Изглежда че в допълнение на простатния рак, баща ти е направил и рак на пикочния мехур. Това е различен тип рак и лечението му е различно. Обикновено се лекува с някакъв вид операция и с химиотерапия. Какво точно, как и колко зависи от много неща - големина на рака, наличие на разсейки, общо състояние на пациента и прочие.

Баща ми е с рак на белия дроб, 3 стадий, аденосквамозен карцином, големина на тумора преди два месеца - 9см, с деструкция на трето ребро и ангажирана гръдна стена. В края на май претърпя операция, но единствено бе взета проба за биопсия. Направени са две вливания с Карбоплатина и Винералбин. Отслабна много, всеки ден има температура до 37,7.
Въпросът ми е свързан основно с това как да овладеем усилващите се болки, от които вече неможе дори да спи. Аналгин и Аулин не му действат въобще. Три седмици пи Трамалгин - никакъв ефект. Оксиконтин (20мг) - само го приспива, съвсем малък ефект след това. След преглед докторът в онкологията каза, че болката била повърхностна (локализирана в една точка на гърба, при натиск се увеличава) и опиоидните аналгетици няма да действат). Предписа Темпалгин и обезболяващ спирт - не действат. Отново пие Оксиконтин. Допреди седмица болката се облекчаваше, когато лежи на противоположната на тумора страна, сега се усилва с всеки изминал ден и не изчезва дори в покой.
Какво да правим? Не мога да приема, че няма решение за облекчаване...
Притеснявам се също, че болките се увеличават поради нарастване на тумора, а нали в момента е на химиотерапия, означава ли това, че тя не е ефективна?
Благодаря предварително за отделеното внимание.
П.П. Има болка и отпред, близо до подмишницата.

На баща ти ще му помогне палиативна лъчетерапия за болките.
Ще трябва обаче лекуващия лекар да го изпрати на лъчетерапевт. За съжаление онкологичното лечение в България е много фрагментирано и ще трябва ти да искаш и настояваш за такова едно нещо.

Това, че болката не се е повлияла досега от химиотерапията не е добър знак, но само по себе си не може да опрдели дали да се продължава с тази химиотерапия.

Благодаря много! Ще обсъдя с лекаря възможността за лъчетерапия - аз лично имам опасения самата лъчетерапия да не се окаже още по-болезнена - виждала съм буквално "изгорени" пациенти по стълбите.
Значи медикаменти няма да помогнат...

Сами по себе си медикаментите няма да свършат цялата работа с контролиране на такава болка. Притесненията ти са напразни. Палиативнитедози не би следвало да "изгорят" който и да е пациент.

Благодаря! Имам и още един въпрос - преди месец и половина един от лекарите, след като погледна рентгеновата снимка и на въпрос на какво се дължи температурата, която баща ми вдига всеки ден, отговори - "Какво искате вие, положението е зле, има разпад." Не пожела да да даде никакви обяснения, каза да си четем в интернет. Успях само да разбера, че умирането на туморни клетки се нарича разпад на тумора, при което се отделят вредни за организма вещества. На това ли се дължи температурата (няма никакви други данни за инфекция), и какво да очакваме - т.е. до какви промени води разпадът на тумора? Може би въпросът ми изглежда маловажен, но по-страшно от неизвестното няма.
Благодаря предварително за отговора и съжалявам, ако занимавам форума с несъществени въпроси.

Благодаря Ви, докторе! Вси4ко мина успешно, новообразуванието е премахнато през катетъра.

Разпада на тумора може да повиши леко температурата, но това не е особено типично за рака белия дроб. От друга страна нискостепенни инфекции често се развиват в белия дроб около рака. Ако температурата продължава аз бих го сложил на антибиотик (и потенциално на стероид) за известно време. И инфекцията и туморния разпад водят до обща слабост, липса на енергия, апетит и стоят в основата на раковото отслабване (кахексия).

Здравейте!

В края на юни месец диагностицирааха майка ми (56г.) с РМЖ. Последва операция, съхраняваща гърдата, при проф. Гаврилов в онкологията. Отстранени са и лимфни възли, като само в първия, SN, са открити ракови клетки. Класификацията е T1N1M0. Her2 е отрицателен, ER 75%, PR 75%, G2 умерено диференциран. Стадий 2А. Назначена е химиотерапия - 6 курса ФЕК и за след това е назначена и лъчетерапия. Предполагам ще е съчетана с хормонотерапия.

Тъй като не сме търсили второ мнение за изследванията понеже нямаше много време, въпросът ми е, необходимо ли е да се прави допълнително изследване за ki67. Някои от пациентките са изпратили блокчетата си за второ изследване в друго болнично заведение, където се оказва, че е бил отчетен и този допълнителен маркер. Доколкото знам, ако показателят е нисък, химиотерапията не е подходяща. Така или иначе предстои второ вливане и няма да се откажем от нея.

Между първата и втората вливка назначиха и сцинтиграфия, но мама има записан час чак за началото на септември месец - по-рано нямало възможност. Защо чак сега назначават това изследване? Възможно ли е да има метастази в костите при положение, че всички останали органи са чисти? Няма никакви оплаквания за болки в костите и се чудя дали има за какво да се притесняваме.

Също така след като мине лечението, в какъв срок трябва да започнат да се следят туморните маркери? Някой беше споменал, че по време на химиотерапия маркерите са със завишени стойности и няма смисъл да се гледат.

Благодаря предварително!

Редактирано от ecv на 08.08.14 16:36.

Идеята на Ки67 е да разграничи някои много ранни раци от други ранно изглеждащи раци, които могат да крият в себе си много по-силно малигнен потенциал. Този на майка ти вече е във лимфните възли, така че трудно може да мине за особено благоприятен вариант. С други думи - допълнителната информация от Ки67 не би променила нищо. Майка ти е показана за химиотерапия.

Сцинтиграфията е на практика излишна, шанса да се намерят на нея метастази е под 1%.

Аз лично туморни маркери в пациенти без симптоми и без метастази не следя. Те имат значение само когато има доказани метастази и тяхното движение дава индикация дали тумора е под контрол от терапията или не. Т.е. служат да покажат дали трябва да се сменя терапията.