Животът ни е пътешествие в национален парк
Всички знаем, че като си купиш курортна карта за национа­лен парк, там може да си опънеш палатка, да поживееш, даже дивеч да простреляш, разбира се, със съответното разрешение. Обаче трябва винаги да помниш, че постоянно те контроли­рат. И че в момента, в който нарушиш правилата за пребивава­не в парка, ще дойде местният пазач и ще те глоби. Ако пък на­рушението е грубо, ще те изгони или даже ще те тикне в затво­ра.
Примерът с националния парк е добър дотолкова, доколкото ни дава възможност да покажем чрез него, как човек трябва да се отнася към заобикалящия го свят. Може нещо и да не му се нрави, но това не би следвало да предизвиква агресия или обида. Например в същия парк на човек може да не му хареса, че на жирафа шията е прекалено дълга, или пък че лъвът реве твърде силно. Или пък - пред очите му същият този лъв може да отмъкне и разкъса антилопа, а после даже да не я изяде.
На вас това никак няма да ви се понрави, но прекрасно ще разбирате, че не е във ваша власт да променяте каквото и да било. Затова ще ви се наложи да приемете света в резер­вата такъв, какъвто е. Нали няма, тъй или иначе, да вземем да се дразним или обиждаме на жирафовата шия? Или пък на кръвожадността на лъва? А виж - в реалния живот хората, Бог знае защо, се дразнят и обиждат на политическия строй, на депутати­те, на бизнесмените, на родствениците, познатите и т.н. Бездру­го нищо не може да се направи, защо тогава да си добавяме грехове заради неправилното възприятие на това, което не е създадено и не зависи от нас.
Затова правилната позиция в живота това е позицията на екскурзианта, който знае, че е дошъл на този свят само за опре­делено време. Не ние сме създавали Света и поради тази причина трябва да го приемаме такъв, какъвто е.
Той въобще не ни принадлежи и нас постоянно ни наблюда­ват да не нарушаваме правилата за поведение в този резерват.
Но, идвайки в живота, човек не знае, или по-скоро забравя, че има "наблюдател", който постоянно го следи. Когато нарушава правилата за поведение, той си получава съответните напомняния.
В рамките на този модел може много добре да се обясни, защо в случаите на възникване на критични ситуации може страстно да се обърнеш към Бог, и това помага. Какво е тогава критична ситуация? Това е случаят, при който вие дълго сте нарушавали правилата за поведение в резервата, лесничеят ви е пипнал и ви влачи към затвора. Кой може да ви спаси в подоб­на ситуация? Лесничеят - едва ли, той просто си изпълнява дълга, а пък и вие не знаете как точно да се договорите с него. И тогава най-добрият начин да привлечете вниманието му върху своите неприятности е дълго и убедително да пеете химни за вашите най-искрени и светли чувства към стопанина на парка. Възможно е да ви повярват и този път и да ви пуснат. Както е известно - Бог е милостив. Е - той, разбира се, улавя известна неискреност във вашата любов. Пък и как може тя да е искре­на, когато до попадането ви в критичното положение вие дори не сте се сещали за него. Но когато ситуацията ви притисне, ще обикнете когото и да е. Важното е после да не забравите за обещанията си.
Защото Бог, макар и милостив, не винаги ще намира време и възможност да ви опрощава прегрешенията. А виж "наблюдате­лят" ви постоянно е нащрек и, знаейки за вашите хитрувания, може да ви спретне такъв "възпитателен" процес, че да не успе­ете за пореден път да си изпросите помилване. И ще си получи­те всичко по пълната процедура.
Именно затова преразглеждането на отношението ви към земните ценности заедно със страстните молитви към Бога дава достатъчно добър ефект.
Въздействия при препълнен "акумулатор за преживявания"
Засега да продължим с духовните "възпитателни" процеси. Когато "акумулаторът за преживявания" се напълни почти до върха (90-95%), човекът се разболява от смъртоносни болести. Също така може да му се случат много сериозни неприятности като попадане в затвора например. Ако той отново не разбере, че нарушава правилата за поведение на турист в резерват, и започне да се надява само на лекари, лечители или на собстве­ната си служба за безопасност, то ще му бъдат приложени и крайни (от наша гледна точка) мерки.
На този етап "акумулаторът за преживявания" се е препъл­нил, а търпението на "наблюдателя" е на изчерпване". Ако човек успее да осъзнае неправилния си мироглед и рязко измени хода на мислите и поведението си, съответният клапан ще се запуши и нивото в "акумулатора за преживявания" малко ще се намали. Така и болестта ще изчезне - известни са много случаи на са-мопроизволно излекуване от рак и от СПИН.
Ако психологията и поведението на човека не се изменят, тогава му се отнема животът - той умира по-рано от определе­ния му срок.
Но ще умре с препълнен "акумулатор за преживявания". Пълният съд е тежък, затова душата на човека засяда в нис­ките етажи на Финия свят - практически това е, което нарича­ме Ад. Там тя получава пълен комплект "удоволствия". Ако чо­век е идеализирал нещо и затова му е бил отнет животът, там попада в обществото на досущ подобни нему хора (души). Ако е презирал другите, там ще се намери в общност, която ще прези­ра него. Можете да си представите каква сладост е да се живее в свят, където всички се презират взаимно.
Ако човек е придавал прекалено голямо значение на секса, той ще попадне в свят на сексуално обременени хора и ще тър­пи постоянни унижения по тази част.
И така, след като умре всеки попада на такъв етаж от Финия свят, който съответства на нивото на запълване на неговия "акумулатор за преживявания" в момента на смъртта. Всеки си създава собствен Ад или Рай. За да се намали нивото в "акуму­латора" при възрастните хора, на тях им се отнема способността за секс, чувствителността към храната и другите плътски удо­волствия. Нещо повече - в старостта се намалява броят на "прилепванията" към материалния свят и човек успява по мъ­ничко да пресуши "акумулатора" си.
И тъй, ние разгледахме ситуацията, при която човек не осъзнава, че е само временен пътник на нашата планета и не се държи подобаващо.
Сега ще се спрем на случая, когато той е разбрал, че е само гост на тази планета, че просто е помолил за екскурзия, на която са го пуснали.
Осъзнатата земна екскурзия
Отправяйки се към Земята, човек по-скоро си купува входен билет. Цената вероятно е била обещанието да донесе свет­лина и помощ на хората, да ги просвещава и да поддържа заблудените. И с това малко да поочисти собствения си "акуму­латор на преживяванията", ако там е било останало още нещо. Естествено е, че една душа от високите етажи на Финия свят ще има много по-голям избор кога и къде да се въплъти на Земята. За да не изпитват допълнителни страдания и да не се борят за преживяване още в детството си, тези души обикновено се раж­дат в добре обезпечени семейства - за това говорят биографии­те на повечето от известните духовни лидери.
Освен това на душата често й се дават способности - нап­ример за спорт, рисуване, музика, стихоплетство, лечителство, управляване на финанси, търговия и др. Тези способности имат за цел да облекчат съществуванието на човека в този свят, до­колкото чрез тях той може да се реализира по-успешно от недо­там талантливите хора. Но, от друга страна, може да се каже, че способностите се явяват и своего рода изпитание. Именно из­питание, защото при наличието на талант е много по-лесно да се идеализират собствените способности, славата, из­вестността, материалните блага и т.н. И ако човек успее да реализира своите умения, без при това да изпадне в гордели­вост, презрение към другите и прочие "звездни" заболявания, то той ще съумее достатъчно сполучливо да пресуши своя "акуму­латор за преживявания" и да се пренесе с етаж нагоре във Фи­ния свят.
За съжаление известните ни биографии на именити худож­ници, поети, писатели, учени и други популярни личности показ­ват, че повечето от тях са живели, отдадени на страсти и земни привързаности. В резултат на това те най-вероятно са се озова­вали два-три етажа по-ниско от изходната си позиция.
За човека всичко земно е достъпно
Гореизложеното съвсем не означава, че сме съчинили по­редния способ за плашене и ви предлагаме да се боите от всич­ко. Съвсем не! Човекът идва на Земята, за да изпробва всич­ко онова, което се намира тука. Всеки може да се занимава с бизнес, политика, любов и секс, да повишава благосъстоя­нието си и да се самоизразява творчески. И това може и трябва да се извършва с хазартно удоволствие. Важно е само да не се престъпва онази тънка граница, след която човек прес­тава да се отнася към всичко като към игра и започва насериозно да презира, да се обижда или да мрази. Това вече е грешка, водеща към "възпитателен процес".
Но как ли да я изчислим, тази тънка граница? Всеки човек трябва сам да я усети, макар че ние вече дадохме няколко общи препоръки. Например, ако сте на риболов и в последния момент ви се изплъзне огромна риба, то вие навярно ще преживеете доста болезнено и емоционално този пропуск. Но миг по-късно ще сте приели тази ситуация, прощавайки на себе си, на риба­та и на света. Точно тъй трябва да се отнасяме и към останали­те си неудачи - в личния живот, в работата, в творчеството. Случило се - случило, какво да се прави. Тогава вие много по-леко ще се носите по течението на живота и всичките ви наме­рения ще се изпълняват бързо и леко.
Първи изводи
Засега ще формулираме накратко онези изводи, които про­изтичат от предидущите разсъждения.
Приведеният модел за устройството на света и за целта на човешката поява в него ни обяснява причините за въз­никването на много (макар и не всички) болести, неприят­ности и нещастни случаи.
Той обяснява, защо един съвсем нерелигиозен човек може да бъде по-угоден Богу от някой друг, който усърдно изпълнява ритуалите на своята религия и на тази основа гледа с презрение на останалите хора.
Предлаганият модел е в съгласие с която и да било рели­гия по въпроса, че всичко на този свят принадлежи на Бог и че човек не трябва да полага прекомерни усилия, за да постигне максимално количество материални и други блага. От друга страна, ако той разбере правилата за поведение в живота и го приеме такъв, какъвто е, то тогава ще е в пълното си право да помоли за всичко онова, което му е нужно. И ще го получи, до­толкова, доколкото на нашата планета има всичко в изобилие само дето ние не го допускаме в живота си.
А сега е време за първото ни резюме.
РЕЗЮМЕ
1. Човек, идвайки на света, може да прави в него всичко, което си поиска (естествено, без да нанася вреда на другите и без да извършва насилие по отношение на тях). Но той ни­що не бива да счита за "свое" и не трябва да идеализира как­вито и да било земни ценности. Той се намира всичко на всичко на една кратка екскурзия в нашия свят и трябва да се от­нася към успехите и неудачите си като към игра.
2. Ако човек започне да придава прекалено голямо значение на материалните или духовните ценности,,т.е. да ги идеали­зира, то неговият "акумулатор за преживявания" се препълва и Животът се заема с духовното му "възпитание". Той раз­рушава тъкмо онези ценности, които са били излишно идеа­лизирани, доказвайки по този начин илюзорността на негови­те убеждения.
3. Ако човек не разбира тези сигнали и продължава да на­рушава правилата за пребиваване в нашия свят, то предс­рочно му се отнема животът.
4. Ако човек преразгледа отношението си към света и към хората и престане да придава прекомерно значение на своите очаквания или идеи, на Живота повече няма му се на­лага да го поучава - уроците са били усвоени. В резултат на това човек ще може да се избави от заболявания във всякакъв стадий на развитие, както и от каквито и да било труднос­ти, неприятности, нещастни случаи и от всичко останало, което му пречи да живее.

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

1.2. "Акумулатора за преживявания"
Ще напомним, че под термина "акумулатор за преживява­ния" ние разбираме някакъв условен съд, в който се събират "греховете" на човека, като веднага бихме желали да отбеле­жим, че имаме предвид не точно онези мисли и постъпки, които сме свикнали да считаме за грехове в съответствие с нашите норми на морал и с религиозните канони. Както ни се представя, основният "грях", заради който у хората възникват множество проблеми, се явява "недоволството от живота", проявяващо се под формата на продължителни негативни преживявания. И именно последствията от това неприемане на реалността се натрупват в "акумулатора за преживявания".
Как изглежда всъщност този "акумулатор", ние не знаем. В действителност той по-скоро не съществува - това просто е един удобен начин за описване на процесите, протичащи в жи­вота ни.
Затова нищо не ни пречи да си представим "акумулатора" като съд, в който отгоре постъпват нашите грехове във вид на условна течност. Именно такава схема за "акумулатора" е пока­зана на рисунка № 1.
Върху съда има тръба с разположени над нея клапани. Все­ки клапан отговаря на отделна идеализация. Ако човек има поне една такава, то съответният клапан се отваря и чрез него теч­ността започва да се стича в съда.
Напомняме, че идеализация на някаква материална или ду­ховна ценност възниква тогава, когато човек й придава преко­мерно голямо значение независимо от това дали я притежава или само мечтае за нея. Той изпада в продължителни прежи­вявания, ако нещо в материалния свят не съответства на него­вите очаквания.
Идеализация на земните и духовните ценности
Тръбата, по която се натрупват нашите "грехове" - това е идеализирането на земните и духовните ценности, към които може да бъдат отнесени прекомерните привързаности на човек към следните аспекти на живота:
Пари и материални ценности. Почти на всички хора не достигат парите и материалните блага (освен на мили­ардерите, но те не са чак толкова много). И все пак идеализация възниква едва тогава, когато вие постоянно преживявате по отношение на доходите си и смятате, че с такива средства просто не може да се живее. Красота и външна привлекателност. Подобна идеализация имаме тогава, когато непрекъснато се безпокоите как изглеждате, достатъчно ли сте красиви, добре обле­чени, коафирани и т.н.
Работа. Много хора са "работохолици" и дори не могат да си представят живота без любимата работа. Затова те периодично получават первания по носа във вид на неуспехи в делата си, или пък съвсем остават без рабо­та.
Тялото и физическото здраве. Това означава, че вие из­вънредно много се безпокоите в случаите, когато въз­никват някакви неразположения, и презирате хората със слабо физическо здраве.
Семейство, деца. Този вид идеализация се поражда, ко­гато сте уверени, че обезателно трябва да имате се­мейство или дете, а с това възникват усложнения. Или пък когато имате ясен модел за това, как трябва да се държат съпрузите, как трябва да се уреждат взаимоот­ношенията между тях, как да си разпределят задълже­нията в семейството, как да възпитават децата и т.н. Ре­алният живот често не съответства на вашите очаква­ния, поради което вие потъвате в продължителни пре­живявания.
Секс във всичките му разновидности. Вие можете в мис­лите си да преспите с всички девойки (за жените - с всички мъже) и да нямате реални интимни контакти за­ради плахост, мнителност и т.н. Или пък постоянно се тревожите за това, дали сте достатъчно добър любовник (любовница). Или да придавате на интимните контакти извънредно значение, оценявайки ги като голяма жертва или пък удар по вашето самолюбие. Увлечения, хобита. Този аспект от живота ни се прев­ръща в идеализация само тогава, когато човек прекале­но високо оценява своите успехи в някакъв вид увлече­ния (включително спорт и политика) и се дразни тогава, когато някой изказва съмнения в тях. Предмет за преживявания може да стане всъщност каквото и да било. Например - умението да ловите риба, да готвите, да подстригвате, да се пързаляте на ролкови кънки и.т.н. Току що изложихме някои от най-разпространените видове материални (и не дотам) ценности, които хората са склонни да преувеличават. Възможни са и други претенции към материал­ния свят, но те се срещат малко по-рядко:
• Власт. Мнозина обичат властта, но не всички имат въз­можност да я упражняват. Мъжете искат да получат власт в обществото или на работата, жените я използват в семейния живот. Самата власт не е вредна, наказва се жаждата за власт и наслаждението от използването й, в случай че по този начин се унижават други хора, а също опитите за тотален контрол над заобикалящия ни свят.
• Вяра, доверие. Мнозина отдават живота си, опитвайки се да реализират измислени от някого модели - демок­рация, монархия, комунизъм, светло бъдеще, добро правителство и т.н. Много живи хора вярват в подобни идеали и се дразнят, когато реалният живот се развива по съвсем други закони. Тук се отнася също и прекале­ното доверие в хората - те ще се окажат длъжни да раз­рушават идеала ви. "Доверявай се, но проверявай", за да не се обиждаш после, особено във финансовите дела - тъй ни учи народният опит.
• Морални норми, нравственост. Подобна идеализация е характерна предимно за възрастните хора, получили възпитанието си в съответствие с нормите на своето време. Аморалното или безнравственото (от тяхна глед­на точка) поведение на младежта, изменението на жиз­нената ценностна система и други някои промени в ре­алния живот предизвикват у тях огромно раздразнение.
• Отношенията между хората. Идеализацията възниква тогава, когато вие имате някакви точни представи за то­ва как трябва да се държат околните - да са честни, да изпълняват обещанията си, да не грубиянстват и т.н. Попадайки в обстановка, в която другите се държат ина­че, вие се дразните или ставате агресивни, опитвайки се да наложите своя модел за честни или деликатни взаи­моотношения.
• Развитие, образование, интелект. Идеализацията на тези качества е характерна за научните работници, хо­рата на изкуството, интелигенцията. Тя поражда презрително отношение към по-слабо образованите и неразви­ти хора.
• Разумност. Тази идеализация се появява тогава, когато ви дразнят неразумността и глупостта в поведението на другите. Вие смятате, че всички хора са разумни същес­тва и с тях винаги може да се договориш, винаги нещо можеш да им обясниш. Те обаче се ръководят от някаква странна и непонятна вам логика, извършват безумни постъпки. И колкото повече вие преживявате по този по­вод, толкова повече те упорстват в своите заблуди.
• Собственото несъвършенство. Идеализация възник­ва, когато човек постоянно осъжда себе си заради при­видната липса на някакви уж много важни качества (ре­шителност, образование, произход, връзки и т.н.) Друго­то проявление на този идеал е постоянният страх за то­ва дали взимаме правилното решение, в резултат на ко­ето уреждането на какъвто и да било проблем (какво да се купи, къде да се отиде през отпуската и т.н.) се прота­ка до безкрайност.
• Цел. Идеализацията на целта възниква тогава, когато вие сте решително настроени да постигнете нещо опре­делено и всякакъв вид препятствия или забавяния пре­дизвикват у вас огромно раздразнение. Можете да нервничите и да обвинявате или себе си, или другите, това няма значение. Важното е, дето не можете да преглът­нете факта, че целта не се реализира.
• Горделивост. Подобно отношение към живота има то­гава, когато човек смята, че целият свят се върти около него. И каквото и да става наоколо, то е или за него, или против него. В съответствие с това той се съобразява само със своите мнения, потребности и интереси, и пре­зира всички останали.
• Контрол над заобикалящия ни свят. Характерно е за хората, заемащи каквито и да било ръководни длъжнос­ти. Поради естеството на работата си те планират хода на развитие на събитията и се дразнят, когато плановете им се рушат, като в крайна сметка не се доверяват на никого, а се стараят сами да контролират всичко. В се­мейния живот тази идеализация се изразява в автори­тарно поведение на единия от съпрузите, при което той непрестанно натрапва волята си на другите. Или като постоянни опасения за живота на близките, или пък под формата на страхове пред неизвестното бъдеще.
Освен гореизброените, са възможни и идеализации на други човешки ценности, включително прекомерната религиозност и вярата в Бога. При което на "възпитание" естествено подлежи не самата голяма вяра, а възникващото у някои вярващи осъждане на останалите нерелигиозни хора и презрението към тях. Или даже и претенциите към Бог, който не ви обръща достатъчно внимание.
По-подробно описание на идеализациите и на техните про­явления можете да намерите в книгата [9].
Всяка от разгледаните по-горе идеализации си има свой ли­чен клапан на съответната тръба и стига само човек да потъне в продължителни преживявания, течността веднага започва да запълва неговия "акумулатор".
Докато се идеализира макар и само една земна ценност, съответният клапан си остава отворен и чрез него течност­та навлиза в тръбата, а оттам и в "акумулатора за преживя­вания".
Но стига само човек да осъзнае погрешността на отношени­ето си към идеализираната от него ценност, клапанът момен­тално се затваря и течността престава да постъпва по този ка­нал в съда. Ако всички други клапани също се затворят (тоест -човекът няма други идеализации), нивото на "акумулатора" за­почва да намалява и Животът престава да се занимава с "ду­ховното" му възпитание. Ситуацията рязко започва да се изменя към по-добро.
Пречистване на "акумулатора за преживявания"
От долната страна на "акумулатора" също има няколко тръ­би, по които се оттича (или очиства) течността от съда, т.е. чо­век с начина си на живот и с мислите си изкупва натрупаните грехове.
Най-вероятно долните тръби са винаги леко отворени и течността от съда през цялото време изтича полекичка от тях. Такъв извод може да се направи от следното: в момента, в кой­то се прекрати постъпването на течността отгоре, съдът започва веднага да се поизпразва по малко, което пък означава, че нат­рупаните грехове постепенно намаляват. Очевидно нашият не лек живот способства за това.
Очистването на "акумулатора за преживявания" става през четири тръби.
Осъзнати положителни постъпки
Една от долните тръби, това са осъзнатите положителни постъпки. Човек може да си идеализира нещо земно, но чрез своите положителни постъпки и добро отношение към хората той е в състояние да отвори клапан в тази тръба и да изпомпва течност от "акумулатора за преживявания", без да се довежда до нивото на бедствено положение.
Към осъзнатите положителни постъпки се отнасят проявяването на съчувствие, съпреживяване, милосърдие, безкорист­но служене на светли цели, благотворителност, жертвеност и други подобни дела, насочени към доброто на хората.
Положителни качества на личността
Втората тръба за отвеждане на течности от "акумулатора за преживявания" това са положителни качества на личността като добродушие, радост, оптимизъм и т.н. Човек може да бъде и много привързан към нещо земно, т.е. да има множество идеализации, но поради вроденото му добродушие и оптимизъм "акумулаторът" му никога не се препълва.
В такова равновесие често се намират пълничките (обича­щите да си хапват) и добродушните хора.
Странично въздействие
Третата тръба отдолу е въздействието на други хора (или странично въздействие). Всеки човек може да отиде на добър лечител или при екстрасенс, който ще направи някакви манипу­лации и ще изпомпа част от течността. Но въздействието ще бъде по-скоро краткотрайно, тъй като при положение, че тръ­бите не са затворени отгоре "акумулаторът за преживявания" съвсем скоро ще започне отново да се изпълва с течност - след седмица, месец, или година. Затова въздействието на повечето екстрасенси напомнят на въздействието на таблетките: докато ги пиеш - помагат, престанеш ли и всичко почва отначало.
Същото може да се каже и за религиозните ритуали на пре­чистване. В православната църква например това са пост, по­каяние и изповед. За вярващите те са много ефективни, но трябва да се правят достатъчно често. Служителите на църква­та добре разбират това и призовават енориашите си към еже­седмично пречистване.
Изпълнение на предназначението
Следващата отходна тръба е изпълнението на онази за­дача, с която човек е дошъл в света.
Всеки човек има ред специални задачи във веригата от реинкарнации - да създаде семейство, да роди дете, да бъде во­ин, учен, селски и градски жител, да създаде нещо ново, да нат­рупа определен обем от знания и т.н. и т.н. Изглежда, че във веригата от прераждания човек трябва да изпита всичко оно­ва, което съществува в живота - любов, семейство, власт, политика, педагогика, спорт, война, работа с ръцете, с главата и други. При това някои хора за един живот решават няколко подобни задачи накуп. Явен признак за такова отношение е рязката смяна на дейности. Например човек е работил като готвач или учител, бил е добър специалист и е постигнал отлич­ни успехи в своята работа. После той без видими причини я изоставя и започва да се занимава с нещо съвсем друго, напри­мер става фермер или артист. Постигайки резултати и удовлет­ворение в един аспект (т.е. - решавайки едната си задача), чо­век може да се сдобие с успех и в съвсем друг вид дейност (да реши друга задача). В последно време такива хора стават все повече и повече.
Ориентировъчно можете да прецените предназначението си с помощта на хороскопа, в който се изчисляват основните сфери на възможното успешно приложение на вашите сили. Логиката тук е проста. Ако на вашата душа й е необходимо да се изпроб­ва в ръководенето на колектив, за нея би било целесъобразно да се роди под знака на Лъва. Ако не й е достигала чувственост и любов, тя трябва да се роди под знака на Скорпиона и т.н. Но това са само ориентировъчни оценки, тоест човек има пълното право да направи този или онзи избор, стига само той да го уст­ройва, а не да го вкарва в преживявания.
Отправяйки се към поредното си превъплъщение, душата на човека може да си избере някаква задача, с която да се занима­ва в този живот. Например, да донесе на хората оригинално произведение на изкуството или нови научни знания, да създаде образцово семейство или да организира работа в някакво ново предприятие. В резултат душата си изработва различни опитности, правейки поредната крачка по пътя на своето развитие.
За съжаление, каква е таз задача, повечето хора не помнят. Макар и не всичко да е така безнадеждно. Често те усещат тяга към някакъв вид дейност - обществена или политическа, бизнес, педагогика, медицина, техника, творчество и др. Ако човекът се занимава с онова, което го привлича, то всичко му се получава, той е доволен от съдбата си, получава удовол­ствие от живота. Такова светоусещане е също индикатор за факта, че той изпълнява своето предназначение.
А когато следваме предназначението си, клапанът на съот­ветната тръба също се отваря и започва да изпуска течността от "акумулатора."
Празен акумулатор за преживявания
По този начин в някакъв момент "акумулаторът" може да ос­тане съвсем празен - такъв човек въобще няма грехове. Той не е привързан към нищо земно, доколкото него никакво събитие не може да го потопи в негативни преживявания. Той приема света такъв, какъвто е. Обикновено има правилни убеждения и помага на хората чрез лечителство, проповеди, със собствения си начин на живот. На него никой не му прилага негативни въз­действия, а дори това да се случи, то нищо не му се лепи. Такъв човек практически няма какво да го държи на нашата планета, той се намира тук единствено по свое желание и може да си иде във всеки момент. И подобни хора съвсем не са толкова малко в нашия свят. Такива са, например, високо посветените йоги или адептите на която и да било религия. Те по свое жела­ние могат да пътуват във Фините светове и да са връщат назад към човешкото си тяло. Когато решат, че напълно са си изпъл­нили предназначението, си тръгват от нашия свят, независимо от възрастта.
Един от пътищата за целенасочен преход към такова състо­яние - това е съзнателният отказ от земните ценности или аске­тизмът. Но този път е не особено приемлив за хората, които живеят обикновен живот - реалният свят винаги ни кара да се грижим за близките си, да търсим средства за живот и т.н. За­нимавайки се с обичайните земни дела, е доста сложно да се удържаме от негативни преживявания, затова и "акумулаторите" на преобладаващото мнозинство от хора далеч не са празни.
Ето такива са примерните източници на запълване на "аку­мулатора за преживявания" и пътищата за неговото пречиства­не. Всеки от нас трябва точно да определи за себе си кой клапан му "пропуска" и няма ли в неговия живот такива съби­тия, които могат да се отнесат към "възпитателните" процеси именно поради неговите убеждения или идеализации. Навярно всеки ще може да намери в живота си не един случай, попадащ под това обяснение.
Ние ви предлагаме още един път напълно съзнателно да проанализирате своя живот и да определите какви конкретно идеализации по повод устройството на света имате, и доколко, примерно, е запълнен вашият "акумулатор за преживявания".
В следващия параграф ще ви помогнем в изготвянето на по­добна оценка.
А сега е време за поредното ни
РЕЗЮМЕ
1. "Акумулаторът за преживявания" се запълва по тръба, която се нарича "Идеализация на земните и духовните цен­ности". По нея може да постъпва течност, образувана от вашето неправилно отношение към живота
2.Течността от "акумулатора за преживявания" може да се излива отдолу по четири тръби, които се наричат "осъз­нати постъпки", "положителни качества на личността", "странични въздействия" и "изпълнени предназначения"
3. Познавайки механизма за запълване и изпразване на "акумулатора за преживявания", човек може съзнателно да регулира нивото на течността и по този начин да управлява съдбата и здравето си

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

1.3. Самодиагностика на натрупания негатив
В този параграф ние ще разгледаме пътищата, по които все­ки човек може самостоятелно да определи, доколко е запълнен неговият "акумулатор за преживявания". И да предприеме съот­ветстващо решение за своето по-нататъшно поведение и отно­шението си към живота.
Това може да се направи по следния начин.
Първи етап на самодиагностика
На първия етап е нужно да се оцени с какъв товар сте дошли на този свят. Или по-точно - от кой етаж на Финия свят е дошла на Земята вашата душа, т.е. доколко е бил запълнен вашият "акумулатор за преживявания" в момента на раждането - у повечето хора той не е съвсем празен по рождение.
В теософията този товар, който душата носи със себе си от миналото, се нарича "зряла карма". Именно тя определя усло­вията за нашето прераждане - чертите на характера, привичките и прочие. Колкото по-радостно е живял човек в миналия си жи­вот, толкова по-малко е бил запълнен неговият "акумулатор за преживявания" в момента на смъртта и следователно толкова по-големи са били възможностите му за избор при поредната екскурзия на Земята.
За удобство и еднородност на разсъжденията ще приемем, че Финият свят се дели на десет етажа, които се отличават един от друг по различните условия за съществуващите в тях души. Първия етаж, съответно, е Адът, а десетият - Раят. В действителност - разбира се, всичко е много по-сложно.
Задачата на първия етап от нашата самодиагностика се със­тои в определяне на примерната запълненост на нашия "акумулатор за преживявания" в момента на раждането.
Запълнеността на съда е удобно да се оценява по някакви количествени показатели - например проценти. Затова ще при­емем, че препълненият с преживявания съд е 100% - това е "акумулаторът" на голям грешник, който дълго и упорито е на­рушавал правилата на поведение в нашия свят. Ако празният съд е 0% - това е съд на светец, решил да дойде в нашия свят, за да изпълни някакви свои задачи, без да осъжда при това Жи­вота (блажен човек).
И така, за да разберете миналото си, трябва да оцените следващите показатели.
Страна на раждане
1. В коя страна сте се родили. Ако сте се родили в страна с висок стандарт на живот (развитите страни от Западна Европа, Америка и т.н.), то вие сте имали голяма възможност за избор. Това се отнася само за жителите на горните етажи на Финия свят.
Човек, роден в Русия по време на перестройката е дошъл най-вероятно от втори - пети етаж и съответно нивото на запъл­неност на "акумулатора му" е в рамките на 8 - 25%. Затова при­емете за изходна някаква цифра в рамките на този диапазон.
Място на раждане
2. Следващият критерий е на кое място (териториално) сте се родили.
Този показател е важен за Русия, където хората малко и рядко се местят из страната, и е съвършено незначителен за Америка, където местожителството обикновено се сменя заедно с намирането на нова работа.
В Русия по традиция не е така. Много селски жители се стремят да се преместят в голям град, най-вече в Москва. Зато­ва коренякът московчанин може да се сравнява с човек, спече­лил на лотария месторождението си (5-10% от определената по-рано запълненост). Макар че някой може да е и на съвсем про­тивоположно мнение.
Семейство
3. В какво семейство сте се родили. Както разбирате, из­борът тук е доста голям. Някой се ражда в семейството на Ротшилд или на арабски милиардери, а друг - в джунглите на Аф­рика. Първият има обезпечен, сит и благоустроен живот, а вто­рият - куп силни и не съвсем приятни изживявания.
Но това са крайни случаи. Повечето от нас са родени в се­мейства със среден или по-нисък от средния стандарт, което показва, че нашият "акумулатор на преживявания" не е бил пра­зен. Тук също могат да се дадат някакви оценки.
Ако родителите прекаляват с алкохола или са наркомани, скандалничат или пък са в затвора и т.н., то на душата на детето предстоят големи изпитания, тъй като нейният "акумулатор на преживявания" е бил доста пълен. Затова смело можете да при­бавите към нивото на запълненост на вашия съд още 5 - 10%.
Ако сте се родили в напълно благополучно семейство и от детството си имате хубави спомени, то можете да намалите запълването на съда си с 3 - 5%
Още един важен фактор е нивото на образование и кул­тура на вашите родители. Душите от по-горните етажи на Фи­ните светове е по-вероятно да си изберат родители с максимал­но високо ниво на образование, заети с административна дей­ност, наука или творчество. Ако има избор, то защо да не се възползваме от него? Затова, ако сте се родили в такова се­мейство, без страх извадете още 3 - 5% от "акумулатора"
Здравето на младенеца
4. Вашето здраве веднага след раждането. Нормалното здраве при раждането може да подскаже, че вашият "акумула­тор на преживявания" не е бил препълнен в момента на смъртта ви от миналия живот. Наличието на вродени заболявания вед­нага причислява душата ви към ниските етажи на фините свето­ве. В такъв случай вие ще трябва да прибавите 5-15% в своя "акумулатор за преживявания" в зависимост от тежестта на проблемите. Ако няма заболявания, то може да не променяте процента на запълване на вашия "акумулатор".
Изразени черти на характера
5. Ако притежавате явно (дори прекалено) изразени черти на характера.
Несъмнено, всеки човек си има някакви черти на характера. Човек без характер няма. Но някои хора са с уравновесен нрав, а други - излишно горещи, обидчиви, склонни към жестокост или обратно - към излишна мекушавост и униние. Ето тези ясно изразени качества на личността вие сте си донесли от предиш­ните животи и те показват, че в миналото са ви владели големи страсти. Особено, ако тези черти съответстват на знаците на Зодиака и на другите астрологични прогнози. Това се е отразило на съдържанието на вашия "акумулатор за преживявания". При наличието на явно изразени черти на характера, най-вече ако те ви създават големи проблеми, вие смело можете да прибавите още 3 - 5% в съда си.
Ние разгледахме 5 основни показателя, които са ви добре известни. На тяхна основа можете предварително да оцените запълнеността на своя "акумулатор за преживявания" в момента на раждане.
Но не се увличайте от самокритика - в рамките на предлага­ния модел човек при раждането си не може да има запълненост по-голяма от 25%. Ако сте си начислили 120%, това свидетелст­ва единствено за наличието у вас на явна идеализация на собс­твените способности: "Аз съм по-велик от всички! Родил съм се с най-много грехове!"
Броят на разгледаните по-горе показатели очевидно може да бъде увеличен. Вие можете смело да си въвеждате нови -особено в онези случаи, в които достатъчно много се отличава­те (по тези показатели) от другите хора. Едва ли си струва обаче да се прибавя нов показател, ако той не ви представя в по-различна светлина от останалите - това само ще ви затрудни.
Разполагайки със система от критерии и ориентировъчни проценти, вие можете да пробвате да оцените товара, с който сте дошли на този свят, на основание на реалните събития във вашия живот.
Ориентировъчни оценки
Както ни се представя, здравият младенец, роден в Москва през 90-те години при родители с висше образование, които притежават отделен двустаен апартамент и средна обезпече­ност, има запълненост на "акумулатора за преживявания" да речем, към 10 - 12%. Докато детето, родено в семейство на ал­кохолици на село в някакъв опустошен колхоз, има запълненост от порядъка на 15-20%. Ако детето има и тежко вродено заболя­ване, то душата му е имала в съда си 20-25% в момента на раж­дането. Изхождайки от това, вие можете примерно да определи­те този параметър и за себе си.
Обаче, оценявайки запълнеността на "акумулатора за пре­живявания" в момента на раждане, не си струва да го преуве­личавате по значение в съзнателната си, зряла възраст, когато ситуацията би могло вече значително да се е променила поради вашия начин на живот и мислене.
За "светците" отговорността е по-висока
Разгледаният параметър определя само "стартовите усло­вия", с които сте дошли в този свят. При това колкото по-добре сте започнали (с по-малък товар от предишни животи), тол­кова по-сложно ще ви е да се справяте с живота.
Човек, дошъл на земята с прилично запълване на съда, мо­же да прави каквото си поиска - все едно, по-лошо не може да стане. А виж, ако сте дошли от горните етажи на Фините свето­ве, трябва да надничате и в двата свята, защото е много по-лесно да се "издъните", отколкото да се издигнете. Хората от горните етажи имат по-добри стартови условия, те по-леко постигат успех и благосъстояние в живота - освен ако не нару­шават правилата на поведение. Но пък и изискванията при тях са по-високи и при появата на идеализации, "акумулаторът" им се запълва значително по-бързо, отколкото у другите хора. То­ва е отчасти и причината от живота тъй бързо да си тръгват талантливите хора, които живеят ярък, пълен със страсти и емоции живот - музиканти, артисти, поети. Докато онези, които живеят безцветен и слабо емоционален живот в материално ограничени условия, могат да съществуват значително по-дълго.
И така, ние оценихме нашите стартови условия. Сега глав­ното е да прецените, как изглежда вашият "акумулатор за преживявания" днес. При това трябва да прецените сами, без да се обръщате към гадатели, ясновидци и други „специалисти" по чуждите проблеми.
Втори етап на самодиагностиката
На втория етап от нашите разсъждения ще се наложи да оп­ределим степента на запълване на вашия съд в настоящия мо­мент. Един от начините вече ви подсказахме, когато разгледах­ме устройството на "акумулатора за преживявания". Доколкото вашите преживявания се натрупват по клапаните на гореуказа­ната тръба, ще ви се наложи да измерите за себе си. Всеки един поотделно. По същия начин можете да изчислите какви идеализации имате. Да се направи това не е сложно.
Преценка за наличие на идеализации
Както си спомняте, идеализацията се характеризира с про­дължителни преживявания, свързани с някакъв въпрос или си­туация (съпругът пие, детето не слуша, работата не ви устройва, някой боледува или пък е починал). Спомнете си какви именно проблеми или ситуации може да предизвикат у вас по-силни преживявания и определете, дали причина за тях не е идеали­зацията на някоя от земните ценности. Ако е така, то на вас ви е отворен съответният клапан и по него съдът ви се пълни с теч­ност.
Ако досега не сте имали продължителни преживявания, то няма да е лошо да се проверите и за скрити идеализации, за което ви е нужно последователно да си представите живота си без: любов, семейство, деца, пари, охолство, здраво тяло, рабо­та, добри взаимоотношения, слава и т.н.. Въобще - без всичко онова, на което човек може да придаде прекалено голямо зна­чение. Ако успеете да си представите вашето съществуване без която и да било от тези земни ценности (или няколко от тях на­веднъж), и че то без тях няма да е пусто и безцелно, то вие не идеализирате. Светец сте, мястото ви не е в този свят.
Животът е игра
Останалите хора обезателно ще намерят една-две, че и по­вече ценности, без които животът им би бил безсмислен (деца, семейство, работа, любов, морал и т.н,). Най-вероятно тъкмо по тези параметри клапаните ви са открехнати и негативните ви изживявания капят във вашия съд. Именно те предизвикват нас­тоящите ви болести, неприятности, конфликти и т.н.
Разбира се, ние съвсем не ви призоваваме да се откажете напълно от тези ценности - животът без тях би могло да загуби всякакъв смисъл. Това, което ви предлагаме, е да преразгледа­те отношението си към тях. Представете си, че те са само печалба в играта, наречена Живот. А ако нещо не се получава или възникват проблеми, гледайте на това единствено като на временна загуба, а не като на край на живота. Продължавайте да играете и печелете на воля. По-подробно тази позиция ще бъде разгледана в третата глава на книгата.
Косвени признаци за "възпитание"
Ние не можем просто да погледнем в съда и да преценим нивото на запълване. Но нищо не ни пречи да направим оценка­та по косвените признаци, изхождайки от знанието, че нашият "наблюдател" предприема спрямо нас мерки на въздейст­вие, които са пропорционални на степента на недоволство­то и претенциите ни към Живота. И той - за разлика от лека­рите или екстрасенсите, никога не греши.
Доколкото списъкът на възможните възпитателни "въздейст­вия" е известен, разглеждайки ги, ние може да оценим количест­вото на натрупаното от нас недоволство. Дори може би ще раз­берем, кой точно от клапаните ни пропуска.
И така - нашият „наблюдател" може да ни въздейства, при­лагайки следните "възпитателни методи": малки неприятности, разрушаване на плановете, проблеми в работата, проблеми в семейството и с децата, нарушаване на личния живот, болести.
Определен порядък или отчетлива последователност в употребяваните способи по-скоро няма. "Възпитателните проце­си" се подбират индивидуално в съответствие с вашите идеали­зации и неправилни убеждения. Макар че дребни неприятности и различни видове болести посещават на практика всекиго.
Затова ви предлагаме да прегледате последните негативни събития в живота ви и по степента на сложността (или на те­жестта) им да оцените нивото на вашия "акумулатор за пре­живявания".
Нека да разгледаме няколко варианта, започвайки с най-сложните.
Примерни оценки
Ако сте заболели от смъртоносна болест от типа на рак или СПИН, или пък сте в затвора, то вашият "акумулатор за прежи­вявания" е запълнен в рамките на 92 - 96%
Ако имате сериозни, но не смъртоносни заболявания, запълнеността е малко по-ниска - до 90%.
Ако са ви сполетели сериозни нещастия от рода на автомо­билна катастрофа с тежки последствия, пожар, грабеж и т.н. и ако всичките ви планове се разрушават и се намирате в период на неуспехи, вашият съд е запълнен 80-90%. Това е почти "пос­ледният звънец" на вашия "наблюдател", който ви предупрежда­ва, че е необходимо да преразгледате отношението си към жи­вота.
В случаите, в които ви преследват проблеми с парите (а кой ги няма), често имате скандали в семейството или пък не всичко ви се получава в интимния живот и всички значими за вас дела се придвижват напред с огромни усилия, отнемайки цялото ви време и енергия, то вашият съд е запълнен 60 - 75%. Това не е смъртоносно, но е достатъчно, за да трови живота ви.
И накрая, ако при вас всичко върви добре, но би могло да бъде и още по-добре, съдът ви е запълнен 60%, което е чудесно и не трябва повече да го натоварвате.
Ако животът ви радва и всички ваши желания се сбъдват ле­ко и по необходимия за вас начин, то в съда ви има не повече от 50%.
Запълненост на "акумулатора" 15 - 30% имат най-издигнатите хора, които се занимават с духовна, просветителска или милосърдна дейност и обикновено не са обременени от грижи за материалното си благополучие (макар и това съвсем да не им е забранено).
Такава според нас трябва да бъде последователността на вашите разсъждения, ако искате да оцените своята реалност от гледна точка на технологията на Разумния живот. Или от гледна точка на това, доколко добре съумявате да спазвате правилата за успешно и благополучно преживяване на този свят.
Посъветвайте се с подсъзнанието
Ние разгледахме начините, по които се пълни "акумулаторът за преживявания" с помощта на нашето логично, разсъдъчно мислене. Той е понятен за всички и работи нелошо. Но има и друг път - да получим сведения директно от подсъзнанието, пренебрегвайки разума.
Всеки човек може да използва този път. В последната глава на книгата ще приложим няколко упражнения по получаването на информация с помощта на метода на автоматичното писане. Нашият опит от учебни семинари показва, че при сериозно от­ношение почти всеки човек (с изключение на явните скептици) може да получи каквато и да било интересуваща го информация (за себе си) непосредствено от подсъзнанието с помощта на направляваната интуиция. Опитайте и този път.
Проблемите с астрологичните прогнози
Сега ние можем да разберем защо прогнозите на астроло­зите далеч не винаги са точни. Доколкото астролозите съставят своите прогнози по датата ни на раждане, те са способни да изчислят само нашата зряла карма, тоест миналите ни грехове. И ако човекът в миналите животи е правил много грешки и него­вият "акумулатор за преживявания" е бил пълен, жизнената му програма би била обрисувана достатъчно ясно. Съответно аст­рологичната прогноза ще отразява доста вярно характера на човека и начина му на живот.
Ако обаче той е напуснал нашия свят с почти празен "акуму­латор", влиянието на "зрялата карма" върху жизнената му прог­рама ще бъде много слабо. Съответно изчислената астрологич­на прогноза ще съвпада с реалността само в най-общи черти. А може и съвсем да не съвпадне, ако човекът съзнателно е огра­ничил привързаността си към много земни ценности. Доколкото прогнозите се съставят, както сами разбирате, въз основа на проявените в този живот минали "привързаности". Пък ако таки­ва няма, няма и какво да се проявява. И тогава прогнозата не се реализира.
Затова, когато се обръщате към астролог с молба за прогно­за, вие трябва да знаете, че може да получите описанието на човек, който е обременен от страсти и е принуден да "изтрива" в този живот много стари грехове. Но това може и съвсем да не сте вие, макар че е възможно датата на раждане и другите формални признаци да съвпадат. Та нали "светците" и те все на някаква дата трябва да се родят, а едновременно с тях се раж­дат и милиони грешници.
Прогнозите ще са еднакви, а животът - не!
Милосърдието - добро или лошо
Паралелно възниква още един въпрос - добро ли е да бъ­дем милосърдни към бедните, болните, унизените от живота хора? Съгласно с всички християнски доктрини, това е добро. Но добро за кого? Дайте да поразсъждаваме на тази тема, изхож­дайки от вече известните ни изисквания, предявявани от живота.
Този, който безкористно дава на бедните или съчувства на болните и сакатите, извършва добра постъпка. Още повече - с това той си отваря кранчето "Осъзнати положителни постъпки" и отлива част от течността в "акумулатора за преживявания". За­това да се извършват добри дела е като че ли правилно.
Сега да видим нещата откъм другата им страна. Какво е то­ва болен или беден човек? Както вече разбирате, този човек се намира под активното "възпитателно" въздействие на своя "наб­людател". Него го "възпитават" за погрешните му убеждения или за неправилните постъпки, извършени по-рано. Днеш­ното му състояние е следствие от извършените по-рано грешки. А вие, като му подавате пари или му изказвате съчувствие, т.е. предавате му част от своите жизнени сили, намалявате "възпи­тателния" ефект. Вие пречите на неговия "наблюдател" да поп­равя погрешните му възгледи и с това отдалечавате момента, в който той би променил отношението си към живота. И затова се получава така, че вашите добри постъпки само затягат "възпи­тателния" процес. Добро ли е това или лошо - решавайте сами.
Разбира се, лесно е да разсъждаваме отвлечено върху кармата и духовното "възпитание". Но е трудно да се ръководим само от разума, когато виждаме възрастна жена, протягаща ръка за подаяние. Навярно тя е натрупала много обиди към жи­вота и хората и е пълна с идеализации, за което нейният Живот й сигнализира чрез това й положение. Но ако днес хората не й подадат милостиня, тя може просто да си умре от глад. Ако раз­глеждаме нашия живот отвлечено, като кратковременна екскур­зия, възможно е това да е нелош начин да се започне по-скоро нов живот. Но чисто по човешки да не й се подаде не е добре. Тук емоциите встъпват в явно противоречие с логиката. Тъй че -правете си изводите.
А ние засега ще направим нашето
РЕЗЮМЕ
1. Всеки човек може самостоятелно да определи колко грехове е натрупал в миналия си живот и доколко е запълнен неговият "акумулатор за преживявания".
2. Нивото на запълненост на "акумулатора", с което сте дошли на този свят, може да се прецени по следните показа­тели: страна и място на раждане, семейство, състояние на здравето на новороденото, наличие на явно изразени черти
на характера.
3. Нивото на текуща запълненост на вашия "акумулатор за преживявания" днес може да се оцени по "възпитателните" процеси, които получавате от Живота в последно време.
4. Изискванията, които предявява към вас Животът може чувствително да се разминават от онези, които човечест­вото е записало в своите закони и религиозни канони

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

1.4. Видове "възпитателни въздействия"
О, как убийствено ний любим.
И в буйната от страсти слепота
За своето сърце най-често губим
Туй, що най-мило е в света
Ф. Тютчев
Даденият параграф е предназначен да помогне на онези хо­ра, които пробват самостоятелно да си изяснят какви наруше­ния на правилата за преживяване в нашия свят допускат, какво идеализират и как Животът им поправя грешките.
Това е нелека задача, доколкото на човек му е много трудно да оцени самия себе си и да признае неправилността на някои свои възгледи. А без това той не може правилно да изчисли нивото на запълненост на своя "акумулатор за преживявания" и няма да е готов за следващите крачки, които може да предпри­еме неговият "наблюдател" за изправяне на грешките му. А тези крачки, както само разбирате, може да бъдат и много огорчава­щи.
Както си спомняте, идеализацията на земните ценности или погрешните убеждения се премахват по пътя на създаване на ситуации, в които се разрушават именно те. Значи, ако анализи­раме какви точно "възпитателни" мерки ни се прилагат, ще мо­жем да разберем и защо така ни "възпитават". При което можем да бъдем уверени, че "наблюдателят" ни е съвсем наясно с на­шата „диагноза" и че нас винаги ни „лекуват" тъкмо от онова, от което боледуваме.
Доколкото диапазонът на употребяваните "възпитателни" мерки като цяло е ограничен и ни е добре известен, ние може да определим техните типове и да ги класифицираме по отношение на различните области от живота. В качеството на такива общи области на нашето "възпитание" можем да отделим семейст­вото, децата и работата. Ще ги разгледаме подред.
1.5. Типични "възпитателни" процеси в семейството
Както разбирате, човек не идва на този свят с празен "аку­мулатор за преживявания". Нещичко все още има там и това са тъкмо онези погрешни убеждения, които е имал в предишния си живот. За времето, през което душата му пребивава във Финия свят, неговите възгледи обикновено не се променят - както ка­захме, там има доста ограничени възможности за очистване на натрупания негатив. Затова и хората идват в нашия свят. Но идват тук с погрешни убеждения, които са добре познати на Жи­вота.
За да се поправи това положение, Животът отрано планира тъкмо онези ситуации, в които погрешните възгледи ще може да бъдат разрушени. Такава типична ситуация е и семейният жи­вот.
Затова ние искаме да разгледаме взаимоотношенията на хората в семейството и отношенията между съпрузите. Както сами разбирате, в преобладаващото мнозинство семейства има недостатъчно взаимно разбиране между двете страни, което довежда до обиди, свади, скандали и разводи. В резултат на това почти половината от браковете се разпадат. Защо се случ­ва така?
Отговорът въобще не е сложен. Животът подбира участ­ниците в семейната двойка по такъв начин, че всеки от съп­рузите да разрушава тъкмо онези ценности, на които други­ят придава прекомерно голямо значение. Т.е. - разрушаване­то на ценностната система на единия от съпрузите се извършва по пътя на отричането на идеалите му от другия. Именно в това се крие причината за повечето конфликти, скандали и взаимно неразбиране в семейния живот на много хора.
Разбира се, далеч не у всекиго има идеализации, които трябва да бъдат разрушавани по този начин. Затова част от семействата си живеят напълно благополучно, без големи сът­ресения и взаимно недоволство. Но това, по наши наблюдения, е по-малката част.
Другата, по-голямата част от хората, идеализира такива се­мейни ценности като съпружеската вярност, домошарството и семействеността, порядъка и чистотата, добрия, благоустроен бит, спокойния живот и други подобни елементи от благополуч­ния съпружески живот.
Не е трудно да се досетим, че всички тези качества са по-близки и понятни за по-добрата, тоест женската половина на човечеството. Именно жените често им придават излишно голя­мо значение.
А доколкото жените идеализират тези ценности, то на мъ­жете нищо друго не им остава освен да ги разрушават. Те прос­то са принудени да си попийват по-честичко, да ходят на лов или риболов или да излизат с приятели и т.н. Т.е. изпълнявайки своята възпитателна задача, те са принудени да извършват такива постъпки, които нашето обществено мнение и морал от­насят към негативните деяния. Но, както вече се разбрахме, моралът и задачите на "духовното възпитание" често се разми­нават.
Семейните ценности ги идеализират не само жените, а и по­вечето от мъжете. Това се проявява в ревност, опити да контро­лират поведението на жените си и децата си и да планират се­мейния бюджет и бъдещото материално благополучие. Тези ценности трябва да бъдат разрушавани и жените според въз­можностите си взимат участие в това. Те си търсят странични връзки, харчат парите без сметка, зарязват домашния ред и т.н. Изобщо, съпрузите се „възпитават" духовно по пълната програма. И като не разбират този процес, те често се обиждат един на друг и се развеждат.
Любов
За да свърже в семейни двойки хора с противоположни цен­ности, Животът е измислил такъв начин за лишаване на човека от разум като любовта. Любовта може да се разглежда като начин да се накара човек да изгуби ума си за такъв период от време, какъвто му е нужен, за да встъпи в брак със своя "духовен възпитател".
Пък за да не е обидно, любовта е превърната в изключител­но приятно усещане, което се изпитва не веднъж и дваж. Затова браковете по любов се сключват обикновено от хора, една от задачите на които е да разрушат прекомерно големите ценности на другия - т.е. от хора, идеализиращи различни не-Ща (например жената - чистотата и материалната обезпеченост, а мъжът - футбола и независимостта си). Любовта трае от по­ловин година до година - две, след което магията се разсейва и мъжът започва да забелязва че съпругата му съвсем не се държи подобаващо. Възникват недоволство, обида, агресивност, започват спорове с цел усъвършенстване на другия. Пъл­ният механизъм за "духовно възпитание" е влязъл в действие.
Животът толкова точно подбира по двойки хората, че позна­вайки единия (например съпругата), може лесно да се досетите какви качества ще притежава другият.
Например, ако мъжът е много пресметлив и логичен, то на­вярно ще си избере импулсивна и сприхава жена.
Ако жената много обича парите и смята, че мъжът й трябва да ги печели, при него или ще възникват големи парични проб­леми, или пък той въобще няма да им придава никакво значе­ние.
Ако мъжът много обича секса, жена му ще бъде съвършено равнодушна към този начин на общуване.
Ако жената е много възпитана и осъжда хулиганите, тя най-вероятно ще се влюби именно в такъв.
Ако жената има твърди убеждения за начина на възпитаване на децата, мъжът й ще бъде на съвсем различно мнение.
Ако за жената са много важни взаимоотношенията с родст­вениците й, мъжът й ще бъде равнодушен към тях.
Жената обича един вид развлечения, мъжът - съвсем други.
Ако жената много обича определени ястия, мъжът й ще оби­ча съвсем различни и т.н.
Хората отдавна са забелязали тази особеност и казват, че "противоположностите се привличат". Но видите ли, никой не обяснява, защо и кому е нужно това? Нали всеки започва да отстоява своите идеали като единствено верните и в резултат на тези благи намерения възникват безкрайни кавги, претенции, неразбиране, обиди. А онова, което се случва на практика, е просто процесът на тяхното духовно развитие, на разрушаване на идеализациите им.
Жената не осъзнава, че съпругът й се явява за нея просто една "кармична таблетка", която я лекува от прекаленото идеа­лизиране на някакви земни ценности. И обратното. А за да не се прекратява твърде бързо това лечение, в семейството се раж­дат деца, при това не едно. Детето обикновено е свързващото звено, което не позволява на двойката да се разпадне бързо. Детето също се включва в процесите на "духовно възпитание" и разрушава ценностите на единия, а често и на двамата родите­ли. Но за децата малко по-късно.
Брачните проблеми
А сега да продължим за любовта. По-точно, за тези случаи, когато любов като че ли има, но няма брак, т.е. на момъка или девойката не им се отдава да намерят своята "половина" и ла създадат семейство. При момичетата тази ситуация се на­рича "венец на безбрачието", който някои лечители се наемат да премахнат срещу определено възнаграждение. Какво представ­лява този "венец" от гледна точка на технологията на Разумния живот?
Не е трудно да се разбере какво означава "прекомерна идеализация на всички ценности на семейния живот". Де­войката в мислите си дотолкова го идеализира, че Животът се затруднява да й намери чак такъв "гадняр", който да я възпита по всички параграфи.
По-точно да се намери "гадняр" въобще не е толкова слож­но, такива с лопата да ги ринеш. Сложното в случая е да се до­веде девойката до състояние на такова пълно любовно безумие, че да се омъжи за него. Той толкова се отличава от нейния иде­ал, че емоциите й не могат да се преборят с нейния разум и да я заставят да извърши нелогична постъпка. Или тя въобще си е рационална, или не дава воля на чувствата си. Тогава механиз­мът на любовта не сработва и Животът няма как да натрапи на девойката нужния й (от негова гледна точка) партньор. А друг, по-приличен, няма да й дадат. Той няма да може да я възпита в "необходимата" степен. Затова "процесът на възпитаване" се пренася в другия живот.
Както виждате, на Живота съвсем не винаги му се отдава да използва за "лечението" на хората средството, наречено любов. Ако човек притежава развито логично мислене и ясно осъзнава своите изисквания към света, бъдещето и семейния партньор, то на неговия "наблюдател" му е трудно да го докара до състоя­ние на пълно безумие и да му "натресе" половинката, която не го устройва. Така се случва в напреднала възраст. Повечето от браковете се сключват в ранна младост, когато хората още не са достатъчно мъдри, а емоциите замъгляват разума. "Любовта е зла, ще се влюбиш и в коза" - казва известната ни поговорка. Тя на практика потвърждава тази отдавна отбелязана от народа особеност в любовта, а именно, че тя не подлежи на рационал­но обяснение. Ако на Живота така му изнася, ще се влюбиш в онзи, който ще разрушава ценностите ти по пълната програма. И колкото повече ценности имаш, толкова по-голям "гадник" ще ти се падне. Такива са правилата. И ако се обърнем към миналото, ще се срещнем с достатъчно голям брой подобни бракове.
Осъзнатият избор на съпрузи
Сега ще разгледаме онези случаи, в които хората са съуме­ли да не встъпят в брак по любов. Или - след края на романтич­ното увлечение са се развели с духовните си "възпитатели", без да усвоят онези уроци, които Животът се е опитвал да им пре­подаде с тяхна помощ. Т.е. - човекът не се е отказал от идеализациите си, а "акумулаторът му на преживявания" си е останал до голяма степен запълнен.
Такъв човек обикновено вече съзнателно си избира новия партньор за съвместно съжителство, затова на "наблюдателя" му е много трудно да му натрапи спътник с противоположна ценностна система. Човекът сам си избира партньор с общи интереси, подходяща външност и устройващи го черти на харак­тера. Значи ли това, че на този етап процесът на "духовно въз­питание" се преустановява? За съжаление, съвсем не!!
Ако човекът е пренесъл погрешните си убеждения до зряла възраст (от ергенския живот или от предхождащ брак - все ед­но) и си е намерил спътник в живота, който идеализира същите ценности, то Животът започва да възпитава по двойки. Вярно е, че при това евентуалните "възпитателни" средства донякъде се намаляват.
Възможни са начини за разрушаване на идеализациите и на двамата партньори едновременно, а именно:
• чрез ново дете, което ще игнорира скъпите на неговите родители ценности;
• чрез ограбване на съвместната им собственост (вила, кола, пари и пр.);
• чрез болести, изискващи усилията и вниманието и на двамата.
Например разрушаването на общите идеализации на мате­риалното благополучие и благоустроения бит може да се из­вършва по пътя на принудителното "отнемане" на материални ценности. Отначало това може да бъде загуба на пари, дребни автомобилни злополуки, неголеми имуществени кражби и др. Ако и това не помогне, в ход се пуска "тежката артилерия". Може да ви ограбят дома, да попаднете в сериозно автопроизшествие, да ви изгори вилата и т.н. И това са най-простите и разпростра­нени варианти за "възпитаване". В действителност "наблюдателите" и на двамата съпрузи могат да измислят и нещо още по-хитро, за да съсипят общата им идеализация.
Още един път ще повторим, че такъв е Животът. Не сме го измислили ние, а само живеем по правилата.
Скандалите са супер!
Тук е уместно да кажем още няколко думи за скандалите, съпътстващи семейния живот при повечето хора. Зетят и тъща­та, снахата и свекървата, мъжът и жената - това са познатите ни двойки участници в конфликтите, не е ли така? Какво лежи в основата на скандалите, как трябва да се държим, когато ни провокират към гневен изблик?
Скандалът е процес за предаване на енергия
Да се отговори на този въпрос може на няколко нива. На енергийно ниво всеки скандал се явява процес на предава­не на енергия от един човек (енергодонор) на друг човек (енерговампир).
Най-често скандалът възниква тогава, когато на единия пар­тньор не му достигат жизнените сили, които се получават по обикновения път - чрез храната, въздуха, заобикалящата ни среда. В резултат на някакви болестни процеси на организма започва да не му достига енергия, а да боледува или умира на него не му се иска. Затова той търси други начини за енергийно захранване. И ги намира - разбира, че може да черпи сили от другите хора, а това се получава най-лесно в моментите на силни емоционални (и енергетични) изблици. И обикновено не е важно, че тази енергия носи негативна информация - стига само да я има. Затова такъв човек, по-скоро в напреднала възраст, започва да провокира другия да избухне. В употреба влизат всякакви средства - нравоучения, оскърбления, критика, груби изказвания и т. н. Единствената цел е другият да се разгорещи и да ви каже всичко, което си мисли за вас. Какво си мисли, това няма значение. Важното е само да кипне и да изхвърли енер­гийния си импулс към вампира, подхранвайки го по този начин.
След шумните взаимни оскърбления участниците в сканда­ла чувстват успокоение и умиротворение. Донорът - защото няма сили да продължи спора. Вампирът - защото си е получил порцията и може спокойно да си живее за известно време. Спомнете си - нима не е било така и при вашите конфликти?
Така изглежда скандалът на енергийно ниво. Именно по този начин го обясняват екстрасенсите и другите лечители, работещи на това ниво. Но то е междинно. Вие ще го разберете, когато прочетете следващата глава - в нея ще разгледаме структурата на фините тела на човека. Освен нивото на човеш­ката енергия има и още няколко - на по-фини енергии. И истинс­ката причина за скандалите се намира именно там.
Това, което трябва в дълбочина да се разбере, е какво ле­жи в основата на дългосрочния недостиг на енергия у чове­ка (вампира)? Тук не разглеждаме случаите на краткотрайни енергийни пропадания. По-скоро, продължителният недостиг на жизнени сили се явява като следствие от "възпитател­ния" процес срещу неправилно отношение в живота.
За по-възрастните хора са характерни осъждането на други­те (младите, богатите, здравите), обидата към живота, стреме­жът да натрапят собствените си идеали на окръжаващите ги и други погрешни убеждения. Съответно техният "наблюдател" пуска в действие "възпитателните" си методи, в резултат на кое­то се прекратява естественото захранване на организма с енер­гия и човек започва да изпитва потребност от други източници на жизнени сили.
Скандалът е отстояване на собствените идеали Сега да поговорим за вас. Ако нямате идеализации, вас не е възможно да ви провокират към скандал. Просто нищо няма да ви засегне дотолкова, доколкото за вас всичко има ед­накво значение (или по-скоро е без значение). Ако опонентът ви намери начин да ви засегне, вие трябва да сте му благодарни, защото е напипал тъкмо онази ценност, на която вие прида­вате прекомерно значение. Той всъщност ви помага да изва­дите на повърхността погрешните си убеждения, за да можете да ги отстраните. Практически е възможно това да са например възгледите ви за възпитаването на деца, политическите ви убеждения, външният ви вид, умствените ви способности или които и да било други ценности, придобити от възпитанието, образованието, общественото мнение и пр. Всеки човек си има свой набор от идеали и именно тях засяга вампирът, стараейки се да предизвика вашето раздразнение. Де факто той се явява като ваш лекар, доколкото ви посочва кое е прекалено скъпо за вас. Затова всеки скандал си е супер! Фактически това е безп­латна диагностика на вашите идеализации! И не само диагнос­тика, но и лечение. Доколкото вампирът с поведението, убежде­нията или постъпките си разрушава вашите идеализации! Той отрича вашите убеждения и в същото време си живее, с цялото си съществувание доказвайки тяхната погрешност. Отбележете това и се постарайте да бъдете благодарен на този човек, който е успял да ви въвлече в скандал. Той е вашият безплатен лекар диагностик!
Разбирайки това, вие можете да вземете решение как да участвате в назряващия конфликт. Вариантите са много.
Вие можете да избегнете конфликта - да замълчите, да отидете някъде, да се измъкнете с шеги. В този случай вампи­рът няма да си получи порцията жизнени силици и ще продължи да се опитва да ви "спипа" или ще се насочи към друг човек (да речем върху дете с неговата незащитена психика).
Вие може да пожалите вампира и да влезете в конфликт. Един - два контролирани гневни изблика (ако са допустими в рамките на вашия модел на поведение в живота) няма да ви нанесат голяма вреда, но напълно ще удовлетворят енергийно отслабения човек. След ден-два обаче ще ви очаква същото развлечение.
Освен да се превърнете в жив и активен участник в сканда­ла, вие можете да използвате и други тактики. Например да пожалите провокиращия ви човек, да му посъчувствате. Мислено му пратете онова, към което той се домогва - уваже­ние, внимание, признание за неговата значимост, повишаване на самооценката му и др. По този начин сам му предлагате енергия, но вече от друго качество. Вместо с вибрациите на гнева вие ще го подхраните с енергията на любовта и милосър­дието. Възможно е той да успее да я усвои и тогава реакцията му може са бъде съвсем неочаквана - чак до сълзи на разкая­ние и извинения. Но ако тази енергия не го устройва, той ще продължава да ви провокира към гневни реакции.
Трябва да се отбележи, че някои вампири се хранят именно с енергията на съчувствието и състраданието. Ето защо те дълго и жално разказват за нещастния си живот, опитвайки се да предизвикат вашето съжаление.
Възможни са и други варианти, но всичко това са решения само на енергийно ниво. За да се прекратят принципно конф­ликтите, е необходимо да се възстанови нормалната енергети­ка на болния човек (енерговампира). А това е възможно само при промяна на мирогледа му и при изпълняване на главното изискване на Живота: да приеме окръжаващия го свят такъв, какъвто е в действителност, и да не осъжда. Как да се постигне това - всеки си решава сам. Но това е задължително условие.
Самооценка на идеализациите в семейството
А сега ви предлагаме да разгледате своя семеен опит, из­хождайки от гореизложеното. Опитайте да си припомните, какво именно ви дразни във вашата съпруга (съпруг). Какво тя (той) върши в повече или не както трябва - например воденето на домакинството или поведението в кревата, харченето на па­ри или чертите на характера и т.н. Разберете, че именно тези са качествата, които идеализирате, т.е. придавате им излиш­но (според Живота) значение. И затова бивате „възпитавани", доколкото именно тези идеализации ви помагат да запълвате "акумулатора за преживявания". Колкото повече сте недоволни от някои недостатъци на семейния си партньор, толкова повече се запълва "акумулаторът" ви.
А сега се опитайте да си припомните кои ваши черти и на­вици особено дразнят съпругата (съпруга) ви? Очевидно тя идеализира тъкмо противоположните качества или ценности на личността. Колкото повече е недоволна от вас и колкото повече претенции предявява, толкова повече се запълва нейният "аку­мулатор за преживявания". Със съответстващите "възпитател­ни" последствия.
Изяснявайки си всичко за своето "възпитание", вие сте длъжни да вземете някакво решение. Можете да оставите не­щата по прежному и тогава вашият "акумулатор" ще продължава да се запълва. А можете да измените възгледите за живота си, да се откажете от идеализацията на онова, което ви е тол­кова скъпо. При това то ви е скъпо на подсъзнателно ниво, доколкото вие не сте в състояние съзнателно да докажете дос­татъчно логично правотата на тези важни за вас жизнени възг­леди. И от това животът ви няма да стане по-добър. Е как тога­ва да се откажем от излишните идеализации?
Отказване от идеализациите
Оказва се, че това не е чак толкова сложно. На човечеството този път отдавна му е известен. Това е пътят на "прошката". Простете на съпругата (съпруга си) всичко онова, което тя вър­ши не както трябва. Колкото и тежко да ви е. Разберете, че тя има за цел само да ви "възпита" духовно, да ви "откъсне" от прекомерно значимите земни ценности, да повиши духовността ви. И го прави несъзнателно, под ръководството на Живота, който й е поръчал тази нелека задача. И бъдете уверени, че стига само да й простите недостатъците и да я приемете такава, каквато е, тя веднага ще се промени. Няма да й е нужно повече да ви "възпитава" и вече няма да извършва онези постъпки, кои­то толкова много са ви дразнили. Ако все пак продължава да прави нещо не както трябва, то вие вече сте й простили и не ви вълнуват нейните несъвършенства.
Съответно, ако тя се запознае с предложеното обяснение за вашата задача по нейното духовно "възпитание" и прости на вас и на всичките ви приятели, запои и риболови, то силното ви вле­чение към тези удоволствия ще изчезне. Е може и да остане малко по-слабо желание, затова си пийвайте и си ловете риба (със съпругата) на воля.
Но прошката още не е всичко. Това е само първият етап от поправката на съдбата. Човек може искрено да прости на няко­го, а след ден отново да се обиди или озлоби за същото. Затова не е достатъчно да се прости. След като разберете вашата при­вързаност към земните ценности, е нужно отначало да простите (на живота, близките, на себе си, на съдбата и пр.), след което да заемете такава жизнена позиция, която да не ви позво­лява вече да идеализирате същите неща.
Именно такива варианти на отношение към живота ще разг­ледаме подробно в третата глава на книгата. Ако у вас вече е назрял подобен проблем, можете смело да преминете към нея.
А ние засега ще разгледаме следващата област на нашето духовно "възпитание" - взаимоотношенията между родители и деца. И така - децата!
1.6. Типични "възпитателни" процеси с децата
Децата също се явяват инструмент за духовно "възпитание", при което те се занимават с какво мислите? С духовното въз­питание на родителите си. Те ги "възпитават" със своя харак­тер, навици, отношение към живота и др.
Според нашите наблюдения особени главоболия на роди­телите си създава първото дете (в случаите, в които в семейс­твото има няколко). Възможно е Животът да се опасява, че мо­же да остане само едно, затова именно на него поръчва да про­веде всичките "възпитателни" мероприятия с родителите си. Детето се ражда с душа, идеализираща ценности, противопо­ложни на онези, които са значими за родителите му. Или поне за един от тях - именно онзи, който се нуждае повече от "възпита­ване".
И така, разрушаването на родителската ценностна система се извършва чрез първото дете. Дават му се:
• качества, противоположни на онези, които родителите идеализират;
• качества, които те презират у другите хора.
Именно тези характерни особености ще дразнят най-много родителите и ще оказват върху тях възпитателно въздействие.
Типични начини за разрушаване на идеализацията на родителите
Тук може да отбележим типичните начини за разрушаване на идеализациите на родителите от децата.
Понякога детето-наркоман може да разрушава прекомерна­та привързаност на родителите към дисциплината, порядъка, моралните норми, общественото мнение.
Детето, което се учи лошо в училище - идеализацията на родителите по отношение на знанията, интелекта, планирането и управляването на собствения живот, общественото мнение.
Детето, което активно участва в някаква екзотична младежка група от типа на пънкари, рокери, рапъри и т.н. - идеализиране­то от родителите на общественото мнение, правилата на пове­дение в обществото, моралните норми.
Детето, което се увлича рано от секс - пуританските възгле­ди на родителите по отношение на половия живот, осъждането и ограничаването на сексуалните отношения.
Детето, увличащо се по духовните ценности - прекалената привързаност на родителите към материалните блага.
Лъжливото и крадливо дете (клептоман) - прекомерната честност на родителите.
Твърде независимото дете - извънмерното влечение на ро­дителите (или на единия от тях) към тотален контрол над живо­та на детето, към пълна опека и грижа.
Детето, стремящо се към получаване на материални блага -прекалената духовност на родителите, осъждането на богатите хора.
Както е известно, проблемите във взаимоотношенията на децата и родителите винаги са били на дневен ред. Родителите винаги са осъждали новото и са сочели старото като образец за подражание. А младежта винаги е ценяла новото и осъждала старото. Така те взаимно са се лекували едни други. И още дъл­го ще се "лекуват". Лекарството за изхода от тази ситуация е взаимната прошка и приемането на възгледите и позициите на противоположната страна.
Подобна схема позволява с лекота да се проанализира как­ви черти ще притежава бъдещото дете, особено първото. За това трябва преди всичко да се познава свръхценностната сис­тема на единия от родителите - и тъкмо нея навярно ще руши детето.
Бездетност
Сега ще разгледаме ситуация, при която в семейството не се раждат деца. От какво може да бъде предизвикано това?
Най-вероятно от факта, че родителите идеализират се­мействата с деца и дори не си представят живота без тях. Те
могат лесно да живеят и без дете, но през цялото време страдат поради липсата му, смятайки, че истинският живот започва само след неговата поява. Това е грешка - живее се именно сега и трябва да се научим да се радваме днес на живота, такъв, ка­къвто сме си го създали. Затова и на него му се налага да опро­вергава тяхното разбиране, че без дете не бива да се живее.
Но ситуацията може рязко да се измени, ако родителите съ­умеят да преразгледат възгледите си за живота и да разберат, че и така си живеят прекрасно и че животът им е изпълнен с радостни събития. Просто с детето той може да стане още по-богат.
Друга причина за бездетност може да бъде това, че за кори­гирането на неправилните възгледи на родителите детето тряб­ва да притежава пълен набор от характерни особености, разру­шаващи тяхната ценностна система. Но особеностите може да бъдат толкова много, че идвайки в нашия живот и изпълнявайки задачата си по разрушаването на ценностната системата на родителите, то неминуемо ще влоши собственото си положение. Т.е. със сигурност ще увеличи нивото на своя "акумулатор за преживявания". За да не се случи това, него не го пускат в на­шия свят.
Ето защо, ако детето е желано, родителите трябва да нама­лят своя набор от свръхзначими идеи, отнасящи се до устройст­вото на заобикалящия ги свят, и да намалят своите изисквания и очаквания към бъдещето дете (пол, способности, здраве и т.н.). Те трябва да пресметнат и своите собствени идеализации, да преразгледат мирогледа си, да простят и приемат нашия свят, намалявайки по този начин бъдещия "възпитателен" товар от своето дете. Тогава то ще дойде.
1.7. Типични възпитателни процеси на работата
По-голямата част от хората прекарват на работа около по­ловината от живота си, а някои и повече - те даже са получили прозвището работохолици, по аналогия с алкохолиците.
Работата дава много на хората: материална обезпеченост, възможност да реализират плановете и замислите си, удовлет­ворение на влечението към власт и управление, общуване, въз­можност за самореализация и много други. Съответно именно тук при човек се появяват маса възможности да "прилепне" и да започне да взема прекалено присърце случващото се. А за това, както разбирате, ще започнат духовно да го "възпитават".
Наборът от обекти за идеализиране и погрешни убеждения тук е същият, както и в другите ситуации.
Идеализиране на материалните ценности
Например на работата, особено в богата организация, е много лесно да се идеализират парите и материалните блага.
В тези случаи човек смята, че без пари живот не съществува и започва да презира онези, които ги нямат. Или обратното -обижда се на Живота затова, че не му дава достатъчно пари и други блага.
Това не значи, че не трябва да се стремите да печелите па­ри и да получавате други блага. Получавайте, колкото можете. Важното е друго - вашето отношение към тези материални блага. Ако ги идеализирате, т.е. ако смятате, че животът без тях няма смисъл, може да си навлечете големи проблеми. Друг пък страстно мечтае да си купи нов модел кола и силно се обижда, когато в резултат на поредната неудача тази мечта се отсрочва. Трети смята като цел на живота си получаването на определен доход и изпада в агресивност, когато парите му се изплъзват. И така нататък.
Формите на проява на тази идеализация може да бъдат най-различни. Един ненавижда заможните заради богатството им и счита, че ако не притежава същото количество пари, не е сполу­чил в живота. Друг страстно мечтае да си купи нов модел авто­мобил и силно се обижда, когато в резултат на поредната нес­полука, тази му мечта не се сбъдва. Трети цял живот прави сметки да получи някакъв доход и става агресивен, когато пари­те минават покрай него.
Както вече се досетихте, може да се стремите и към доход, и към кола или вила, но не трябва продължително време да се обиждате или да се дразните на Живота, ако нещо не се полу­чава, както ви се иска. Макар че за кратко можете "спокойно" и да избухнете, да изругаете, да хлопнете с юмрук (по масата, разбира се). Важно е в себе си да не създавате продължител­ни негативни емоции. Ако такива възникват, вашият "наблюда­тел" ще положи големи усилия, за да ви доведе до значително по-лошо състояние и да ви накара да разберете, че съвсем не си е струвало да се обиждате на сегашното си битие. Винаги има и още по-надолу - Животът може да ни докара чак до нищета, парализа или пък смърт.
Идеализиране на властта
Други обекти, подлежащи на идеализиране, това са властта, почитта, преклонението, собствената изключителност. Те често се идеализират от ръководителите на търговски организа­ции, на които внезапно се е отдало да постигнат голям успех. Такива слабо обезпечени преди хора стават неочаквано прези­денти на богати банки или търговски компании и получават в свое разпореждане практически неограничени ресурси - пари, хора, недвижима собственост и пр. Това е създало у тях еуфо­рия на презадоволеност, всевластие и горделивост. През затъмнените стъкла на разкошните си коли те започват да гле­дат с презрение на своите бивши и по-малко успели съдружни­ци. А горделивостта се "възпитава" с доста сурови мерки. Най-често, по силата на някакви обстоятелства (измама, банкрут), човекът попада сред онези, които по-рано е презирал. Ако мате­риалното му положение не може да бъде разклатено, на ход идват болестите, съдебните преследвания и др., чак до поръчка към поредния килър да спомогне за придвижването на банкерс­ката душа от този свят към Финия. И, както разбирате, не към горните му етажи.
Идеализиране на отношенията, доверие
Още едно типично погрешно убеждение е прекомерната вяра в хората, идеализирането на честността, порядъчност-та и отговорността. В бизнеса тази идеализация се проявява в прекомерното доверие към деловия партньор, когато вие вярвате в обещанията му и не изисквате нито доказателства за надеждността му, нито даже документално оформление на вза­имоотношенията ви.
Хората често си дават един на друг пари назаем, и това е нормално. Но ако вие идеализирате онзи, на когото давате на­заем, той ще трябва да разруши вашата идеализация. Подобни случаи има много.
Почти на всеки човек се е случвало добре познати или не­познати хора да не изпълняват обещанията си. Ако сте им се доверили прекомерно и не сте предприели мерки за защита на вашите интереси, то ви остава само да се ядосвате и да се обиждате на живота. Макар да разбирате, че тъкмо това в ника­къв случай не трябва да правите. Трябва да знаете, че това е било едно принудително избавяне от прекаленото идеализира­не на другите хора, от прекаленото доверие към тях. Както се казва - доверявай се, но проверявай.
Идеализиране на целите и плановете
Още едно погрешно убеждение това е опитът да поставите целия свят под свой контрол, стремежът да постигнете собст­вените цели на всяка цена. По принцип всеки човек така или иначе планира своето бъдеще. Но не всички се дразнят или обиждат на живота, ако плановете им не се реализират. А имен­но разрушавайки плановете на човека, "наблюдателят" му може най-лесно да го провери за идеализациите на неговите способ­ности да управлява живота. И колкото повече човекът се старае всичко да става по неговата воля, толкова по-лошо се получава. А колкото по-малко той съумее да приеме поражението си като загуба в игра и се хвърли агресивно да реализира на всяка цена по-нататъшните си намерения, толкова по-голямо противодейс­твие ще среща.
Това съвсем не значи, че ви призоваваме да прекратявате осъществяването на плановете си още при първия неуспех. Съвсем не. Планове трябва да се правят и да се влагат всички сили, знания и енергия за изпълняването им. Но не следва да се обиждаме, когато нещо се случва не в съответствие с нашите предвиждания. Не трябва да се обиждаме на хората, които правят нещо не според нашите изисквания или договоре­ности, или пък когато при тях нещо не се получава. И отбележе­те - не трябва да таим обида именно в душата си.
Външно можете да бъдете строги (но справедливи), взиска­телни, даже жестоки. Но това е само в рамките на играта (наре­чена "мое дело"), която вие играете в този живот. Може да ругаете, да викате, да пишете жалби и протести, да се съдите и др., но трябва да го правите с лекота, прощавайки в душата си на всички, разбирайки и съчувствайки им при загуба. Както в за­падните филми, в които сътрудниците могат по време на работа да се разправят разгорещено едни с други, след което да си пийват бира в бара.
При това трябва да сте подготвени за факта, че с помощта на малки провали обезателно ще ви проверяват по отношение на основното изискване - нищо да не се идеализира.
Ако не издържите на проверката и почнете да се дразните и да предявявате претенции към заобикалящите ви, ситуацията ще започне още повече да се влошава. И така - с нарастваща градация, докато негативните обстоятелства не провалят на­пълно вашия план. И заедно с него вашата идеализация, че без реализирането на този план целият живот ще спре. Няма да спре и вие ще имате възможност на практика да се убедите в това.
Другата крайност на същата идеализация - това са преко­мерното безпокойство и съмнения от типа на: "Всичко ли направих както трябва", "Няма ли да се случи нещо непредвиде­но?", "Не забравих ли нещо?" и така нататък. Това е същата липса на доверие към окръжаващия свят и преувеличаване (идеализиране) на вашата неспособност да достигнете пос­тавената цел (идеализиране на собственото ви несъвършенст­во). То също подлежи на "възпитаване" чрез разрушаване на събития, случващи се извън вас или чрез вътрешни заболява­ния.
Така стоят нещата с каквото и да било планиране - било то за доставка на неголяма партида стоки за продажба, планиране на строителство на хлебопекарница или изготвяне на държавна програма, в което участвате и вие.
Самодиагностика на "възпитателните" процеси в ра­ботата
Всъщност по степента на реализирането на вашите замисли вие можете да оцените в какъв стадий на духовния "възпитате­лен" процес се намирате.
Ако не ви се получава нищо от замисленото, ако сте в пери­од на тотална липса на късмет, вас ви "възпитават" по пълната програма. Вашият "акумулатор за преживявания" се е запълнил догоре и занапред ви чакат още маса неприятности. Изходът е да изчислите вашите идеализации и погрешни убеждения и да измолите прошка от Живота за това, че придавате прекалено голямо значение на плановете си (или на други аспекти от вашия живот). Именно вие свръхоценявате тяхната значи­мост, доколкото в действителност плановете може и да не се реализират и от това нищо страшно няма да се случи. Вие сте живи и здрави макар и да изпитвате немалко емоционални пре­живявания - т.е. правите онова, което сте длъжни да правите. Значи трябва да се отнасяте към проблемите си като към загуба в игра и да се постараете да спечелите следващия рунд. Да победите себе си, а не Живота. Той не е в състояние да загуби, защото него го устройва който и да било вариант за развитие на събитията.
За да не натрупвате идеализации на местоработата си, няма да е зле периодично да я сменяте. Знаейки отрано, че ще се занимавате с една дейност всичко на всичко 3-5 години, вие няма да придавате излишно значение на своите победи и загу­би. И тъй като няма да се обиждате на Живота, победите ви явно ще бъдат повече.
Но не всички имат възможност да сменят лесно месторабо­тата си. Например миньорите, железопътните работници, селс­ките труженици и др. На хората, работещи и живеещи в такива условия, може само да им се посъчувства (макар че, ако се за­мислим, какво им пречи да си сменят работата и местожителст­вото? Нищо освен собствената им нагласа). На тях най-напред им е нужно да се научат да не се обиждат на живота си, за­щото в противен случай "възпитателните" процеси по разруша­ването на идеализациите им само ще нарастват. За съжаление нашите духовни "възпитатели" въобще не се интересуват от земните ни проблеми. Те са загрижени единствено за съвър­шенството на душите ни, а как живеят нашите тела въобще не ги вълнува.
И така, разгледахме най-разпространените области на на­шето духовно "възпитание" - семейния бит и работата. Разбира се, животът ни не се ограничава само с това. Има още личен живот, интимна сфера, творчество, увлечения и много други. Във всяка една от тези области нас също непрекъснато ни "въз­питават". Освен поощрения се използват и същите онези ме­тоди за проваляне на плановете, ограничаване на успехите и сферите на приложение на силите, изневери, разриви в отноше­нията и пр. Например може да разгледаме какви наши идеали­зации е възможно да доведат до такова неприятно събитие като автопроизшествие.
1.7. Типове "възпитателни" процеси сред автомобилни­те водачи
Автопроизшествие. Малко са собствениците на коли, както и професионални водачи, които са успели да избегнат едно тако­ва неприятно събитие. Преобладаващото мнозинство коли рано или късно претърпяват различни аварии. Причините са най-различни - шофьорът не успял да реагира на препятствие, не изманеврирал, отказал му някакъв чарк или пък другият водач нарушил правилата на движение.
Причините за авариите са много, и външно всички те се раз­личават. При това произшествието винаги е случайно, напълно неочаквано и непрогнозирано. Именно така възприемат аварии­те повечето водачи (с изключение на случаите на шофиране в напълно нетрезво състояние, разбира се) макар и карането в пияно състояние да може да се разглежда като безразсъдна смелост - т.е. като идеализация на собствените способности)
За съжаление такъв подход не позволява да се предскаже по-нататъшното развитие на събитията и да се изключат въз­можни бъдещи произшествия, особено такива с по-тежък изход. Ние ви предлагаме друг подход, изхождайки от позицията, че нищо в този свят не се случва просто ей така.
Както вече разбирате, произшествието е начин за разру­шаване на погрешните убеждения на водача. Ние можем да отделим няколко такива типични погрешни убеждения, които се срещат при шофьорите.
Идеализиране на способностите
Първото погрешно убеждение това е идеализирането на собствените способности. То е присъщо на онези, които обичат да карат много бързо и да изпреварват другите водачи по раз­решени и неразрешени начини.То се проявява във вътрешното чувство на превъзходство над другите шофьори и в през­рението към техните ограничени способности. Тази идеали­зация може да се прояви във всички области на живота, включи­телно в работата, но ние я разглеждаме именно по отношение на шофирането. Т.е. вие идеализирате своите способности и презирате останалите хора, които стоят зад волана и пречат на движението ви.
В действителност вие нямате никакви основания за такива мисли и чувства. Нали винаги ще се намери водач, който кара още по-бързо и рисковано от вас, даже и ако на покрива си има­те сигнална лампа.
И не би трябвало да имате основания да изпитвате презре­ние към по-акуратните от вас водачи. Та нали вие не знаете кой пътува в останалите коли. Може би това е свещеник или акаде­мик, или световен шампион по бокс. Последният има не по-малко основание да ви презира, тъй като в случаите на конф­ликт той най-вероятно ще има възможност да приложи и някои по-тежки аргументи.
Вашият "наблюдател" улавя неправилното ви убеждение и когато запълнеността на "акумулатора за преживявания" преви­ши определена норма, се пристъпва към "възпитаване". Възпи­тателната мярка е стандартната - на дело ще ви бъде доказано, че все пак не карате чак толкоз добре. За това в някакъв мо­мент от време "наблюдателят" ще забави за малко вашите ре­акции и ще попаднете в произшествие.
Животът е хуманен и своите "възпитателни" мерки прила­га по нарастваща градация в зависимост от количеството на натрупаните негативни мисли и емоции. Затова дръзките шо­фьори ги чакат големи неприятности и ако не си направят изво­дите, ще бъдат взети и по-крути мерки. Когато количеството негативни преживявания превиши някакъв предел, на човека му се отнема животът.
„Как така? - ще кажете вие? - И какво сега, да не караме бързо ли?" Ами карайте колкото си бързо щете. Но не трябва да презирате другите хора само за това, че се движат по-бавно и по-акуратно от вас. Сменете мислените си нагласи. Посъчувствайте им за това, че са такива несъвършени - извине­те им се - вие не можете да сте толкова търпеливи като тях. На вас ви се ще по-бързичко.
Като че ли истинска дреболия! Но точно тя може да ви ико­номиса огромно количество пари, които иначе ще трябва да дадете за ремонт и лечение.
Идеализиране на автомобила
Още едно типично погрешно убеждение е идеализацията на такава материална придобивка като автомобила.
За много хора колата става цел на живота, удоволствие, мечта, свидетелство за преуспяване. Оттук може да се разгле­дат и два варианта на погрешни убеждения.
Ако имате автомобил, при това добър, той може да стане причина да развиете чувство за превъзходство и презрение към другите хора, които имат по-лоша от вашата кола или изобщо нямат. Т.е. - вие отново абсолютизирате вашето съ­вършенство и презирате останалите, което явно свидетелства за горделивост у вас (да не се бърка с гордостта, която е поло­жително качество, то не съдържа елемента на презрение към околните). И всичко това единствено на основание на факта, че притежавате някаква си желязна играчка, пък била тя и много хубава.
За да ви избави от подобно "погрешно убеждение" вашият "наблюдател" може да вземе мерки, които да понамалят само­доволството и презрението ви. Най-простият път е да ви създа­дат малко грижи по ремонта на колата, което лесно може да се организира с помощта на неголямо произшествие. При това няма да има значение кой седи зад волана - самите вие или някой нает от вас водач. Подсъзнанията на хората често реша­ват общи задачи по тяхното "възпитание" и лесно се договарят помежду си.
Ако бързо отстраните последствията от аварията и не сме­ните убежденията си, може да ви бъде отнет и предметът на идеализацията. Вашият "наблюдател" много лесно ще ги стори, като се договори с "наблюдателите" на крадците и насочи уси­лията им към лишаването ви от основания за идеализация. По такъв начин на вътрешно ниво вие сам се оказвате инициатор на кражбата на собствения си автомобил.
И обратното. Ако не идеализирате колата си, колкото и раз­кошна да е тя, с нея нищо лошо няма да се случи. Няма да има за какво да ви "възпитават" и крадците ще се заемат с "възпита­нието" на други притежатели на МПС.
Друг вариант на идеализация възниква тогава, когато ня­мате кола или пък имате стара. С възхищение гледате красиви­те чуждестранни модели и изпитвате или скрита ненавист към притежателите им, или пък обида за неудачния си живот. Тъкмо по този начин вие идеализирате богатството и материалното благополучие и осъждате днешното си състояние.
За да измените погрешните си убеждения, вашият "наблю­дател" ще приеме мерки за по-нататъшното влошаване на ма­териалното ви положение. Даже старият ви автомобил може да се счупи, да попадне в авария или да го откраднат. Ако пестите пари за кола (с преживявания), вашите финансови дела могат да се влошат. И вие ще се окажете в значително по-лоша ситуа­ция, в сравнение с която предишното ви положение даже би ви се сторило привлекателно. А вие не сте го ценили и сте се обиждали на живота.
Какъв е изводът? Да събирате пари и да се стремите да си купите престижен автомобил може. Това, което не може, е да се обиждате на живота, ако нещо не ви се получава и ако фи­нансовото ви състояние е по-лошо, отколкото на другите.
Вие сами някак си сте си поръчали бедност и е нужно да се замислите именно над това. Ако продължите да се вайкате за материалното си положение, вас и по-нататък ще ви "възпита­ват". И така, до пълно обедняване, болести и даже смърт. Защо­то от гледна точка на „наблюдателя" вашата чиста душа означа­ва значително повече, отколкото завладелите ви страсти и же­лания.
Идеализиране на дисциплината
Ние разгледахме трите най-разпространени сред водачите на автомобили идеализации. Разбира се, срещат се и други, ала по-рядко. Например има хора, идеализиращи дисциплината, порядките, правилата за движение. Те самите се стараят да съблюдават тези правила и това като цяло е полезно. Но поня­кога придават на изпълнението им прекалено голямо значение и доста агресивно осъждат онези, които ги нарушават.
При това осъждането може да бъде или явно - чрез яростно надуване на клаксона и съзнателно движение по лявата лента с ограничена скорост, принуждавайки по този начин другите вода­чи да изпреварват отдясно, или пък с излизане в насрещното платно и други подобни действия. Осъждането може да се изра­зява и в скрити емоции, при които агресивността постоянно кло­кочи в душата, но не се проявява в някакви определени дейст­вия.
Във всеки случай вашият "наблюдател" ще идентифицира тази идеализация и ще предприеме "възпитателни" мерки. Те ще се състоят в разрушаване на вашите убеждения, а също и на потребността ви да бъдете абсолютно дисциплинирани. Вие ще се срещате с изключително много недисциплинирани водачи, които със своите действия ще ви принуждават сами да наруша­вате правилата. Не е изключено в крайна сметка да попаднете в пътно транспортно произшествие, при което виновната страна да се окажете именно вие. Тъй ще ви „възпитават" дотогава, докато не се откажете от своите идеализации на пътните прави­ла.
Това не значи, че нашето подсъзнание не обича дисциплината. Но него не го е еня за човешките правилници за пътуване, както и за поведенческия кодекс на обществото.
Онова, което наистина го интересува, е чистотата на вашата пуша, нейната способност да не се озлобява, да не осъжда ни­кого, 'ние разгледахме погрешните убеждения, характерни за авто-любителите. Но по абсолютно същия начин може да бъдат разгледани и типичните погрешни убеждения на политиците, научните работници, хората на изкуството и др. Всеки човек принадлежи на някаква професионална среда и понякога споде­ля характерните за нея погрешни убеждения.
Но вие вече се научихте да преценявате всички събития в живота си от една единствена гледна точка: щом това се е слу­чило значи мен за нещо ме "възпитават". Остава ви само да разберете за какво и да се поправите.
Такъв е Животът и не е по нашите сили да го променяме. Можем само да разберем законите му и да пробваме да живеем в съответствие с тях, същевременно извеждайки си резюмето.
РЕЗЮМЕ
1. Всички мисли и постъпки на човека се намират под пос­тоянен контрол. Нас непрекъснато ни "възпитават" съобраз­но нормите за поведение, установени от Живота.
2. Човек може да прави всичко, което му се иска. Но той не трябва да придава на каквато и да е идея, събитие или чувс­тво прекомерно голямо значение.
3. Семейният живот е една от онези сфери, където много активно се разрушават нашите идеализации. Затова в брако­вете по любов съпрузите обикновено идеализират различни ценности. В крайна сметка те непрекъснато се "възпита­ват" един друг духовно, което се явява и една от основните причини за конфликти в семейството.
4. Децата също обикновено идеализират ценности, про­тивоположни на тези на своите родители. Именно така се провежда взаимното "възпитаване" и разрушаване на идеали­зираните ценности.
5. Неудачите и провалът във всички планове в работата са признак за вашето активно духовно "възпитаване" от Жи­вота. Необходимо е да измените отношението си към плани­рането и другите идеализирани ценности, след което ситуа­цията ще се измени коренн

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

1.9. Методи за духовно възпитание
В този параграф бихме искали да ви разкажем за това, какви способи използва Животът (или нашият "наблюдател"), за да вразуми заблудените ни души. Ако си спомняте, степента на нашите заблуждения може да се определи по нивото на запълненост на "акумулатора за преживявания". Също така ви обяс­нихме, че нашият "наблюдател" употребява най-различни спо­соби, за да докаже погрешността на убежденията ни. Засега са ни известни пет начина, които Животът използва за нашето "възпитание". Нека ги разгледаме по-подробно.
1. Възпитаване чрез пряко стълкновение с друг човек, притежаващ противоположна (или просто различна) цен­ностна система.
Подобна процедура на духовно "възпитание" достатъчно ак­тивно се провежда в семейството, където съпрузите обикновено имат противоположни ценностни системи и затова се явяват като "кармични" таблетки един за друг. Ако родителите имат идеализации по отношение на децата, последните просто ще бъдат принудени да ги разрушават. Приятелите и деловите пар­тньори също си разрушават взаимно ценностните системи и по този начин осъществяват "възпитателен" процес. Началниците "възпитават" подчинените си, подчинените - началниците, и т.н.
2. Възпитаване чрез поставяне на човека в ситуация, в която се разрушават много значими за него идеали.
Тук вече е трудно да се определи, кой именно човек осъ­ществява "възпитателния" процес. По-скоро те ще са много на брой и всички заедно ще създават ситуация, в която се разру­шава вашата ценностна система. Например, идеализиращият парите си остава без тях и често не е възможно да се определи по чия вина е възникнало подобно положение. Той може да е станал част от колектива на разорена фирма или неговият ли­чен бизнес да е рухнал под бремето на данъците или на пови­шената аренда. Нещо се случва, но конкретен виновник няма.
Защо е нужно да се отнемат парите от идеализиращия ги човек? В какво се състои същността на подобен "възпитателен" процес? Както ни се представя, на човека нагледно му се по­казва, че във всеки момент той си живее в рая, а недоволст­вото от собственото му положение се явява като едно типично погрешно убеждение. Не вярвате? Дайте да видим тогава как Животът ни доказва това на практика.
Да допуснем, например, че вие заработвате 450 лева на ме­сец и сте недоволен от живота. Пък и от какво да сте доволни – та другите печелят по 800 -1500, че и много повече. А защо за мен пък да не може? - питате се вие.
Разбира се, че може! Но за тази цел е нужно не да се обиж­дате на живота си, ами да търсите реални пътища за увелича­ване на доходите. Ако пък сте предпочели пътя на обидите и осъждането на другите хора, Животът в процеса на вашето "възпитание" ще направи така, щото да започнете да получавате само по 100 лева.
Получавайки тези сто лева, вие все едно ще продължите да оцелявате, но предишните 450 вече ще започнат да ви се стру­ват един доста привлекателен доход. И ако не приемете новата ситуация като урок и не помолите Живота да ви прости за осъж­дането и обидите, "възпитателният" процес ще продължи. На вас ще ви бъдат отнети и тези 100 лева, а в замяна ще получите пълна нищета и лека парализа и от предишната си позиция на печелещ човек ще се превърнете в бреме за близките си. И сега вече, когато наистина сте на топа на устата, вие ще си спомните за своя предишен живот, в който сте печелили, били сте здрави и сте могли да си намерите работа с още по-добра заплата. Това практически е било рай в сравнение със сегашната ви си­туация, нали? Е - ами като сте живели в рая, тогава за какво сте се обиждали?
Ако в това ново, вече много тежко положение човек съумее да осъзнае погрешността на убежденията си и да измоли прош­ка за своите обиди и осъждания, то ще му бъде позволено да се върне в предишното си състояние (с 450 - те на месец). И ако е благодарен на това, ще му се даде възможност да получава значително повече - практически толкова, колкото ще съумее да приеме, без да си създаде нови идеализации.
Именно така се реализира духовното "възпитание" при на­личието на идеализация на парите (по-точно заради недоволст­вото от тяхното количество). "Възпитаването" протича по много неприятен и болезнен начин от гледна точка на "възпитаемия". И много правилно от гледна точка на "възпитателите".
По подобен начин протича духовното "възпитание" и при на­личието на идеализации на властта, целите, кариерата, способ­ностите, контрола над околния свят и т.н.). То се провежда чрез създаването на такива ситуации, при които ценностите ви се оказват разрушени, а на вас на практика ви се доказва, че отно­шението ви към Живота е било погрешно.
3. „Възпитаване" чрез поставяне на човека в ситуация, в която той е принуден да извършва онези постъпки, за които по-рано е осъждал или презирал другите хора (включител­но себе си).
Така се случва, когато осъждате някого за глупостта, неделовитостта и недисциплинираността му, както и за други нару­шения на моралните норми, доброто поведение в обществото или които и да било значими за вас правила на държане.
Спомнете си, не е ли имало в живота ви случай, когато сте били недоволни и сте критикували гласно поведението на някой човек. Например за закъснението му за важна среща или пък за несъответстващото му за случая облекло? И малко по-късно не стана ли така, че сам по независещи от вас причини закъсняхте за важна среща или пък не успяхте да се облечете адекватно за ситуацията? Навярно е било така, но не сте свързвали тези слу­чаи. Още повече, че между тях може да са изтекли от няколко дни до няколко месеца (или даже години). И обстоятелствата, при които сте нарушили своите собствени принципи не са зави­сели от вас. Или поне на вас така ви се струва. Но ние бихме желали да ви уверим, че тези обстоятелства са били създаде­ни именно затова, за да се окажете в ситуацията на онзи човек, когото сте осъждали. Т.е - по някакъв начин сами сте си оформили това събитие, без дори да го подозирате.
Затова, ако сте се оказали в ситуация, която ви довежда до голям дискомфорт поради факта, че сам сте нарушили собстве­ните си поведенчески норми и принципи, опитайте се да раз­берете, защо ви е била дадена тя.
Спомнете си кога и кого сте осъждали за подобно поведе­ние. Ако си спомните и мислено помолите прошка за своето осъждане, на Живота няма вече да му се налага да ви поставя в подобни ситуации.
Ако не си спомните, и решите, че всичко е било случайност (т.е. запазвате си осъжданията), ситуацията може да започне редовно да се повтаря, и то за дълги години. Или все ще закъс­нявате за важни срещи и ще се възмущавате от себе си за това, или пък постоянно ще се облечени неподходящо за съответните ситуации, или друго нещо, което ще ви причинява дискомфорт и ще ви дава основания за себеосъждане.
Но ние разгледахме най-лекия вариант за използване на то­зи метод на духовно "възпитание." В реалността той се прилага поста често и понякога в твърде неприятната форма на конф­ликтни взаимоотношения между деца и родители. Как се получава това?
Да допуснем, че вашето детство е било отровено от не до­там добрите отношения между родителите ви - те често са вди­гали скандали и понякога даже са се били. В резултат на това, в душата ви се е загнездила обида към тях. Взимате решение за себе си - вашето семейство никога няма да бъде такова! Но продължавате да осъждате родителите си. Следователно, кога­то пораснете и си създадете семейство, Животът ще ви застави да заемете позицията на вашите родители. Възможно е вие безпричинно да започнете да се дразните и да вдигате скандали по повод и без повод. А ако се опитвате да спазите даденото на самия себе си в детството обещание и се въздържите от прере­кания, тогава всички околни ще започнат да ви провокират да го сторите. Съпругът (или съпругата) ще ви устройват истерични сцени, децата, родствениците или съседите ви ще се държат с вас възможно най-гаднярски, провокирайки ви по този начин да поскандалничите малко и да заемете тъкмо онази позиция, коя­то сте осъждали в душата си. И това ще продължава дотогава, докато не престанете да осъждате родителите си, при което на вашите "възпитатели" вече няма да им се налага да предприе­мат спрямо вас такива неприятни мерки.
4. "Възпитаване" чрез създаване на такава ситуация, в която се реализират онези погрешни убеждения, битуващи у вас на подсъзнателно (емоционално или ментално) ниво.
Например в живота ви е имало такъв случай, когато сте по­лучили крупна сума пари и след това сте имали големи непри­ятности. От неприятностите сте се избавили, но в паметта ви се е запечатала програмата "големи пари - неприятности (или опасност)". Сега тя ще работи независимо от вашето желание или от съзнателното ви отношение към живота. Вие може упо­рито да се стремите към големите пари, но ситуацията все така Ще се наглася, че няма да ги имате. Можете да негодувате или Да полагате големи усилия за постигането на успехи, но нищо няма да се получава - собствената ви подсъзнателна програма Ще формира събитията по такъв начин, че да не ви доставя но­ви неприятности.
Възможно е тези разсъждения да ви се сторят твърде слож­ни. Но това съвсем не е така. Ако сте запознати със съвремен­ните системи за програмиране на постижения в бизнеса, вие ще си спомните, че едно от най-важните условия за успех се явява ходът на вашите мисли. Вие трябва да допуснете парите до себе си, да не се боите от тях или пък да ги осъждате. Т.е. -длъжни сте да се освободите от всякакви програми на опасения или презрение към парите дори и на подсъзнателно ниво.
Ние приведохме пример с пари, но такава програма може да стои в подсъзнанието ни и по какъвто и да било повод. В мла­достта си сте се влюбили в блондинка и поради това жестоко са ви пребили. Сега отново сте се срещнали с блондинка, тя ви се харесва, но нищо не се получава, макар и да няма обективни основания за възникването на каквито и да било проблеми.
Всъщност, всичко се случва в съответствие с първия прин­цип на Методиката за формиране на събития, който гласи след­ното: вие сами предизвиквате всички събития в живота си. Тук този принцип действа в пълна сила. Друг въпрос е, че вие сами формирате и негативните случки в живота си. Но за това вече сте отговорни вие, а не принципът - каквито програми съхранявате в подсъзнанието си, такива и резултати получава­те.
Както ни се представя, подобни програми може да има в подсъзнанието ни по който и да било въпрос. Доста сложно е човек да ги извади на показ, доколкото ние отдавна вече сме забравили за ситуацията, в резултат на която те са възникнали. Можем да ги открием само по периодично възникващ проб­лем, за който не е възможно да се намерят други разумни обяснения. Или пък ако си спомните, какви сложни ситуации са възниквали преди във вашия живот и какви последствия (по­точно несъзнателни програми) са могли да се появят от тях.
Така един от източниците на негативни програми в нашето подсъзнание може да бъде нашият собствен отрицателен опит.
Родителите програмират живота на детето
Това също е възможен, макар и далеч не единствен източ­ник на негативни програми. Друга много разпространена причи­на за възникването им е възпитанието в детска възраст. Мно­го родители, ръководейки се от своите възпитателни представи, активно "награждават" детето си с обръщения от сорта на "тьпанар, некадърник, лентяй, хаймана" и други подобни. Доколко­то мнението на родителите е много важно за децата, тези оценки лесно се записват в подсъзнанието им и оказват влияние върху целия им по-нататъшен живот. В резултат на това и най-енергичното дете може да израсте като вечно съмняващ се и непохватен възрастен.
Фактически, по този начин се извършва психическото на­падение над децата от страна на родителите. Другояче каза­но това са т.нар. ментални уроки.
Доколкото нападението се извършва на ментално ниво, то е доста сложно да го изместиш или препрограмираш в зряла въз­раст. Тук не могат да помогнат никакви лечители, работещи на нивото на ефирното, или даже емоционалното тяло. Помагат само специалните начини за изменение на менталните убежде­ния.
За щастие тези програми не винаги сработват. Но вие на­вярно сте се срещали с множество хора, чийто живот е бил ув­реден от такива неосъзнати модели, които са ги направили пре­калено мнителни, затворени, скрити. Както разбирате, подобни особености на личността не способстват за процъфтяването на човека в нашето общество. Изводите си ги направете сами.
Навярно може да се намерят още няколко източника на не­гативни програми в нашето подсъзнание. И всички те спомагат за създаването на проблеми в живота ни.
5. Духовно „възпитание" по пътя на принудителното из­тръгваме на човека от потока събития, така че да има доста­тъчно време за размишления над въпроса правилно ли се отнася към Живота.
Това обикновено се осъществява чрез иницииране на тежки болести, разрушаващи погрешните убеждения на човека, или пък чрез престой в затвора.
Този способ се използва, когато нашият "наблюдател" не е успял с предишните четири (например, в случай че продължава­те да осъждате себе си или когато не реагирате на разрушава­нето на вашите погрешни убеждения за външния свят).
Такива заболявания носят "възпитателен" характер и приз­нак за появата им е усилването на вашите преживявания при тяхното възникване. Например вие идеализирате способността си да контролирате близките си (идеализация на контрола) и постоянно ги поставяте под опека, изпитвайки безпокойство, когато се намират извън вашето полезрение. И изведнъж ви спохожда болест, която ограничава вашата подвижност - сега възможностите ви да контролирате близките си са силно намалени, за сметка на което душевните ви мъки са се увеличили. С този ход животът ви показва, че вашите близки могат прекрасно да си живеят и без покровителството ви, но вие не желаете да разберете този урок, ами сте се вкопчили в своите страхове и в опитите си все пак да осъществите контролиращата си функция. Подобни заболявания имат явен "възпитателен" ефект. И на средствата на съвременната медицина й е доста трудно да се справя с тях - Животът няма да ви позволи да оздравеете, до­като не научите уроците си.
С това ще приключим с разглеждането на способите за "ду­ховно възпитание". Като цяло те се свеждат към една проста формула: ти получаваш това, което не приемаш, и не полу­чаваш онова, без което не можеш да си представиш Живота.
Скоростта, с която настъпват"възпитателните"процедури
Остава още един въпрос: колко скоро след възникването на погрешно убеждение нашият "наблюдател" ще приложи своите "възпитателни" процедури?
Както ни се представя, това зависи от нивото на запълване на "акумулатора за преживявания". Ако там процентите са 25-35, възпитаването ще започне ден-два след като се прояви вашата идеализация. Например така се случва с автора на тази книга.
Друг е въпросът, ако „акумулаторът" ви е запълнен около 70%. Вас вече отдавна и "безуспешно" ви възпитават, а вие не обръщате внимание. Значи няма особена необходимост да се бърза с поредното "възпитателно" мероприятие. Вие още не сте разбрали предишния си урок, значи няма да разберете и след­ващия. Защо да се бърза, след като сте толкова несъобразителни? Мероприятието не се отменя, но се отлага за месец -година - десетилетие. Така че бъдете уверени - на сметката ви всичко е записано и рано или късно ще ви бъде предявено иска­не за отплата, докато не поумнеете. А кога ще се случи това зависи от вашата способност да усвоявате преподадените от Живота уроци.
РЕЗЮМЕ
1. Животът използва пет начина за разрушаване на на­шите прекомерно значими идеи и убеждения.
2. Всеки от тези начини (или всичките заедно) се прилага Живота в зависимост от съществуващия набор от пог­решни убеждения и други обстоятелства.
3 Скоростта на прилагане на "възпитателни" въздействия зависи от вашата способност да реагирате на тях, как­то и от запълнеността на вашия "акумулатор за преживява­ния".
2. Да изчистим проблемите си
В тази глава на книгата бихме искали да ви опишем някои способи, които може да бъдат използвани за избавяне от "въз­питателните" въздействия на заобикалящия ни свят

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

Да почистим всичко подред
Какво трябва да сторим, за да не ни "възпитават"? Ако тряб­ва да се отговори най-общо, то може да се каже така: трябва да се освободим от натрупаните по-рано негативни преживявания и да не наслагваме нови. За съжаление, това не е толкова просто, тъй като е твърде възможно ние дълги години да сме изпитвали отрицателни емоции и само с едно, колкото и искрено "проща­вам на всички", да е трудно да се избавим от влиянието на нат­рупания негатив. И да престанем да преживяваме веднага след осъзнаването на идеализациите си също не е толкова просто, тук определено е нужна известна помощ. Затова ние ще ви предложим набор от препоръки, които ще ви помогнат да живее­те без преживявания
В по-нататъшните си разсъждения ще използваме традици­онния източен модел на "устройство" на човека, който предпола­га, че последният се явява не само чисто материален обект (тя­ло), но и притежател на безплътна (енергоинформационна, финоматериална) съставна част, която се нарича или аура, или душа (в християнството). Съгласно този модел човек се състои от едно физическо и шест фини, нематериални тела. (книга 12)
Ние ще изхождаме от факта, че човек е една много сложна структура и че освен физическото си тяло притежава и други, нематериални тела, а именно: ефирно (енергийно), емоционал­но (астрално), ментално и каузално (кармично) тяло. Освен тях съществуват още няколко по-фини тела, но засега ние не можем дори да си представим как да работим с тях самостоятелно. Затова ще ги изключим за момента. А как да работим с изброе­ните по-горе фини тела, ние имаме известна представа и няма да крием знанията си от вас.
И така, ако сте избрали за себе си пътя към на повишаване святостта, (т.е., ако сте решили напълно да пресушите своя "акумулатор за преживявания"), ние ви предлагаме да си почис­тите всичките тези тела, започвайки от най финото. Иначе ефект от чистката или няма да има, или ще бъде временен.
Какво ще чистим
Но всичко ли ще бъде наред дори ако успеем да се почис­тим максимално добре? Тук нещата не са толкова прости. Нали не е много трудно да се разбере, че наред с тоталното пречист­ване може да загубим и интереса си към живота.
Малко по-рано вече споменахме, че съвършено празен е само "акумулаторът за преживявания" на светците, които ня­мат никакви собствени желания в този свят. Ако поемете пътя на тоталната чистка, в случай на успех и вие няма да избя­гате от подобна благодат - всичко е възможно, ала нищо не ви се иска. Няма такова събитие, което да ви вълнува повече от което и да било друго - вие еднакво спокойно приемате нещата. Спокойни сте като замръзнала в реката каракуда.
Харесва ли ви подобно бъдеще? Най-вероятно - не! Или по­точно, за вас то е практически недостижимо. Кръвта все още ври във вените ви, телевизорът и пресата ви съблазняват с множество приятни неща, близките и познатите ви провокират да си разменяте "любезности". Животът кипи и да изклинчиш от него е практически невъзможно. Тогава?
Ние ви предлагаме съзнателно да ограничите святостта си, т.е. да си изберете няколко клапана от "акумулатора за пре­живявания", които са ви най-скъпи, и да им позволите да про­пускат по малко. Например - любов или семейни отношения, пари или творчество, и т.н. А по останалите кранчета - съвсем нищичко! Всичко там трябва да се затвори - не се обиждате, не осъждате и не презирате. Тогава вие хем ще живеете с удовол­ствие, хем в "акумулатора за преживявания" ще имате 45 - 50%. А това - както се разбрахме - е най доброто ниво за поръчката (и реализацията) на всякакви земни желания.
Ако тази препоръка ви устройва, тогава ще ви разкажем с помощта на какви методи или техники може да преминете към това комфортно състояние. Впрочем, дори ако се чувствате съблазнени от пълната святост и не се интересувате от нищо земно, и в този случай техниките няма да са ви излишни. Съв­сем отделна работа е, че за пълната святост ще ви трябва по­вечко работа. И при това с други, по-сложни техники. Но това е отделна тема. А сега - започваме с чистките!
2.1. Долу негативните емоции!
Всяко наше приемане на света или пък недоволство от него се проявява в емоциите. Затова си струва да започнем с онези начини, които може да се използват за пречистване на нашето фино емоционално тяло от негативите. Именно в това тяло се съхраняват всичките ни обиди, осъждане, памет за пристъ­пите на ревност или гняв, както и за всички останали радос­тни (и не чак толкоз радостни) емоции.
Ако емоциите са били положителни, то и споменът за тях прави живота ни по-приятен, поради което ние - естествено -няма да се борим с тях.
Друга работа са негативните емоции. Почти всеки човек е изпитвал подобни преживявания още от детството си. Възможно е те да ви владеят и днес. Откъде се взимат - вече ви обясних­ме неведнъж. Нашият ум строи модели на идеалния свят, а ре­алният все се оказва различен. Забелязвайки това несъответст­вие, може просто да позволим на света да бъде такъв, какъвто е, и да не му обръщаме внимание. Може да се постараем да го прекроим по своему (ако се получи). А може и нищо да не пра­вим, а просто да потънем в множество негативни преживявания - защо ли, ах, защо, всичко е така неправилно и зло.
Емоциите се съхраняват във вид на мисъл-форми
Всяко наше преживяване се съпровожда от определен на­бор мисли. В резултат на това всяка силна емоция образува съответна мисъл-форма (сгъстяване на енергия и информа­ция), която във вид на кафяво или мръсно-сиво петно (при нали­чие на негативни преживявания) се съхранява в нашето емоци­онално тяло. Казано иначе - всичките преживявания се записват в клетъчната памет на нашето тяло. Колкото по-големи са оби­дата или осъждането, толкова по-голяма и плътна е съответната мисъл-форма.
По този начин нашите преживявания, за съжаление, не из­чезват никога, а си остават там, където са. Те се запомнят в емоционалното тяло и се явяват инициатори на поредните пре­живявания, избликнали от нашия неконтролируем ум ("слово-бъркачката"). Затова стига само да видите на улицата (или на друго място) човек, дори леко напомнящ на вашия оскърбител, ето че паметта ви услужливо пробутва към вас съответната ми­съл-форма. И за кой ли път вече механизмът на вашите жизне­ни сили се задейства на свръхобороти. Вие си спомняте всичките нанесени обиди, отново ги преживявате и по този начин усил­вате съществуващата вече мисъл-форма на обидата към този човек. Тя става още по-плътна и масивна. Не е трудно да се разбере, че следва запълване на "акумулатора за преживява­ния".
Ние носим всички обиди със себе си
Към четиридесетата си година вие можете да носите със се­бе си множество големи негативни мисъл-форми, всяка от които е свързана с определени хора - баща, майка, деца, съпруг (или съпруга). И всякакви други, с които сте се сблъсквали в живота си и по отношение на които у вас са възниквали негативни пре­живявания.
С времето остротата на емоциите се притъпява, обидите и осъжданията като че ли отминават. Във всеки случай така поне ни се струва - доколкото тези събития и свързаните с тях прежи­вявания са изчезнали от паметта ни. За съжаление в действи­телност нещата не стоят така. Негативното преживяване от дет­ството може да отпадне от паметта ни, но не и от емоционално­то ни тяло. За да го извадим оттам, са нужни специални проце­дури.
По-точно, възможно е негативната мисъл-форма да започне да се разнася полека, но това ще става много бавно. Особено ако години наред сме се обиждали някакъв човек или сме го осъждали. За целия този период мисъл-формата е станала голяма и плътна и с едното забравяне на вашия оскърбител няма да се изличи. Няма да изчезне и при положение, че вие съзнателно сте простили на всички обидили ви хора. Чрез ед­нократната прошка се затваря съответният клапан в "акумула­тора за преживявания", но нивото му не се променя.
Доколкото обидата или осъждането се складират във ваше­то фино тяло, то вашият духовен "възпитател" в съответствие с третия начин на разрушаване на идеализациите ще трябва да ви постави в същото онова положение, в което е бил чове­кът, когото сте осъждали.
Вече дадохме пример с "възпитателните" процеси в семейс­твото. Детето през детството и юношеството си е осъждало ро­дителите си за техните нехармонични отношения, в резултат на което в неговото емоционално тяло се е записала голяма ми­съл-форма на обиди към родителите. Когато порасте, то може съзнателно да им прости и да измени отношението си към тях. Особено ако са се развели или пък единият от тях е починал. Но мисъл-формата от обида и осъждане на родителите няма да изчезне. Тя просто се е отдалечила малко от "словобъркачката". В същото време обаче вие още я носите със себе си. И ва­шият "наблюдател" знае това. А при положение, че знае, той е длъжен да употреби спрямо вас своите "възпитателни мерки", т.е. - да ви пресъздаде точно онази ситуация, която така ви е дразнила у вашите родители.
Как да изтрием негативните мисъл-форми
И така, за да избегнем подобни "възпитателни" процеси, е нужно по някакъв начин да изтрием тази мисъл-форма в на­шето емоционално тяло. И кой най-добре може да свърши това? Разбира се - вие, доколкото главата и останалите проб­лемни части са си ваши. Само дето за такава чистка ще ви е нужен специален инструмент. Обикновена четка или стъргалка няма да ви свършат работа, нужно е нещо такова, което да вза­имодейства с фината материя на вашето емоционално тяло. Подобни инструменти са добре известни и за един от тях жела­ем да ви разкажем.
С какво се трият мисъл-форми
По принцип са измислени много инструменти за изтриване на негативните преживявания. Това е холодинамиката, при която с помощта на специални процедури практикуващите мето­да изкарват наяве най-острото негативно преживяване и го за­менят с положителна емоция. Това е способ за духовно емо­ционално лечителство, при което специалистът разкрива ва­шите емоционални проблеми ги препрограмира заедно с вас. Друг начин е дианетиката - при протичането на определен про­цес, наречен одитинг, вие си спомняте за най-силното си прежи­вяване и чрез многократно повтаряне на глас го обезценявате. Съществува и методът ребефинг, с помощта на който при ре­жим на кислородно отравяне вие отново изпитвате най-негативните си емоции и заедно с това ги изкарвате от себе си. Имаме и психоанализа, както и други психотерапевтични мето­дики.
Навярно има още множество подобни методи за очистване на натрупаните от вас негативни емоции. Друг въпрос е, че по принцип те работят с една най-силна и отравяща живота ви емоция (обида към зарязалата ви любима, към отишлия при друга жена съпруг и т.н.) Докато духовното "възпитание" може да се провежда за всяка ваша негативна мисъл-форма, вклю­чително за някоя, която отдавна сте забравили.
Как да почистим напълно емоционалното си тяло
Ние ви предлагаме да почистите напълно тялото на емоции­те, т.е. да се пречистите от всички негативни мисъл-форми, които са възниквали някога (или всеки момент би могло да въз­никнат) в отношенията ви с хората. Тъй като в живота си вие се сблъсквате с множество хора, емоционалното тяло трябва да се чисти по отношение на всички тях.
Ако вече сте на години, а не сте се отличавали с особена деликатност, твърде възможно е да носите със себе си стотици негативни мисъл-форми - според броя на хората, по отношение на които някога сте имали отрицателни преживявания. И предс­тавяте ли си, как изглежда вашето емоционално тяло? То ще е като едно компактно, мръсно-сиво кълбо от негативни преживя­вания. За да го очистите, ще трябва доста да се изпотите. И екстрасенсите могат да помогнат, но само донякъде. Ще изтрият една-две мисъл-форми, а другите ще ви тровят живота и ще захранват вашата "словобъркачка".
Спомнете си всичките познати
Препоръчваме ви да си съставите списък на всички хора, с които по един или друг начин сте се сблъсквали още от детската градина, училището, института, на работата, в семейството и т.н. В списъка включете толкова души, колкото можете да си спомните.
Разбира се, на първо място в списъка трябва да са онези хора, спрямо които сте изпитвали най-остри негативни емо­ции. А след тях и всички останали. Ще ви се наложи да пречист­вате емоционалното си тяло по отношение на всеки човек поот­делно. Това не е лесна работа и ще ви отнеме месец-два по-специален труд.
Не съществува бързо чистене
Ако се опитате да простите на всичките си врагове накуп, дори и ако се препълните с благост и любов към тях, едва ли ще се отървете от духовно "възпитателните" си процедури. Любов към прежните врагове означава единствено това, че сте затво­рили клапаните, по които греховете са се вливали във вашия "акумулатор за преживявания" - съдът е престанал да се пълни.
Но това съвсем не значи, че нивото на запълненост веднага ще спадне. С времето - да, но не веднага.
Затова може да възникне ситуация, при която вие вече се отнасяте с обич към всички, но промяна към по-добро не нас­тъпва. Тъжно, нали? И какво да се прави при подобно положе­ние?
Ако си спомните структурата на отводните тръби на "акуму­латора" за преживявания", ще се сетите и за тръбата, наречена "Осъзнати постъпки". Очевидно, за да очистите по-бързо вашия съд, е нужно да се възползвате от всичките му отводнителни възможности. Т.е. - осъзнато да извършите постъпки, чрез които да го пречистите. Обикновените милосърдие и благот­ворителност са подходящи, но това не е най-бързият път. За да почне тази тръба по-активно да отлива вашите грехове, нужно е да се изпълняват специални упражнения.
Едно от тези упражнения, което ние препоръчваме, се нари­ча "Медитация на прошката".
Това е достатъчно известно упражнение, използвано от раз­личните духовни школи в един или друг вариант. То също така ще ви помогне да спрете "словобъркачката" си. Основава се на принципа на изместване на неконтролираните мисли с дру­ги, по-положителни. Може да го изпълнявате по всяко време, когато главата ви не е затормозена от работа или от хаотични мисли. Например, когато ходите по улицата, возите се в автобу­са, седите на съвещания, на опашки и т.н. Т.е. - тогава, когато вашата воля отслабва, главата не е съзнателно претоварена и "словобъркачката" ви не се опитва да се включи на пълна мощ­ност.
Упражнение "медитация на прошката"
Изберете си човек, по отношение на когото ще изтрива­те мисъл-формата на вашата обида (или пък друга негатив­на емоция). Например нека това бъде баща ви. Почнете мис­лено да си повтаряте многократно фразата "С любов и бла­годарност прощавам на баща си и го приемам такъв, ка­къвто Бог го е създал. Шля прошка от баща си за мис­лите и емоциите си към него."
Тази фраза трябва да си я повтаряте дотогава, докато в гърдите ви не се появи чувство на топлина, идващо направо от сърцето. Подобно усещане ще ви покаже, че напълно сте изтрили мисъл-формата на обидата си към него. При някои хора топлото чувство се появява само след пет минути, за-
това на тях не им е нужно да се ориентират по този показа­тел. При други то не идва никога, и това също не е страшно. Главното условие за успешна работа е общото време за ме­дитация.
Общото време за медитации върху един единствен човек, с когото обаче сте имали много напрегнати отношения в течение на дълги години, може да трае от три до пет часа, които да са съставени от епизодични медитации по всяко свободно (от натоварване на главата) време. Ако конфлик­тите са били по-малко, медитацията може да продължи 30 -50 минути.
След очистването на мисъл-формата от обида към ба­щата започнете мислено да си повтаряте следващата фра­за: "С любов и благодарност моят баща ми прощава". По този начин ще изтриете във вашето емоционално тяло она­зи негативна мисъл-форма, която баща ви е лепнал по вре­ме на вашите конфликти (вие навярно също понякога сте му причинявали огорчения и той е изпитвал раздразнение, гняв или обида към вас).
Тази фраза трябва да се повтаря дотогава, докато в гър­дите ви отново не се появи топло чувство. И ако си затвори­те очите, ще видите лицето на баща си. Ако тази процедура по изтриването на неговата мисъл-форма е успешно завър­шена, той може да се обърне с лице към вас (на мисления ви екран), да се усмихне и даже да ви помаха с ръка. Това показва, че вашето емоционално тяло е пречистено от прикачените обиди и други негативни емоции.
Медитирайте върху всички известни ви хора
Ние разгледахме медитацията на прошката само по отно­шение на бащата. Както сами разбирате, това е едва първата крачка към изчистването на вашето емоционално тяло. По-нататък е нужно същата тази медитация да се проведе по отно­шение на майката, братята или сестрите, съпруга или съпру­гата (колкото и да сте ги имали). Медитирайте върху всички родственици, които по някакъв начин са се намесвали в живота ви (върху всекиго поотделно). На познатите по работа или по увлечения. На вашите любими, с които сте се разделили. На самата (самия) себе си. Фразата за медитация е почти една и съща "С любов и благодарност прощавам на самата себе си и се приемам такава, каквато съм. Моля се за прошка за своите мисли и емоции спрямо самия (самата) мене. С любов и благо­дарност си прощавам."
На хората им е свойствено да се самоосъждат или да се обиждат на самите себе си (защо съм такъв неудачник, грозник, срамежливец, глупак и т.н.). Обаче осъждането на себе си е също такъв грях, както и осъждането на другите. Затова обезателно трябва да простим на себе си, както и на любимия (любимата).
След това е желателно също да се медитира върху Живо­та. Най-вероятно вие понякога сте се обиждали на Живота -например, че ви е отнел любимия или роднината, или защото на вас не ви се получават нещата и т.н. Фразата за медитация върху живота ще звучи така: "С любов и благодарност прощавам на Живота и го приемам такъв, какъвто е. Моля Живота да ми прости за всичките ми мисли и емоции по отношение на него. С любов и благодарност Животът ми прощава."
Общото време за медитацията на прошката зависи от това, колко обиди към Живота сте натрупали през годините. Медита­цията върху хората, с които сте имали най-конфликтни отноше­ния, ще изисква общо няколко часа. За старите познати или родственици, за които трудно сте си спомнили, общото време може да съставлява 10-30 минути за всекиго от тях.
Премерете приблизително своето време за изпълнение на това упражнение. Например за пълното очистване от всички обиди на един близо четиридесетгодишен човек ще му трябва не по-малко от месец работа над себе си по всяко свободно време. Общото време за медитация трябва да съставлява не по-малко от 30 часа.
При прочитането на тези редове може да възникне въпро­сът: защо е нужно толкова дълго да се повтаря медитацията на Прошката? Та нали вие вече не помните обидите към някои хо­ра, простили сте на други и даже съчувствате на проблемите на трети? Менталът ви е чист, за какво тогава да ви възпитават?
Греховете са като мазно петно върху хартия
За да отговорим на този въпрос, ще се опитаме да се въз­ползваме от едно просто сравнение. Представете си, че вашата негативна мисъл-форма е мазно петно върху лист хартия. Кол­кото е по-голяма мисъл-формата, толкова по-голямо е и лекето.
Вие трябва да почистите хартията, като за целта си имате неголяма гумичка. Всяко нейно движение очиства малка площ от замърсената повърхност. За да почистите целия лист, ви е необходимо да направите множество движения. И колкото по-голямо е петното, толкова повече движения трябва да направи­те.
Именно затова ви предлагаме да повтаряте многократно на­ум медитацията на прошката. Всяко повторение изтрива само малка част от вашата мисъл-форма, затова за пълното очиства­не медитацията трябва да се повтаря много пъти. А осъзнатата погрешност на вашите предишни убеждения и прощаването на неприятелите ви - това си е силен и голям ход, който ще ви поз­воли да изтриете най-изявената част на вашата негативна ми­съл-форма. Но макар и голяма, все пак е част.
Затова наред с прошката и приемането на всички прояви на този свят, никога не оставяйте на мира предишните си обиди и негодувания. Поработете с тях поотделно и на вашия "наб­людател" няма да му се налага повече да прилага към вас "въз­питателни" мерки.
А ние засега ще преминем към поредното
РЕЗЮМЕ
1. Всички изпитвани в живота негативни преживявания се складират в нашето емоционално тяло във вид на мисъл-форми.
2. Негативните мисъл-форми не се изтриват веднага при промяна на нашето отношение към света и при прощаването на предишните ни врагове.
3. За ускоряване на очистването на емоционалното тяло ние предлагаме да се провежда медитацията на прошката, в хода на която, както и в резултат на многократното повто­рение на определена фраза, негативната мисъл-форма се
изтрива.
4. Медитацията на прошката е необходимо да се изпълни по отношение на всички хора, с които сте имали някакви нап­регнати взаимоотношения, включвайки в тях родственици и познати, също както себе си и Животът.

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

Истината за моретата За субтитри натиснете с бутона на копчето СС и ще го имате на български език

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

2.2. "Таралеж от събития". Работим с изпреварването
Медитацията на прошката ни позволява да се освободим от миналите преживявания и бързичко да почистим последствията от новите. Но ако нищо не променяме в своите мисли, ние ще се окажем принудени да прощаваме непрекъснато - първо се ка­раме, после прощаваме, после пак се караме, отново прощава­ме, и т.н. Голяма веселба, нали? И най-важното, никаква скука!
Обаче, ако искате да живеете по-спокойно и осъзнато, ще ви е нужно да се научите да не натрупвате нови преживявания, т.е. да затворите клапаните на "акумулатора". А това ще се случи само тогава, когато престанете да придавате излишно голямо значение на своите очаквания, т.е. - когато се откажете от идеализациите си.
Това значи, че следва едновременно да започнете работа със своя ментал - именно там се съхраняват всичките идеи, знания и информации за натрупания опит, също както и създа­дените от нашият неспокоен ум идеализации. А, както помните, именно идеализациите се явяват основа за нашето недоволство от живота, както и за запълването на "акумулатора за преживя­вания", от което моментално произлиза "възпитателно" въздейс­твие.
Следователно на нас ни е необходимо по-бързичко да се избавим от погрешните убеждения и идеализации, натрупа­ни в менталното ни тяло.
Помнете - вие и така си живеете в Рая
Тук има една обща идея, която трябва първо да се разбере и винаги - при възникване на поредната порция преживявания, да се връщаме към нея. Тя е достатъчно проста на пръв поглед, макар че всъщност не е толкова леко да я разберете и приеме­те. Състои се в следното: трябва да си признаете, че във все­ки един момент вие живеете в Рая! Във всеки момент от ва­шия живот, колкото и ужасен да ви се е струвал той! Разбира се, че не е толкова просто да се постигне такова отношение към Живота, който отдавна и упорито ви "възпитава". Какъв ти тук рай, по-лошо от това не може да бъде!
И действително, може ли да бъде по-лошо? Вие навярно не сте се замисляли над това. Пък и защо? - та нали всичките ме­тодики (включително и нашата за формиране на събитията) ни призовават да мислим само позитивно. И ние се стараем да мислим единствено за хубави неща, а животът ни на практика става все по-лош и по-лош.
Защо се влошава, е ясно. Ние сме недоволни от съдбата си, нашият "акумулатор за преживявания" се запълва и към нас се прилагат все по-строги "възпитателни" мерки. Обръщаме ви внимание върху факта, че това не е наказание и не е отмъще­ние, а само текущо поправяне на вашите погрешни убеждения!
Доколкото мечтаем за по-добър живот и продължаваме да бъдем недоволни от сегашното си състояние, е много вероятно ситуацията по-нататък да се влоши допълнително. Затова ви предлагаме не да криете главата си в пясъка, както правят щраусите в случай на опасност, а смело да погледнете в своето вероятно мрачно бъдеще, където всичко би могло да бъде и още по-лошо, отколкото сега.
Как ще стане по-лошо, не е трудно да се разбере. Зависи само от това, от коя страна на живота сте недоволни. Ако недоволствате от семейния или личния си живот, то положение­то ви именно тук ще се влошава. Но ако работата ви не е от много голямо значение за вас, там нещата ще си останат наред и ще можете нелошо да печелите. Както и обратното - естест­вено.
Е тогава как да избегнете влошаването на положението си, ако вече сте изчислили главните си идеализации? Как да се откажете от тях, когато са ви толкова скъпи и мили?
Много просто - като осъзнаете, че именно сега живеете в Рая. Защото ако не си го признаете, рано или късно ще настъпи Адът. И тогава ще се почувствате значително по-зле, отколкото днес. Разбира се, в случая понятията Ад и Рай са условни. Ка­къв ти Рай в комуналката със съседите скандалджии? Та има ли по-голям Ад от такава ситуация? Оказва се, че не е трудно да си го представите, ако поразсъждавате малко. Могат да ви наста­нят такива съседи, в сравнение с които днешните пияници или скандалджии да ви се сторят направо светци. Или пък комунал­ката ви може да изгори заедно с вещите ви, докато в същото време властите не бързат да ви дадат ново жилище. Оказвайки се в подобна ситуация, вие с топлота и нежност ще си спомняте живота си в отделна стая, пък било то и със съседи скандал­джии. Именно по този начин Животът може да ви докаже пог-решността на вашите днешни убеждения. Комуналката в срав­нение с живота на улицата си е един истински Рай и ще трябва смело да си го признаете.
Разбира се, това е доста скромен Рай в сравнение с една богата къща извън града. Но пък и никой не ви забранява да си имате къща - ако, разбира се, сте готови във всеки момент да си признавате, че и така живеете в Рая. Не осъждайте Живо­та, а го помолете за свой дом (или поне за самостоятелна квар­тира). На този свят има всичко и ако се помолите правилно, то обезателно ще получите. Ако пък не получите, ще имате повод да се замислите за това какъв друг ваш вътрешен блокаж ви пречи да постигнете една цел, която вече милиони други са пос­тигнали.
Именно този подход - признанието пред себе си, че във всеки момент живеете в Рая, може в крайна сметка да ви оси­гури затварянето на всичките клапани от "акумулатора за пре­живявания" и почистването на менталното ви тяло.
Идеята като че ли не е много сложна, но както показва опи­тът, да я приложиш на практика не е толкоз лесно, дори ако вече си наясно с погрешните си убеждения.
Нужен е някакъв напълно реален способ - от типа на тех­никите за интензивно дишане, стоене на един крак или самоочистване чрез пламъка на свещ. Тези действия са разбираеми и достъпни за всички, но за съжаление не могат да ни пречистят от нашите погрешни убеждения. Защо? Ами защото погрешните убеждения са продукт на менталното ни тяло. А менталното тяло със стоене на един крак няма да го промениш - то е твърде далече от физическото тяло, с което в случая работим.
Инструменти за коригиране на погрешните убеждения
Значи, трябва да се намерят някакви инструменти, които да работят на нивото на нашето отношение към живота, на нивото на убежденията ни. Съществува ли такъв готов инструмент? Разбира се, че съществува. Човечеството какво ли не е измис­лило вече. Например това може да бъде самопрограмирането с помощта на различен род позитивни утвърждения или афирмации.
Афирмации
Тези техники са насочени към изтласкване на погрешните убеждения от нашия ментал и запълването му с положителни мисли. Това не е лошо, но изисква доста усилия за препрогра-мирането ни.
Неспокойният и неконтролируем ум в продължение на много години е изпълнил изрядно вашия ментал с най-различни идеа-лизации. Значи, за да ги изхвърлите по-скоро, ще ви е нужно колкото се може по-енергично и интензивно да се насищате с позитивни утвърждения. Общият брой положителни мисли трябва да бъде не по-малък от броя на запълващите ментала ви отрицателни убеждения. За да ги изтласкате по-бързо, ще тряб­ва колкото може по-интензивно и енергично да се насищате с позитивни утвърждения. А тъй като нямате многогодишна прак­тика на изместване на погрешните си убеждения, интензив­ността на процеса на препрограмиране трябва да бъде мно­го висока.
Това се постига лесно на групови занятия с добър водещ, който е в състояние да създаде високоенергийна обстановка на колективна еуфория и възбуждение. Два-три семинара и вместо предишните осъждания в главата ви ще остане единствено лю­бовта.
Ако обаче се занимавате по тези методики самостоятелно, по книги, то резултатите ще дойдат не толкова скоро. Ще ви е много трудно да предизвиквате у себе си състояние на възтор­жен екстаз в същото време, в което сте потънали в проблеми и съмнения. А какво да правят онези, които искат да вярват във всичко добро, но в главите им се въртят безкрайни опасения, а с този товар не им се отдава Бог знай какво да свършат?
Тука може да предложим още един, чисто ментален начин на работа с нашите погрешни убеждения.
Да не очакваме лошо бъдеще
Този начин е много прост и произлиза от несложна мисъл: хайде да не чакаме, докато Животът приложи спрямо нас всич­ките си "възпитателни" средства. Дайте да го изпреварим -сами да допуснем в битието си онова, което той може да предяви към нас под формата на "възпитателни" мерки. Да го допуснем не в действителност, а само мислено. Как може да се направи това? Ами много просто! Ще използваме едно прос­тичко упражнение, наречено "таралеж от събития".
Да разгледаме как работи то, ако сте зациклили на един ва­риант на развитие на събитията и дори не допускате, че животът може да се нареди по друг начин. Например в мислите си виж­дате своя баща (или майка) като чувствителен, възпитан, дели­катен човек. Възможно е той някога действително да е бил та­къв, а в момента вие да не го допускате в живота си променен (идеализация на взаимоотношенията между хората). Затова сега (в зряла възраст) той може да предявява към вас негативни черти от характера си, такива като грубост и скандалджийство. И колкото повече го осъждате за това му поведение, толкова по-лош ще става той, и то именно спрямо вас. Неговите вза­имоотношения с другите хора може да бъдат и добри, и лоши.
Но по тъкмо към вас нивото на "лошотията" му ще нараства пос­тоянно, докато вие не измените своето отношение към него. А да се направи това съвсем не е толкова сложно.
Вие смятате, че баща ви е най-лошият на света? Ако се за­мислите над това, навярно ще трябва да си признаете, че не е така. И от най-лошия по-лош винаги ще може да се намери. Така че, за да не става баща ви по-зъл, вие сте длъжни да го допус­нете в живота си в още по-неприятен вид. Предварително, без да чакате той сам да стане такъв. Тогава онова, което той ви показва в действителност, ще бъде само слаба частица от оно­ва, в което би могъл да се превърне. Т.е. - той би могъл да бъде и по-лош, а ето че не е станал такъв! Вижте само колко е благороден! А пък вие го осъждахте! Но той навярно и ще стане такъв, особено ако вие измените отношението си към него. С една дума днес се намирате с него в Рая, а след известно време можете да се окажете в Ада.
Именно такава логика ще може да ви примири с всяка ситу­ация, колкото и лоша да ви е изглеждала на пръв поглед.

Рисунка № 2.

И именно на този принцип се основава упражнението, което Ви предлагаме
Упражнение "таралеж от събития"
Създайте си обстановка, в която никой няма да ви безпо­кои в продължение на 15-20 минути.
Заемете удобно положение, затворете си очите, отпус­нете мускулите на тялото, преустановете хода на мислите си.
Представете си вашия живот във вид на множество вари­анти на развитие на събития. Например във вид на набор иг­ли, стърчащи от една точка. Ще се получи нещо подобно на свит на кълбо "таралеж от събития", както е показано на рисунка № 2.
От всички варианти на възможно развитие на събитията вие бихте искали само един - този, който ви устройва (една игличка). В реалността, в порядъка на разрушения на вашите идеализации, Животът последователно ви предявява серия от влошаващи се варианти на развитие (втората игличка и останалите след нея).
Представете си как ще се развива животът ви, ако "въз­питателните" мерки продължат, т.е. при положение, че се реализират вариантите на влошаване на събитията.
Изживейте мислено в продължение на 5 - 10 минути всеки от вариантите на влошаване на ситуацията. Представете си какво ще правите тогава, как ще се развиват отношения­та ви с хората и света, какви мисли ще ви гонят.
В края на всеки вариант мислено си казвайте: "Живот! Ако на тебе ти е угодно да направиш битието ми такова, аз ще го приема без ропот и обида. Явно, че по някаква причина трябва да получа този урок. Ако действително ми е необхо­дим, ще го приема с благодарност. Но ако е възможно, моля се да стане така.... (и посочвате най-първия и желателен за вас вариант на развитие на събитията).
По този начин мислено изживейте още няколко варианта на влошаване на ситуацията по степента на нарастване на "възпитателните" процеси (останалите иглички на тарале­жа). В края на всеки вариант потвърдете, че го приемате като урок - без гняв и без осъждане, но помолете да не го при­лагат по отношение на вас.
В края още един път мислено потвърдете, че не осъжда­те сегашното си положение, а го възприемате като урок, който сте си заслужили със своите мисли и постъпки. И че днешната ситуация е най-добрата от онези, които сте пре­дизвикали чрез своя мироглед. Вие сте благодарни за дадения ви урок, приемате настоящото си положение като много ху­баво, и молите, ако е възможно, да го подобрите още по жела­ния от вас начин.
Като изпълнявате това упражнение, ще избегнете "поръчка­та" за негативно бъдеще помолвайки в края на всеки вариант да не ви го прилагат. Същевременно потвърждавате на Живота, че приемате случващото се с вас не като наказание или мъст, а като урок за някакви грешки в мислите или поведението ви.
Приложено към нашия пример с възрастния баща, може да си представим, че първата и желана от вас игличка-събитие се явяват умерените и спокойни взаимоотношения. Втората игличка може да бъде ситуация, при която той предявява към вас грубост и конфликтност.
Третата игличка може да стане положение, при което той се разболява и на вас ще ви се наложи да се грижите за него. При това характерът му няма да се измени към по-добро. Четвърта игличка - той се е пропил и ви води на гости приятели по чашка. Пета игличка -довел си е вкъщи няколко жени. Шеста игличка - почнал е да издевателства дори над своите внуци. Седма -I предизвикал е пожар. Осма - продал е всичките предмети вкъщи. Девета - и т.н.
Игличките може да са много - нужно е да ги преживеем всички, без да се обиждаме на Живота. Да ги преживеем не наяве (за щастие) а мислено, т.е. да си представим как ще се устрои нашият живот при реализацията на третата и следващи­те иглички. Представете си в пълнотата му този живот с всички варианти на взаимоотношенията, разпределението на парите, на времето, на жилищната площ и т.н. И накрая мислено кажете: "Живот! Ако заслужавам това, ще го приема и няма да роптая. Но ако е възможно, нека моят баща да престане да ругае и да свива пари от къщи".
Именно такова мислено преживяване ще ви позволи да изп­реварите "възпитателните" въздействия на Живота и да му докажете, че вие знаете за всичките му възможни бъдещи санк­ции и сте готови да ги приемете. И че сегашното си положение възприемате като много добро, съзнавайки, че то може и силно да се влоши заради вашето недоволство. Но вие вече сте се отказали от него, така че на Живота няма да му е необходимо да прилага към вас същите тези по-лоши варианти. Ако всичко е добре, нататък може да става само още по-добре.
Подобни разсъждения препоръчваме за разрушаване на каквито и да било идеализации и произтичащото от тях недо­волство към Живота. Знаейки, че той може да ви поднесе и по-лошо, вие се радвате на настоящето.
Няма ли наистина да стане по-лошо?
Предугаждайки неизбежните въпроси, веднага ще ви кажем, че упражнението не се явява като вид поръчка за негативно бъдеще, защото в края на всяко мислено изживяване на въз­можните последствия вие обезателно ще кажете: "Живот, ако това се случи, аз ще го приема без ропот и без гняв. Но ако е възможно, нека всичко стане така, както аз искам" (и привеждате вашия вариант за развитие на събитията).
По този начин вие ще дадете на Живота да разбере, че не ви е нужен този негативен вариант на развитие. Готови сте за него, но не се нуждаете от него. А ви трябва друг - онзи, който досега никак не се е получавал, но вие вече сте престанали да преживявате по този повод, дотолкова, доколкото сте разбрали колко хубаво ви е в момента. Т.е. - вие премествате своята суперцел от разред изисквания в разред молби, с което унижавате горделивостта си. А Животът обича и помага на онези, които не са горделиви. Естествено, ако сами го помолят.
Не превръщайте живота си в "таралеж от събития"
И още една препоръка. Работата с "таралежа от събития" е еднократна операция, насочена към обезценяване на вашия проблем, промяна на отношението ви към онова, което в момен­та ви се струва наистина ужасно. Достатъчно е само един път в продължение на 10 - 20 минути да приложите тази техника спрямо ситуацията, която ви се струва толкова кошмарна в нас­тоящето, за да разберете, че всичко ви е наред. После забраве­те за "таралежа" и се радвайте на живота.
Ако вие от сутрин до вечер си представяте някакви ужаси, това вече няма да бъде "таралеж на събитията". Това ще свиде­телства за факта, че вашата "словобъркачка" е излязла от конт­рол и активно ви поръчва всичките онези неприятности, за които вие с удоволствие размишлявате сега. Така и до депресията не е далеко. Ето защо по-скоро спирайте "словобъркачката си" чрез някой от известните ви методи и се радвайте на живота! А "таралежа" можете да използвате не по-често от един път седмич­но и не повече от десет минути. Желая ви успех!
Не зная, дали ни се е отдало да ви убедим в ефективността от това упражнение. Пробвайте го. Ако ви устройва, чудесно! Ако ли не, потърсете нещо друго. А ние засега ще преминем към поредното ни
РЕЗЮМЕ
1. За поправянето на вашето недоволство от живота е необходимо да си признаете, че във всеки момент от насто­ящето живеете в Рая.
2. За да избегнете влошаването на ситуацията в процеса на разрушаване на идеализациите, вие можете да работите чрез изпреварване. Затова пробвайте мислено да изживеете вариантите на възможно влошаване при вашата сегашна ситуация. И в края мислено съобщете, че сте готови да при­емете това положение без недоволство и осъждане. Ако е възможно, помолете за подобряване на сегашното ви положе­ние.
3. Упражнението по мисленото преживяване на по-лошите ситуации се нарича "таралеж от събития". Всяка игличка оз­начава ситуация, част от която вече се е реализирала, дока­то друга част от нея може да се случи в зависимост от ни­вото на запълненост на вашия "акумулатор за преживявания

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме