-489/

При стомашния карцином или друг рак на ГИТ възможно ли количеството на витамин Б12 в приферната кръв да бъде намалено?
До колко е удачно тази пацент да бъде лекуван с витаминБ12?
Благодаря предварително.

Редактирано от ilenkako-188816 на 28.11.15 15:45.

Не знам - това съвсем откровено. Подозирам че е възможно и на практика обичайно, нали има атрофичен гастрит. Но определено това не е от нещата, с които се занимавам и от които разбирам. От друга страна някоя и друга месечна инжекция на Вит В12 на никого не е навредила. Обикновено трябват и фолати заедно с Вит Б12.

Това и без човека да има рак - ракът сам по себе си не води до липса на вит Б12, но съпътсващите състояния (напр атрофичния гастрит) и разните операции могат да доведат до потенциални проблеми с абсорбцията на вит Б12.

Много Ви благодаря за бързия отговор!

Здравйте . Бих искала да помоля за съдействие. Понеже никой нищо не пожела да ми обясни бихте ли ми казали какво е положението с тази хистология? Имам ли разсейки или някакъв друг повод за притеснение от нея или да си чакам спокойно проследяването? Не бих искала да губя повече време. Благодаря предварително.

пише Гефир Г 1666. Диференциран миксоиден липосарком
Ретропериториален възел.Фибролейомиом в някои участъци - целуларен вариант, в други кистичен. Маточна шийка CIN II и хроничен ендоцервицит и Наботиеви кисти. Ендометриум пролифератовна фаза. Субмукозен фибролейомиом в няколко участъци целуларен вариант.Огнищен хиперцелуларитет. Ревизия - диференциран малигнен шваном в отделни участъци.

"Гефрир" е хистологията на замразена тъкан, която се прави по време на операция. Има си своята роля, но тя никога не се простира извън операционната. Ще трябва да си изчакаш окончателната хистология. Особено след като става дума за потенциален рак (малигнен шваном). Описанието е пълна каша, глупаво би било да го мислиш въобще, нека патолозите първо решат за какво става дума, преди да се притесняваш.

Благодаря докторе. Но това е копирано от епикризата. Направо вече не знам какво да правя. Колко да се притеснявам?

Уважаеми PRN, весели празници и щастлива Нова 2016 година!
Да бъде здрава, спорна и успешна за всичките Ви планове!
Благодарим за отзивчивостта и прекрасното отношение!
Наздраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 02.01.16 01:04.

Благодаря - честита 2016 и на всички във форума. За мен тя идва и с едно от най-големите предизвикателства в живота ми. След 21 години в емиграция се връщам да работя в България (за известно време). От началото на март ще съм в новата онкологична болница на Сити Клиник, тази на Цариградско Шосе. На практика никога не съм бил лекар в България, така че стискайте палци.

Стискаме палци, за да Ви хареса и да се задържите по-дълго тук!
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Успех в начинанието и не се спирайте пред трудностите! Отсега сте поканен на нашата клубарска среща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честита Нова Година на всички. Бъдете здрави и силни.

Да допълня. Чакам още едно изследване и ще ви разкажа как се развиват нещата с моята хистология.

Редактирано от bobb2603@abv.bg на 03.01.16 21:46.

Докторе, както винаги се оказахте прав.
Ще се опитам да разкажа накратко как се развиха нещата. Може да е полезно на някого. Направих консултация с проф. Тимчева. На нея също не и хареса как е оформена хистологията. Изпратиме за втора хистология при доц. Михова в Трансхеликс.
Когато отидох в Онкологията за блокчетата се срещнах с доц. Милев, който ми каза, че познава случая доста добре и много е работил върху него.
Оказа се, че епикризата ми е издадена на 4, а на 5 е излязла още едно допълнение към нея, но не е обработено в нея. И то е, че не липосарком , а лейомиом.
Направиха нещата при доц. Михова и там се оказа същото.
Та ако от Онкологията бяха оформили и изчакали цялата хистология щяха да ми спестят толкова много притеснения, разкарване и ужасни мисли.
Още веднъж благодаря на всички за помощта, която ми оказвате.
Благодаря ви. Бъдете живи и здрави.

Проблема е в безумната българска система, според която пациента трябва да бъде изписан от болницата с онзи хвърчащ лист хартия наречен "епикриза". 80% от нещата в нея са стандарно преписани. Няма истински важни елементи за заболяването; за такива за неща като хистологията са грабнали, каквото се е случило да има под ръка. Пациентите си мислят, че след като нещата са написани на един важен и трудно разбираем език трябва да са много непоклатими. Както и искат да вземат нещата в свои ръце, без истинска откровена консултация с лекаря.

Вън от България епикризата се нарича "discharge summary", пише се от най-младите лекари и никой не й обръща особено внимание. Това което има тежест като медицинска докуметация е писмото, което специалиста пише на общо взето обикновен език до GP-то, както и писмата до другите специалисти, които се пишат ако пациента е изпратен на тях.

Здравейте!

На 39г съм, оперирана през 2011г от рак на яйчника - аденокарцином стадий 3С N0 M0 G3. Беше направена тотална хистеректомия и 6 курса Таксол-Карбоплатина. Последваха 2г 3мес. ремисия, след която направих рецидив в черен дроб. Отново операция + 6 курса Таксол-Карбоплатина-Авастин, като след това останах подържащо на Авастин на всеки 21 дни. Ремисията беше година и половина. Сега отново имам рецидив на доста места (лимфни възли, черен дроб и перикарда), за това съм и на химиотерапия отново - Таксол-Карбоплатина. Авастина го спряха, защото явно не ми действал. Странно, защото на запад не го спират дори да има рецидив?!
Възника обаче следния проблем. Още на втория курс получих алергична реакция, която не стана ясно към кое лекарство е, защото от Таксола веднага ме превключиха на Карбоплатината като между двете лекарства само промиха със спринцовка с 20мл физ. р-р. Реакцията се изразяваше в зачервяване на лицето, леко подпухване, болка в корема и зачервяване около абоката. Спрях системата веднага, сложиха ми допълнително дексаметазон, изчакахме 1ч и пробвахме отново. Нямаше реакция и банката си изтече без проблем. Преди няколко дни отидох за трети курс, като обсъдихме с лекуващия лекар ситуацията и тя ми обасни, че този път ще ми сложат по-високи дози дексаметазон и урбазон, дадоха и 1 таблетка лоратадин. Премедикацията се прави само преди вливането. Няколко пъти питах при положение, че имам реакция не трябва ли да направим нещо по-отрано, ако трябва 3-5 дни предварително да пия нещо или дексаметазон да слагам и т.н., но ме увериха, че премедикацията която слагат преди самото вливане е в големи дози, които били достатъчни.
Та на третия път отново получих реакция. Тъй като изчакахме 1ч между двете лекарства се оказа, че реакцията е към Карбоплатината. Това стана в петък вечерта, тъй като вливанията започват късно към 16ч. Нямаше дежурен лекар. Сестрата звъня на лекуващата да се консултира. Махнаха системата и така си останах само с Таксола. Сестрата ми сложи отново урбазон, но не посмя да пусне пак системата след 1ч, както предния път, защото сега нямаше дежурен лекар. Доктори не се появиха и на другия ден до обяд, а трябваше, аз чаках, за да се консултирам, но не дочаках.
Вчера отидох да говоря с лекуващата лекарка какво смятат да ме правят от тук нататък. Извадих междувременно от интернет протоколи от западни болници, в които при алергия към карбото се прави т.нар. "desensitization". На пректика това е съвсем бавно и постепенно вливане на платината за 4ч, като преди това се прави сериозна премедикация. На първия час се вливат 0.1мл от разтвора на платината, които се разтварят в 100мл физ. р-р. На втория час вливат 1мл от разтвора, разредени в 100мл чиста банка. На третия час се вливат 10мл, отново разтворени в 100мл чиста банка. На четвъртия час се влива останалото количество. Има и други протоколи, при които вливането на платината се прави за 3 дни. Попитах това може ли да се направи и тук. Отговора беше уклончив. Да говоря първо с алерголог?! Аз ще говоря с алерголог, но така или иначе вливането не го прави алерголога...
Някой сблъсквал ли се е с този проблем с алергията? Прави ли се някъде подобно бавно вливане? И защо да не е възможно? Не е извън "пътеката". Просто по-бавно вливане. Намерих и други схеми при които вливането на платината е 3 дни. Изобщо лекарите на запад се чудят какво да измислят само и само вливанията да минават без проблем, а тук първия отговор беше - Ще ви спрем платината.
Открих и друго. На запад на много хора в моето положение им сменят карбо-то с Цисплатина и нямат проблем. Като попитах това възможно ли е - "Ама как, те са с подобна молекула, нали и двете са платина?!"
Предложих да оставя разпечатка на "desensitization" протокола поне да го погледнат. Не го взеха. Чудя се дали има смисъл да ходя на друго място да се консултирам или навсякъде е така?!
Моля споделете вашето мнение и опит.
Благодаря ви предварително!

Истински не знам какво да те посъветвам, освен до обсъдиш въпроса с онколога си. Аз лично не бих експериментирал повече с карбоплатина, при доказана алергия към нея. Цисплатината е различна химиотерапия, макар че също е производна на платината. Все пак алергията едва ли е към метала, а към цялата молекула, която има различна структура. Разбира се може да се окаже, че има кръстосана алергичност, но тя никак не е задължителна.

Здравейте, уважаеми PRN,

Трудно ми е да съм кратка и изчерпателна, ще опитам:

2006 г. - серозен папиларен кистаденокарцином II В. Операция и 6 курса Таксол+Цисплатина.

2012: повишен маркер. Скенер - лезии, които по-късно се оказаха аксцесорни слезки.

- Химия - Маркерът е 196. 8 курса, Таксол + Карбоплатина. Маркерът не пада чувствително (117).
- Консултация с хирург. Ревизия на корема - частична резекция на сигмата на дебелото черво. Микромети по перитонеума.
- Отново химия - Таксол + Карбо. Задържане на маркера.
- Смяна с Топотекан - 4 курса.
- Отново Таксол + Карбо - няколко курса, вече не помня колко точно, до май 2014 г., но лекуващият ме, препоръча почивка, поради дългото лечение и натрупана токсичност. Беше ми обяснено, че е очаквано маркерът да се вдига заради микрометите по перитонеума. Попитах кога да започна да се шашкам - и 100 да стане, ако няма нещо на скенера, не е страшно.

2015, октомври - Маркерът стана 116. Скенерът беше чист два месеца преди това.

На проведената консултация се реши да започна с няколко курса Карбоплатина за да свалим маркера, а след това, евентуално, да бъда включена в програма за поддържащо лечение с хапчета, в случай, че отговоря на условията (според мен ставаше дума за Олапариб).

Но маркерът се задържа на приблизително същите стойности, около 116, без да расте, но и без да пада. И така откарах 5 курса, докато маркерът не стана 152 - най-сетне се заключи, че трябва да се помисли за смяна на лекарството. Според мен, това беше видно и след 3-я курс, но това е друга тема.

Предлагат ми да продължа със стандартната химия при платинарезистентност - Топотекан.

Основният ми въпрос е:

Каква последователност е най-добре да бъде приложена, за да не се губят варианти за по-нататък, и като се вземе в предвид възможността да се приложи Каеликс, а може би и лекарството в изпитване Лурбинектедин?

Не ми се иска да се лиша от възможност да приложа новите лекарства, ако сега започна с Топотекан...

Каеликсът не се покрива в БГ. Не съм наясно дали, при това положение, е включен в БГ Медицински стандарт и за коя линия може да се ползва... Няма как да съм сигурна и, че мога да се включа в клиничното изпитване за Лурбинектедин - дали съм подходяща и дали ще пожелаят да ме включат. Но ще направя каквото мога за да имам по-голям шанс.

Разбира се, предстои да се срещна с лекар, но ще се радвам да споделите Вашето мнение.

Допускам, че въпросът ми може да е неуместен. Ние, пациентите сме опасни - знаем достатъчно малко, за да ни възникват безброй въпроси, но и достатъчно много, в същото време, за да се умопомрачим тотално

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отдавна не бех влизал във форума. Въпросите са ти прекалено трудни. Истината е че не мога да ти истински съвет. Като цяло е добре да се приключи е едно лекарство преди да се мине на следващото. Т.е. да се докаже, че не върши работа. Иначе лекуващия онколог ще трябва да вземе решение кое след кое точно да се включи.

Каеликс-а не ти е даван досега. Не съм съвсем сигурен какво може да се очаква от него. Шанса тумора да отговори е около 25%. Lurbinectedin-a e експериментално лечение. Вероятно става дума за клинично изпитание за да има шанс човек да е на него. Повечето експериментални лечения, ползват като контролно рамо или Цисплатина или Топотекан. Т.е. ако си открито резистентна към тях може и да не те приемат на клиничното изпитание.

...Докторе, във виртуален и реален аспект

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ekna на 29.03.16 20:55.

С проф Дудов си в добри ръце. Болницата наистина се опитва да предложи различен тип онкологична услуга - интегрирана, с човешко лице, компетентна и без недомлъвки и полуистини.

Здравейте от4 дни съм с диагноза субкутанен епителоиден миксофибросарком рT 1NxMxG2 ,резекцията е в здрава периферна тъкан,минимално отстояние на дълбоката резекционна ивица от туморния ръб 5мм.
На 17 съм във Варна в Света Марина на 5 скенер за евентуални метастази.
Нямам назначена лъче или химио терапия за в момента.Знам,че така се процедира в такива случаи .Какво е най добре да предприема с тази диагноза ,пък било то и лечение извън страната?

Здравейте,
Моля за съвет и насока. Става въпрос за мъжа ми, на 65 г.
Опериран от рак на пикочния мехур на 07.08.2012 г. Резултат от хистологията - инвазивен уротелен карцином - high grade. Назначени и проведени 30 курса лъчетерапия (на 20-та лаборанта установява, че са правени не точно където трябва).
През 3-4 месеца е ходено редовно на контролни прегледи, при които не са откривани проблеми. През 2014 г се появи отново кръв в урината. Според лекуващия лекар те са вследствие на лъчетерапията.
Октомври 2015 г открит рецидив около 5 мм. Декември е направен ТУР. Лекарят каза, че е взел проба и от кръвоносните съдове защото се съмнява за ангиогенеза и туморно огнище. Терапия не е предписвана, в епикризата няма данни за хистологично изследване.
Април 2016 г отново рецидив 5-6 мм. Диагнозата е Т2аNxM0. Направен ТУР, хистологията показа същия вид тумор - инвазивен уротелен карцином с висока степен на малигненост и термични промени. Насочен за КАТ.
Резултат от томографията:
Черен дроб - без огнищни лезии, в артериална фаза се вижда малък хемангиом 15 мм. Жл. мехур - б.о.Параортални и паракавални лимфни възли интактни.
Слезка, панкреас, надбъбреци - нормална топика, размери, структура. Бъбреци със запазен дренаж.
Малък таз - простата, ректум - б.о.
Пикочен мехур - в лявата половина се намери дефект в изпълването - Ту формация 38/28 мм, плътност повишаваща се от 44ХЕ на 58 ХЕ, на широка основа по задната стена вляво, вероятно рецидив.

Моля, препоръчайте ни специалист към когото да се обърнем и насока какво да правим.
Благодаря Ви предварително.

Редактирано от krocus5-109954 на 27.05.16 14:11.

В повечето случаи е необходима лъчетерапия (ако няма местастази). Има доспта специфични подробности обаче. Като цяло тези саркоми имат лошия навик да рецидивират на същото място. Метастазите са редки, поне в началото когато се поставя диагнозата.

Като цяло следващата стъпка би била цистектомия - премахване на пикочния мехур с някаква реконструкция (след стадиране за метастази). Прави се от уролозите. Мисля че тези в Хил Клиник вършат добра работа, но нямам конкретни впечатления от цистектомиите им.

Благодаря за отговора.Пет скенера не показа метастази.В началото на месеца съм на онко комисия.Ще видим какво ще решат.

Благодаря Ви, докторе!
Борбата с това зло е трудна (да не кажа невъзможна), но се надявам с Ваша помощ и с тази на клуба да се преборим поне за още малко време.

Здравейте ,
Онко комисията ми назначи само повторна операция за отстраняване на по голяма част от тъканта около тумора.Това е месец и нещо след операцията.Отново ми казаха ,че не подлежи на лъче и химио терапия.Много съм притеснена .Тумора е G 2 и KI 67 e15% .Три сантиметра е и до колкото разбрах го водят 1 ви стадии.Въпроса ми е с това КИ 67 какви са ми шансовете да няма рецидив и метастази?Има ли изобщо такива?

Мъж на 52 години.
Операция от рак на простата през март 2016 година - радикална простатектомия, ПИН 1 биопсия, след операцията диагноза Карцином на простатата T1 Nx Mx, високодиференциран аденокарцином Глисън 2+2. Три месеца след операцията PSA - 0,015. Скенер с контраст, показващ
дегенеративни изменения в костно ставния апарат. Мъжът има дискови хернии и протрузии на нива Л3-Л4, Л4-Л5 и Л5-S1, остеопорозни промени, две сменени тазобедрени стави и увреден гръбнак. На 12.08 сцинтиграфията С99мТс-MDP-740Mbq на апарат ГАМА КАМЕРА-СПЕКТ показва повишено включване на остеотропния радиомаркер в зоната на Л3,4,5 -170%, в дясна сакроилиачна става -139% и в областта на костите, образуващи двете тазобедрени стави - средно 135%. Заключение - огнищно повишен костен метаболизъм и в Л3,4,5 - суспектен мета процес. С препоръка за КАТ.
Същия ден направен скенер с разчет "състояние след ендопротезиране на двете тазобедрени стави, на този фон се откриват дифузни остеопоротични промени и изразени дегенеративни такива в костноставния апарат на таза и тораколумбалния сегмент.Няма данни за остеолитични или остеосклеротични огнища от първичен или вторичен произход".
Консултация с онколог, заявил "няма нищо притеснително", а друг назначил лъчетерапия. И двете мнения са преди втория скенер.
На кое да вярваме и какво е Вашето мнение? Има ли нужда от лъчетерапия, и има ли мета според Вас?

Редактирано от MarianaDi на 13.08.16 19:34.

Според мен метастази няма - при толкова нисък ПСА те не могат да бъдат открити така или иначе с обикновена сцинтиграфия и СТ. Не е нормално да има какъвто и да е ПСА след операция обаче; това показва че има останала простатна тъкан. Като цяло аз би се притеснявал от това и бих назначил лъчетерапия - или сега веднага или след няколко месеца (в зависимост от това как е континенцията на пикочния мехур).

Спорно е мястотото на ПМСА скена (галиев скен правен в момента само в Турция в района). ПСА-а е още много нисък за да се прави - шанса да открие нещо е под 50%. При малко по-висок ПСА той се увеличава много бързо и с ПСА над 1, шанса да се намери източника на ПСА е 93%. Този източник може да е простатнто ложе, но може да е на друго място в тялото. Добре е да до се знае преди лъчетерапията, иначе се работи малко на сляпо.

Ако това, която си ми написала е всичко от хистологията - мисля че трябва да се разчете отново от патолог, който гледа по-сериозно на работата си. Важни са неща като периневрална инфолтрация, резекционни линии, въвличане на семенни мехурчета, вадени ли са лимфни възли и прочие. Глисън 2 отдавна не съществува в класификацията на простатния рак (най-ниското е 3) и т.н.

На последното изследване ПСА беше 0.002. Това мисля, че е добре, Вие как смятате? Сега предстои ново изследване...прехвърлихме се в Сити клиник,
лъчетерапия....нали някой все пак трябва да я назначи? Какво бихте ни посъветвали?
За хистологията преписвам дословно - стандартно оцветяване с ХЕ-I3466, ляв дял простата - атипична жлезеста хиперплазия на простатата ПИН 1 - карцинома ин ситу 3467, десен дял простата високодиференциран аденокарцином Глисън 2+2, общ.скор 4 =66; 3468 ляво семенно мехурче без бластомни елементи; 3469: дясно -//- :=ляво=68: РСМ : без наличие на бластомни елементи; Л.ВЪЗЛИ в дясно - 3471,2,3 :хроничен неспецифичен лимфаденит, Л.ВЪЗЛИ в ляво :3475,4:= II-без бластомни елементи.

Редактирано от m_a_r_i_a_n_a@abv.bg на 27.08.16 14:06.

Въпросът е на nikidi07

"От скоро се сблъсках от близо със тази страшна диагноза! Имам нужда от информация и надежда, че шанс има!
Майка ми на 61г. наскоро претърпя тотална хистеректомия, като хистологичните изследвания потвърдиха Папилиферен серозен систаденокарцином III. Ще цитирам дословно епикризата:
Интервенция: LHT cum adnexibus, Biopsia omenti, drenage
Находка: Жълтеникава асцитна течност около 7 литра. Карциноматозно променен оментум с прирастнали тънкочревни бримки към него. Матка - Хипотрофна, Карциноматозно променена. Двустнанно маточни тръби с дребни метастази, яйчници - карциноматозно променени.
Хистология:
1. Маточна шийка с наботови кисти
2. Маточно тяло - отрофичен ендометриум. Миометриум с аденомиоза и карциноматоза от яйчниковия карцином по сероза.
3. Първи аднекси - тръба с карциноматоза, яйчник с папилиферен серозен китаденокарцином III
4.Втори аднекси - тръба с карциноматоза, яйчник с папилиферен серозен китаденокарцином III
5. Оментум - с карциноматоза от яйчниковия карцином
Стадиране: T3cNxM1
Беше ми обяснено че операцията е минала успешно и са отстранили всичко, че положението е много тежко и бяхме насочени към химиотерапия.
Първата вливка беше
(20 дни след операцията) на 10,09,16 -Паклитаксел 325мг +Карбоплатин 550мл(това е посочено като лечение в епикризата от Клиника по медицинска отнкология - Отделение Клинична Хематология)
Та въпросите са ми:
Има ли шанс да се повлияе от това лечение и метастазите да се "стопят"; Малко преди първата вливка пак се появи асцит, което много ни разтревожи- нормално ли е и защо не се прави пункция или сам ще се абсорбира, но кога?. Тя е с много ниско кръвно (80/60) и същевременно с висок пулс- 100, а понякога до 115.
Сега след вливката има позиви за гадене, много се изнерви и стана страшно чувствителна и емоционална, но се оплаква и от болки в корема и във лявото бедро(понякога ги опесва като мравучкане но друг път като че ли й забивали пирони в крака). Това нормално ли е?
Даваме Деган и Спазмалгон,но за нервите и безсънието нищо не ни изписаха.
Преди операцията пиеше Ксанакс за нервите, може ли и сега да и даваме ( съвместим ли е с ХТ)?
Може ли да й давам някакъв лаксатив, затощо има и проблем с дефикацията?
Предварително благодаря!!!!!"

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Аз да си повторя питането.......
На последното изследване ПСА беше 0.003 - ппредстои ново в края на месеца. Това мисля, че е добре, Вие как смятате? Сега предстои ново изследване...прехвърлихме се в Сити клиник, там е правено изследването. Мислите ли, че се налага лъчетерапия?
За хистологията преписвам дословно - стандартно оцветяване с ХЕ-I3466, ляв дял простата - атипична жлезеста хиперплазия на простатата ПИН 1 - карцинома ин ситу 3467, десен дял простата високодиференциран аденокарцином Глисън 2+2, общ.скор 4 =66; 3468 ляво семенно мехурче без бластомни елементи; 3469: дясно -//- :=ляво=68: РСМ : без наличие на бластомни елементи; Л.ВЪЗЛИ в дясно - 3471,2,3 :хроничен неспецифичен лимфаденит, Л.ВЪЗЛИ в ляво :3475,4:= II-без бластомни елементи.

Ще съм благодарна на всякакви мнения.

Пускам и тук моята история, може пък някой лекар да я срещне и да ми отговори компетентно.
През 2015 год. (тогава бях на 47 год.) започнаха да ме навестяват болки в задната област на дясното рамо, към основата на врата. Обикновено се появяваха в малките часове на нощта и се наложи 2 пъти да потърся спешен неврологичен кабинет, като ми бяха изписани успокоителни с обяснението, че вероятно става въпрос за шипове. След втората случка отидох при личния лекар, направихме кръвна картина, урина, профилактични прегледи и всичко си беше ОК. По мое настояване ми бе предоставен талон за физиотерапия след което имах 10 прекрасни ръчни масажа на врат и гръб, както и по още 2 процедури на апарати и тъкмо се чувствах летяща и весела, когато в нощта след последната ми физиотерапия отново ме навести силната болка, вече с подчертано кризисен характер и този път направо отидох в МВР болница, където на системи дочаках сутринта и направих консултация с невролог, пулмолог и кардиолог. Беше ми направен скенер на гръден кош с контрастно вещество и една великолепна д-р Люцканова ме застреля с информацията, че в преден и горен медиастинум тя вижда образувание, което е 75/55/35мм и конгломерати от възпалени лимфни възли около него. След 2 дни постъпих в пулмологията на болницата за бронхоскопия с цел да се върви към конкретно диагностициране. Бронхоскопията отхвърли белодробни проблеми и след седмица постъпих в белодробната болница, където проф. Д. Петров ми направи биопсия и доц. Славова(патоанатом) се произнесе, че диагнозата е тимом от смесен тип.
Тимом определиха и още трима лекари патолози – доц. Гегова, доц. Каменова и доц. Ценова.
След направен скенер от доц. Стойнова тимома беше конкретизиран като инвазивен и обхванал вена кава супериор, аорта асценденс,пулмонална артерия и т.н.....изобщо органите в съседство бяха засегнати.
Реших да се лекувам в БГ и започнах да си търся хирург, който да ме оперира и предвид сложността на операцията не бяха много операторите, както се досещате. Избрах проф. Начев и на 30.09.2015 год. бях оперирана в болница „Св. Екатерина”. Престоят ми там бе 20 дни в които бях обгрижена на ниво и изписана наистина в добро общо състояние. Следоперативното ми възстановяване бе свързано с преодоляването на задух, който бях получила след отварянето на гръдния ми кош, но към днешна дата вече започвам да лежа отново по гръб и мисля, че с времето ще се нормализира напълно моето дишане(правя разни дихателни техники и т.н). Химиотерапията ми започна на 07.01.2016 год. под ръководството на проф. Тимчева, като направих консултация с лъчетерапевт и след като обсъдихме моя случай, взехме решение, че няма да се прави лъчетерапия, поради спецификата на място, на което се намираше тимома и предвид факта, че при такава терапия има облъчване и на съседни структури. Химиотерапията бе с паклитаксел и карбоплатина – 6 вливания, които приключиха на 25.05. 2016 год. Последваха контролни скенери, правени при доц. Стойнова и 2 месеца след химиотерапията беше всичко уж ОК, но 8 месеца след химията скенера показа рецидив на мястото на тимусната жлеза и три увеличени торакални лимфни възли. Веднага ....след около 20 дни направих ПЕТскенер и заключението му е, че има рецидив и един увеличен торакален лимфен възел. Няма да описвам емоциите, защото ще се получи роман, но след консултации с хирурзите на „Св. Екатерина”(не съм имала разговор с проф. Начев) подробно ми обясниха, че никак не е добре отново да се оперирам и според тях трябваше да се ориентирам към химиотерапия и лъчетерапия. Сега повтарям химиотерапията в болница „Иван Рилски”, като междувременно се консултирах с доц. Иглика Михайлова от Дървеница за лъчетерапията. Тя в началото на разговора ми каза – аз предпочитам хирурзите да го оперират, но след като казах какво сме обсъждали няколко часа с тях ...тя каза-тимома не е чувствителен към лъчетерапията, но ще я направим. На моите въпроси не е ли опасно, съобразно факта, че лезията лежи върху вена кава супериор на височината на аорта асценденс и т.н...тя ми отговори-не е опасно. Отново направих консултация с лъчетерапевта при който бях ходила след първата химиотерапия, той отново отказа да ме облъчва заради близостта със сърцето ...изобщо заради цялостната локация.
С медицинската онколожка д-р Виолетка Маринова от „Иван Рилски” се разбрахме, че ще направиме 3 вливания(към днешна дата съм направила едно, следващото е на 31.05.2017) ще направиме контролен скенер да видиме какво става.
Въпросите ми са следните:
1. Има ли някой в клуба с моята диагноза(аз видях описания случай от 2009 год) с който да си обменяме информация?
2. Има ли сред Вас хора, които да са правили лъчетерапия при която да са облъчвани структури, близки до сърцето и белите дробове?
3. Бих искала да се свържа и с хора на които се е появил рецидив след операцията.
4. Тъй като до момента не съм сменила хранителния си режим, мислите ли че това е причината за рецидива?(четох доста от писаното тук за храненето)

Това не е написано за Въпроси към лекарите.
Съкрати описанията, ненужно увеличават текста, не ги четат и често не отговарят.
2015 г. скенер гр. кош по повод болки във врата - находка
След биопсия - тимом...
операция септ. 2015г.
Химиотерапия - брой с лекарства
Рецидив - след 8 месеца, химия -..
Въпрос - да правя ли лъчетерапия? и друг?

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

дадено:
син- 32г, операция 31.03.17г: "CARCINOMA APEDICSIS G2 pT4b N1(2/22)M0 CUM INFILTRACIONEM PARIETIS ABDOMINIS. STATUS POST LAPAROTOMEAM. MOBILIZACIONEM COLI DEXTRA ET ILEI TERMINALE. DISECTIONEM LYMPHONODULORUM. STATUS POST LAPAROTOMEAM MEDIANA MEDIA. CHEMICOLECTOMIAM DEXTRA “VIDEO ASSISTED” CUM RESECTIONEM PARCIALIS PARIETIS ABDOMINIS ET ILEO-TRANSVERSO ANASTOMOSIS TERMINO-LATERALIS"

от 06.06.17г РЕЗУЛТАТ ОТ ПЕТ/ КТ ЦЕЛОТЕЛЕСНО ИЗСЛЕДВАНЕ:

Заключение: ПЕТ/КТ за метаболитно активно огнище във фоса илиака декстра налагащо проследяване. В ДД план лимфен възел"

Въпроси: може ли да е постоперативно срастване или е мтс в лимфен възел? и как се проследява: повторен ПЕТ след колко време? колоноскопията ще бъде ли информативна в този случай?
Благодаря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо никой не отговаря на въпросите ни?

Редактирано от m_a_r_i_a_n_a@abv.bg на 18.06.17 13:57.

Дълго време никой не е задавал въпроси в тази тема и нашият PRN може да е спрял да чете в нея.
Или по някаква друга причина няма възможност да влиза. Иначе винаги е бил изключително
отзивчив и коректен. Дано отново да се появи.

"Совите не са това, което са..."

Имате ли му някакви координати да му пиша лично?

Не, за съжаление.

"Совите не са това, което са..."

И бележка не мога да му изпратя......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма никаъв проблем да се облъчи мястото на рецидива. Било е грешка да не се направи след опрацията. Всъщност обиновено се дава химиотерапия, после се оперира и след това се облъчва мястото (всичко това при първоначалната диагноза). Няма проблем да се направи и сега. Ако искате обърнете се към отделението на Ачъбадем СитиКлиник на Цариградско Шосе.

Срастванията обикновено не са метаболитно активни. Това вероятно е рецидив, предпочита се оперативно лечение. Обиновен скенер става за проследяване, но рано или късно това нещо трябва да се премахне ако наистина е метаболитно активно на ПЕТ. Следващия скенер - след 3-4 месеца, т.е. сега

Д-р Николай Недев
Началник на отделението по Лъчетерапия
Acibadem CityClinic Онкологичен Център
66А Цариградско Шосе

(в България от 2 месеца)

Благодаря, уважаеми доктор PRN!
наистина се оказа рецидив... при ПЕТ през септември се намери вече 3см
направена е втора отворена коремна операция, с отстраняване на това образование, 15см от тънкото черво, л.възли и още част от мускула, хистология - рецидив
сега е вече на стандартна химиотерапия за случая, следващият ПЕТ ще е през януари
още веднъж благодаря и весели празници!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докторе, Благодаря от цялото си сърце за днес! Десетгодишното момче, което приехте! Помолих Жени Александрова за помощ и сътворихте чудо! След такъв жест вярата ми се връща, има надежда!
Благодаря, бъдете здрав!

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Здравейте, уважаеми Докторе!

Да Ви представя моя случай- Аз съм на 47г съм, имам едно дете, което родих на 32г.

Придружаващи заболявания: Тиреоидит на Хашимото- на л-тироксин съм и Остеопороза . В настоящия момент щитовидната жлеза е добре, а за Остеопорозата приемам Вигантол 21 капки седмично.

На 11.06.2012г бях оперирана от РМЖ
Диагнозата според епикризата е Аденокарцином на млечната жлеза-инвазивен дуктолобуларен G2pT2N0MxLxVxR0,а това е описанието:Инвазивен дуктален карцином с умерена степен на малигненост G2 и участъци на интрадуктален крибриформен карцином около 5% от тумора периневрална инфилтрация
HER2-1+негативна реакция, естроген5+3=8, прогестерон 5+3=8-добър шанс за отговор 75%.

Проведох следното лечение:

3 вливки с FEC през 21-28 дни, лъчетерапия, 3 вливки с FEC. / Общо 6 FEC /

От м. Ноември 2012г – Золадекс за 5 години, и от
м. Април 2013г.-Нолвадекс 20mg дневно-за 5 години.

Золадекс спрян, след направена тотална хистеректомия по повод Миома и продължих с Тамоксифен, като Тамоксифена го взимам от април 2013г, това означава почти 5 години
Комисията в КОЦ Пловдив издаде нов протокол да продължа с Тамоксифен.
До момента всички изследвания са ми добре, като м. септември 2017 на ехографията ми описаха една киста на черния дроб с р-ри 1.46, която според лекаря, провел ехографията, не е опасна и подлежи на наблюдение.

Въпросът ми е : Трябва ли да продължавам с Тамоксифен или лекарството трябва да се смени?

Желая Ви от сърце много здраве и успехи!
Много благодаря предварително за отделеното време и внимание!

Здравейте, г-н PRN.

Струва ми се, че всяка една онкокомисия в България, се съобразява най-вече с възможностите на лечебното заведение, към която е принадена, и пропуска да предложи много други възможни методи за лечение, които се плащат от НЗОК. Вие с какво впечатление сте останал? И така ли трябва да бъде? Примерно, във Варна никога не биха предложили Кибер нож, защото такъв за момента нямат, или поне нямат такава КП. Човек трябва сам да търси какви са му възможностите, вместо отговорната онкокомисия да свърши тази работа.

При нас (моят баща) се касае за метастазирал малигнен феохромоцитом, който беше успешно отстранен през 2010-та година в УМБАЛ "Света Марина" Варна. Тогава се водеше "незрял вариант" поради липсата на метастази. В България това е един доста слабо познат и рядко срещан тумор. Той никога не е имал високо кръвно, и за мен това е един от описаните само в чуждата литература - безсимптомни феохромоцитоми. У нас лекарите с които съм разговарял, въобще не са чували за такива (безсимптомни). Вие можете ли да ме упътите към някой ендокринолог, или онко такъв, който да разбира наистина от този вид невроендокринни малигнени тумори. В последните месеци съм прочел доста за това, и знам какви са европейските стандарти за лечение на NET, както и съм разучил почти всички успешни случаи на терапия. Просто се чудя дали има специалист, с който можем да обсъдим нещата. По света тези хора се лекуват, понякога и с цената на много инвазивни и неинвазивни методи, но се прави нещо за тях. Във Варна след като минахме първа линия химиотерапия с CVD, и се отчете SD, повече нищо не се предприе. А и казаха, че друго не може да се приложи. Така ли е и в софийските онкологии? Благодаря Ви!

Няма да кометирам онкологичните комисии. Те си имат много недостатъци, но с тях все пак е по-добре отколкото хаоса който беше онкологията преди това.

Ако искате да обсъдите случая с някои от медицинските онколозите в София - Проф Асен Дудов (Аджибадем Сити Клиник), Проф Константа Тимчева (болница Надежда) и Д-р Красимир Орешков (Токуда) мисля могат да ви дадат добър съвет.

Най-общо опциите са две: или да се продължи тамоксифен до общо 10 години или да се премине на Аримидекс (или Екзаместан или Фемара). И двата подхода имат известни предимства и недостатъци. Предвид остеопорозата, моето леко предпочитание е да се продължи тамоксифена. Той пази от остеопороза, докато другите лекарства водят до нея.