2.3. Проблемите на нашата безсмъртна душа
Основен източник на проблеми в живота на повечето хора се явяват идеализациите и произтичащите от тях "възпитателни" процеси. Но понякога като източник на проблеми може да се изяви и нашата безсмъртна душа, на която й се иска да поправи някакви свои минали грешки. Затова ще разгледаме какви проб­леми в живота ни може да създава негативната информация, записана в нашето каузално (кармично) тяло.
Както е известно, това тяло влиза в групата на фините тела, отнасящи се към нашата душа, т.е. към нашата безсмъртна съставляваща (монада), която преминава от живот в живот в процеса на реинкарнациите ни. Следователно, именно в него (или пък, възможно е, в някое друго от безсмъртните ни тела) се съхранява информация за онези проблеми от минали животи, които се проектират върху настоящата реалност. За съжаление понякога наистина се случва така, но не трябва да мислим, че днешните ни неприятности зависят само от някакъв неизвестен нам минал живот. Такава позиция не е удобна, тъй като автома­тично ви поставя в позицията на жертва по отношение на външ­ните обстоятелства. А ако сте жертва, от вас нищо не зависи и ви остава само да чакате безропотно кога най-сетне тази "кар-ма" ще престане да въздейства на живота ви. Това очакване може да продължи цял един живот.
Ние ви предлагаме да заемете позицията не на жертва, а на господар на положението, който осъзнава, че сам си е създал всички неприятности и най-сетне е решил да се освободи от тях. Никой не може да ви попречи да направите този избор, освен вие самите.
Не всички проблеми идват от минали животи Нашият опит показва, че не всеки човек има подобни
проблеми. Да се търсят в минал живот причините за вашите неуспехи има смисъл само в онези случаи, в които трудностите на сегашния ви живот по никакъв начин не могат да се обяснят с вашите идеализации и със запълнения ви "аку­мулатор за преживявания".
Подобен род проблеми са много малко, но все пак ги има. Те се проявяват в необясними постъпки, в страхове или в нело­гични взаимодействия с други хора (при наличието на кармичен възел).
Например нерядко се срещат случаи, в които напълно въз­растен човек много се страхува от водата и не може да плува, макар че никога не се е давил. Или се бои да остане в закрито помещение, макар че никой никога да не го е оставял сам за дълго време. Панически се страхува от височини, но никога не е падал. Или пък се плаши от самотата, макар че винаги е бил обкръжен от хора. Страхува се от мрака, въпреки че никой не го е стряскал, докато е бил на тъмно. Или пък го плашат червените изгреви, при положение че очевидни причини за това няма и т.н..
Варианти за подобни фобии има много и част от тях дейст­вително се коренят в минали животи.
Почвайте да търсите в настоящето.
Ние с огромно съмнение се отнасяме към търсенето на при­чините за хорските проблеми само в минали животи. Такъв под­ход прави човека съвършено безсилен пред лицето на неизвестното му минало и фактически го поставя в пълна зависимост от ясновидеца, който сам намира проблема и сам се наема да го оправи. Т.е., онзи, който е бил в плен на религиозните (полити­ческите) грехове, сега вече попада в плен на греховете си от минали животи. Ние бихме предпочели малко по-различен под­ход. Без да отричаме като цяло наличието (но само понякога) на проблеми, внесени от неизвестно нам минало, ние ви пред­лагаме да пробвате самостоятелно да изчислите какви зат­руднения сте изпитвали в миналото си. Т.е. - каква информа­ция за предишните ви проблеми е донесла със себе си в този живот вашата безсмъртна душа. Често тази информация може да проверите и самостоятелно.
Как сами да проверим миналото си
Това може да бъде направено по следния начин. Отначало подробно ще анализирате всички съществуващи в живота ви проблеми, предполагайки наличието на възможен "възпитате­лен" процес по отношение на вас. Т.е. - изчислявате възможни­те си идеализации, изхождайки от възможността по отношение на вас да е бил приложен който и да било от петте способа за разрушаването им. Или даже всички способи заедно.
И само в случаите, в които проблемите ви въобще не може да намерят обяснение в рамките на модела на "акумулатора за преживявания", (при положение, че не сте изпитвали продължи­телни негативни преживявания), може да опитате чрез прости логически разсъждения да разберете какви негативни опитности е имала душата ви в минали животи.
Например, ако от ранно детство не обичате водата и се бои­те да се научите да плувате, най-вероятно в кармичното ви тяло е записан ужас, който сте изпитали в някой от миналите си жи­воти, когато сте се давили. Как сте се давили, на кораб или са­ми, случайно или не - това е желателно да се изясни, за да мо­жете правилно да прекодирате тази информация. Но да отнася­те страха си от водата към кармичните проблеми може само в онези случаи, в които нито веднъж не сте се давили в този живот. Ако сте имали подобен случай и в емоционалното ви тяло е записан импулсът на страх от водата, тогава това не е кармичен проблем. Това е проблем на настоящия ви живот и да се работи с него е нужно по малко по-други начини, включително с тези на съвременните психолози.
Как сами да интерпретираме информацията
Но как да стане това, ако за да промените спомена си от минали животи, е желателно все пак точно да знаете какви именно събития са се случвали тогава?
Има няколко пътища за получаване на подобна информа­ция.
Например по време на медитация да зададете въпрос и да видите нужния ви образ. Това често се получава, ако сте емо­ционални и ако имате богато въображение. Медитацията може да бъде всякаква, а може да бъде и специална реинкарнационна.
Може да си зададете въпроса преди сън. Възможно е отго­ворът да дойде, докато спите, особено ако повторите молбата си няколко десетки пъти. Отговорът може да се появи и наяве -ще видите картина със събития от вашето далечно минало, и на сън - с прекодирана информация, която отново може да бъде разбрана по пътя на несложни разсъждения.
И накрая можете да се обърнете с пряк въпрос направо към подсъзнанието си. Как точно да се направи това, е под­робно описано в последната глава на книгата.
В краен случай може да се обърнете и към истински яс­новидец. Важното е да не ходите веднага при няколко души с един и същи въпрос, тъй като получените отговори най-вероятно ще бъдат различни и може да ви поставят в пълен шах. Затова като начало поработете само с един отговор. Ако няма ефект, тогава се обърнете към следващото подсказване.
Точно така може да се работи и с всеки друг проблем, който не може да бъде обяснен чрез запълнеността на вашия "акуму­латор за преживявания". Страхувате се от затворени помещения - най-вероятно във вашето кармично тяло е записан ужас от смърт, възникнала в тесни пространства (да речем засипало ви е земетресение, злополука по време на война, зазидали са ви и т.н.)
По подобен начин може да се намери разумна реинкарнационна причина за много съществуващи у хората "фобии". Важно е само да не се увличате по тези търсения. Според наши наблю­дения в 95% от случаите причина за сегашните ни проблеми са погрешните убеждения и идеализации и само в 5% те се коренят в минали животи.
Какво да правим с получената информация
Да допуснем, че някак сте разбрали какво отрицателно съ­битие се е случило във вашия живот в далечното минало. Какво може и трябва да се направи по-нататък?
Нататък всичко е просто. Трябва да се прекодира онази ин­формация, която се е съхранила във вашето кармично тяло. Да изменяте реално миналото си не можете - то отдавна си е отишло и няма как да го върнете назад. Но да промените споме­на за него не е никак сложно. Затова ви препоръчваме да из­пълните следващото упражнение.
То се прави непосредствено по време на медитация, когато сте видели събития от свой минал живот. Или по-късно, когато сте свободни, ако сте видели информацията си по време на сън, получили сте я, като сте се обърнали към своето подсъзнание или пък от ясновидец.
Упражнение "да прекодираме миналото си"
Създайте обстановка, в която никой да не ви безпокои в продължение на 15-20 минути.
Заемете удобно положение, затворете очи, отпуснете мускулите на тялото си, спрете хода на мислите.
Разгледайте с всички подробности (по възможност), или пък си представете, онова събитие, в резултат на което е възникнал кармичният ви проблем (вие потъвате, засипва ви земята, убивате друг човек или животно, принудително ви лишават от живот и т.н..)
Сега върнете тази картина назад - към началото на съ­битието, и съзнателно му създайте благополучен край.
Например вие сте потъвали, но неочаквано са ви придош­ли нови сили, направили сте няколко маха с ръце и сте излез­ли на повърхността. А там са ви подхванали доплували в лод­ка хора. Или пък ви е затрупала земята, но сте били забеля­зани от ваш приятел. Той си е довел помощници, които много бързо са ви откопали.
Порадвайте се на благополучното избавление от нещас­тието. Мислено поблагодарете на Бога и на своя Ангел хранител за помощта и спасението от бедата.
Отворете очи и се върнете към нормалното си мисловно състояние.
Както виждате, упражнението никак не е сложно. То е дос­тъпно за всеки човек, който умее поне нещичко да види на своя вътрешен екран. А ако и това го няма, то все едно можете да го изпълните. Само че вместо чрез образи ще трябва всичко това па си го кажете наум. Ефектът ще е същият, а именно положи­телен.
Пример 1. Валентина, омъжена и майка на три деца, ра­боти в търговска фирма като мениджър. При нея не са наб­людавани никакви отклонения в психиката, с изключение на едно. Когато си играела с децата и те в шеговита борба се нахвърляли отгоре й накуп, внезапно я обхващал пристъп на ужас и тя панически ги изблъсквала настрани. Те недоумява­ли, защо добричката им мама изведнъж ставала такава зла, защо буквално ги изхвърляла. А и майката не разбирала, какво става с нея, тъй като нямало никакви причини за ужас. И така това се случило няколко пъти, докато тя най-накрая решила да престане да се боричка с тях, за да избегне повторенията на тази странна ситуация.
По време на реинкарнационна медитация (на нашия тре­нинг първо ниво) тя се видяла като войник по време на първа­та световна война. Войникът лежи в окопа, а над него се на­дига немски танк. Окопът бил плитък и не спасил войника, който загинал под гъсениците на танка. Импулсът на страх, който е изпитала душата на войника в момента на тази ужасна смърт, се е записал във финото тяло и в следващия живот се е проявил във вид на панически ужас, избликващ на­вън всеки път, когато нещо се надига върху човека, даже ако това са родните деца.
Валентина прекодирала тази ситуация във въображение­то си. Направо в хода на медитацията тя си представила, че окопът на войника бил дълбок и танкът не могъл да му стори нищо. Танкът продължил нататък, а войникът се надигнал, хвърлил граната върху него и го унищожил.
Оттогава децата съвършено спокойно можели да се бо­ричкат с майка си, без тя да изпитва някаква паника. Инфор­мацията за изживения ужас в душата била прекодирана и та­зи особеност на психиката й си отишла от живота й завина­ги.
Пример 2: Лекарката Мария работила дълги години в "Бърза помощ". Когато била на 30 години, започнали да я при­тесняват болки в гръбначния стълб. Минала през всякакви лечебни процедури, но болестта прогресирала. В крайна сметка към четиридесетата си година тя се пенсионирала по инвалидност. В последните години може да ходи само със специален корсет и не може да заспи без сънотворни.
По време на реинкарнационната медитация тя се видяла като воин, някъде около 17 век в Европа. Армията на този воин атакувала някакъв град и той активно участвал в сра­жението. Но изведнъж зад него се приближил противник, кой­то забил меча си в гърба му. Воинът загинал.
Мария веднага прекодирала ситуацията. Представила си, че воинът е бил навреме предупреден за приближаването на врага, поради което се обърнал и отбил удара на меча, в ре­зултат на което избегнал смъртта.
След това просто действие Мария още от същата вечер започнала да спи без сънотворни и здравето й рязко се подоб­рило.
Подобно прекодиране на информацията за събития, случили се във вашето далечно минало, може да се окаже достатъчно ефективно. Нужно е само по някакъв начин да получите точни сведения за това, какво именно се е случило (обикновено става въпрос за насилствена смърт). Не е просто, но е възможно.
Прекодирайте сънищата си
Това упражнение се използва по-често, отколкото простата промяна на спомена за миналото. Ние препоръчваме да го из­ползвате винаги, когато имате кошмари. Ако сте се събудили от ужас - някой ви е гонил насън, падате от стръмнина, връхли­та ви кола, или се случва някое подобно нерадостно събитие, не го оставяйте в този му вид. Прекодирайте го за добро!
За целта вече в будно състояние затворете очи, спомнете си за изплашилото ви съновидение и му дайте благополучен край. Ако падате от стръмнина, ще се окаже, че отдолу има не камъ­ни, а вода. Вие изплувате и успешно се добирате до брега. Ако някой ви гони, неочаквано се появява милиция и арестува хули­ганите, а вас ви откарва с кола до в къщи. И така нататък. По същия начин вие можете да измените към по-добро своето реално бъдеще. Възможно е в съня ви да е текла информация за някакво негативно събитие в недалечното ви бъдеще. Ако измените тази информация, балонът на бъдещия ви живот би могъл да отлети към по-благоприятни хоризонти. Помогнете му да стори този избор.
За да коригирате информацията за негативните събития от вашите минали животи (т.е. да почистите кармичното си тяло), е нужно да осъзнаете събитието и мислено да го преправите, ос­тавяйки предишното му начало и създавайки благополучен за­вършек. Желаем ви успехи на този етап от пречистването ви. А сега ни е време за ново
РЕЗЮМЕ
1. За да се избавите от "възпитателни" въздействия, е необходимо да извършите пречистване на всички фини тела.
2. Чистка на кармичното тяло е желателно да се провеж­да в онези случаи, в които имате проблеми от минал живот -такива съществуват у не повече от 5% от хората.
3. За провеждане на процедурите по чистенето на кар­мичното тяло е необходимо да узнаете какво именно нега­тивно събитие се е случило в един от вашите минали живо­ти. Това може да се направи по пътя на медитацията, по време на сън, чрез обръщане към подсъзнанието ви или чрез ясновидец.
4. Чистенето на кармичното тяло се състои в мислено изменение на хода на негативното събитие по такъв начин, че то да получи благополучен завършек.
5. Мисленото изменение на хода на събитията е нужно да се провежда винаги, когато получавате информация за нега­тивни събития във възможното бъдеще или в миналото ви (например по време на сън).

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

2.4. Ефирното тяло - основа на физическото здраве
Ако се върнем към схемата на "акумулатора за преживява­ния", може да забележим, че всички възможни проблеми въз­никват в нашите ментални и емоционални тела. В тези процеси въобще не участват физическото и ефирното тяло. Те, разбира се, също изпълняват своята роля във "възпитателния" процес, но само като "изпълнителен инструмент". Т.е., ако у вас в резултат на продължителни негативни емоции са възникнали големи и плътни мисъл-форми, със своите изпъкналости те буквално нахлуват в ефирното тяло и предизвикват аномалии в течението на ефирните потоци. Такива продължителни изкривя­вания с времето довеждат до заболявания, но вече на нивото на физическите органи. Еднозначна обратна връзка - от физическото към ефирното и другите фини тела, като че ли не се наб­людава.
Така че чистенето на ефирното тяло няма да ни помогне да изпразним нашия "акумулатор за преживявания". Нито пък чист­ката на физическото тяло. Тях може да ги лекуваме, да ги подх­ранваме с енергия, да ги предпазваме от външните въздейст­вия. Но към "акумулатора за преживявания" това има доста кос­вено отношение. Което въобще не означава, че няма какво да кажем по повод и на тези тела. За физическото ще говорим мал­ко по-късно, а за начините за пречистване на ефирното ще ка­жем няколко думи именно сега.
Три източника на заболявания
Ние имаме определени представи за възможните причини, които предизвикват заболяванията на тялото ни. Съгласно тази система, болестите може да възникват както в човешката душа, така и в тялото и духа.
Болестите на тялото са резултат от неправилното му тре­тиране от човека. Това са претоварвания, нарушения на темпе­ратурните режими, неправилно хранене, недостатъчен отдих и т.н. Болестта възниква като нарушение едновременно на ефир­ното и физическото тяло. Оттук става ясно как и най-високодуховния човек, който въобще не се грижи за тялото си, може да боледува дълго и тежко. Не е трудно да се разбере, че тези болести нямат отношение към идеализациите. Като изклю­чим, разбира се, неправилното отношение към собственото здраве.
Болестите на душата (ефирно, емоционално и ментално тя­ло) се появяват в резултат на енергоинформационния обмен между хората. Този обмен възниква на няколко нива - ментал­но, емоционално и ефирно. Ние няма да разглеждаме техноло­гията на енергоинформационните нападения и защити - това вече доста подробно са направили и други автори.
Ние само ще констатираме, че тези обмени също имат доста косвено отношение към "акумулатора за преживявания". Т.е., ако съдът ви е празен, никакви външни въздействия няма да ви засегнат. Ако пък е запълнен наполовина и повече, във вашето ментално тяло (или емоции) има множество мисъл-форми, към които може да прилепнат външни въздействия (уро­ки, магия и т.н.). И тези "въздействия" трябва да се чистят поотделно, при това независимо от вашите погрешни убеждения и нивото на запълненост на вашия "акумулатор за преживя­вания". Но за това вече ви разказахме.
Само болестите на духа (кармичното и по-фините тела) имат пряко отношение към запълнеността на "акумулатора за преживявания".Те се появяват когато съдът се препълва и към вас потичат "възпитателни" въздействия (в случая във вид на заболявания).
Въздействието на лечителя само върху ефирното тяло може да доведе единствено до временно подобряване на здра­вето. Без работа над отношението към живота и пречистване на емоционалното тяло негативната мисъл-форма не изчез­ва никъде и продължава да причинява аномалии в ефирно­то тяло. Съответно деформациите в ефирното и болестта на физическото тяло рано или късно трябва да се върнат. Именно затова не препоръчваме да се лекуват кармични заболявания без промяна на светогледа у човека.
Но ако сме почистили ментала и емоционалното си тяло, ни­кой не ни пречи да се върнем по-бързо към здравото си състоя­ние. И тук са подходящи всякакви начини. Могат да бъдат и външни въздействия (ефирно тяло), а също самостоятелна ра­бота на човека със собствената му енергетика.
Видове външни въздействия върху ефирното тяло Към външните въздействия ние отнасяме помощта на различните лечители, съчувствието на другите хора и използва­нето на специални технически устройства. Да разгледаме всяка от тези възможности поотделно.
Преобладаващото мнозинство лечители работят на нивото на ефирното тяло, т.е. лечението се провежда по пътя на при­нудителното възстановяване на течението на ефирните потоци. В резултат на различните видове въздействия те отст­раняват аномалиите в течението на потоците и увеличават де­белината на ефирното тяло. По този начин нашето здраве се подобрява, макар и в повечето случаи само временно.
Следващият източник на подхранване на нашето ефирно тяло е съчувствието на другите хора. Всяко съчувствие или съпреживяване е своего рода донорство, само че енергийно. Ние съчувстваме на болните, слабите, попадналите под удари­те на съдбата или пък отслабнали в резултат на неконтролиру­емата дейност на собствената си "словобъркачка". По този на­чин ние им отдаваме част от своите собствени жизнени сили -т.е. от енергията на ефирния си план. Това не е лошо, но дотогава, докато ни стигат здравето и силите. Обаче ако нямате достатъчно собствена енергия, излишното съчувствие може да стане причина за появата на ваши собствени вътрешни заболя­вания.
Съпреживяването има място при много видове взаимоотно­шения между хората. Например добрият лекар или психолог съчувства на пациента, предавайки му този начин част от своя­та жизнена енергия. В резултат на това "сърдечните" лекари боледуват по-често от онези, които се отнасят хладно и фор­мално към пациентите си.
Същите взаимодействия се получават и в училищата, къде­то учителят може или просто да предава своите знания на уче­ниците, или пък си "влага душата в работата", т.е. добавя към преподаването и част от своите жизнени сили. Друг въпрос е, че учениците представляват една голяма група сравнително здра­ви младежи, които възвръщат на учителя отдаденото в процеса на преподаване с почит и любов. Реципиентът на такава тълпа от донори обикновено не се нуждае от лекар.
Аналогични взаимодействия между хората може да се наме­рят почти във всяка сфера на дейност. И ако достатъчно умело се помолите (и получите) съчувствие от различни хора, може значително да подобрите здравето си (или поне самочувствие­то). С това доста хора се справят успешно.
Видове самостоятелни въздействия на ефирното тяло
Освен външните въздействия съществуват множество спо­соби за самостоятелно подобряване на състоянието на ефирното тяло, т.е. пречистване от различни видове вредни влияния и подобряване на здравето.
Повечето от тези способи са ви добре известни. Например най-обикновено закаляване по системата на Порфирий Иванов. Или пък контрастен душ. Или която и да било друга техника за въздействие на физическото тяло, в резултат на която възниква голям емоционален изблик - тъй че дъхът ти направо да спре! В резултат на такъв мощен изблик от положителни емоции нашето тяло получава допълнителна енергийна порция. И здраве, раз­бира се.
Има една добре известна техника - това е интензивното дишане. Например прана-йога. Съществуват множество книги, описващи подобни методи за поддържане на организма в добро здравословно състояние.
Не по-малко ефективен способ за едновременно почистване на две тела - ефирното и емоционалното, се явява системата за интензивно дишане, наречена "ребефинг" (или нейните мо­дификации вивейшън и холотропно дишане).
Още една мощна система за енергийно зареждане това са специалните източни гимнастики - в частност цигун. Ако имате възможност да посещавате такива занятия, тези техники може да ви донесат прекрасни резултати.
Но хатха-йога или цигун - това са цели системи за живот, изучаването и използването на които изискват голямо желание, свободно време, пари и учител. Далеч не всички можете да си го позволите.
Медитация "обдишване на чакрите"
За онези, които нямат възможност да посещават специални занятия, можем да препоръчаме една по-особена дихателна медитация под название "обдишване на чакрите" от школата на Шри Раджниша (Ошо). Магнетофонни­ят запис се продава във всички магазини, търгуващи с окултни стоки.
Медитацията представлява запис на три цикъла от интен­зивно дишане по 15 минути всеки. Тоест - вие ще чуете гръмко­то дишане на човек под звуците на специална ритмична музика. Вашата задача - да застанете удобно, да затворите очи и чрез устата дълбоко да дишате в такт с човека, който води медита­цията. Дишането трябва мислено да направлявате по гърба, последователно обхождайки всяка чакра, започвате от първата (таза) и завършвате с последната (темето).
Разбира се, през цялото време на дишането въздухът ще отива в дробовете ви и ще излиза обратно оттам. Но мислено вие трябва да отправите енергийния си импулс направо в чакрата. Във всяка чакра трябва да дишате всичко на всичко по две минути, т.е. "обдишването" на седемте чакри ще ви отнеме четиринадесет минути, след което в течение на една минута трябва да дишате през всички чакри поред отгоре надолу. След минутна пауза целият цикъл се повтаря и така до три пъти.
Разбира се, тази медитация изисква определени усилия. Но тя ви зарежда с енергия и лесно изхвърля от вашия организъм всякакви предболезнени състояния (когато имате усещане за начало на заболяване). Тази медитация очиства от вас негатив­ните информационни "налепи" от типа на лоши погледи или недоброжелателни емоции (злоба, завист и др.), които по народному се наричат "уроки".
Такива са нашите кратки препоръки за работата по очиства­не на ефирното тяло от грешки и разни видове магии. Дойде ред и за поредното ни
РЕЗЮМЕ
1. В процеса на духовно "възпитание" ефирното тяло на човека се явява изпълнителен инструмент, който приема въздействия от по-фините тела.
2. В случай на възникване на заболяване от "възпитате­лен" характер, почистването и изравняването само на ефир­ното тяло без промяна на светогледа и изтриване на нега­тивните мисъл-форми, може да даде единствено краткотра­ен ефект.
3. Почистването на ефирното тяло може да се извърши както с помощта на външни въздействия, така и самостоя­телно.
4. Към външните въздействия се отнасят помощта на различните лечители, съчувствието на другите хора и из­ползването на специални технически устройства.
5. Самостоятелното пречистване на ефирното тяло мо­же да се извършва с помощта на процедури като закаляване, източни енергийни гимнастики или интензивно дишане.
2.5. Да не забравяме физическото тяло
Разглеждайки процедурите по пречистването, желателно е да не забравим и за най-реалното си тяло - физическото. То е хранилище за нашата душа, средство за реализиране на замис­лите й и за общуване с другите хора. Затова, колкото и да са високи стремежите на нашата душа, не трябва да забравяме за физическото тяло. Защото то само по себе си изисква грижи - да го храните, поите, да го държите на топло, периодично да го упражнявате и да го пазите чисто. Иначе ще ви откаже и всички­те ви високи (или недотам) стремления ще се окажат празни мечти, тъй като болното тяло няма да ви позволи да се занима­вате с онова, което искате.
В същността си нашето тяло се явява един от най-важните градивни елементи на сложното образувание, наречено "човек". Чрез него нашите финоматериални обвивки може да оказват разрушаващо въздействие върху плановете и постъпките ни в съответствие с изискванията на "възпитателния" процес (при нужда, разбира се).
Свързани ли са здравото тяло и здравата душа?
Ако тялото ни е толкова важно, възниква въпросът може ли с негова помощ да се влияе на нивото на запълненост на "аку­мулатора за преживявания". Т.е., ако тялото е здраво, то и ду­шата ли е обезателно здрава?
Ако си припомним схемата на "акумулатора за преживява­ния", можем да кажем, че не. Ние знаем, че абсолютно здраво тяло се дава далеч не на всеки. Всъщност това се случва много рядко. Най-вероятно то представлява един вид способност, която се дава на човека при поредното му въплъщение. В прак­тически план това може да бъде способността за постигане на успехи в спорта или в космическите полети (дотолкова, доколко­то космонавт може да стане само съвършено здрав човек). Ина­че как може да се обясни фактът, че по природа един пее добре, друг точно смята, а трети бяга бързо. Разбира се, в спорта не може да се постигнат победи без огромен и напрегнат труд. Но пък и без природни способности големи резултати също няма да получиш.
Затова ще приемем, че доброто здраве е една от способ­ностите, дадени на човека по рождение. И неговата задача в този живот е да не започва да идеализира таланта си. Защото за способните изискванията са по-високи, отколкото за неспо­собните. Тях може по-рано да ги върнат "назад", за да не си препълнят "акумулатора за преживявания", принуждавайки по този начин Живота да активизира своите "възпитателни" въз­действия.
Начини за пречистване на физическото тяло
А сега бихме искали да кажем няколко думи за начините, по които чистим физическото тяло. Това поле е било многократно прекопавано, така че ние ще се заемем единствено със задача­та да класифицираме онова, което вече е било отработено от другите автори.
И така - как хората си чистят тялото в случай на възникване на проблеми (заболявания).
Лечение с лекарства
Традиционният път в случай на заболяване е да се приемат лекарствени препарати, т.е.въвеждане в организма на допъл­нителни средства, които трябва да влязат в реакция с намира­щите се в него вещества и да ги приведат в порядък.
Външно това напомня ситуация, при която някакъв съд - в случая нашето тяло, се е препълнил с всякакви боклуци (вслед­ствие неправилно хранене, пиене, режим на живот), и тези отпа­дъци са започнали на места да загниват.
И вместо да почистим съда ние му добавяме още някакви илачи, които погасяват ферментационния процес на място. Временно, естествено. След известен период процесът на гние­не започва другаде, ние отново сипваме там специалното прах-че, процесът отново затихва за малко. И така - цял живот на таблетки.
Именно по този, макар и не съвсем привлекателен начин, може да си представим традиционните методи за лечение на хората, които не следят за здравето си.
Рационално хранене
Ако човек е осъзнал, колко вредно е безразборното и нека­чествено хранене, той почва да съблюдава някакви норми за контролирано запълване на съда си с външни вещества (храна, напитки). Например става вегетарианец, храни се разделно, или по каквато и да било друга система. Тук е полезно всичко онова, което по някакъв начин би подобрило работата на вътрешните органи. Това все още не е прочистване, но поне привежда орга­низма ни в състояние, удовлетворяващо неговите природни изисквания. При такъв режим той може пак да се замърсява, но поне значително по-малко, отколкото при безразборния (тоест обичайния) начин на живот без всякаква система.
За да се чувства тялото ви действително добре, обаче, е нужно периодично да го почиствате от различните видове шлаки и отлагания.
За това се използват широко известното гладуване и специ­алните очистващи процедури.
Тези процедури дават забележителен резултат, но изискват немалко усилия над себе си. Мързелът и активно работещата "словобъркачка", която сее постоянни съмнения в ефективност­та на процедурите, ограничават възможността те да бъдат из­ползвани от хората, които си търсят по-леки начини и естестве­но ги намират. Например във вид на специални хранителни добавки, предназначени за пречистване на организма от шлаки. Има множество подобни средства както чуждестранни, така и родно производство. Ако имате пари за такива, то не би ви нав­редило да ги изядете (изпиете).
Това са добре известни неща и всеки един от начините за очистване на тялото може да окаже положително въздействие върху вашето здраве (макар и не задълго, ако причината е във фините тела).
Как здравето влияе върху "акумулатора за преживява­ния"
А сега да се върнем на изходния въпрос: може ли борбата за здравето да повлияе върху запълнеността на "акумулатора за преживявания"?
Вероятно може. Макар и само затова, че вие сте започнали да се борите за здравето си, което просто не ви позволява повече да живеете и постъпвате по прежному. Да се отнася­те към света, както преди, все още можете, но да постъпвате -едва ли. Здравето не позволява. Така че волю-неволю ще бъде­те принудени да измените поведението си към по-добро, т.е. -да се държите по начин, който ще способства за затварянето на някакви клапани от вашия "акумулатор за преживявания". А пък ако болестта ви притисне по-силно и вие попаднете в болница, ще имате предостатъчно свободно време, за да преосмислите живота си. Пребиваването в някои болници (особено он­кологични) оказва доста оздравяващо влияние върху светогледа на много хора. Не на всички, но на много.
Може да се каже, че само по себе си здравето е малко свързано с процесите на вашето духовно "възпитание". Борбата за разклатеното здраве обаче може да окаже много благоприят­но въздействие върху отношението ви към живота. Ние не бих­ме искали да ви пожелаваме такова удоволствие. Но пък ако вече се е случило, не изпускайте тази възможност. Наред с пре­чистването на тялото не забравяйте също така да почистите мислите и емоциите си - време за това ще имате предостатъч­но.
По-подробно за начините, по които ние сами си предизвик­ваме заболявания, и за това как можем да останем здрави за неограничено време, е разказано в книгата (9). А засега да пре­минем към поредното
РЕЗЮМЕ
1. Природно доброто здраве може да се разглежда като един от талантите, дадени на човека по рождение.
2. Изчистването на физическото тяло не влияе пряко върху запълнеността на "акумулатора за преживявания". Но обстоятелствата, които довеждат човека до необходимост от чистене на организма

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

Докога да се чистим
Нужно ли е да се чисти "акумулаторът за преживявания" по-нататък? Ако си спомняте, ние вече разгледахме този въпрос. На практикуващия лечител или религиозен деец -да. А на всич­ки останали, които желаят да си останат да живеят в нашия ма­териален свят - едва ли.
Доколкото тази книга е предназначена за масовия читател, ние няма да се задълбочаване в методите за пълно пресушава­не на "акумулатора за преживявания". Честно казано и ние са­мите си ги представяме много смътно. Като изключим пълното съблюдаване на религиозните обреди и ограничения, естестве­но.
Затова така и ще завършим главата за пречистването на те­лата ни. Читателите могат да използват всички известни им ме­тоди и прийоми за вътрешно пречистване. Тези, които ние пре­поръчваме, или пък които и да било други, включително такива,. за които дори не сме и споменавали. В днешни дни има множес­тво различни видове техники и част от тях са достатъчно ефек­тивни.
Работете сами
Единственото условие, което препоръчваме да се съблюда­ва при избора на способите за очистване на вашите фини тела, това е необходимостта от самостоятелна работа. Никакви уреди, таблетки или външни въздействия, колкото и скъпо да струват, няма да ви заменят самостоятелната работа. Те може и да ви помогнат (по тръбата "странични въздействия"), но само временно. Не може обаче да затворят клапаните на вашите идеализации. Тези клапани са си в главата ви, а там без ваше разрешение никой не може да проникне.
Така че - желаем ви пълен успех в процеса на избавяне от принудителните духовно "възпитателни" процедури.
3. Как да живеем така, че да отговаряме на всички изиск­вания
Как и защо ни "възпитават", ние вече знаем. Как да се изба­вим от "възпитателните" процеси, също стана ясно. Сега не би било зле да разберем как да заемем такава жизнена позиция, при която "възпитаването" не само да се прекрати, но да започ­не и обратният процес - изпълняване на всичките ни желания.
За изпълняването на желания, ние подробно ще разкажем в следващата глава, а сега давайте да поразсъждаваме върху процесите на нашето "възпитание". Или по-точно, върху липсата им. Как да постигнем това?
Ако помните съдържанието на двете ни предишни глави, вие вече знаете, че лечителите понякога могат и да ни облекчат, но най-вероятно не задълго.
Причината за това лежи във факта, че най-добрите от тях действително могат да "отлеят" от "акумулатора за преживява­ния" известно количество натрупани грехове, но те не затварят тръбата на идеализациите, по която се събират вашите прежи­вявания. Малко от тях работят над изменение на съзнанието на хората! Всички се съсредоточават върху тялото или текущите ситуации, без да се замислят много защо са възникнали. Това е по-бърз и наглед по-ефективен подход. Но ако ефектът беше наистина дълготраен, при съществуването на най-различни ле­чители не би трябвало никой да боледува. Освен от зъби, защо­то само тях церителите не лекуват.
В действителност обаче положението с болестите и нещас­тията е доста по-трагично, както навярно и сами сте забелязали.
Както ни се представя, една от основните причини за подоб­но положение се явява фактът, че много малко от лечителите (и другите специалисти по коригиране на съдбата, кармата и т.н.) работят със съзнанието на човека, с неговото отношение към Живота. Това изисква като минимум наличие на съответстващи теоретични познания, повече или по-малко чисто собствено ни­во в "акумулатора за преживявания" (до 40%) и устойчива под­дръжка от Живота. Обаче не всеки лечител притежава този на­бор от изисквания. Някой понатрупал знания, "отворил" канал към известни сили във Фините светове, но е обременен от чисто земни страсти. Друг пък се почистил, напомпал енергетиката си, но пък няма знания и поддръжка от Живота и т.н. Ефект от лечителството има, но е временен. А на нас ни се иска да е по-дълготраен.
Както ни се представя, в хода на провеждане на лечителски (или аналогични) процедури, човек трябва да се раздели със своите идеализации, след което да заеме такава жизнена позиция, която да не му позволи отново да започне да иде­ализира нещо. Тогава помощта ще бъде обоснована и оконча­телна и няма да доведе до възникването на отрицателни ефек­ти. Например до превключване на "възпитателния" процес в други сфери на живота ви.
Затова сега ви предлагаме да разгледате няколко разновид­ности на отношение към света, които ще ви помогнат да проме­ните съзнанието си и да изберете жизнената позиция, която би устройвала както вас, така и Живота. По този начин ще можете да затворите входната тръба и - макар и частично - да пресуши­те своя "акумулатор за преживявания". А оттам не е далеко и до пълното щастие, и то както вие го разбирате.
И така, в тази глава ние ще разгледаме няколко жизнени по­зиции, които може да устроят вашия "наблюдател".
3.1. Животът е игра
Първата жизнена позиция, която ви предлагаме да "преме­рите" с цел да избегнете идеализациите на земните ценности и произтичащия оттам "възпитателен процес", се нарича "животът е игра".
Всичко е игра
Тази позиция означава, че вие ще разглеждате случващи­те се около вас събития като промеждутъчни етапи на ня­какви игри. Например вкъщи можете да играете на "Семеен живот" или "Аз съм глава на семейство", в службата - игра под название "Работа", с жената, която харесвате играете на "Лю­бов" или "Секс". С приятелите играете на "Дружба", "Риболов" и т.н.
Какво може да ви даде подобна позиция? Тя ще ви помогне да не се привързвате излишно към каквито и да било ценности. В играта винаги има победа, но непременно има и загуби. Проб­вайте да възприемате всичките си успехи като временни побе­ди, а неуспехите като временни загуби.
Например не ви се е отдало да заемете желаната длъжност в службата - значи вашият съперник ви е задминал. Но следва­щия път това няма да стане, тъй като вие пак ще се опитате да го изпреварите, но вече в друга сфера, т.е. да заемете още по-висока длъжност в някоя друга служба.
Или пък не ви върви проектът и сте затънали в дългове -значи играете не своята игра и трябва или бързо да смените условията, или да си признаете поражението и да се опитате да спечелите в друга игра (друг проект). И по този начин продължа­вате да се движите през неудачите си. За победите е по-добре да не се безпокоите.
Отношение към неуспехите
Такова отношение към живота може рязко да намали броя на вашите погрешни убеждения, за които могат да ви "възпита­ват".
Така играчът може да участва активно и с хазартно удоволс­твие във всичките процеси, но той не приема неудачите близо до сърцето си. Загубил - загубил, какво да се прави, следващия път - реванш!
Това е удобна и ефективна жизнена позиция, към която се придържат много чиновници и предприемачи. Погледнете само преуспяващите членове на нашето правителство - те заемат постове, знаейки предварително, че няма дълго да стоят на тях. И въпреки това си играят с хазартно удоволствие на управление на страната или отрасъла, често с голяма лична изгода. На жи­вота му е съвършено безразлично как ще получавате своя доход - дали във вид на заплата от касата, във вид на подкупи или по друг начин. За него има значение само това, какви емо­ции ще изпитвате и какво ще идеализирате. Ако се радвате и благодарите на Живота за помощта и изпълнението на вашите желания, всичко ще е отлично. Ако започнете да се големеете или да се обиждате - при вас ще възникнат проблеми. Играчите, както разбирате, не могат да хабят дълго време за тъгуване -иначе кога ще играят?
Подобна позиция "животът е игра" е много разпространена в развитите страни. Западните бизнесмени - макар и да се отнасят сериозно към своите дела, винаги разбират, че могат и да загубят. Вътрешно те са готови за възможна загуба и затова живеят в настоящето леко и с пълно отдаване.
Ако целта ви са парите, избирайте която и да било игра, коя­то ще ви позволи да се домогнете по-бързо до тях. Нищо лошо няма, освен ако не нарушавате условията за постигане на тази цел. Но забравете времето за творчество, служене на хората, себеизразяване, хуманизъм и други светли идеали. Когато по­лучите парите, можете да се върнете към този списък и да изберете от него нещо по-малко доходно, но по-приятно за душата ви.
Ако вашата цел е самореализация в творчеството, вие вед­нага трябва да се включите в друга игра, в която можете да съз­дадете нещо ново, макар и не много доходно.
Признаци на играта
Играта - това не е всичко, което правите в живота. Тя има свои специфични признаци и главният от тях е наличието на съвсем конкретна цел, към която се стремите. Ако просто из­вършвате някакви постъпки - автоматично, по навик, или по силата на необходимостта, това не е игра. Не е игра, когато хо­дим на работа, караме се със съседката или съпруга, шляем се по магазините, ходим на гости или почиваме на вилата. Всичко това може и да бъде игра, при положение че преследвате някак­ва определена цел. Например - да ви повишат в службата. Или пък да предприемете конкретни действия за постигането на тази цел. А ако просто очаквате да ви повишат и единственото, което правите, е да обсъждате с колегите си перспективите за пови­шение, това не е игра. А какво е точно, ще разкажем в следва­щия раздел.
Общоприети игри
В цивилизованите страни е изработен цял ред общоприети правила за поведение на хората в различни ситуации. Има общи правила за "играта на бизнес", има набор от "джентълменски" качества за поведение в обществото, има кодекс на семейния живот или наръчник за получаване на женската (мъжката) любов и т.н. Ако искате да се включите в една от тези игри, ще ви се наложи да спазвате съответните общоприети правила.
Например, ако това е игра на "Чист бизнес", към правила­та се отнася и съхраняването на доброто име, своевременното плащане на данъци, високото качество на стоката или услугите и т.н.
Ако играете на бизнесиграта "Пари на всяка цена", вие мо­жете и да "преметнете" партньора си или държавата, да остави­те без средства законния наследник или да присвоявате чужди пари, като подправяте документи или електронни карти. След­ващият етап от тази игра ще бъде опитът да избегнете правосъ­дието и т.н.
Всеки човек сам си избира устройващата го игра, изхождай­ки от възпитанието, положението си в обществото, личните цели и убеждения и т.н.
Лична игра
Играта може да бъде колективна (от типа "Чист бизнес"), и тогава ще трябва да се придържате към общоприетите правила. Ако това не ви харесва, можете да си измислите своя лична игра с известни само на вас правила. Хората може и да не ви разбират или даже да се обиждат на вашите постъпки, но това са си техни проблеми. Те си мислят, че играете с тях на обща игра със съответните й правила. А пък вие си имате съвсем дру­ги, да не говорим, че и тях можете да промените във всеки мо­мент.
Ограничения
Захващайки се с лична игра, вие, обаче, трябва да помните едно ограничение: да не нарушавате основното изискване, което предявява Животът към човешкото поведение.
Как може да стане това? Много просто.
Например решили сте да играете на "Любов" и сте вложили цялата си страст, опитвайки се да се домогнете до ответни чувс­тва у вашия избраник. Ако сте придавали на резултатите от иг­рата прекомерно голямо значение, в съответствие с основното изискване вашият "наблюдател" е трябвало да организира не­щата така, че вторият участник да не споделя страстта ви. Каза­но по-просто, той не ви обича.
По правилата на играта в такава ситуация вие трябва или да признаете поражението си на този етап и да преминете към следващия, или да смените играта. Да разгледаме първия вари­ант.
Трябва да решите, как да постъпите по-нататък, изхождайки от моментните обстоятелства. Например вашият избраник не ви обича, защото сърцето му е заето от друга. В този случай може­те да го изчакате да се освободи от настоящата си любов и то­гава да пристъпите към завоюването му. Но трябва да знаете, че очакването може да се проточи дълго (включително до след­ващ живот), и в това време вие не трябва да препълвате "аку­мулатора си за преживявания".
От голямо значение е и вътрешната позиция, която ще за­емете през този период. Ако просто чакате и се намирате като че в засада, дебнейки удобния момент за нападение, всичко ще бъде отлично. Ще сте в добро настроение, постоянните спътни­ци на играча - бодрост и хазартност, няма да ви напуснат. И победата ще ви е гарантирана.
Но ако започнете да скърбите и да се самоунищожавате за­ради несподелената си страст, това ще бъде вече друга игра под заглавие "Нещастна любов". В рамките на тази игра вие ще смятате себе си за най-нещастния и огорчения, т.е. в прав текст ще се обиждате на Живота. Това е едно очевидно погрешно убеждение и то ще бъде коригирано по някой от стандартните начини - вашето положение ще се влоши допълнително, така че да ви дадат да разберете, че несподелената любов съвсем не е най-лошото нещо на света.
Не е никак трудно да се изработят различни аналогични ва­рианти на завършека с погрешните убеждения. Пропаднали сте на конкурса в института и се започват мъките: "Защо съм толко­ва нещастен (или бездарен)". Не сте успели да си прокарате бизнеспроекта и сте натрупали дългове - ето ви играта: "Няма щастие в живота" и т.н.
Всичко това са варианти на играта "Аз съм най-нещастния" (неуспешния, нелюбимия, бездарния), в основата на която лежат погрешните убеждения по отношение на липсата на някакви ваши качества. Разбираемо е, че всичко това предс­тавлява очевидно проявление на идеализацията на собственото ви несъвършенство. А за подобни игри ви се полага достатъчно сурово "възпитание".
Затова не бива да се впускате в лични игри, в които ще се усещате обидени, нещастни, бедни или подвластни на дру­ги подобни негативни чувства и мисли. Същественото в играта винаги трябва да са победата и положителните емоции, а неус­пехите е необходимо да бъдат разглеждани само като временно отстъпление, при което хазартът и доброто настроение не тряб­ва да ви напускат.
Общоприетите правила
Да се изменят в крачка правилата на личната игра - това е удобна за вас позиция, но и с нея няма да ви е чак толкова леко. Има общоприети правила, с които трябва да се съобразява всеки човек. По време на вашата игра или в резултат на нея не трябва да извършвате насилие по отношение на друг човек. Макар за това да има Наказателен кодекс, който и без друго ограничава възможностите на вашата собствена игра, тя трябва да не излиза извън установените обществени правила и на по-високо ниво. Макар че, както показва животът, много хора не признават даже Наказателния кодекс. Вие също можете да пробвате да го сторите. Но е нужно ясно да съзнавате, че по този начин влизате в играта "Кой е по-хитрият тука?" и от проти­воположната страна ще играят органите на МВР, данъчната полиция и т.н. Ако сте убедени, че ще победите, знамето е във вашите ръце. Ако загубите обаче не се сърдете на никого, избо­рът си е бил лично ваш.
Фирмени правила
Точно такива са вътрешните правила на играта във всяка фирма или компания. За големите и отдавна създадени органи­зации това се нарича "корпоративна култура". Ако сте постъпили на работа във фирма, вие ще трябва да се придържате към приетите в нея правила. Можете да си измислите и ваши собст­вени, но те не трябва да влизат в конфликт с нормите за пове­дение и взаимоотношения в тази фирма, защото в противен случай тя ще ви отхвърли. В малката фирма ръководителят или собственикът често си играят на играта "Аз съм господар, а ти -чудак", докато сътрудниците си играят на "Пробвай докажи" (къ­де се дянаха парите, да речем).
Сфера на употреба
От позицията на играча можете да си поставяте всякакви цели и с цялата си енергия да се стремите към постигането
им. На първо място, сферата на употреба подхожда за хазарт­ните, решителните и уверени в силите си хора, които са готови да рискуват в името на своите цели. Тя повече подхожда на предприемачите, отколкото на чиновниците или на завеждащите отдели в крупни фирми. Но и всеки друг човек, независимо от вида на заниманията или от темперамента си, може да заеме същата позиция при постигането на своите цели като например уреждане на личния живот, получаване на желаната работа или жилище, пътуване за отдих и т.н. Тази позиция ще ви позволи да не натрупвате нови преживявания.
И ето ни тъкмо навреме за поредното
РЕЗЮМЕ
1. Първата жизнена позиция, която не позволява на човека да натрупва преживявания при постигането на поставените цели е: Животът е игра.
2. Тази позиция предполага, че при постигането на цели­те си човек е вътрешно готов за загуба и няма да вземе да се обижда на живота, ако тя настъпи. Той просто ще се поста­рае да спечели следващия рунд (гейм, етап и т.н.).
3. Достойнството на тази позиция се състои в това, че може да бъде използвана от хазартни, енергични и напористи хора за постигане на техните цели, т.е. от хора, предразпо­ложени към нарушения на основното изискване,
4. Но и хора с всякакъв друг темперамент или с различен тип дейности също могат да използват тази позиция за пос­тигане на личните си цели

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

3.2. Животът е цирк
Вие вече се запознахте с един вид жизнена позиция, която не позволява на вашия "акумулатор за преживявания" да се препълни. Но тя се използва само в онези случаи, в които сте си поставили някаква цел и сте се съсредоточили в постигането й. Във всички останали ситуации ние предлагаме да използвате друга жизнена позиция, която се нарича: Животът е цирк.
Името на тази позиция ни напомня за известната фраза "жи­вотът е театър". Може и така да се каже, но ние целенасочено сме усилили критичния аспект. Да бъдат артисти в театъра за много хора може да се стори доста привлекателна идея. Но как­во да кажем за клоуна в цирка? И нали животът ни далеч не е театър. Той е един непрекъснат цирк, а ние сме главните клоуни в него. Ние обаче не го разбираме и се обиждаме ту на едно, ту на друго.
Животът е представление на арената
За да заемем подобна позиция трябва вътрешно да разбе­рем, че всичко онова, което се случва в живота, не е нищо повече от клоун ад а на арената на цирка. Хората са клоуни и всеки се криви по своему. При това колкото повече емоции и хазартност човек проявява във всекидневния си живот, негоду­вайки, поучавайки околните, обиждайки се, встъпвайки в конф­ликти, в толкова по-професионален клоун се превръща. Макар и на арената да няма само клоуни, там има и илюзионисти - при тях всичко изчезва неизвестно къде и възниква неизвестно от­къде. Има и силови изпълнители, които действат безогледно и получават всичко в живота си чрез сила, докато не срещнат някой по-ербап от тях. Това са жонгльори, укротители, борци, спортсмени и т.н.
Позицията на участника
Изобщо, целият пълноценен емоционален живот протича на арената. А вие стоите в зрителната зала и наблюдавате случващото се. Можете да се смеете или пък да съчувствате на участващите, но вие сте отдалечени от действието, всичко това не е ваше.
Такава позиция ви позволява да не се "прилепвате" за ни­какви земни ценности - вие сте всичко на всичко един наблюда­тел. Да се намирате в зрителната зала - това си е ваш съзнате­лен избор. Ако решите, че е нужно да се включите можете смело да се спуснете на арената и да вземете активно участие в теку­щите дела, домогвайки се до целта си. В подобни случаи се настройвате на "Животът е игра". Когато постигнете целта си, незабавно се връщайте в зрителната зала. И не позволявайте на никого принудително да ви замъква на арената и да ви включва в представленията. Помнете, че на главата си имате калпак със звънчета и ярък надпис на ролята, която изпълнява­те в цирка на живота. А пък ролите са най-различни: "Жертва на негодяй", "Уча всички как да живеят", "Суперконтрольор", "Велик мъченик", "Искам секс", "Самотен умник в страната на глупаци­те" и т.н. Колкото по-смешно название измислите за собствена­та си роля в цирка на живота, толкова по-бързо ще се разделите с нея.
А ако ви харесва този цирк - забавлявайте се на воля! Но не забравяйте, че всичко това е само представление, а вашето основно място е на трибуната.
В предишния раздел отбелязахме, че признак за участие в играта се явява наличието на някаква цел, към която вие се стремите. А виж - ако си нямате цел и ви е все едно къде ходи­те, дали преживявате, нервничите, радвате се или скърбите, вие се намирате именно на цирковата арена. Редом с вас може би има играчи, които се стремят към собствените си цели. Но вие нямате такива и затова не сте играч. Вие сте клоун на арената, колкото и обидно да ви звучи това твърдение. И затова ви пред­лагаме да се преместите на зрителските трибуни.
Фактът, че се намирате на трибуната, не означава, че вие трябва само да съзерцавате и нищо да не правите. Съвсем не. Вие спазвате всичките установени правила на поведение -ходите на работа, правите планове и ги изпълнявате, приготвяте документи, провеждате преговори, карате се с доставчиците или с партньорите си, обяснявате се в любов и т.н. Но всичко това го правите от дистанция, без да се включвате емоционално в случващите се събития, все едно наблюдавайки ситуацията през очите на случаен минувач. Такава една позиция няма да ви позволи да се "прилепвате" към каквито и да било събития, нито да си пълните "акумулатора за преживявания".
Ще приведем и пример за подобно поведение. Да речем -вие сте ръководител на малък отдел и ви е нужно да закупите определена стока до някакъв срок (например - линолеум за ремонт на пода). Но неочаквано се изяснява, че по силата на независещи от вас обстоятелства това задание не може да бъде изпълнено навреме. Например парите за плащане ще дойдат едва след месец или пък линолеумът с нужната ви плътност ще бъде доставен в магазина не по-рано от три седмици. Тъкмо в подобна ситуация може да се определи къде пребивавате в момента - на арената или на трибуната. Ако преживявате, кара­те се или се жалвате на всички, които желаят да ви слушат, за своите проблеми, то вие сте на арената. Та нали нито преживя­ванията, нито плачът ще изменят реално ситуацията. При всеки случай трябва да се чака и вие можете да възприемете това или като обективно дадена ви реалност и спокойно да изчакате раз­витието на нещата, наблюдавайки обкръжаващия ви Живот, или пък да преживявате същото това събитие, влизайки в конфликти или даже пиейки успокоителни таблетки, т.е. активно участвайки в представлението на арената.
Какви са разликите от „глухата" защита
Искаме да подчертаем, че позицията "Животът е цирк" силно се отличава от позицията на "глуха" защита при на­падките на друг човек. Последната представлява един вид поведение, препоръчвано от психолозите в сложни жизнени ситуации.
По принцип да излезе в "глуха" защита, т.е. да престане да реагира на каквито и да било претенции, нападки или оскърбле­ния, човек може и без всякакви психолози. Така се случва в се­мействата, в които единият от съпрузите е прекалено властен и постоянно поучава другия какво да прави и как да живее. Ако тези поучения се изказват във високоемоционална или оскърби­телна форма, ответната реакция може да бъде много различна. Типичната - да се дава отговор в същия дух, не винаги завърш­ва мирно.
А понякога вторият съпруг просто се запива или излиза в "глуха" емоционална и ментална защита, т.е. - престава да реагира на каквито и да било претенции, нападки или оскърбле­ния. Този вид поведение е много сходно с предложената от нас позиция "животът е цирк", но си има и своите особености.
Много важно е да се разбере какво се случва реално в главата на човека под защитната обвивка. Ако той действител­но е съумял напълно да се закрие и да не реагира външно на никакви претенции и нападки, а вътрешно се разсмива сам с думите "Като си ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?", всич­ко е чудесно. Няма обиди на живота, "акумулаторът за преживя­вания" не се пълни.
Но по-често ситуацията е различна. В някои случаи на пери­одично нападащия човек му се отдава да намери нови слаби места и да пробие защитата на жертвата. В резултат - изблик на емоции, викове, претенции и т.н. Както разбирате, "акумула­торът за преживявания" няма да се задържи на предишното си ниво след подобна случка.
Другият вариант - човек се е затворил и не реагира на ни­какви словесни нападки. Външно той може даже да изглежда като напълно безчувствено дърво. Докато в същото време от­вътре у него кипи буря от емоции, умът му напрегнато строи множество модели за това как би отговорил на всички тези пре­тенции - ако би пожелал, разбира се. Този вариант, за съжале­ние говори за явно наличие на такова погрешно убеждение, като обида към Живота. Затова, без да се взира във външните проблеми, този собствен "наблюдател" в процеса на „възпита­ние" ще добавя и вътрешни проблеми. Подобен род защита е най-вероятно да доведе до проблеми с кръвното налягане, сър-дечно-съдови заболявания, че и до по-лоши последствия. Човек се оказва в пълен капан - отвънка само скандали, а отвътре куп заболявания. Като че ли пряк път за предсрочно прекратяване на Земната екскурзия.
Какво да се прави, има ли изход от подобно положение? Както ни се представя, на човека, който вече умее да излиза в "глуха" защита, може много добре да му прилегне позицията "Животът е цирк". Неговото място е в зрителната зала. Но е нужно обезателно да се разбере, че даже когато не външно, а дори само в себе си давате воля на емоциите си, вие все още сте на арената на цирка, където се кривите заедно с останалите клоуни. Затова се постарайте да оставате през цялото време в зрителната зала, наблюдавайки отдалеко какво се случва на сцената, където вашият властен партньор играе ролята на тотален контрольор и самодържец.
Разбира се, той всячески ще се опитва да ви завлече на арената, за да вземете и вие участие в представлението. На него му е така самотно без вас. Той ще търси все по-нови и нови способи, за да не ви остави сами в зрителната зала.
Вашата задача е да не му позволите да ви завлече на аре­ната. Вие дори можете да си представите, че този човек посто­янно държи в ръцете си ласо. Достатъчно е мъничко да се зазяпате и той веднага ще ви го метне и ще ви отмъкне при себе си на арената. Вие можете да хвърляте къчове като необяздена кобила, но от ласото няма да се отървете. Ако вече са ви улови­ли, то непременно ще ви завлекат на сцената и ще ви заставят да се кълчите с всички.
Затова вашата задача при среща или разговор с този човек (дори по телефона) е да не забравяте за ласото и да не му позволявате да ви го метне. Това не е чак толкова сложно. Нап­ример представете си, че вашият опонент през цялото време носи на шията си навитото ласо. И в момента, в който ви види (или поне чуе), той на мига го хваща в ръка и почва да го раз­махва, стараейки се да го хвърли на шията ви. Вашата задача е да не давате да ви впримчат. Ако мислено свържете тази кар­тинка с вашия опонент, то при него нищо няма да се получи -вие ще си оставате спокойни и вътрешно насмешливи при всяка ситуация.
Ефектът от подобен метод може да бъде зашеметяващ -вие през цялото време си оставате зрител и вашият "акумула­тор" няма да се пълни.
Сфера на употреба
Нужно е веднага да отбележим, че предложената жизнена позиция далеч не подхожда за всички. Тя е добра най-вече за домакините, научните работници или служещите в голяма фир­ма, които са доволни от своето положение и не се стремят към промени.
На предприемача, занимаващ се с реализирането на своя проект, повече подхожда предишната позиция на играча - ес­тествено тогава, когато той се занимава с бизнеса си. През ця­лото останало време, когато си почива вкъщи или се среща с приятели, играе с децата си или работи в градината си, и на него му се препоръчва да играе на "Животът е цирк".
Същото може да се каже и за човека, когото не устройват длъжността или заплатата. В процеса на постигането на целите си той е играч, а през останалото време се намира на трибуна­та.
Подобни ситуации, в които пред хората стоят сложни зада­чи, ги има много. За реализирането на идеите си човек е длъжен да влага много сили и емоции. И трябва да е на аре­ната. А позицията на наблюдателя предполага, че вие винаги сте спокойни и само съчувствате на онези, които се борят с жи­вота на сцената.
РЕЗЮМЕ
1. Втората жизнена позиция се нарича "Животът е цирк". За да заемете подобна позиция, е нужно вътрешно да прие­мете, че всичко, случващо се в живота ви, е една клоунада на арената на цирка. Хората с ищах участват в представлени­ето, а вие си седите в зрителната зала и ги наблюдавате.
2. Тази позиция се отличава от интуитивно предприема­ната позиция на "глухата" защита по това, че човек дори вътрешно не преживява и не реагира на външните въздейст­вия.
3. Тази позиция подхожда повече на онези хора, които ги устройва съществуващата ситуация и които не се стремят да изменят нещо в живота си.
3.3. Животът е един голям механизъм
Това е още една жизнена позиция, която се нарича „Живо­тът е един голям механизъм", а вие - малко винтче в него.
Място за употреба на тази жизнена позиция В работата си такава позиция обикновено заемат хората, които са на длъжност в голяма и силна организация, обезпеча­ваща им всичко необходимо за живота и гарантираща тяхното бъдеще. Показателен пример за такава организация са японски­те фирми с пожизнено наемане на служещите. Или манастирът за монасите. Или държавните организации от типа на МВР и други органи на изпълнителната власт, в които хората обикно­вено се стараят да останат на работа за цял живот.
В личния живот такава позиция означава, че вие се ръко­водите от принципа "Каквото и да прави Господ, все е за добро" и пасивно възприемате всичко случващо се с вас. Не ви ругаят - добре, ругаят ли ви - има за какво. Плащат ви парите -хубаво, не плащат - значи така трябва. Обичат ви - благодаря ти, Господи. Не ви обичат - значи няма за какво. Вие покорно възприемате всякакво развитие на събитията, без да предявя­вате претенции или да изказвате негативни съждения в различ­ните ситуации.
Животът е красив, а вие сте блажени и нямате изисквания към никого. Вашият ум не строи никакви модели на света, а при­ема действителността такава, каквото е.
Изисквания към участника
Веднага е нужно да се отбележи, че хората с подобно отно­шение към живота в естествен вид се срещат много рядко. Поч­ти само в църквата или в манастира (което е на практика едно и също).
Нашата възпитателна система ни готви да се борим с живота, неотклонно постигайки поставените си цели. Откъде тогава взимаме идеалите, които се стремим да постигаме - най-често от телевизията с нейното фетишизиране на насилието, секса и материалните блага. Милиони хора с наслаждение гле­дат сериали за сладкия, но пълен с грижи живот на милионери­те. Подсъзнателно върви програмиране на жизнения път на хо­рата - те трябва непрекъснато да се влюбват в някого, да му изневеряват, да купуват къщи или красиви коли, да ходят на балове, да летят на самолети или да седят в красиви офиси и т.н.
Но животът не се състои само от балове и секс, даже при най-богатите. Те също си имат свои задачи в този свят и ако не ги изпълняват, то "възпитателните" процедури няма да им се разминат. От "наблюдателя" не можеш да се спасиш.
С това искаме да обясним по какъв начин филмите за слад­кия живот натрапват на нашия ум база за постройка на жизнен модел. А ако съвсем не живеете така, възникват вътрешни пре­тенции, недоволство, т.е. идеализиране на начина на живот. Какви са последствията, вече сте разбрали. Затова е добре да се знае, че по телевизора гледаме приказки, измислени от холи­вудски чичковци, за които те съвсем реално заработват милиончета. А ние живеем в света на бляновете, създадени от техните фантазии. Това не е лошо, но не трябва и да се обиждаме на реалния живот. Трябва да го приемаме такъв, какъвто е.
Крайният вариант на подобна позиция е да се възприе­мате като малко винтче в огромния механизъм, наречен "Жи­вот". Да приемате и добрите, и лошите събития с еднакви чувст­ва. Ако при вас това се получи, отрицателни събития просто няма да има как да възникват - няма за какво да ви "възпита­ват".
Изисквания към "винтчето"
Позицията на "малко винтче" може да заемете, ако се каните да работите или вече сте назначени в голямо и дълголетие уч­реждение.
От работещия в такова учреждение се изисква пълна ло­ялност, преданост и изпълнение на установените правила на поведение. То дава чувство за защитеност и увереност в бъдещето, затова даже и при средна заплата работата устройва много хора, които не са склонни към рискове. Те вътрешно се усещат като едно винтче в голям механизъм, от което се изисква само да изпълнява предначертаните му функции и да не нару­шава рутинната работа на големия механизъм.
Големите учреждения са много консервативни и не търпят резки нововъведения и инициативи, особено от страна на своите служители. Наличието на много прекалено инициативни служители може просто да блокира цялата работа. Затова по-големите компании често отхвърлят прекомерно самостоятел­ните работници, които се опитват да прескочат през степените на длъжностния растеж или да мислят повече за себе си, откол­кото за фирмата. На компаниите от подобен род е нужна пълна преданост и ако това го има, човекът ще получи пари и пови­шение в службата, чак до максимално възможната изпълни­телна длъжност. Таванът на такава жизнена позиция се явява постът на председател Управление (изпълнителен директор на компания).
Ако отидете да работите в такава компания, ще ви е нужно да изпробвате жизнената позиция "винтче в голям механизъм". Ако не се чувствате дискомфортно в нея и сте уверени, че нико­га няма да започнете да се обиждате поради факта, че не ви дооценяват или не ви плащат достатъчно, тя наистина ще ви подхожда.
Ако обаче имате по-високо мнение за себе си и длъжността на председател на директорския съвет или президент на фирмата не ви блазнят особено, такава позиция не ви подхожда, разгледайте по-добре една от двете предишни - те също ви позволяват да не идеализирате прекалено земните ценности, но вие ще съумеете пък да реализирате вътрешните си домогвания за лидерство или желанието си да станете милионер за не по­вече от три години.
Предложената позиция може да заемете при положение, че не сте много уверени в своите сили и разчитате на това, че жи­вотът и така ще ви даде онова, което ви е нужно. Такова от­ношение към живота може да се приложи в която и да било сфера - в любовта, в семейния живот, в работата, в увлеченията и т.н. Но това е позиция на наемник, а не на господар. Тя не подхожда за предприемачите, които се стремят да реализират проекта си, и то колкото се може по-бързо.
Нея би могъл да я възприеме чиновникът (с идеи), който ра­боти в голям държавен орган на управление. Той може да има свои идеи, но е длъжен да ги реализира по установения в инсти­туцията начин, без да скача през главата на началството и без да се обижда, когато не разберат или не приемат предложения­та му. Но ако достатъчно дълго и настойчиво пласира идеите си, рано или късно ситуацията ще се измени и те ще бъдат реали­зирани. Важното е само човек да не се обижда на живота си до този момент и "акумулаторът за преживявания" да не се пре­пълва. Ако придавате на идеята си прекалено голямо значение, вашият собствен "наблюдател" ще трябва да възпрепятства реализирането й в хода на "възпитателния" процес.
Сходство и отличие от другите позиции
Външно позицията на "Малко винтче" е сходна с тази на "Животът е цирк". Но има и принципни отличия. "Малкото винт­че" няма възможност периодично да се впуска на арената и да взема участие в постигането на своите цели. То просто не мо­же да има цели, които активно да се стреми да реализира! На него светът му дава всичко и не му се налага да желае силно каквото и да било. А пък ако имате неудовлетворени желания, и освен всичко още се и борите за тях, то какво "винтче" сте тога­ва? Вие сте играч и повече ви подхожда първата позиция.
Такива са разликите между "цирка" и "винтчето". Зрителят в цирка може да скочи на сцената и да стане играч. А после да се върне в зрителната зала. "Винтчето" не може. То е част от голям механизъм и ако започне да се върти дори малко по-бързо или по-бавно от необходимия ритъм, ще дойде монтьорът и ще го изхвърли. Винтчето няма право на самостоятелност, то тряб­ва да се "върти" в синхрон с останалите части на големия меха­низъм. Никаква самодейност не се допуска! Ако това ви устрой­ва, вървете напред, без страхове и съмнения. На арената на цирка винаги ще успеете.
А сега ни е време за поредното
РЕЗЮМЕ
1. Третата жизнена позиция е да се приеме, че животът е голям механизъм, а вие се явявате едно малко винтче в него.
2. Подобна позиция могат да заемат хората, които нямат претенции към живота и го приемат напълно във всичките му проявления.
3. В позицията на "малкото винтче" можете да си поста­вяте цели и да се стремите да ги постигнете. Но това мо­жете да го правите само в рамките на приетите във вашия жизнен модел правила - без резки и самостоятелни действия.
3.4. Животът е онова, което искаме
Названието на този раздел изглежда като че ли най-привлекателно. Действително, колко е хубаво да живееш живо­та, който сам си пожелал. Че тук няма нужда даже от желания -за какво са те в случая? Избирай веднага, какъвто си живот ис­каш. Артист, художник, милионер, Дон Жуан или каквото там се сетиш!
Изборът вече е направен
Може ли наистина така? Може ли човек да си избере живот по вкус?
Отговорът на този въпрос не е никак сложен. Щом като вече живеете, това е именно животът, който вашата душа си е из­брала предварително. А пък ако сте недоволен от живота си, изборът й явно не е бил голям. Защо, не е чак толкоз трудно да се разбере.
Ако си спомним нашата десететажна конструкция на Финия свят, става ясно, че най-богат избор имат душите по горните му етажи. В нашия свят те може да си избират всичко, каквото пожелаят.
За душите от по-ниските етажи изборът не е така разнооб­разен. Колкото повече грехове е отнесъл със себе си човек, на­пускайки този свят, толкова по-малък е бил изборът му при по­редното прераждане. Той е бил обременен кармично, както се изразяват професионалните "кармолози". На него ще му е нужно да реши множество различни задачи по усъвършенстването на душата си и да разплете няколко кармични възела. Както разби­рате, какви ти тук удоволствия, да може човек поне да се разп­лати за старите си грехове. А пък ако трупнеш някоя и друга нова идеализация, ще видиш и звезди по пладне. Приисква ти се да избягаш някъде далече!
Трябва да отбележим, че някои така и правят. Камъкът на шията, главата в примката и всичките проблеми са решени. Но за беда, това си е чиста илюзия. Тленните останки на бързака няма още да са изстинали, когато душата му вече ще се е отп­равила директно към най-ниския етаж на Финия свят за превъзпитаване. Но за това вече ви разказахме. Ще последва и поред­ното земно заточение, но този път в доста по-лоша обстановчица.
Така че да се пречистват греховете е нужно именно тук, на Земята. А виж, ако сте изкупили всичките си грехове, ре­шили сте си задачите, развързали сте възлите тогава вече може да се опитате да поживеете и такъв живот, какъвто си поискате.
Животът може да бъде такъв, какъвто им се иска, само за онези хора, чийто "акумулатор за преживявания" е практи­чески празен. Но и за тях има ограничения.
Доколкото те вече живеят в нашия свят, всичките си преоб­разувания ще могат да започнат единствено от онези стартови позиции, на които се намират.
Стартови позиции
Какво е това "стартова позиция" разбирате, навярно. Това са местожителството, семейството, работата, задълженията пред хората и т.н. Всичко това е даденост и даже при най-добрата поддръжка от страна на живота, няма да ви се позволи да измените рязко положението. Ако имате многодетно семейст­во в Кострома (или където и да било другаде в Русия), ще ви е трудно да станете член на семейство Рокфелер. По принцип, разбира се, това е възможно. Развеждате се, отивате в Амери­ка, срещате дъщерята на някой от семейството и се жените -това обаче не е пътят на професионалния оформител на съби­тия, необременен от "възпитателни" процеси.
Такъв сценарий е възможен само в някоя сапунерка. В живо­та всичко е къде-къде по-просто. Ако човек наистина не е обре­менен от идеализации, това означава, че него малко го вълну­ват земните ценности. Затова женитбата за девойка от се­мейството на Рокфелер и сладкият живот оттам нататък ще то примамват точно толкова, колкото банков грабеж или участие в секс-шоу.
Ето защо, дори да има по идея възможността да сътвори живота си така, както искат повечето хора, човекът с по-празен "акумулатор" би избрал нещо съвсем различно. Най-вероятно, това ще бъде свързано със служене на хората или на Живота. При това в обстановка на материални и други ограничения.
Значи ли това, че последната, толкова привлекателна пози­ция е съвсем недостъпна за хората, които нямат празен "акумулатор за преживявания?"
Пътят на недотам светите хора
Както ни се представя, не е. Разбира се, от стартовите огра­ничения не може никой да се избави. Но виж - да ускориш про­цеса на постигане на нужните ти цели и да не натрупваш при това нови грехове, е възможно.
За подобни методи ще ви разкажем отчасти в следващата глава. Етапите на прехода към нов живот са ни напълно ясни. Нужно е да разберете какво желаете в действителност. Да набележите етапите в процеса на постигане на целите, да се движите по тях, използвайки помощта на Живота, и да пред­приемате напълно реални, земни действия. Каквато и да е била целта ви, тя е постижима. На Живота му е съвсем безразлично колко пари имате - двеста долара или двеста милиона долара. От общото количество пари, които се намират в обращение на нашата планета, това са съвършено нищожни суми, които не се различават съществено една от друга. Колкото можете да поне­сете без ущърб за душата си, толкова и ще ви дадат - при по­ложение, че отговаряте на всички вече споменати условия и правилно помолите Живота за онова, което ви е нужно. Как да го направите изрядно, ще ви кажем в следващата глава.
Осен изложените от нас принципи и упражнения има и други средства, чрез които можете да измените кардинално живота си. Например да програмирате самите себе си за постигане на цел­та и да вървите към нея без страхове и съмнения.
Изобщо, възможно е да има много варианти за промяна на живота.
По-горе ние разгледахме само три варианта на жизнени по­зиции, които ни позволяват да не се "прилепваме" за нищо в този свят и да не натрупваме нови преживявания. Обаче би могло да има и значително повече подобни позиции. И всеки човек да е свободен да си избере свой собствен модернизиран вариант на жизнена платформа, който да е съобразен с негови­те индивидуални интереси и потребности. Важното е тази пози­ция да ви позволява да не идеализирате земните ценности и да си останете позитивно мислещ човек.
По този начин можете да направите живота си такъв, какъв­то пожелаете. Стига само да знаете какво ви е нужно в действи­телност и да получите помощ от Живота.
Колкото и да е тъжно, време е за
РЕЗЮМЕ
1. Да направи живота си такъв, какъвто иска е по-леко за човек с празен "акумулатор". Но на него пък обикновено малко му се иска..
2. Останалите хора могат да направят живота си такъв, какъвто го желаят, изпълнявайки основното изискване и вза­имодействайки си грамотно с Живота при постигането на целите си.
3. Всеки човек може да си изработи своя собствена жиз­нена позиция, която да не му позволява да натоварва "акуму­латора" си и да отговаря на неговите интереси и потреб­ности.
4. Формиране на събития с помощта на силата на ми­сълта
Този раздел от книгата е посветен на един напълно земен въпрос - как по-бързо и с минимални усилия да постигнем целите си? Нашият ежедневен опит доказва, че това съвсем не е просто. Още повече, че при едни хора всичко върви гладко и проблемите се решават като че от само себе си. А при вас това съвсем не е така. Може би ви е необходимо съответното обра­зование?
Животът показва, че даже и в бизнеса специалното образо­ване не е гаранция за успех. Преобладаващото мнозинство от преуспяващи руски предприемачи нямат специално бизнес об­разование. Затова пък имат несметни богатства. Аналогична е ситуацията в чужбина. И в западните страни част от новобогаташите най-напред заработват милионите и чак след това полу­чават престижно образование (по-скоро купуват си престижна диплома).
Затова изглежда, че постигането на успех зависи от нещо, което е по-важно от образованието. Разбира се, това може да са и такива черти на характера, като решителност, увереност в своите сили, напористост. Но вие навярно сте срещали много хора с подобни качества, които са имали възможност да ги из­ползват единствено в семейните спорове и не са постигнали успехи в никоя друга сфера на живота. Затова характерът също не е решаващ фактор за постигането на поставените цели. То­гава какво? Защо например в целия свят успех постигат само 8 -10% от новите предприемачески начинания, а останалите про­екти ги чака неуспех?
Да се обърнем за отговор към народната мъдрост. Напри­мер до революцията в Русия говореха, че за да постигне успех търговецът трябва да има късмет, "лека ръка". Ако имаш къс­мет, всяка работа ще ти спори и ще се обръща в печалба. Ако пък нямаш, колкото и да се напъваш, полза никаква.
Изминали са почти сто години оттогава, но обективно нищо не се е променило. Вие можете да знаете всичко за маркетинг и мениджмънт, но - независимо от големите ви усилия, бизнесът все се проваля. И обратно - има предприемачи, които само мърдайки лявото си ухо са в състояние да си донесат печалба. Те просто имат късмет. А вие не, но ви се иска.
И така - във всички дейности, било то бизнес, търсене на идеалния партньор за семеен живот, прекарване на летен от­пуск, смяна на квартира или покупка на кола.
Ние вече разказахме в предишните глави за ситуации, в кои­то късметът се старае да ни заобиколи. В тази глава ще разгле­даме друг аспект на същия проблем - какво трябва да се нап­рави, за да получим помощта на Живота при постигането на своите цели.
4.1. Условия за постигане на поставените цели
В предишните раздели ние подробно ви разказахме за това, как човек може да попадне под "възпитателните" процеси на Живота заради своето недоволство от заобикалящата го дейст­вителност, и как той може да избегне подобно "възпитание". Това е добре, но нали нашата книга се казва: "Какво да сторим, когато не всичко е така, както ни се иска". Това заглавие пред­полага, че трябва да получите отговор на много близък въпрос от типа: как да направим така, че всичко да е както ни се иска. Или, иначе казано, какво да сторим, за да отстраним проблемите и да постигнем целите си?
Както ни се представя, ние вече отговорихме на въпроса как да се борим с текущите проблеми. Ако не сте разбрали, проче­тете от първа до трета глава.
Втората част на въпроса - какво е нужно да се направи, за да постигаме всичките си цели и да сбъдваме желанията си? Подобна методика се нарича Методика на формиране на съби­тията (МФС) от живота с помощта на собствената мисъл. Тя ни учи как може осъзнато да използваме помощта на Живота, за да постигнем целите си. Това не е много сложно, нужно е просто да се изпълняват онези изисквания, които той поставя пред човека.
По този начин може да констатираме, че за да отстраним проблемите от своя живот и да постигнем целите си, трябва да отговаряме на три условия.
1. Да се отстранят противоречията с обкръжаващия свят.
2. Да се избере и приеме правилна жизнена позиция.
3. Да се организира правилно взаимодействие с Живота при постигане на дадената цел.
Както разбирате, първото и второто условие са достатъчно добре разгледани в предишните три глави на настоящата книга. Правилата за изпълнение на третото условие ще бъдат изложе­ни в следващите параграфи.
Затова, ако след прочитането на предишните глави, са ви останали още някакви цели или желания, вие смело можете да пристъпите към тяхната реализация. Не забравяйте само за трите условия.
Всичко това, разбира се, е чудесно, но остават още някои въпроси. Например в какви сфери на дейност е необходимо да се изпълняват всичките гореизложени условия? Нужно ли е да се съблюдават и трите условия за постигането на вашите биз­нес цели? Може би е достатъчно, ако просто правилно помолим Висшите сили за пари? А колко условия трябва да изпълняваме при търсенето на семейно щастие или увлекателна работа, с висока заплата при това?
Както ни се представя, необходимо е при всяка ситуация да се изпълняват всичките условия заедно. Неизпълнението даже само на едно от условията може да доведе до началото на активен "възпитателен" процес по отношение на вас. А когато усилено ви "възпитават" по две-три направления, какви ти тук нови цели? Да можеше някак си поне да се избавим от пробле­ма!
Затова гореизложените условия се явяват задължителни при постигането на абсолютно всякакви цели, па било то велосипедна експедиция на Северния полюс или купуване на възможно най-евтини пантофки. Правилото важи за всяка една ситуация. Мени се мащабът на целите, сметката за разходите, сроковете за изпълнение - но не и отношението на участващите лица към Живота.
Според наши наблюдения механизмът за духовно "въз­питание" действа много сурово, без никаква снизходителност към слабостите ви (или пък към святостта ви). Заработил си си -на, и без излишни сантименти. Тези механизми имат приоритет над нашите желания, т.е. ако идеализирате парите и едновре­менно с това изпитвате огромното желание да ги имате, ще по­беди "възпитателният" процес и затова вие все ще губите и пос­ледните си пари. И така ще е във всяко едно отношение. Преди всичко - благополучието на нашата душа, и чак след това - из­пълнение на земните ни желания.
Защо се случва така, вие навярно сами разбирате. От глед­на точка на "наблюдателя" нашият текущ живот е само една кратка екскурзия на земята. Него ("наблюдателя") го интересува единствено крайната цел - благоденствието на нашата душа, и ако за по-бързото й постигане е най-добре преждевременно да се прекъсне екскурзията ви, "наблюдателят" ще го направи без ни най-малки съмнения.
Представяте ли си колко ще се огорчите, ако в името на не­известни вам и много далечни цели живота ви го съкратят при­нудително. "Наблюдателят" ще е убеден, че е постъпил правил­но, прекъсвайки "погрешния" ви от негова гледна точка жизнен път. Вие очевидно ще сте на съвсем друго мнение.
Ето защо ви препоръчваме да се придържате към гореизло­жените условия за преживяване на земята във всякаква ситуа­ция, даже ако си имате всичко, и нищо не ви е нужно. Но това едва ли е така.
Приведените три условия може да се считат за необхо­дими и достатъчни, за да направят живота ви такъв, какъвто ви се иска.
И така, време е да преминем към принципите и прийомите на правилното взаимодействие с Живота. Именно на това ще посветим следващия параграф от книгата.
А сега - поредното
РЕЗЮМЕ
1. За да постигнете каквито и да било поставени цели с максимална ефективност, ще ви се наложи да изпълнявате следващите три условия:
• Да изгладите противоречията си със заобика­лящия ви свят.
• Да изберете и приемете правилна жизнена пози­ция.
• Да организирате правилно взаимодействие с Живота при постигането на своите цели.
2. Изпълнението на всички указани изисквания се явява не­обходимо и достатъчно условие за постигане на вашите це­ли.
3. Какво е нужно да се прави, за да отговаряме на първите две условия, вече разгледахме в предишните глави.

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

Пребиваването в някои болници (особено он­кологични) оказва доста оздравяващо влияние върху светогледа на много хора. Не на всички, но на много.
Може да се каже, че само по себе си здравето е малко свързано с процесите на вашето духовно "възпитание". Борбата за разклатеното здраве обаче може да окаже много благоприят­но въздействие върху отношението ви към живота. Ние не бих­ме искали да ви пожелаваме такова удоволствие. Но пък ако вече се е случило, не изпускайте тази възможност.

Ето това е много важно да го разберат нашите момичета и да извлечем ползата от заболяването,след като вече ни е споходило. Браво Адио много хубава книжка,поствай още цялата я дай.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!