1.2. "Акумулатора за преживявания"
Ще напомним, че под термина "акумулатор за преживява­ния" ние разбираме някакъв условен съд, в който се събират "греховете" на човека, като веднага бихме желали да отбеле­жим, че имаме предвид не точно онези мисли и постъпки, които сме свикнали да считаме за грехове в съответствие с нашите норми на морал и с религиозните канони. Както ни се представя, основният "грях", заради който у хората възникват множество проблеми, се явява "недоволството от живота", проявяващо се под формата на продължителни негативни преживявания. И именно последствията от това неприемане на реалността се натрупват в "акумулатора за преживявания".
Как изглежда всъщност този "акумулатор", ние не знаем. В действителност той по-скоро не съществува - това просто е един удобен начин за описване на процесите, протичащи в жи­вота ни.
Затова нищо не ни пречи да си представим "акумулатора" като съд, в който отгоре постъпват нашите грехове във вид на условна течност. Именно такава схема за "акумулатора" е пока­зана на рисунка № 1.
Върху съда има тръба с разположени над нея клапани. Все­ки клапан отговаря на отделна идеализация. Ако човек има поне една такава, то съответният клапан се отваря и чрез него теч­ността започва да се стича в съда.
Напомняме, че идеализация на някаква материална или ду­ховна ценност възниква тогава, когато човек й придава преко­мерно голямо значение независимо от това дали я притежава или само мечтае за нея. Той изпада в продължителни прежи­вявания, ако нещо в материалния свят не съответства на него­вите очаквания.
Идеализация на земните и духовните ценности
Тръбата, по която се натрупват нашите "грехове" - това е идеализирането на земните и духовните ценности, към които може да бъдат отнесени прекомерните привързаности на човек към следните аспекти на живота:
Пари и материални ценности. Почти на всички хора не достигат парите и материалните блага (освен на мили­ардерите, но те не са чак толкова много). И все пак идеализация възниква едва тогава, когато вие постоянно преживявате по отношение на доходите си и смятате, че с такива средства просто не може да се живее. Красота и външна привлекателност. Подобна идеализация имаме тогава, когато непрекъснато се безпокоите как изглеждате, достатъчно ли сте красиви, добре обле­чени, коафирани и т.н.
Работа. Много хора са "работохолици" и дори не могат да си представят живота без любимата работа. Затова те периодично получават первания по носа във вид на неуспехи в делата си, или пък съвсем остават без рабо­та.
Тялото и физическото здраве. Това означава, че вие из­вънредно много се безпокоите в случаите, когато въз­никват някакви неразположения, и презирате хората със слабо физическо здраве.
Семейство, деца. Този вид идеализация се поражда, ко­гато сте уверени, че обезателно трябва да имате се­мейство или дете, а с това възникват усложнения. Или пък когато имате ясен модел за това, как трябва да се държат съпрузите, как трябва да се уреждат взаимоот­ношенията между тях, как да си разпределят задълже­нията в семейството, как да възпитават децата и т.н. Ре­алният живот често не съответства на вашите очаква­ния, поради което вие потъвате в продължителни пре­живявания.
Секс във всичките му разновидности. Вие можете в мис­лите си да преспите с всички девойки (за жените - с всички мъже) и да нямате реални интимни контакти за­ради плахост, мнителност и т.н. Или пък постоянно се тревожите за това, дали сте достатъчно добър любовник (любовница). Или да придавате на интимните контакти извънредно значение, оценявайки ги като голяма жертва или пък удар по вашето самолюбие. Увлечения, хобита. Този аспект от живота ни се прев­ръща в идеализация само тогава, когато човек прекале­но високо оценява своите успехи в някакъв вид увлече­ния (включително спорт и политика) и се дразни тогава, когато някой изказва съмнения в тях. Предмет за преживявания може да стане всъщност каквото и да било. Например - умението да ловите риба, да готвите, да подстригвате, да се пързаляте на ролкови кънки и.т.н. Току що изложихме някои от най-разпространените видове материални (и не дотам) ценности, които хората са склонни да преувеличават. Възможни са и други претенции към материал­ния свят, но те се срещат малко по-рядко:
• Власт. Мнозина обичат властта, но не всички имат въз­можност да я упражняват. Мъжете искат да получат власт в обществото или на работата, жените я използват в семейния живот. Самата власт не е вредна, наказва се жаждата за власт и наслаждението от използването й, в случай че по този начин се унижават други хора, а също опитите за тотален контрол над заобикалящия ни свят.
• Вяра, доверие. Мнозина отдават живота си, опитвайки се да реализират измислени от някого модели - демок­рация, монархия, комунизъм, светло бъдеще, добро правителство и т.н. Много живи хора вярват в подобни идеали и се дразнят, когато реалният живот се развива по съвсем други закони. Тук се отнася също и прекале­ното доверие в хората - те ще се окажат длъжни да раз­рушават идеала ви. "Доверявай се, но проверявай", за да не се обиждаш после, особено във финансовите дела - тъй ни учи народният опит.
• Морални норми, нравственост. Подобна идеализация е характерна предимно за възрастните хора, получили възпитанието си в съответствие с нормите на своето време. Аморалното или безнравственото (от тяхна глед­на точка) поведение на младежта, изменението на жиз­нената ценностна система и други някои промени в ре­алния живот предизвикват у тях огромно раздразнение.
• Отношенията между хората. Идеализацията възниква тогава, когато вие имате някакви точни представи за то­ва как трябва да се държат околните - да са честни, да изпълняват обещанията си, да не грубиянстват и т.н. Попадайки в обстановка, в която другите се държат ина­че, вие се дразните или ставате агресивни, опитвайки се да наложите своя модел за честни или деликатни взаи­моотношения.
• Развитие, образование, интелект. Идеализацията на тези качества е характерна за научните работници, хо­рата на изкуството, интелигенцията. Тя поражда презрително отношение към по-слабо образованите и неразви­ти хора.
• Разумност. Тази идеализация се появява тогава, когато ви дразнят неразумността и глупостта в поведението на другите. Вие смятате, че всички хора са разумни същес­тва и с тях винаги може да се договориш, винаги нещо можеш да им обясниш. Те обаче се ръководят от някаква странна и непонятна вам логика, извършват безумни постъпки. И колкото повече вие преживявате по този по­вод, толкова повече те упорстват в своите заблуди.
• Собственото несъвършенство. Идеализация възник­ва, когато човек постоянно осъжда себе си заради при­видната липса на някакви уж много важни качества (ре­шителност, образование, произход, връзки и т.н.) Друго­то проявление на този идеал е постоянният страх за то­ва дали взимаме правилното решение, в резултат на ко­ето уреждането на какъвто и да било проблем (какво да се купи, къде да се отиде през отпуската и т.н.) се прота­ка до безкрайност.
• Цел. Идеализацията на целта възниква тогава, когато вие сте решително настроени да постигнете нещо опре­делено и всякакъв вид препятствия или забавяния пре­дизвикват у вас огромно раздразнение. Можете да нервничите и да обвинявате или себе си, или другите, това няма значение. Важното е, дето не можете да преглът­нете факта, че целта не се реализира.
• Горделивост. Подобно отношение към живота има то­гава, когато човек смята, че целият свят се върти около него. И каквото и да става наоколо, то е или за него, или против него. В съответствие с това той се съобразява само със своите мнения, потребности и интереси, и пре­зира всички останали.
• Контрол над заобикалящия ни свят. Характерно е за хората, заемащи каквито и да било ръководни длъжнос­ти. Поради естеството на работата си те планират хода на развитие на събитията и се дразнят, когато плановете им се рушат, като в крайна сметка не се доверяват на никого, а се стараят сами да контролират всичко. В се­мейния живот тази идеализация се изразява в автори­тарно поведение на единия от съпрузите, при което той непрестанно натрапва волята си на другите. Или като постоянни опасения за живота на близките, или пък под формата на страхове пред неизвестното бъдеще.
Освен гореизброените, са възможни и идеализации на други човешки ценности, включително прекомерната религиозност и вярата в Бога. При което на "възпитание" естествено подлежи не самата голяма вяра, а възникващото у някои вярващи осъждане на останалите нерелигиозни хора и презрението към тях. Или даже и претенциите към Бог, който не ви обръща достатъчно внимание.
По-подробно описание на идеализациите и на техните про­явления можете да намерите в книгата [9].
Всяка от разгледаните по-горе идеализации си има свой ли­чен клапан на съответната тръба и стига само човек да потъне в продължителни преживявания, течността веднага започва да запълва неговия "акумулатор".
Докато се идеализира макар и само една земна ценност, съответният клапан си остава отворен и чрез него течност­та навлиза в тръбата, а оттам и в "акумулатора за преживя­вания".
Но стига само човек да осъзнае погрешността на отношени­ето си към идеализираната от него ценност, клапанът момен­тално се затваря и течността престава да постъпва по този ка­нал в съда. Ако всички други клапани също се затворят (тоест -човекът няма други идеализации), нивото на "акумулатора" за­почва да намалява и Животът престава да се занимава с "ду­ховното" му възпитание. Ситуацията рязко започва да се изменя към по-добро.
Пречистване на "акумулатора за преживявания"
От долната страна на "акумулатора" също има няколко тръ­би, по които се оттича (или очиства) течността от съда, т.е. чо­век с начина си на живот и с мислите си изкупва натрупаните грехове.
Най-вероятно долните тръби са винаги леко отворени и течността от съда през цялото време изтича полекичка от тях. Такъв извод може да се направи от следното: в момента, в кой­то се прекрати постъпването на течността отгоре, съдът започва веднага да се поизпразва по малко, което пък означава, че нат­рупаните грехове постепенно намаляват. Очевидно нашият не лек живот способства за това.
Очистването на "акумулатора за преживявания" става през четири тръби.
Осъзнати положителни постъпки
Една от долните тръби, това са осъзнатите положителни постъпки. Човек може да си идеализира нещо земно, но чрез своите положителни постъпки и добро отношение към хората той е в състояние да отвори клапан в тази тръба и да изпомпва течност от "акумулатора за преживявания", без да се довежда до нивото на бедствено положение.
Към осъзнатите положителни постъпки се отнасят проявяването на съчувствие, съпреживяване, милосърдие, безкорист­но служене на светли цели, благотворителност, жертвеност и други подобни дела, насочени към доброто на хората.
Положителни качества на личността
Втората тръба за отвеждане на течности от "акумулатора за преживявания" това са положителни качества на личността като добродушие, радост, оптимизъм и т.н. Човек може да бъде и много привързан към нещо земно, т.е. да има множество идеализации, но поради вроденото му добродушие и оптимизъм "акумулаторът" му никога не се препълва.
В такова равновесие често се намират пълничките (обича­щите да си хапват) и добродушните хора.
Странично въздействие
Третата тръба отдолу е въздействието на други хора (или странично въздействие). Всеки човек може да отиде на добър лечител или при екстрасенс, който ще направи някакви манипу­лации и ще изпомпа част от течността. Но въздействието ще бъде по-скоро краткотрайно, тъй като при положение, че тръ­бите не са затворени отгоре "акумулаторът за преживявания" съвсем скоро ще започне отново да се изпълва с течност - след седмица, месец, или година. Затова въздействието на повечето екстрасенси напомнят на въздействието на таблетките: докато ги пиеш - помагат, престанеш ли и всичко почва отначало.
Същото може да се каже и за религиозните ритуали на пре­чистване. В православната църква например това са пост, по­каяние и изповед. За вярващите те са много ефективни, но трябва да се правят достатъчно често. Служителите на църква­та добре разбират това и призовават енориашите си към еже­седмично пречистване.
Изпълнение на предназначението
Следващата отходна тръба е изпълнението на онази за­дача, с която човек е дошъл в света.
Всеки човек има ред специални задачи във веригата от реинкарнации - да създаде семейство, да роди дете, да бъде во­ин, учен, селски и градски жител, да създаде нещо ново, да нат­рупа определен обем от знания и т.н. и т.н. Изглежда, че във веригата от прераждания човек трябва да изпита всичко оно­ва, което съществува в живота - любов, семейство, власт, политика, педагогика, спорт, война, работа с ръцете, с главата и други. При това някои хора за един живот решават няколко подобни задачи накуп. Явен признак за такова отношение е рязката смяна на дейности. Например човек е работил като готвач или учител, бил е добър специалист и е постигнал отлич­ни успехи в своята работа. После той без видими причини я изоставя и започва да се занимава с нещо съвсем друго, напри­мер става фермер или артист. Постигайки резултати и удовлет­ворение в един аспект (т.е. - решавайки едната си задача), чо­век може да се сдобие с успех и в съвсем друг вид дейност (да реши друга задача). В последно време такива хора стават все повече и повече.
Ориентировъчно можете да прецените предназначението си с помощта на хороскопа, в който се изчисляват основните сфери на възможното успешно приложение на вашите сили. Логиката тук е проста. Ако на вашата душа й е необходимо да се изпроб­ва в ръководенето на колектив, за нея би било целесъобразно да се роди под знака на Лъва. Ако не й е достигала чувственост и любов, тя трябва да се роди под знака на Скорпиона и т.н. Но това са само ориентировъчни оценки, тоест човек има пълното право да направи този или онзи избор, стига само той да го уст­ройва, а не да го вкарва в преживявания.
Отправяйки се към поредното си превъплъщение, душата на човека може да си избере някаква задача, с която да се занима­ва в този живот. Например, да донесе на хората оригинално произведение на изкуството или нови научни знания, да създаде образцово семейство или да организира работа в някакво ново предприятие. В резултат душата си изработва различни опитности, правейки поредната крачка по пътя на своето развитие.
За съжаление, каква е таз задача, повечето хора не помнят. Макар и не всичко да е така безнадеждно. Често те усещат тяга към някакъв вид дейност - обществена или политическа, бизнес, педагогика, медицина, техника, творчество и др. Ако човекът се занимава с онова, което го привлича, то всичко му се получава, той е доволен от съдбата си, получава удовол­ствие от живота. Такова светоусещане е също индикатор за факта, че той изпълнява своето предназначение.
А когато следваме предназначението си, клапанът на съот­ветната тръба също се отваря и започва да изпуска течността от "акумулатора."
Празен акумулатор за преживявания
По този начин в някакъв момент "акумулаторът" може да ос­тане съвсем празен - такъв човек въобще няма грехове. Той не е привързан към нищо земно, доколкото него никакво събитие не може да го потопи в негативни преживявания. Той приема света такъв, какъвто е. Обикновено има правилни убеждения и помага на хората чрез лечителство, проповеди, със собствения си начин на живот. На него никой не му прилага негативни въз­действия, а дори това да се случи, то нищо не му се лепи. Такъв човек практически няма какво да го държи на нашата планета, той се намира тук единствено по свое желание и може да си иде във всеки момент. И подобни хора съвсем не са толкова малко в нашия свят. Такива са, например, високо посветените йоги или адептите на която и да било религия. Те по свое жела­ние могат да пътуват във Фините светове и да са връщат назад към човешкото си тяло. Когато решат, че напълно са си изпъл­нили предназначението, си тръгват от нашия свят, независимо от възрастта.
Един от пътищата за целенасочен преход към такова състо­яние - това е съзнателният отказ от земните ценности или аске­тизмът. Но този път е не особено приемлив за хората, които живеят обикновен живот - реалният свят винаги ни кара да се грижим за близките си, да търсим средства за живот и т.н. За­нимавайки се с обичайните земни дела, е доста сложно да се удържаме от негативни преживявания, затова и "акумулаторите" на преобладаващото мнозинство от хора далеч не са празни.
Ето такива са примерните източници на запълване на "аку­мулатора за преживявания" и пътищата за неговото пречиства­не. Всеки от нас трябва точно да определи за себе си кой клапан му "пропуска" и няма ли в неговия живот такива съби­тия, които могат да се отнесат към "възпитателните" процеси именно поради неговите убеждения или идеализации. Навярно всеки ще може да намери в живота си не един случай, попадащ под това обяснение.
Ние ви предлагаме още един път напълно съзнателно да проанализирате своя живот и да определите какви конкретно идеализации по повод устройството на света имате, и доколко, примерно, е запълнен вашият "акумулатор за преживявания".
В следващия параграф ще ви помогнем в изготвянето на по­добна оценка.
А сега е време за поредното ни
РЕЗЮМЕ
1. "Акумулаторът за преживявания" се запълва по тръба, която се нарича "Идеализация на земните и духовните цен­ности". По нея може да постъпва течност, образувана от вашето неправилно отношение към живота
2.Течността от "акумулатора за преживявания" може да се излива отдолу по четири тръби, които се наричат "осъз­нати постъпки", "положителни качества на личността", "странични въздействия" и "изпълнени предназначения"
3. Познавайки механизма за запълване и изпразване на "акумулатора за преживявания", човек може съзнателно да регулира нивото на течността и по този начин да управлява съдбата и здравето си

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме