Колко са Творците?
ВЪПРОС: Чували сме за един и за много Творци? А създал ли е първият Творец сам себе си?

ОТГОВОР НА ИСУС:
Какво пък, за да съществуват много вселени, трябва да има и много Творци, защото как биха възникнали тези вселени, ако не ги беше създал Творец?
Първият Творец? Възлюбени мой, не е имало първи Творец. Тъй като, както по-подробно обяснява Майтрейя, проявените вселени са вселени, които са част от света на формите, отделните форми са се появили от Всеобщността на Бог. Във Всеобщността няма нито начало, нито край, затова е безсмислено да се казва, че Бог би трябвало да е бил създаден.
Древният въпрос за това, кой е създал Бог, произтича от линейния, аналитичен ум, който може да мисли само в линейни термини. Поради това, всичко трябва да има начало и задължително край.
Както виждате, възлюбени мои, линейният ум има начало, той ще има и край. Но Бог няма начало и няма да има край.
Превод: Анита

http://www.universalpath.org/article.php?id=2033

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Еееее, Флорче, напълни ми душата с поста за началото и края на Бог, а това с живовляка е много интересно, не съм го срещала, нямах и идея даже! Супер! Дай още, каза лакомото дете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За Пътят
Статии - Философия
Написано от lexas
Събота, 28 Януари 2012 12:12


Има един живот. Има един път. Въпросът е само докъде сме способни да стигнем по него?
Когато пътят е истински и ти си истински, нито една крачка, нито една гледка, нито едно преживяване не може да бъде загуба на време. Когато пътят е фалшив, отделен, извън връзка с реалността, несинхронизиран, нецентриран, тогава и най-стойностното занимание или действие се превръща в чиста загуба на време.
Пътят е навсякъде около, вътре и навън от нас, но най-вече той е близо до нас. Пътят ни е близък, той е най-интимното нещо, до което можем да пожелаем да се докоснем някога. Само трябва да пожелаем да го забелязваме по-често и по-често. Той е наистина близо. Ето тук. В момента.

Пътят е отваряне, пълно отваряне за реалността и нищо, нищо друго. Той е самозабрава, пълно отдаване на съществуването, дребното, аз-овото съществуване. Пътят е поглъщащ и всепоглъщащ. Той те кара да се разширяваш извън границите, с които си свикнал да боравиш и усещаш като себе си. Пътят отваря нови врати.

Пътят се извървява крачка по крачка в неопределена посока, без цел, без крайна дестинация. Свободно. Леко. Когато вървиш по пътя, ти никога не знаеш защо вървиш, накъде вървиш и дори как точно вървиш. Чувстваш и това е достатъчно. Жив си и това е достатъчно. Мислите не помагат. Всичко се случва в мига и колкото по-добра е връзката ти с него, колкото повече потъваш в мига, толкова повече не ти остава време за нищо друго. Ти си погълнат от общуването с пътя, от неговото трансформиращо влияние над теб.

Пътят не те прави човек. Не те прави човечен. По-скоро те прави готов да застанеш на мястото си, независимо колко добре или зле ще го направиш. Готов си да заемаш място, което така и така е свободно, щом вече си го заемаш тъй или иначе. А това е първата стъпка да изпиташ Любов. Любов към себе си, към другите, към света – навътре и навън. Фактът, че си готов и че заставаш на мястото си вече те прави непоклатим, защото пътят е с теб. Всичко друго е далеч по-косвено, по-второстепенно. Цялото знание на човек, майсторството му, тренинга му, подготовката му, цялата мисловна дейност, всички психологически образи и възможни действия на ума, всичко това бледнее пред простичкото стоене на пътя такъв, какъвто си. За всички има място във Вселената, колкото и това да не се харесва на определени същества. И всички заемаме мястото си във Вселената, по един или друг начин.

Когато стъпиш веднъж стабилно и ясно на пътя, съзнателно, времето губи значението си. Няма значение вече колко време ще трябва да вървиш. Ти си на пътя, това е от значение. Времето, дори да се равнява на хиляди животи, дори да се равнява на един миг – няма значение. Настоящето все повече се превръща в основен фокус, в точка на контакт с живота, с реалността, с всичко наоколо. Миналото изчезва, а бъдещето бива повлиявано само от гледна точка на настоящето. Действията в настоящето имат силата и могат да влияят на бъдещето, нищо друго. Все повече това става ясно, когато човек върви по пътя. Така миналото малко по малко бива пускано, стоварвано на пътя, където му е мястото. Разтоварвано. Миналото бива оставяно назад в потока, където му е мястото. То е отлетяло, то е изтекло. Всички минали реакции, всички минали мисли и нагласи, настроения – всичко се изоставя. Постоянно се изоставя, докато чувството за лекота и свобода расте, стане физически осезателно и стабилно като честота, като поток, като чувство, като настроение, като енергия. Човек става по-способен да върши неща, да говори, да изразява мнение и тъй нататък. Ако това му е било трудно преди. Ако преди му е било трудно да си замълчи, да не реагира, да не обръща внимание на всичко по агресивен, хищен начин, тогава това става по-лесно вече. По тези знаци човек започва да осъзнава пътя и да разбира, че е на него. Когато се чувства свободен, лек, отворен, способен да общува, да комуникира, без това да му тежи, без да се бори, тогава значи е на пътя.

Пътят не те прави недосегаем за болка и печал. Напротив, колкото повече вървиш неотклонно по пътя, толкова повече ставаш отворен за болка и печал, за скръб и тъга, за самота. Но вече тези чувства все повече и повече се разширяват и изменят от чисто човешки към космически величини. Пътят ти разкрива далеч по-различна перспектива – космическата самота, самотата на Вселената. Може би затова има живот? Може би животът е сътворил живот, за да не се чувства самотен? Може би Духът е пожелал да открие себе си чрез себе си по този начин?

Пътят развива и изисква честност, за да бъде вървян. Около него се появяват много и различни гледки, човек научава чудни неща за света, получава информация. Става свидетел на невероятни истории за велики хора и приключения, за сила и могъщество, за високи нива на развитие, степени, лъчи и светлини, проекции, сънища, нива на реалността, паралелни вселени, избори и възможности от най-невероятно естество, както и от най-профанно и обикновено такова. Но бързо става ясно, че цялата тази картина за душата, този красив пейзаж, не е самия човек, не е той. Той не е част от това преживяване, а от своето собствено. Своя собствен път и живот. Затова по пътя се развива честност, защото иначе човек ще кривне и ще почне да си представя, че е някоя от гледките, които му е харесала или с която е съгласен. А това, колкото и приятно да е, би било обикновен сън, просто защото чужд път не може да бъде следван и вървян.

Пътят не те спасява от необходимостта да изпитваш и да даваш любов, да помагаш, да общуваш, да разбираш, да говориш, да живееш. Пътят те кара отново и отново да се завръщаш към тези най-прости, най-базисни действия, които са невъзможни без другите хора. Затова и пътят не те отделя от нищо, не те затваря в черупката на его-то, не те изолира. Ако се случва така, значи сам си кривнал, но пътят те води само към повече отваряне и общуване с другите и с живота най-вече.

Пътят ти разкрива огромният дар на самотното пътуване. Успоредно с разбирането за необходимостта от общуване идва и все по-голямото разбиране за необходимостта от уединеност, от изграждане на едно неприкосновено вътрешно пространство на духа, където той може да гори, да се развива и разраства. Идва осъзнаването на истинските възможности за развитие в миговете, когато няма никой и нищо около нас. Когато сме сами в стаята или сред природата, когато сме приключили работата си за деня. Вече не можем да кажем, че има празни мигове – всички са пълни; във всеки миг има нещо, което може да се изпие, вдиша, осъзнае или усети. Всеки миг може да бъде изживян пълноценно, с отвореност, с красота и съпътстващото разбиране за неговата цена. Защото освен, че това е миг от живота, това е и миг от смъртта. Това е мигът, изплъзващ се между пръстите, който ако не бъде хванат, ако не бъде изпит докрай, ако не бъде вдишан докрай, ако не бъде видян докрай, ще бъде загубен завинаги.

Пътят показва колко реална е смъртта. И то не само в края на живота ни. Ние може да сме млади, а вече да чувстваме смъртта наоколо. Всяко разсейване може да означава смърт и е смърт, защото не е оптимален живот, не е пълен живот. Всеки миг, в който си позволяваме да се отделим, да се отдадем на някаква глупава мисъл, че нещо си не е наред – е смърт. Вместо това човек започва все повече да избира животът. Все повече човек започва да се вглежда в нищото, за да види там живот, да вдиша живот, да усети живот. Ей така – от нищото. Човек гледа навътре, за да открие, че е жив, че живее и го прави докрай, на пълни обороти, защото смъртта е наоколо. Тя вече е тук, а не предстои да идва след десетки години. Смъртта е наистина тук, до нас, на Пътят и ако не избираме живота, значи избираме нея. Но тъй като осъзнаваме колко скъпоценно преживяване е той, колко е крехък и слабичък, колко лесно раним е, ние избираме него, избираме да го поддържаме и разрастваме, защото обичаме. Просто обичаме. Обичаме безрезервно, безсмислено, отчаяно, с цялото си същество ние обичаме така, както никога няма да обичаме нещо или някой, колкото и да ни се иска (включително себе си). Само животът може да бъде обичан по този начин. Целият живот, а не нещо в него.

Пътят ни тласка да се развиваме. Той ни тика, рита ни, блъска ни грубо или нежно ни гали и насочва. Зависи дали и доколко добре общуваме с него, доколко сме отворени да следваме собствените си стъпки една след друга. Пътят ни освобождава от цялата тежест и ни дарява лекота в това развитие, стига да помним, че сме на път. Така нищо не бихме могли да задържим и самите ние нищо не бихме могли да станем. Защото сме във вечен път, вечна промяна. Не се самозалъгваме, че това някога ще спре. Ние знаем, че по един или друг начин всичко ще продължи.

Пътят е най-голямата тъга и най-голямата любов. Той е пълния спектър от чувства, които изобщо някога могат да преминат през съществото ни. Нищо не може да се пропусне в Пътя, колкото и да бягаме, колкото и да се крием, колкото и да отказваме да отворим очи. И това е така, защото пътят е реален. Той е истински. Не нещо друго, а именно той – Пътят. Животът. И когато разберем това физически, с всички фибри на тялото си, с клетките и нервите си, с мозъка и аурата си, със сърцето си и дори с мисълта си, тогава страхът се превръща в здраво чувство, защото вече не ни кара да бягаме, а ни кара да заставаме нащрек. Да бъдем себе си, да се заземим, да премахнем целия си ненужен багаж и просто да вървим, както можем и колкото можем. Защото друго нямаме. Само това е истинско. И да затваряме очи, и да се мотаем, и да гледаме някоя красива гледка – няма значение – вече не можем да се излъжем, че това ще трае вечно. Няма да трае. Така че за какво да губим време? За какво да се лъжем с красиви или грозни, с прекрасни или със страшни мисли? Защо просто да не изживеем мига докрай? Защо просто да не го изпием, да не го вдишаме, да не го усетим с всичките си сетива? Защо не? Какво друго можем да направим? Дали ще запазим нещо със себе си?

Пътят е истински като самия Живот. И всичко е живо и изживява живота, извървява пътя си. И ние сме част от това. Ние сме самото това нещо. Какво повече можем да правим, освен да живеем с цялото си същество до край? Напълно.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Загадъчен шум подлудява градче в САЩ


Шумът от Таос заема първото място в тазгодишния рейтинг на най-загадъчните явления, съставен според това колко често се пише за тях в пресата.

Става дума за странното бучене, което хората в това градче в американския щат Ню Мексико чуват да се носи откъм пустинята. До момента никой не е успял да установи какъв е неговият произход, разказва в. "Аргументи и факти".

Звукът е с ниска честота. Тормозените от него го описват като пулсиращ и натрапчив.

Стотици жители на града не могат да спят, оплакват се от главоболие, кръвотечения от носа, чувство на тревога, проблеми с дишането и нарушения на равновесието.

Според някои обяснения става дума за масова халюцинация, според други - това е шум, идващ от тайнствени високотехнологични лаборатории, където се провеждат свръхсекретни опити. На феномена са посветени много изследвания, но без особен резултат. Любопитно е също, че отделни хора и от други места по света чуват подобно бучене, което води до същите симптоми.

Второто място в рейтинга е заето от Йети. Снежния човек или Голямата стъпка - същество, приличащо на огромна маймуна, е било виждано, поне така твърдят свидетелите, в различни точки на планетата. Само че никой не може да отговори на въпроса що за създание е това и дали наистина е реално. Досега не е открит нито скелет, нито кожа от подобно създание. Повечето снимки, за които се твърди, че са на Йети, са се оказвали фалшификация.

Дълго време за едно от най-убедителните доказателства се смята кратък филм, направен от двама американци в Калифорния през 1967 г. На него наистина отдалече се вижда странно космато същество. Едва през 2002 г., когато умира човекът, по чиято поръчка е бил направен този филм, негови роднини разкриват, че всичко това е било изкусна постановка със специално ушит костюм и че намерените следи от огромните крака на Йети също са инсценирани.

Интуицията се е класирала на трета позиция. Много хора говорят за "вътрешни" гласове, които им подсказват как да постъпят в една или друга ситуация. А някои дори са способни да предсказват бъдещи събития. Научно обяснение за "шестото чувство" обаче все още няма.

Загадъчното изчезване на хора е на четвърто място. Всекидневно в света изчезват десетки хора и никой не може да открие следите им. Версиите са различни - от криминални до свръхестествени, като похищения от извънземни или попадане в друго измерение.

Привиденията са едва пети поред. Мнозина твърдят, че са ги виждали, но научни доказателства по въпроса не съществуват. Не е изключено подобен род явления да се обяснят с разстройство на психиката или с масови халюцинации.

Феноменът, известен с френския израз "дежа вю", или вече видяно, заема шестото място. На хората в такава ситуация нерядко им се струва, че те вече са я преживявали, например били са на място, на което всъщност стъпват за първи път. Обясненията могат да са много: изследователи на паранормалните явления смятат, че става дума за реинкарнация или преселение на душите. Други пък са убедени, че всички ние живеем приличащи си животи един след друг и разпознаваме фрагменти от предишното си битие.

НЛО са се класирали седми. Независимо че неидентифицираните летящи обекти се срещат доста често, никой не може да обясни същността им. Специалистите смятат, че съществуват НЛО както от техногенен, така и от естествен произход. Някои говорят за летящи чинии, други за светещи кълба Най-популярната версия свързва НЛО с извънземните цивилизации, но има също и теории за плазмени процеси, както и за тайни военни експерименти.

На осмото място се нарежда феноменът "живот след смъртта". Хората, преживели клиничната смърт или близки до нея състояния, описват различни видения - светлина в края на дълъг тунел, лъчисти същества, които говорят с тях, или починали близки. Според лекарите обяснението е в липсата на кислород в мозъка. Сложно е обаче да се обясни защо в такива моменти човек вижда себе си над собственото си тяло, или пък пребивава на различни места и после описва какво е видял или дава информация, която му е разказана.

Екстрасензориката е на деветото място. По какъв начин човек може да вижда и чува това, което става на голямо разстояние от него, а също и да наблюдава картини от миналото и бъдещето, чете мисли, чувства физическото състояние на другия човек и описва болестите му? Учените подлагат на сериозни съмнения съществуването на екстрасенсите, а хората с такива способности често са наричани шарлатани и мистификатори. И все пак сред множеството мошеници има и такива, чиито невероятни способности са засвидетелствани чрез различни експерименти.

Десетото място е за връзката между тялото и разума. Например, ако на човек му се внуши, че хваща в ръце нажежен предмет, той може да получи изгаряния, въпреки че в действителност предметът не е горещ. А феноменът плацебо? Ако на болен човек се дадат таблетки без никакви лечебни свойства, но му се каже, че става въпрос за ефикасно лекарство, състоянието му може да се подобри. Излиза, че в много случаи човешката мисъл може да управлява физиологичните процеси на организма.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЗА ЛЮБОВТА
Любовта крепи Вселената, тя е в основата на всичко. Много малко хора са се замисляли, какво означават тези простички думи. Всеки е с нагласата, че Вселената е прекалено далеч и няма нищо общо с неговото житие-битие. Но любовта участва във всеки миг от нашия живот, независимо дали имаме престава за това. Без любовта не може да съществува нищо, всичко е наситено с повече или по-малко любов. Когато любовта е достатъчна, наситеното с нея, е приятно, хармонично, естетично. В присъствието на любовта се чувстваме здрави, силни, добронамерени, великодушни. Когато любовта не достига, всичко изглежда сиво, безнадеждно, грозно. Без любов ние сме болни в буквалния смисъл на думата, вяли, раздразнителни, подтиснати, агресивни, не сме склонни на компромиси. Замислете се, нима всичките ви проблеми в живота не са от липсата на любов?
При това не е важно дали сте обичани – тогава също получавате енергията на любовта, но в много по-ограничени количества. Много по-важно е, вие да обичате, и колкото се може повече неща, а най-добре е, ако обичате всичко и всички – ще можете ли да се справите с тънките сметки, кой заслужава и кой не? Ако успеете, ставате проводник на Божествената Любов – Бог, който е във вас е неизчерпаемият източник на енергия, стига само да не му пречите с преценки като, този заслужава, а този не. Никога не забравяйте, че всички са деца на Бога и Той обича еднакво всички. Но тъй като ни е дал правото на свободен избор, Той може само търпеливо да чака, кога ще престанем да отмерваме и преценяваме.
В повечето хора съществува убеждението, че трябва да се зареждат с енергия отвън – за целта търсят подходящи енергийни места, от които да черпят енергия. Всички знаят, че са деца на Бога, и че Бог е вътре във тях, а търсят енергията извън тях. Нима е възможно да съществува по-изобилен източник, с който да имаш директна връзка, освен Бог, който е във всеки от нас? Толкова ли е трудно да се съобрази, че източниците извън нас са ограничени по всички параметри?
Един много мъдър човек е казал: „Обичайте враговете си!”, послушайте го и ще се убедите, че това е единственият начин да избавите планетата от войните, тероризма, от етническите и религиозни противоречия, от криминалните престъпления. Това е единственият начин да излекувате хората от алчността и да ги спасите от инерцията да трупат пари, без да се съобразяват, какви вреди нанасят на природата и на хората. Това е единственият начин да накарате политиците да мислят повече за общото благо и по-малко за собственото. Ще кажете, че вече две хиляди години откакто е изречен призива, а той не е дал никакъв резултат. Ще отговоря, че през тези две хиляди години не е имало енергийни условия за да се реализира масово, но Кали юга свърши и вече няма никакви пречки, да се научим да обичаме като Бог, стига само да го искаме.
Както вече съм споменавал в главата „За здравето”, с любовта могат да се лекува много успешно, всички видове заболявания. По-горе посочих, че недостатъчната любов води до дисхармония, следователно е в основата на всички заболявания. Специално искам да подчертая, че може да лекува и кармични заболявания, защото крайната цел на кармата е да се научим да се отнасяме с любов и еднакво добронамерено към всичко, но ако кармата ни учи на това с методите на дресировката, то приемайки тази идея съзнателно, можем да постигнем крайната цел в много по-кратки срокове. На ентусиастите, които искат да опитат да лекуват себе си или свои близки, искам да кажа, че трябва да пълнят болното тяло с любов всеки ден, и дори, ако имат възможност, по няколко пъти на ден, защото околното пространство не е наситено с тази енергия и любовта се разсейва доста бързо. Ако все пак любовната терапия не дава резултати, вероятно, не е отстранена причината, която предизвиква заболяването и тя го подхранва непрекъснато.
Наблюдавайте, защо изстива любовта между двама души – защото постепенно се натрупват разочарования, обиди и болка, но ако ние дадем, първо на себе си, правото да грешим, а след това дадем и на другите това право, и ги обичаме въпреки техните несъвършенства, какво може да спре любовта. Т.е., основната причина е в нашето съзнание, а само ние при достатъчно желание, можем да го променим. А нали трябва да се научим на безкористна любов не само към близките ни хора, които в повечето случи ни стават близки, именно защото имаме някакво хармонично привличане, а да обичаме и тези, които са далеч от нашето битие или откровено ни дразнят – това е на практика, да се обичат и враговете.
Дайте си сметка, колко отблъскващ е един сърдит и подтиснат човек, и колко привлекателен е един лъчезарен и любвеобилен. Защо да не станете притегателен магнит за всички, като се научите да излъчвате постоянно любов – хората несъзнателно усещат липсата на тази енергия и също несъзнателно се стремят към такъв източник. А забелязвали ли сте, колко по-красив е влюбения човек? А не е ли това най-добрия начин да се избавите от самотата, при това даващ възможност за голям избор? А какво ще кажете за много приятели, които няма да се чудят как да ви използват, защото вие им давате възможно най-доброто – любовта?
Има един много сериозен проблем – търсенето на идеалния партньор, жената с главно Ж и мъжа с главно М. Не, че той не съществува, но очакванията са прекалено големи и всеки един проблем може да накара някои хора да се откажат дори и от идеалният партньор. Същевременно, ако се научите да обичате всичко и всички, и започнете да излъчвате постоянно любов, това означава, че сте направили необходимите промени в себе си и дребните недостатъци няма да ви правят впечатление. Тогава идеален партньор може да бъде между хора, с които имате голямо привличане. Така че, не се впускайте в търсенето на илюзии – вашият идеален партньор може да има задачи далеч от вас и пътищата ви изобщо да не се пресичат. Затова положете усилия и създайте хармонична връзка, а не си мислете, че все не ви върви в живота.
Бедно ви е въображението да си представите, в колко неща може да ви помогне любовта – практически във всичко. Всяко нещо, което се прави с любов просперира, и колкото повече любов вложите в него, толкова по-прекрасно става то. Любовта действа благотворно не само на живите растения, животни и хора, много отдавна е забелязано, че ако се отнасяш с любов към машина или инструмент, то той ти служи многократно по-дълго време. Време е бизнесмените да се замислят, дали бизнесът им не върви, защото служителите и работниците са недоволни?
Като пример за действието на любовта искам да посоча ставащото в България. Българите са много стара нация и доста от тях са стари души, което означава, че излъчваната от тях любов е малко по-силна от повечето народи. Това кара чужденците да определят българите като топли (излъчващи) хора. Това подържа етническия мир и определя търпимостта към други народи и религии. Така че, всичко това може да се постигне в целият свят, стига да има желание за това.
Като практическа помощ, как да се научите да обичате и да излъчвате любов, ви предлагам книгата на Клаус Джоул „Пратеникът”, която можете да намерите в раздела „В помощ на духовното усъвършенстване”. Най-важното в този процес е да разберете, че правилата, които са ви внушили, родителите, училището и обществото са илюзии – т.е. те не са нещо абсолютно и непроменливо във времето. Когато разберете, че правилата могат да бъдат нарушавани, т.е. всяко правило си има изключението, то тогава много по-лесно ще си простите за направените грешки. А когато в бъдеще правите такива, да не се чувствате потиснати от своето несъвършенство, а просто да се опитате да поправите грешката. След когато простите на себе си и си дадете правото да грешите, ще дадете това право и на другите. Едва след това можете да обичате безкористно, независимо какви недостатъци имат хората около вас, т.е., първо трябва да се научите да обичате себе си и след това е лесно да обичате другите, дори тези, които ви причиняват болка, защото и те имат право на своите грешки (в никакъв случай не си позволявайте да ги броите), а само тренирайте търпението си.
Понякога на такива хора трябва да се помогне – най-добрият начин е да ги заредите с любов – тя има това свойство, че помага винаги, по възможно най-добрият начин, който често дори не можете да си представите. Най-доброто свойство на любовта е, че тя не отнема правото на свободен избор и затова с нея не можете да манипулирате хората, а само им помагате и те да се научат да обичат безкористно.
Колкото повече хора започнат да излъчват любов, толкова повече тя ще насища планетата ни и ще неутрализира натрупания от хилядолетия кафяв газ. А това означава по-малко природни бедствия и катаклизми и по-ускорена човешка еволюция – нали основното, което сега ни дърпа назад, е мощната мисъл-форма, която подтиска добрите ни желания. Унищожаването на тази подтискаща ни енергия е възможно само с любовта. Затова когато се научите да излъчвате любов около себе си, не помагате само на тези около вас, а на цялото човечество, на цялата планета с всичките й форми на съществуване. Приемете присърце тази задача, моля ви!

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Астрална памет.

Съзнанието и активността на астралното тяло са нещо съвсем различно от спомените в мозъка за тях. Съществуването или пък липсата на физическа памет по никакъв начин не афектира съзнанието в астралния свят, нито пък способността му да функционира там с перфектна лекота и свобода. Не само че е възможно, а дори е често срещано човек да функционира свободно и ползотворно в своето астрално тяло по време, когато физическото тяло спи и да се върне във физическото си тяло без да има дори капка спомен за астралните дейности, в които е бил ангажиран.
Късането на съзнателната връзка между астралния и физическия живот се дължи или на недобре развито астрално тяло или на липсата на адекватен етерен мост между астралната и по-плътната физическа материя на тялото.

Мостът се състои от добре изплетена мрежа от атомна материя, през която трябва да преминат вибрациите и която причинява момент на безсъзнание и представлява нещо като завеса между сънуването и пробуждането.
Единственият начин, чрез който спомените за астралния живот могат да достигнат до физическия мозък е чрез достатъчно развитие на астралното тяло и чрез пробуждане на етерните чакри, като една от техните функции е да отвеждат различни сили от астрала към етера. В допълнение трябва да има и активна функция на хипофизното тяло, което фокусира астралните вибрации.

При един добре развит човек, когато физическото тяло заспи, астралното тяло се отделя и човекът е в пълно съзнание. Астралното тяло е ясно очертано и организирано като носи характеристиките на физическото и човек може да го използва като превозно средство, доста по-удобно от физическото тяло.
Възприемчивостта на астралното тяло се увеличава към всички вибрации на средата – както позитивни, така и негативни. Човекът е напълно буден и може да работи по-активно, по-точно и с по-голяма степен на разбиране, отколкото когато е ограничен в по-плътното физическото средство. В допълнение той може да се придвижва свободно и с голяма скорост до всяка дистанция без да причинява каквото и да е безпокойство на спящото физическо тяло.
Може да се среща и да обменя идеи с приятели, независимо инкарнирани или не, които са със същото ниво на „бодрост“ в астралния свят. Може да среща хора по-развити от него и да получава от тях предупреждения или инструкции или да предоставя облаги на тези, които знаят по-малко от него. Може да влезе в контакт с нечовешки създания от различни видове. Ще бъде подложен на всякакъв вид астрални влияния – добри и зли, даващи сила или ужасяващи.
Може да заформи приятелства от различни краища на света, може да изнася или да слуша лекции и да решава проблеми, които представляват трудност във физическия свят.
Един лекар например по време на сън може да посещава медицински случаи, от които специално се интересува. Така може да придобие нова информация, която може да му дойде под формата на интуиция в будното му съзнание.
При високо развит човек, астралното тяло е напълно организирано и жизнено и служи като средство на съзнанието в астралния свят както физическото тяло във физическия свят.
Астралният свят е домът на страстта и емоцията и тези, които се поддават на емоциите могат да ги усетят с такава яркост и мощ непозната на Земята. Докато във физическото тяло по-голямата част от емоцията се изразходва в трансформацията й към физическия свят, в астралния свят е налична цялата сила на емоцията, тъй като това е нейния дом. Така в астралния свят е възможно да се усеща доста по-силна обич и привързаност, отколкото във физическия свят. Съответно, там са възможни и доста по-силно страдание и болка, невъобразими за физическия свят.
Предимството обаче е, че в астралния свят всяка болка и страдание са доброволни и могат да бъдат поставени под абсолютен контрол и така животът там е доста по-лесен за човека, който разбира. Да се контролира физическа болка (във физическия свят) от ума е възможно, но е крайно трудно. В астралния свят всеки може само за момент да отклони страданието причинено от силна емоция. Човекът трябва само да упражни волята си и след това изблика веднага изчезва. Това твърдение звучи потресаващо, но въпреки това е вярно, защото такава е силата на волята и съзнанието над материята.
Да придобиете пълно съзнание в астралното тяло означава, че вече сте достигнали до значителен напредък. Когато човек е направил мост между астралното и физическото съзнание денят и нощта вече не съществуват за него тъй като той води живот в непрекъснато съзнание. За такъв човек дори смъртта както обикновено се възприема спира да съществува, защото носи непрекъснато съзнание не само през деня и нощта, но също и през порталите на самата смърт и до края на неговия живот в астралния свят.
Пътуването в астралното тяло не е мигновено, но е толкова бързо, че може да се каже, че времето и пространството са покорени. За две или три минути човек може да обиколи света.
Всеки сравнително напреднал човек има вече напълно развито съзнание в астралното тяло и може да го използва като превозно средство. Въпреки това в много случаи не го прави, защото не е положил необходимото усилие, което първоначално е необходимо докато се установи този навик.

Понякога, по време на събуждане съществува усещане, че нещо е било преживяно, но няма никакви спомени за него. Чувството свидетелства, че е имало астрално изживяване, но въпреки това мозъкът е недостатъчно възприемчив, за да приеме записа. В други случаи човекът в своето астрално тяло може да успее да направи моментен отпечатък в етерния двойник и плътното тяло като в резултат сe получава ярък спомен за астралния живот. Това понякога се прави умишлено когато се случва нещо, което човекът счита че трябва да си спомни и във физическия свят. Такъв спомен обикновено изчезва бързо и не може да бъде възстановен. Усилията да се възстанови спомена чрез изпращане на силни вибрации към физическия мозък допълнително омаломощават по-деликатните астрални вибрации и правят успеха дори още по-невъзможен.
Има и други видове събития, които също оставят ярък отпечатък в астралното тяло, така че те се придават и на физическия мозък чрез нещо подобно на ехо. В други случаи човек може да успее да запечата ново познание във физическия си мозък без да може да прехвърли паметта за това къде и как това познание е било придобито. Често срещаните примери за това са, когато различни решения за нерешими преди проблеми изведнъж се появят в съзнанието, или пък когато по даден заплетен въпрос се хвърли светлина. Такива случи свидетелстват за това, че е направен известен напредък в организацията и функционирането на астралното тяло, но физическото тяло е все още частично възприемчиво.
В случаи когато физическият мозък откликне се появяват ярки, логични и последователни сънища при много хора, но от време на време.
Докато са в астралното си тяло много малко хора се интересуват от това дали физическият им мозък си спомня или не и 9 от 10 изпитват неприязън от това, че се връщат в тялото. Връщайки се във физическото тяло от астралния свят съществува чувство на запрещение, все едно някой е бил обвит в дебела и тежка мантия. Радостта от живота в астралния свят е толкова голяма, че физическия живот в сравнение с него изглежда все едно не е живот. Мнозина имат същото отношение към връщането във физическото тяло, точно каквото отношение имат към това да ходят всеки ден до офиса. Не че непременно не им харесва, но не биха го правели ако не бяха принудени.
Съществуват и много развити личности при които етерния мост между астралния и физическия свят е изграден и така имат перфектен континуитет на съзнанието между астралния и физическия живот. За такива хора животът представа да бъде съставен от дни на спомняне и нощи на забрава, а вместо това се превръща в едно непрекъснато цяло, година след година на едно непрекъснато съзнание.
Понякога човек, който обикновено няма спомени за своя астрален живот може неволно при инцидент или болест или пък съзнателно чрез определени практики да направи мост и да свърже астралното и физическото съзнание, така че от този момент нататък неговото астрално съзнание ще е осъзнато и неговите спомени за съновния живот ще бъдат перфектни. Но разбира се преди това да може да се случи той трябва да е развил пълно съзнание в астралното си тяло. Единствено скъсването на завесата между астралното и физическото може да изглежда внезапна, а не развитието на астралното тяло.
Съновният живот може значително да бъде модифициран като пряк резултат на менталното израстване. Всеки импулс изпратен от духа към физическия мозък трябва да премине през астралното тяло и тъй като астралната материя е далеч по-възприемчива към менталните вибрации отколкото физическата материя, ефектът над астралното тяло е значително по-голям. Така, когато човек придобие ментален контрол, т.е. се научи да доминира над мозъка, да се концентрира, да мисли каквото и когато си иска, съответната промяна ще настъпи и в неговия астрален живот. И ако доведе спомените от този живот до физическия мозък, неговите сънища ще бъдат ярки, добре устойчиви, смислени и поучителни.
По принцип колкото повече физическият мозък е трениран да отговаря на вибрациите на менталното тяло, толкова по-лесно се изгражда мостът между астралното и физическото съзнание. Мозъкът трябва да става все повече и повече подчинен инструмент на човека действащ на базата на импулсите на своята воля.
Сънуването на обикновени неща не пречи на астралната работа, защото сънуването се случва във физическия мозък, докато истинския човек е далеч от тялото и се занимава с други дейности. Фактически няма значение какво прави физическия мозък, стига да се пази от нежелани мисли.
След като един сън започне, неговата насока обикновено не може да се променя. Но съновният живот може да бъде контролиран индиректно до значителна степен. Много е важно последната мисъл преди да потънете в съня да бъде благородна и издигаща, защото това се оказва ключово и до голяма степен предопределя естеството на сънищата, които следват. Зла или нечиста мисъл привлича зли и нечисти влияния и създания, които въздействат на духа и астралното тяло и имат склонност да отключват низки и земни желания.
От друга страна, ако човек заспи с насочени мисли към висши и свещени неща, той автоматично ще привлече около себе си елементалите създадени при подобни усилия от други и така неговите сънища ще бъдат възвишени и чисти.

Тъй като тук разглеждаме главно астралното тяло и феномените пряко свързани с него, не е необходимо да се занимаваме подробно с по-голямата сфера на съновното съзнание. Въпреки това, за да покажа правилната постановка за това каква роля астралното тяло играе в съновния живот ще бъде полезно да дам кратки очертания на главните фактори, които участват в производството на сънищата.

За по-детайлно изучаване на материята ученикът може да прочете книгата „Сънища“ на Ч. Ледбитър, от която са изведени следните факти.

Факторите, които участват в създаването на сънищата са:

1. Низшият физически мозък с неговата инфантилна полу-осъзнатост и навика му да изразява всеки стимул в образна форма
2. Етерната част на мозъка, през който препуска непрестанно поредица от несвързани картини
3. Астралното тяло пулсиращо с дивия зов на желанията и емоциите
4. Егото (в казуалното тяло) което може да бъде във всякакво състояние на съзнанието, от почти пълна апатия и безсъзнание до перфектен контрол над своите способности и умения

Когато човек заспи, неговото его се отдръпва допълнително навътре в себе си и оставя неговите различни тела в по-свободно състояние, отколкото обикновено са. Тези отделни тела (1) са много по-податливи на външни впечатления, отколкото в други случаи и (2) имат съвсем недоразвито собствено съзнание. Това дава огромни предпоставки за произвеждането на сънища както и за объркани спомени във физическия мозък от изживяванията на другите тела по време на сън. Такива объркани сънища могат да са поради: (1) поредица от несвързани картини и невъзможния „превод“, който се получава от безчувствената автоматична реакция на нисшия физически мозък; (2) поток от казуална мисъл, която напира през етерната част на мозъка; (3) никога нестихващия поток от земни желания който си играе през астралното тяло и вероятно е стимулиран и от астрални влияния; (4) несъвършен опит за драматизация от недоразвитото его; (5) съчетание на няколко или на всички тези влияния.

Накратко ще опишем основните елементи за всеки вид от тези сънища:

1. Сънища на Физическия Мозък. Когато е в състояние на сън егото за известно време оставя контрола на мозъка, а физическото тяло все пак запазва някакво собствено мъгляво съзнание. А в допълнение има и общо съзнание на индивидуалните клетки на физическото тяло. Контролът на физическото съзнание над мозъка е доста по-слаб от този, който егото има над мозъка и по този начин изцяло физически дразнители могат да афектират мозъка в много по-голяма степен. Примери за такива физически дразнители са проблеми в циркулацията на кръвта, лошо храносмилане, топлина, студ и т.н.
Бледото физическо съзнание притежава някои характерни особености: (1) то е до голямо степен автоматично; (2) не може да възприеме определена идея, освен ако тя е не във форма при която то самото е „актьор“. По този начин всички стимули независимо дали са външни или вътрешни незабавно се „превеждат“ във възприемливи образи; (3) неспособно е да възприема абстрактни идеи или спомени като такива, а веднага ги трансформира в образни възприятия; (4) всяка локална насока на мисълта се превръща за него в действителен пространствен превоз, т.е. ако мине мисъл за Китай тя ще транспортира съзнанието веднага с представа/образ за Китай; (5) няма силата да преценява последователността, стойността или обективната истина на картините, които се появяват пред него, възприема ги точно както му изглеждат и никога не е изненадано от нищо, което се случва независимо колко то е несъвместимо или абсурдно; (6) асоциира се с идеи и образи, които иначе не са свързани освен от факта, че представляват събития, които са се случили близко едно до друго във времето и така се вкарва в една безизходна обърканост; (7) необикновено чувствително е към най-малките външни влияния като звуци или докосвания и (8) то ги увеличава или изкривява до почти невероятна степен.
По този начин физическият мозък е способен да създаде достатъчно объркване и преувеличение, които да обяснят много, но не и всички сънни феномени.

2. Сънища на Етерния Мозък. Етерният мозък е още по-чувствителен към различни външни влияния по време на съня на тялото, отколкото по време на обикновеното будно съзнание. Докато съзнанието е активно ангажирано и мозъка е напълно зает, то е практически глухо за постоянните въздействия на мисли идващи отвън. Но в момента, в който мозъка е оставен без работа, през него започва да напира потока от несвързан хаос. При огромното мнозинство от хора мислите, които текат през мозъците им в действителност не са изобщо техни мисли, а фрагменти излъчени от други хора. Така особено по време на сънния живот всяка минаваща мисъл, която намери нещо съответстващо на нея в мозъка на спящия се хваща от мозъка и се присвоява от него, като по този начин се започва цял низ от идеи. След време те избледняват и несвързания и безцелен поток започва да тече отново през мозъка.
Трябва да се отбележи, че на базата на сегашното състояние на световната еволюция (към 1927 г.) е по-вероятно да има много повече зли мисли отколкото добри (а в днешно време и огромен брой електронни такива – бел. пр.), които летят около вас и човек с неконтролиран мозък е отворен към всякакви изкушения, които умствения и мозъчния контрол биха му спестили.
Дори когато тези мисловни потоци са спрени чрез умишлено усилие на друг човек, така че да не попаднат в етерния мозък на сънуващия, мозъкът не остава напълно пасивен, а започва бавно да отделя картини за себе си от запасите си минали спомени.

3. Астрални сънища. Това са просто спомени във физическия мозък от живота и дейностите на астралното тяло по време на съня на физическото тяло за които споменахме в предишни пасажи. В случай на добре развит човек, астралното тяло може да пътува без дискомфорт на значителни разстояния от физическото тяло. Може да достави в по-голяма или по-малка степен определени впечатления за места, които е посетило или за хора с които се е срещало. Във всеки случай астралното тяло, както вече казахме, е страшно впечатлено от всяка мисъл или идея включваща желание или емоция като разбира се природата на желанията, които най-лесно отключват отговор на волята зависят от развитието на личността и чистотата на неговото астрално тяло.
Астралното тяло по всяко време е податливо на влияния от минаващи мисловни потоци и когато ума не го контролира активно, то непрестанно получава тези стимули отвън и веднага им отговаря. По време на сън дори още по-лесно бива повлияно. Така например човек който напълно е премахнал определено физическо желание като например това да пие алкохол и в „будния“ си живот дори може да чувства отвращение към него, може често да сънува че пие и да чувства удоволствието от това влияние. По време на деня желанието на астралното тяло ще бъде под контрола на волята, но когато астралното тяло е освободено по време на сън то избягва в определена степен от доминацията на егото и отговаряйки вероятно на външни астрални влияния стария навик се връща. Този клас сънища вероятно е често срещан при хора, които правят решителни опити да вкарат своята природа на желанията под контрола на волята.
Също може да стане така, че човек който е бил пияница в друга инкарнация все още да разполага в астралното си тяло с материя привлечена там от вибрациите на пиянството. Въпреки че тази материя не „оживява“ в този живот, все пак по време на сън контрола на егото е слаб и материята може да отговори на пиянски вибрации от отвън и така човекът сънува, че пие. Подобни сънища разбрани веднъж не са повод за тревога, но въпреки това трябва да се считат за предупредителен знак, че все пак има вероятност желанието за пиене да бъде пробудено отново.

4. Его Сънища. По време на своето развитие естеството на астралното тяло се променя в голяма степен. Егото (или истинския човек който то обитава) обаче търпи още по-голяма промяна. Ако астралното тяло не е развито и представлява плаващо кръгче мъгла, егото също е заспало в своето физическо тяло и е сляпо за влиянията на своето собствено по-висше ниво на съществуване. И дори ако някоя идея, която му принадлежи успее да го достигне, тъй като притежава малък или никакъв контрол над своите по-нисши тела няма да може да отпечата това изживяване върху физическия мозък.
Сънуващите могат да бъдат в различен стадий на развитие – от пълно забвение до пълно астрално съзнание. И трябва да се припомни още нещо, за което вече споменах: независимо от факта, че има важни изживявания в по-висшите нива на съществуване, егото може да не успее да ги предаде на мозъка и да няма никакъв физически спомен или пък доста объркан такъв. Основните характеристики на съзнанието и изживяванията на егото независимо от това дали те биват спомняни са следните:

1. Чувството за време и пространство на егото са до такава степен различни от това, с което е свикнало във физическия живот, че в сравнение – за него на практика те не съществуват. Има много познати случаи при които за няколко мига по нашия начин на измерване, егото може да има изживявания, които се усещат като много години, събития след събития случващи се в пълни и подробни детайли.

2. Егото притежава умението или навика за мигновено драматизиране. Така един физически звук или докосване по време на сън може да стигнат до егото не през стандартния нервен механизъм, а директно – само част от секундата преди информацията да стигне до физическия мозък. Тази частица от секундата е достатъчна за егото да конструира драма от последователни сцени, чиято кулминация се изразява в събитие, което събужда физическото тяло. Мозъкът обърква субективния сън и обективното събитие и така си представя, че в действителност е изживял събитията от съня.
Този навик обаче е специфичен за его, което от духовна гледна точка е сравнително недоразвито. Развивайки се духовно, егото се издига отвъд тези безгрижни спортове от детството му. Човек, който е придобил непрекъснато пълно съзнание е толкова зает с изживявания на по-високи нива, че не отделя енергия на тази драматизация и така постепенно този клас сънища престават за него.

3. Егото притежава до известна степен и способността да прави предсказания и да вижда предварително събития, които ще се случат или пък такива, които могат да се случат, ако не се предотвратят, като успява да предаде това на мозъка. Има много примери за подобни пророчески или предупредителни сънища. В някои случаи предупреждението може да бъде взето под внимание и да се вземат мерки, така че виденият резултат да бъде модифициран или напълно избегнат.

4. Егото, когато е извън тялото по време на сън, изглежда мисли чрез символи. Една идея, която тук долу изисква много думи, за да бъде изразена, може да му бъде предадена напълно чрез един единствен символичен образ. Ако такава символична мисъл бъде отпечатана в мозъка и бъде извикана от будното съзнание, умът може да я преведе в думи. От друга страна може да остане и непреведена и да остане като символ и така да доведе до объркване. При сънища от такова естество изглежда че всеки човек обикновено има своя собствена система на символика. Така водата може да означава надвиснала опасност, перлите може да са знак за сълзи и т.н.
Ако човек иска да има ползотворни сънища и да пожъне в своето будно съзнание ползите от това, което егото научава по време на сън има определени стъпки които трябва да се предприемат за да има резултат. Първо – от изключителна важност е да се формира навик да има устойчива и концентрирана мисъл по време на обикновения си „буден“ живот. Човек, който има пълен контрол над мислите си винаги знае точно за какво си мисли и защо. Също така ще открие, че мозъкът, който е трениран по този начин ще остане латентен, когато не се използва и ще отказва да получава и да отговаря на обикновените потоци идващи от заобикалящият ни океан от мисли. По този начин човекът ще получава повече влияния от по-висшите нива на съществуване, където интуицията е по-силна и преценката по-правилна отколкото изобщо може да бъде на физическо ниво.
Едва ли е необходимо да се добавя, че човекът трябва да е пълен господар поне над своите ниски страсти.

Чрез едно много просто магическо действие, човек може да изключи от етерния си мозък прилива на мисли, които го атакуват отвън. За да постигне това, когато ляга да спи трябва да си представи своята аура и да насочи волята си към това неговата външна обвивка да се превърне в броня, която да го защитава от външни влияния. Материята на аурата ще се подчини на неговите мисли и ще образува бронята. Тази стъпка е от изключително значение за постигане на целта.
Голямото значение да концентрирате последната си мисъл преди да заспите над нещо възвишено и благородно вече беше споменато. Трябва да се практикува редовно от тези, които искат да поставят сънищата си под контрол.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Хората са създадени, за да
бъдат обичани, а вещите са създадени, за да бъдат използвани. Причината, поради
която сега светът е в хаос се дължи на това, че вещите са обичани, а хората
използвани.¨
Jonathan Moldu

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

25 ключови принципа при изграждането на взаимоотношенията


Принцип на огледалото. Преди да съдите другите, трябва да се вгледате в себе си.
Принцип на болката. Обиденият човек сам обижда другите.
Принцип на висшия път. Преминаваме на по-високо ниво, когато се отнасяме по-добре към другите, отколкото те към нас.
Принцип на бумеранга. Когато помагаме на другите, помагаме на самите себе си.
Принцип на чука. Никога не използвайте чук, за да убиете комара на челото на събеседника.
Принцип на обмена. Вместо да поставяте другите на място, трябва първо да се поставите на тяхното място.
Принцип на обучението. Всеки човек, който срещаме, е потенциален наш учител в нещо.
Принцип на харизмата. Хората проявяват интерес към човека, който се интересува от тях.
Принципът на 10-те бала. Вярата в добрите качества на хората обикновено ги кара да проявяват най-доброто от себе си.
Принцип на конфронтацията. Първоначално трябва да се погрижите за хората и чак след това може да влизате в конфронтация с тях.
Принцип на каменната скала. Доверието е фундамента на всички взаимоотношения.
Принцип на асансьора. При взаимоотношенията си с другите можем да ги издигнем високо и да ги бутнем надолу.
Принцип на ситуацията. Никога не допускайте ситуацията да значи за вас повече, отколкото взаимоотношенията.
Принцип на Боб. Когато Боб има проблеми със всички, главният проблем, обикновено, е самия Боб.
Принцип на достъпността. Лекотата при взаимоотношенията със самия себе си помага на останалите да се чувстват свободно с нас.
Принцип на окопа. Когато се готвиш за сражение, изкопай си окоп, в който да побереш и приятеля си.
Принцип на земеделието. Всички взаимоотношения могат да се култивират.
Принцип на 101-я процент. Да открием 1 процент, с който сме съгласни, и да насочим в него още 100 % от усилията си.
Принцип на търпението. Пътешествието с другите става винаги по-бавно, отколкото да го правим самостоятелно.
Принцип на празнуването. Щателната проверка на взаимоотношенията се изразява не само в това, доколко сме верни на приятелите, когато имат проблеми, но и в това, колко се радваме, когато те успяват.
Принцип на дружбата. При каквито и да е равни условия хората ще се стремят да работят с тези, които им харесват; а при каквито и да е неравни условия те пак ще действат така.
Принцип на сътрудничеството. Съвместната работа увеличава вероятността на съвместната победа.
Принцип на удовлетворението. При отлични взаимоотношения на страните, достатъчно е само да са заедно, за да изпитват удоволствие.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!