Животът ни е пътешествие в национален парк
Всички знаем, че като си купиш курортна карта за национа­лен парк, там може да си опънеш палатка, да поживееш, даже дивеч да простреляш, разбира се, със съответното разрешение. Обаче трябва винаги да помниш, че постоянно те контроли­рат. И че в момента, в който нарушиш правилата за пребивава­не в парка, ще дойде местният пазач и ще те глоби. Ако пък на­рушението е грубо, ще те изгони или даже ще те тикне в затво­ра.
Примерът с националния парк е добър дотолкова, доколкото ни дава възможност да покажем чрез него, как човек трябва да се отнася към заобикалящия го свят. Може нещо и да не му се нрави, но това не би следвало да предизвиква агресия или обида. Например в същия парк на човек може да не му хареса, че на жирафа шията е прекалено дълга, или пък че лъвът реве твърде силно. Или пък - пред очите му същият този лъв може да отмъкне и разкъса антилопа, а после даже да не я изяде.
На вас това никак няма да ви се понрави, но прекрасно ще разбирате, че не е във ваша власт да променяте каквото и да било. Затова ще ви се наложи да приемете света в резер­вата такъв, какъвто е. Нали няма, тъй или иначе, да вземем да се дразним или обиждаме на жирафовата шия? Или пък на кръвожадността на лъва? А виж - в реалния живот хората, Бог знае защо, се дразнят и обиждат на политическия строй, на депутати­те, на бизнесмените, на родствениците, познатите и т.н. Бездру­го нищо не може да се направи, защо тогава да си добавяме грехове заради неправилното възприятие на това, което не е създадено и не зависи от нас.
Затова правилната позиция в живота това е позицията на екскурзианта, който знае, че е дошъл на този свят само за опре­делено време. Не ние сме създавали Света и поради тази причина трябва да го приемаме такъв, какъвто е.
Той въобще не ни принадлежи и нас постоянно ни наблюда­ват да не нарушаваме правилата за поведение в този резерват.
Но, идвайки в живота, човек не знае, или по-скоро забравя, че има "наблюдател", който постоянно го следи. Когато нарушава правилата за поведение, той си получава съответните напомняния.
В рамките на този модел може много добре да се обясни, защо в случаите на възникване на критични ситуации може страстно да се обърнеш към Бог, и това помага. Какво е тогава критична ситуация? Това е случаят, при който вие дълго сте нарушавали правилата за поведение в резервата, лесничеят ви е пипнал и ви влачи към затвора. Кой може да ви спаси в подоб­на ситуация? Лесничеят - едва ли, той просто си изпълнява дълга, а пък и вие не знаете как точно да се договорите с него. И тогава най-добрият начин да привлечете вниманието му върху своите неприятности е дълго и убедително да пеете химни за вашите най-искрени и светли чувства към стопанина на парка. Възможно е да ви повярват и този път и да ви пуснат. Както е известно - Бог е милостив. Е - той, разбира се, улавя известна неискреност във вашата любов. Пък и как може тя да е искре­на, когато до попадането ви в критичното положение вие дори не сте се сещали за него. Но когато ситуацията ви притисне, ще обикнете когото и да е. Важното е после да не забравите за обещанията си.
Защото Бог, макар и милостив, не винаги ще намира време и възможност да ви опрощава прегрешенията. А виж "наблюдате­лят" ви постоянно е нащрек и, знаейки за вашите хитрувания, може да ви спретне такъв "възпитателен" процес, че да не успе­ете за пореден път да си изпросите помилване. И ще си получи­те всичко по пълната процедура.
Именно затова преразглеждането на отношението ви към земните ценности заедно със страстните молитви към Бога дава достатъчно добър ефект.
Въздействия при препълнен "акумулатор за преживявания"
Засега да продължим с духовните "възпитателни" процеси. Когато "акумулаторът за преживявания" се напълни почти до върха (90-95%), човекът се разболява от смъртоносни болести. Също така може да му се случат много сериозни неприятности като попадане в затвора например. Ако той отново не разбере, че нарушава правилата за поведение на турист в резерват, и започне да се надява само на лекари, лечители или на собстве­ната си служба за безопасност, то ще му бъдат приложени и крайни (от наша гледна точка) мерки.
На този етап "акумулаторът за преживявания" се е препъл­нил, а търпението на "наблюдателя" е на изчерпване". Ако човек успее да осъзнае неправилния си мироглед и рязко измени хода на мислите и поведението си, съответният клапан ще се запуши и нивото в "акумулатора за преживявания" малко ще се намали. Така и болестта ще изчезне - известни са много случаи на са-мопроизволно излекуване от рак и от СПИН.
Ако психологията и поведението на човека не се изменят, тогава му се отнема животът - той умира по-рано от определе­ния му срок.
Но ще умре с препълнен "акумулатор за преживявания". Пълният съд е тежък, затова душата на човека засяда в нис­ките етажи на Финия свят - практически това е, което нарича­ме Ад. Там тя получава пълен комплект "удоволствия". Ако чо­век е идеализирал нещо и затова му е бил отнет животът, там попада в обществото на досущ подобни нему хора (души). Ако е презирал другите, там ще се намери в общност, която ще прези­ра него. Можете да си представите каква сладост е да се живее в свят, където всички се презират взаимно.
Ако човек е придавал прекалено голямо значение на секса, той ще попадне в свят на сексуално обременени хора и ще тър­пи постоянни унижения по тази част.
И така, след като умре всеки попада на такъв етаж от Финия свят, който съответства на нивото на запълване на неговия "акумулатор за преживявания" в момента на смъртта. Всеки си създава собствен Ад или Рай. За да се намали нивото в "акуму­латора" при възрастните хора, на тях им се отнема способността за секс, чувствителността към храната и другите плътски удо­волствия. Нещо повече - в старостта се намалява броят на "прилепванията" към материалния свят и човек успява по мъ­ничко да пресуши "акумулатора" си.
И тъй, ние разгледахме ситуацията, при която човек не осъзнава, че е само временен пътник на нашата планета и не се държи подобаващо.
Сега ще се спрем на случая, когато той е разбрал, че е само гост на тази планета, че просто е помолил за екскурзия, на която са го пуснали.
Осъзнатата земна екскурзия
Отправяйки се към Земята, човек по-скоро си купува входен билет. Цената вероятно е била обещанието да донесе свет­лина и помощ на хората, да ги просвещава и да поддържа заблудените. И с това малко да поочисти собствения си "акуму­латор на преживяванията", ако там е било останало още нещо. Естествено е, че една душа от високите етажи на Финия свят ще има много по-голям избор кога и къде да се въплъти на Земята. За да не изпитват допълнителни страдания и да не се борят за преживяване още в детството си, тези души обикновено се раж­дат в добре обезпечени семейства - за това говорят биографии­те на повечето от известните духовни лидери.
Освен това на душата често й се дават способности - нап­ример за спорт, рисуване, музика, стихоплетство, лечителство, управляване на финанси, търговия и др. Тези способности имат за цел да облекчат съществуванието на човека в този свят, до­колкото чрез тях той може да се реализира по-успешно от недо­там талантливите хора. Но, от друга страна, може да се каже, че способностите се явяват и своего рода изпитание. Именно из­питание, защото при наличието на талант е много по-лесно да се идеализират собствените способности, славата, из­вестността, материалните блага и т.н. И ако човек успее да реализира своите умения, без при това да изпадне в гордели­вост, презрение към другите и прочие "звездни" заболявания, то той ще съумее достатъчно сполучливо да пресуши своя "акуму­латор за преживявания" и да се пренесе с етаж нагоре във Фи­ния свят.
За съжаление известните ни биографии на именити худож­ници, поети, писатели, учени и други популярни личности показ­ват, че повечето от тях са живели, отдадени на страсти и земни привързаности. В резултат на това те най-вероятно са се озова­вали два-три етажа по-ниско от изходната си позиция.
За човека всичко земно е достъпно
Гореизложеното съвсем не означава, че сме съчинили по­редния способ за плашене и ви предлагаме да се боите от всич­ко. Съвсем не! Човекът идва на Земята, за да изпробва всич­ко онова, което се намира тука. Всеки може да се занимава с бизнес, политика, любов и секс, да повишава благосъстоя­нието си и да се самоизразява творчески. И това може и трябва да се извършва с хазартно удоволствие. Важно е само да не се престъпва онази тънка граница, след която човек прес­тава да се отнася към всичко като към игра и започва насериозно да презира, да се обижда или да мрази. Това вече е грешка, водеща към "възпитателен процес".
Но как ли да я изчислим, тази тънка граница? Всеки човек трябва сам да я усети, макар че ние вече дадохме няколко общи препоръки. Например, ако сте на риболов и в последния момент ви се изплъзне огромна риба, то вие навярно ще преживеете доста болезнено и емоционално този пропуск. Но миг по-късно ще сте приели тази ситуация, прощавайки на себе си, на риба­та и на света. Точно тъй трябва да се отнасяме и към останали­те си неудачи - в личния живот, в работата, в творчеството. Случило се - случило, какво да се прави. Тогава вие много по-леко ще се носите по течението на живота и всичките ви наме­рения ще се изпълняват бързо и леко.
Първи изводи
Засега ще формулираме накратко онези изводи, които про­изтичат от предидущите разсъждения.
Приведеният модел за устройството на света и за целта на човешката поява в него ни обяснява причините за въз­никването на много (макар и не всички) болести, неприят­ности и нещастни случаи.
Той обяснява, защо един съвсем нерелигиозен човек може да бъде по-угоден Богу от някой друг, който усърдно изпълнява ритуалите на своята религия и на тази основа гледа с презрение на останалите хора.
Предлаганият модел е в съгласие с която и да било рели­гия по въпроса, че всичко на този свят принадлежи на Бог и че човек не трябва да полага прекомерни усилия, за да постигне максимално количество материални и други блага. От друга страна, ако той разбере правилата за поведение в живота и го приеме такъв, какъвто е, то тогава ще е в пълното си право да помоли за всичко онова, което му е нужно. И ще го получи, до­толкова, доколкото на нашата планета има всичко в изобилие само дето ние не го допускаме в живота си.
А сега е време за първото ни резюме.
РЕЗЮМЕ
1. Човек, идвайки на света, може да прави в него всичко, което си поиска (естествено, без да нанася вреда на другите и без да извършва насилие по отношение на тях). Но той ни­що не бива да счита за "свое" и не трябва да идеализира как­вито и да било земни ценности. Той се намира всичко на всичко на една кратка екскурзия в нашия свят и трябва да се от­нася към успехите и неудачите си като към игра.
2. Ако човек започне да придава прекалено голямо значение на материалните или духовните ценности,,т.е. да ги идеали­зира, то неговият "акумулатор за преживявания" се препълва и Животът се заема с духовното му "възпитание". Той раз­рушава тъкмо онези ценности, които са били излишно идеа­лизирани, доказвайки по този начин илюзорността на негови­те убеждения.
3. Ако човек не разбира тези сигнали и продължава да на­рушава правилата за пребиваване в нашия свят, то предс­рочно му се отнема животът.
4. Ако човек преразгледа отношението си към света и към хората и престане да придава прекомерно значение на своите очаквания или идеи, на Живота повече няма му се на­лага да го поучава - уроците са били усвоени. В резултат на това човек ще може да се избави от заболявания във всякакъв стадий на развитие, както и от каквито и да било труднос­ти, неприятности, нещастни случаи и от всичко останало, което му пречи да живее.

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме