Енергийните вампири
Енергийните вампири са хора, които имат нужда от енергията на околните, за да имат сили. Много често хората дори не подозират, че са станали донори на енергийни вампири.

Но как да различим енергийния вампир? Със сигурност в обкръжението ви има хора, с които ви е неприятно да сте на една маса, макар да изглеждат напълно добре и нищо лошо не ви причиняват. Но в присъствието на такъв човек изпитвате спад на енергията и мислите ви са депресивни.

Напълно възможно е да сте се сблъскали с енергиен вампир. Енергийните вампири могат да се зареждат от различни емоции – от радостни до негативни.

Но най-честият начин, по който се зареждат енергийните вампири, е като провокират раздразнение у събеседника. Например ваша позната, която ви вижда с нов костюм, ви казва: „Разкошен е! А нямаше ли в магазина твоя номер? ” Това, естествено, ви дразни, което е добре дошло за енергийния вампир.


Друг разпространен пример за енергиен вампиризъм са вечно недоволните пътници в градския транспорт. Колкото и добре да се държите, винаги ще се намери някой, който нарочно ще ви бутне, ще се оплаче, че не му отстъпвате място. Вместо да отговаряте на нападките, по-добре се усмихнете. Така ще лишите от храна енергийния вампир.

Има и друг вид енергийни вампири – това са хората, които постоянно се карат и крещят. Енергийните вампири с ниско интелектуално ниво са изключително нахални и проявяват нахалството си и спрямо непознати хора.

Пасивните енергийни вампири предпочитат да предизвикат у вас съжаление. Затова разказват историите на собствените си несгоди и обвиняват за това всички околни.

Агресията е най-грубият подход на енергийните вампири. В крайната си фаза тя достига до физическо насилие. Енергийните вампири се хранят със страх – това особено важи за началници, които искат да всяват страх у подчинените си.

За да се борите с енергийните вампири, усмихвайте им се широко и не показвайте, че изпитвате някакви негативни емоции в тяхно присъствие. Пожелавайте им здраве и късмет всеки път, когато ги видите.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Починало през 1920 момиченце още изглежда като живо
Малката Розалия Ломбардо била прекрасно дете. Тя обаче издъхнала на две годинки заради инфекциозно заболяване. Баща й, богат италианец, помолил свой приятел доктор да направи всичко възможно, за да не се превърне момиченцето в скелет. Това се случило през 1920 г.
Доктор Алфредо Салафия забъркал коктейл, който днешните учени разгадали: цинк, глицерин, формалин и други помощни вещества. Той ги вкарал в артериите на детето, за да запази телцето му . В резултат на това Розалия не изглежда като мумия, а като спящо дете. Запазени са не само меките части на тялото й, които не са изсушени като при мумиите, а са съвсем пукхави.

Потресаващото е, че са запазени също така косите и, които дори блестят, както и миглите й. Най-необяснимото е, че преди почти сто години докторът е забъркал смес, която е съхранила изцяло дори очните ябълки на Розалия. Красивото дете сякаш спи и всеки момент ще се събуди. Малката Розалия е най-голямата атракция в прочутите гробници на Палермо, които се намират под манастира на Капуцините.

Монасите разказват, че около стаята, в която лежи момиченцето, постоянно стават странни неща. Веднъж един посетител влязъл, и излязъл с крясъци, че момичето го гледа. Той изгубил разсъдъка си, а учени веднага изследвали тялото и стигнали до извода, че нещо не е наред, защото има леки промени в него. Момиченцето е известно като спящата красавица.

Според монасите телцето й често излъчва аромат на цветя. Монасите твърдят, че понякога имат чувството, че детето диша. Изследванията са показали, че то проявява някакви слаби импулси, въпреки наличието на формалин в тялото й. Момиченцето е погребано като Снежанка – в стъклен ковчег, защото родителите й искали до последния си дъх да могат да идват и да я виждат.

адрес: http://sanovnik.bg/n3-5724-Починало_през_1920_

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Изворите на Преподобна Стойна церят
Разказват се чудеса за една от най-силните пророчици по нашите земи – Преподобна Стойна. Хората, които чакат изцеление от нея, намират начин да отидат и до извора с минерална вода \"Преподобна Стойна\" между Златолист и Катунци, край Мелник.

Капката, тръгнала от заснежените върхове на Пирин изминава над 50 хиляди години път през скални, глинести и накрая уникалните мелнишки пясъчни пирамиди, за да стигне до водонисните слоеве на извора.

Баба Ванга твърди, че Рупите, Златолист и Катунци, образуват \"триъгълник\" - свещено място с особено силно, благотворно енергийно излъчване. Там се намира и въпросният извор.

Водата носи името на пророчицата и лечителка Преподобна Стойна, живяла в храма \"Свети Георги\" в Златолист. Историята на преподобна Стойна напомня тази на Ванга. Тя е сляпо сираче от Серско. В края на по-миналия век се преселва в България.

Остава да живее в църквата. Прекарва целия си живот в строг пост и молитва. Дарбата й да пророкува и лекува е много силна. Цял живот помага на хората и затова се счита за светица.

Водата е проучена и въпреки многобройните спекулации с бутилирането й, се знае съвсем научно, че е хипотермална, слабо минерализирана и съдържа натриеви, хидрогенкарбонатни йони. Именно тези съставки доказано подобряват обмяната на веществата на клетъчно ниво.

Заедно с физико-химичните си свойства тази вода носи в себе си паметта на 50 хиляди години истините и преданията за пророчицата и лечителката Преподобна Стойна. Дарбата й да пророкува е по-силна от тази на баба Ванга, пише \"Уикенд за жената\".

Някои от хората, които идват при нея за съвет я виждат да се носи из въздуха, без да стъпва по земята. Най-вероятно е умеела да левитира.

На два пъти е напускала тялото си за по една седмица с изричната заръка никой да не го мести, после отново оживява. Цял живот помага на хората. И затова я считат за светица.

Слепите пророчици Ванга и Стойна кръстосват пътищата си в началото на XX век. Малко преди да умре Стойна през 1933 г., пророчески дарби получава Ванга, която често изпраща болни да търсят изцеление от гроба на преподобната.

Ванга е казвала, че Стойна е три пъти по-силна от нея. С вярата си и с помощта на Свети Георги, когото тя нарича свой брат, Стойна излекувала стотици.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Живот завинаги?
За да се поддържаме млади, ще ходим на "ремонт" в гериатрията. Ако учените, наистина, са открили лек против стареенето, то човекът, който пръв ще догони 1000 години, е наш съвременник. С 20-ина години по-стар е този, който ще достигне 150-годишна възраст

Прогнозите са на Обри де Грей. Той е биомедик и геронтолог, който оглавява фондация за изследвания в посока на удължаването на човешкия живот. Според учения той ще доживее да види, че лекарите са се сдобили с всички необходими средства, за да „лекуват“ стареенето като прогонват болестите, които го съпътстват, и така постепенно удължават живота до безкрайност.

„Вероятността да поставим под решителен медицински контрол процеса на стареенето е 50 на 50 и то в следващите 25 години. Когато казвам „решителен“, имам предвид такъв, какъвто имаме днес върху по-голямата част от инфекциозните заболявания“, обясни за Си Ен Ен д-р Де Грей. Той смята, че не е далеч времето, когато хората ще ходят на лекар, за редовна „профилактика“., Дотогава ще включва генни терапии, лечение със стволови клетки, имунна стимулация и цяла поредица от авангардни медицински техники за поддържане на добра форма.

Докторът от Кеймбридж е съосновател на научната фондация SENS (Strategies for Engineered Negligible Senescence), базирана в Калифорния. Той обяснява процеса на стареенето като натрупване на различни видове молекулни и клетъчни увреждания по целия организъм. „Идеята е да се започне нещо като превантивна гериатрика, в която отиваш периодично за „ремонт“ на някоя молекулна или клетъчна повреда преди тя да е достигнала патогенно равнище на наличност“, казва д-р Де Грей.

Д-р Де Грей има, разбира се, страстни критици. Група от девет видни учени в неговата област отхвърлят теорията му като "псевдо наука".

До каква степен и колко бързо ще се увеличава продължителността на живота е спорен въпрос, но такава тенденция има. Според последните статистики с всяка изминала година се доближаваме към вечността с 3 месеца. Затова специалистите очакват, че до 2030 г. броят на столетниците в света може да достигне 1 милион. Най-дълголетният човек днес е 122-годишен, а само в Япония през миналата година са живели 44 хиляди столетници.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Изследват сигнал за НЛО над София
Ярко светещи летящи дискове над Витоша видя софиянец. Гражданинът е предоставил снимките с НЛО-то на БНТ, които бяха излъчени по телевизията. Фотосите ще бъдат изследвани в лаборатория, за да се установи тяхната идентичност.

Очевидецът Асен Йовов е категоричен, че никога досега не е виждал подобно нещо.

Оказва се, че НЛО-то, което Асен Йовов е видял, напомня много на светещите обекти над Лондон.

Късно вечерта миналата неделя Асен Йовов забелязва странни обекти да се движат бързо в небето. Те нямали нищо общо със самолети, светещите дискове били много по-големи и се движели със светкавична скорост. Неидентифицираните обекти идвали откъм Витоша и Йовов успял да ги заснеме. Той няколко пъти повтори, че е сигурен в това, което е видял и не полудява.

Странните обекти са го накарали да повярва в съществуването на НЛО. „Сигурно отдавна са на нашата планета, просто не ги забелязваме.

Летящите дискове не издаваха никакъв шум. Чиста случайност беше, че ги видях и снимах”, твърди софиянецът.

Оказва се, че НЛО-то, което Асен Йовов е видял, напомня много на светещите обекти над Лондон, които бяха заснети с любителска камера преди няколко дни и предизвикаха истинска истерия сред лондончани. Блестящите дискове се движат с висока скорост. Видеото с НЛО-то над Лондон е качено в YouTube и създаде невиждана истерия.

от днес
адрес: http://www.razkritia.com/101873/нло-софия

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Вълшебната сила на музиката
Автор Екатерина Количева, „Психология на щастието”
Слушайте, в този свят всичко пее...
Ветрувий

Музика... нереалност... изпълваща цялото пространство... като глас на Вселената. Музиката е навсякъде – в шепота на полските треви, в шумоленето на шипковия храст, в ромоленето на поточето, в славеевите трели и мелодиите на вятъра. Музиката е в лъчите на Слънцето – при изгрева те пеят на пробудилата се Земя песен за срещата, а при залез – симфония за раздялата.
Музиката подсилва радостта, успокоява мъката, изцелява болестите, смекчава болката.
Келтските жреци са придавали на музиката толкова голямо значение, че в ордена е установена специална категория – Бард. Жреци, които се занимавали с разпространяването на музиката. Те са говорили за музикалните цветове, за инструментите, които позволяват да се управлява Краля на Стихиите, за това, как да създадат песенно Заклинание, способно да лекува.
Тайната на хармоничното звучене е владеел легендарния Орфей. Неговата музика е влияла благотворно на всичко живо наоколо. В преданията се казва, че дори дърветата се накланяли към земята, за да чуват по-добре музиката му.
Питагор е учил музика в Египет и е направил музиката предмет за научно изучаване в Италия. Като получил съкровените знания за божествената теория на музиката, той е основал науката за хармониите на сферите. Питагорейците са водили занятията си по математика под музика и са забелязали, че тя влияе благотворно на интелекта.
Платон, великият мислител на античността, е считал музиката главно средство за възпитание на хармонична личност, а Аристотел е настоявал, че музиката е способна да оказва въздействие на естетичната страна на душата.
Лекарят от древността - Авицена, е наричал мелодията нелекарствен начин за лечение заедно с диетите, ароматите и смеха.
Цялата Вселена звучи и Човек, като част от Вселената, се напоява с прекрасни мелодии и се настройва на хармоничните звуци на Космоса, придобива духовни сили и физическо здраве. Така ни учат древните трактати. Така твърди и съвременната наука.
Още през 19 век ученият И.Догел е установил, че под въздействието на музиката се променя кръвното налягане, честотата на съкращаване на сърдечния мускул, ритъмът и дълбочината на дишане. Известният психоневролог Бехтерев е смятал, че музиката отстранява нарастващата умора и придава физическа бодрост. Благодарение на Музикално-терапевтичното общество в Швеция, стана известно, че звуците на камбаната убиват тифозните пръчици и вируси на грипа. Музикотерапията се използва и за лечение на диабета.
При източните народи всички звуци са в природата и затова и музиката им е в пряка връзка с астрономията и математиката, с планетите, знаците на зодиака, със слънчевите и лунни течения.
Индийските раги са музикални ладове, които се изпълняват в точно определено време на деня и годината, тъй като психофизическото състояние на човека, предизвикано от рагата, трябва да съответства на положението на нещата в природата и космоса, да пробужда човешкия дух, те успокояват слушателите и им даряват радост.
Мантрите са известни като инструмент за духовна практика от ведическите времена заради силата на определена комбинация от звуци. Мантрата носи на практикуващите я вътрешен мир, хармония, безстрашие, удовлетвореност, покой, здраве и устойчивост. Най-великата заслуга на мантра-медитацията, се състои в пробуждането на Вселенската Любов в сърцето на човека, което превъзхожда всички други цели.
Вардхамана Махавира като е обучавал Питагор и монасите-джайни е казвал, че всичко в нашия свят е звук, вълнова форма, защото всеки обект на физическата ни Вселена издава звукът Ом. Всичко съществуващо – човешките тела, металът, дървото, планетите – това са вълнови форми, но с различна честота вибрации. От тази гледна точка хармониката в музиката се разпространява върху всички фини светове, а нивото на различните измерения на фините светове не е нищо по-различно от звученето на различни ноти. Музиката ни е дадена свише за усъвършенстване на душата, за преработването на определен диапазон енергии, за самопознание.
Хармоничната музика е лекар. Когато човек заспива под нежните мелодии, той през цялата нощ сънува добри, светли сънища. Музиката стимулира интелектуалната дейност, поддържа вдъхновението. Кристалното звучене на тибетските пеещи чаши примерно е прекрасна музика за медитация и изцеление, съзнанието на слушателя е увлечено в пътешествие към дълбините на звуковото пространство, в откриването на своята Божествена Същност. Религиозната музика дарява с чувство на покой, възстановява душевното равновесие. Тя ни издига над нивото на ежедневното съзнание в тези висши сфери, където царува Светлината, Любовта и Радостта. Пеенето на псалми помага за запомнянето мъдрите слова на Бог в сърцата ни, вселявайки мир и покой на душата чрез обоготворените звуци.
Музиката лекува чрез Сърцето, тъй като ритъмът и хармонията проникват в най-съкровените дълбини на човешката Душа. Музиката е хранилище на Хармония, Единство и Красота.
Музиката помага тогава, когато е слушана... Тя трябва да прониква и всецяло да запълва съзнанието и мислите. И в един момент, усещате, че звуците излизат от вас. Всеки вътрешен орган на тялото започва да звучи. И душата започва да вибрира в резонанс с Духа на Твореца, придобивайки духовна благодат.
Като изпълваме околния свят с прекрасна музика, ние запазваме себе си и нашата Земя от разрушаване, тъй като нейните звуци, проникват навсякъде и ни правят по-добри, по-меки и съвършени.
Платон е казал „Да чуваш Прекрасното, да виждаш Прекрасното – значи да се усъвършенстваш”.
Спрете се... Ослушайте се... Усетете звученето на небето, земята и въздуха... Осъзнайте вътрешното си звучене... Направете музиката свой проводник в света на Любовта, постигайте чрез нея Вселената и намерете своя път по нотите, резониращи с биенето на Сърцето ви...
Превод: Анита

http://waytosoul.ru/node/6019



-------------------------------------------------------------------------------

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Умението да даваш и даряваш
Анастасия Гай
Умението да даваш и да даряваш е велик дар и произтича от умението да приемаш. Колкото повече приемаме, толкова повече даваме. Човекът е като кана, която пълнят с вода. Когато е напълнена догоре, водата започва да изтича от нея и да навлажнява всичко наоколо. Когато гърлото на каната е затворено, не само че не може да приема, но и не може да дава.
- А какво трябва да приемам? Мислиш ли, че всеки ден някой нещо ми дава?
- Да, така мисля. И не бъркай това, моля те, само с материалните неща. Трябва да приемаш всичко, което има в този свят. И да му се радваш така, както се радват децата.
Да приемаш живота такъв, какъвто някой го е създал, да приемаш себе си такъв, какъвто си. Това не значи, че няма да се развиваш и да постигаш целите си, това е само липса на недоволство към себе си, липса на критика и неприемане.
Да приемаш своите таланти и особености, да приемаш желанията си, произтичащи от тях.
Да приемаш пеенето на птиците зад прозореца и шумоленето на листата в утрото, да приемаш студеното зимно утро и разкаляната пролетна улица. Да приемаш безкрайните детски „защо” и желанието на сина си „Аз сам”. Да приемаш мъжа си и неговите понякога глупави мъжки шеги, да разбереш, че така той проявява своя интерес и желанието да се харесва.
Да приемаш околните хора и тяхната грижа и внимание, желанието да ни помогнат, а не да отхвърляш хората с техните предложения веднага, без да си помислил, че след като човек сам предлага нещо, значи иска да го направи.
Умението да приемаш подаръци и ухажването, комплиментите и флирта на любимия човек, а да не отговаряш на комплимента „Колко си красива” саркастично „Разбира се, че как иначе”, а след това да се обиждате на мъжа си за това, че не проявява внимание към вас и не ви говори мили думи.
Да приемаш възходите и паденията, да приемаш това, че имаш възможността да четеш, да слушаш, да говориш, да ходиш и живееш на тази планета.
- Даааа, така е, като казваш, но това ми навява асоциации и знаеш ли - те не винаги са в моя полза. Дори и да не кажа на глас нещо, все пак винаги ще си помисля нещо подобно на това, което каза, когато мъж ми прави комплимент.
- Не прекара ли това лято в недоволство от времето?
- Защо питаш? Ами да, при всички случаи това нищо няма да промени, по-добре е да се наслаждавам на дъжда и на факта, че не е минус 30 градуса навън и няма глобално застудяване. Получава се така, че ако не приемам живота си, външността си, талантите си, постоянно предизвиквам нещо негативно и от това съм с лошо настроение, като дори развалям и настроението на околните.
Точно преди дни мъжът ми се прибра по-рано от работа. Донесе пакет с вкусна храна, поиска да направи специална вечер, с романтика, и както после каза – да си спомни младостта, да потанцува, след това да се любим, добре че децата са на летен лагер. А аз още от вратата „Странен си, обикновено не дочакваш вечерята. На някакъв романтик ли се правиш”. Ако можеше след това да видиш физиономията му... Добре, че в последно време осъзнах някои неща, та се опомних навреме – видях се отстрани. Но знаеш ли, не ми се искаше тогава да съм на неговото място.
- Значи ти и сама сега разбираш, че трябва да се учиш да приемаш, на първо място особено себе си. Само тогава приемаш себе си, когато приемаш нормално любовта и уважението на околните. И да им отвърнеш също с любов и уважение съответно. Така ти можеш да дадеш само това, което имаш. Ако нещо ти липсва, ти няма и да го даваш.
Само когато ценим, обичаме и приемаме себе си, започваме да ценим, обичаме и приемаме обкръжаващия ни свят и близките си. Може с някого пътищата ни да се разделят, може да сме с различни интереси – и ние да не общуваме с тях. Но при това в душата ни ще има уважение към техните животи и ще приемаме техните решения. Ние просто започваме да си позволяваме да живеем така, както смятаме за правилно, като позволяваме и на другите да живеят така, както те смятат за правилно за себе си.
Само след като сме се открили за всички дарове и блага на Вселената, ние сме се преизпълнили подобно на каната догоре и не сме жадни, започваме да се замисляме и за това, какво можем да дадем на другите. Ние сме преизпълнени с много любов, покой, сили и енергия. Те са прекалено много само за нас и ние ги отдаваме, започваме да преливаме и оросяваме с любовта си и светлината си всеки и всичко наоколо. И колкото повече отдаваме, толкова повече място се освобождава в нас за новото. И ние отново приемаме в себе си нови знания, ново ниво на енергия, ново качество на живот и отново ги отдаваме, отново ги споделяме и даряваме, като с това правим не само себе си щастливи, но и този така прекрасен, удивителен и чудесен свят, в който живеем.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!