2.2. "Таралеж от събития". Работим с изпреварването
Медитацията на прошката ни позволява да се освободим от миналите преживявания и бързичко да почистим последствията от новите. Но ако нищо не променяме в своите мисли, ние ще се окажем принудени да прощаваме непрекъснато - първо се ка­раме, после прощаваме, после пак се караме, отново прощава­ме, и т.н. Голяма веселба, нали? И най-важното, никаква скука!
Обаче, ако искате да живеете по-спокойно и осъзнато, ще ви е нужно да се научите да не натрупвате нови преживявания, т.е. да затворите клапаните на "акумулатора". А това ще се случи само тогава, когато престанете да придавате излишно голямо значение на своите очаквания, т.е. - когато се откажете от идеализациите си.
Това значи, че следва едновременно да започнете работа със своя ментал - именно там се съхраняват всичките идеи, знания и информации за натрупания опит, също както и създа­дените от нашият неспокоен ум идеализации. А, както помните, именно идеализациите се явяват основа за нашето недоволство от живота, както и за запълването на "акумулатора за преживя­вания", от което моментално произлиза "възпитателно" въздейс­твие.
Следователно на нас ни е необходимо по-бързичко да се избавим от погрешните убеждения и идеализации, натрупа­ни в менталното ни тяло.
Помнете - вие и така си живеете в Рая
Тук има една обща идея, която трябва първо да се разбере и винаги - при възникване на поредната порция преживявания, да се връщаме към нея. Тя е достатъчно проста на пръв поглед, макар че всъщност не е толкова леко да я разберете и приеме­те. Състои се в следното: трябва да си признаете, че във все­ки един момент вие живеете в Рая! Във всеки момент от ва­шия живот, колкото и ужасен да ви се е струвал той! Разбира се, че не е толкова просто да се постигне такова отношение към Живота, който отдавна и упорито ви "възпитава". Какъв ти тук рай, по-лошо от това не може да бъде!
И действително, може ли да бъде по-лошо? Вие навярно не сте се замисляли над това. Пък и защо? - та нали всичките ме­тодики (включително и нашата за формиране на събитията) ни призовават да мислим само позитивно. И ние се стараем да мислим единствено за хубави неща, а животът ни на практика става все по-лош и по-лош.
Защо се влошава, е ясно. Ние сме недоволни от съдбата си, нашият "акумулатор за преживявания" се запълва и към нас се прилагат все по-строги "възпитателни" мерки. Обръщаме ви внимание върху факта, че това не е наказание и не е отмъще­ние, а само текущо поправяне на вашите погрешни убеждения!
Доколкото мечтаем за по-добър живот и продължаваме да бъдем недоволни от сегашното си състояние, е много вероятно ситуацията по-нататък да се влоши допълнително. Затова ви предлагаме не да криете главата си в пясъка, както правят щраусите в случай на опасност, а смело да погледнете в своето вероятно мрачно бъдеще, където всичко би могло да бъде и още по-лошо, отколкото сега.
Как ще стане по-лошо, не е трудно да се разбере. Зависи само от това, от коя страна на живота сте недоволни. Ако недоволствате от семейния или личния си живот, то положение­то ви именно тук ще се влошава. Но ако работата ви не е от много голямо значение за вас, там нещата ще си останат наред и ще можете нелошо да печелите. Както и обратното - естест­вено.
Е тогава как да избегнете влошаването на положението си, ако вече сте изчислили главните си идеализации? Как да се откажете от тях, когато са ви толкова скъпи и мили?
Много просто - като осъзнаете, че именно сега живеете в Рая. Защото ако не си го признаете, рано или късно ще настъпи Адът. И тогава ще се почувствате значително по-зле, отколкото днес. Разбира се, в случая понятията Ад и Рай са условни. Ка­къв ти Рай в комуналката със съседите скандалджии? Та има ли по-голям Ад от такава ситуация? Оказва се, че не е трудно да си го представите, ако поразсъждавате малко. Могат да ви наста­нят такива съседи, в сравнение с които днешните пияници или скандалджии да ви се сторят направо светци. Или пък комунал­ката ви може да изгори заедно с вещите ви, докато в същото време властите не бързат да ви дадат ново жилище. Оказвайки се в подобна ситуация, вие с топлота и нежност ще си спомняте живота си в отделна стая, пък било то и със съседи скандал­джии. Именно по този начин Животът може да ви докаже пог-решността на вашите днешни убеждения. Комуналката в срав­нение с живота на улицата си е един истински Рай и ще трябва смело да си го признаете.
Разбира се, това е доста скромен Рай в сравнение с една богата къща извън града. Но пък и никой не ви забранява да си имате къща - ако, разбира се, сте готови във всеки момент да си признавате, че и така живеете в Рая. Не осъждайте Живо­та, а го помолете за свой дом (или поне за самостоятелна квар­тира). На този свят има всичко и ако се помолите правилно, то обезателно ще получите. Ако пък не получите, ще имате повод да се замислите за това какъв друг ваш вътрешен блокаж ви пречи да постигнете една цел, която вече милиони други са пос­тигнали.
Именно този подход - признанието пред себе си, че във всеки момент живеете в Рая, може в крайна сметка да ви оси­гури затварянето на всичките клапани от "акумулатора за пре­живявания" и почистването на менталното ви тяло.
Идеята като че ли не е много сложна, но както показва опи­тът, да я приложиш на практика не е толкоз лесно, дори ако вече си наясно с погрешните си убеждения.
Нужен е някакъв напълно реален способ - от типа на тех­никите за интензивно дишане, стоене на един крак или самоочистване чрез пламъка на свещ. Тези действия са разбираеми и достъпни за всички, но за съжаление не могат да ни пречистят от нашите погрешни убеждения. Защо? Ами защото погрешните убеждения са продукт на менталното ни тяло. А менталното тяло със стоене на един крак няма да го промениш - то е твърде далече от физическото тяло, с което в случая работим.
Инструменти за коригиране на погрешните убеждения
Значи, трябва да се намерят някакви инструменти, които да работят на нивото на нашето отношение към живота, на нивото на убежденията ни. Съществува ли такъв готов инструмент? Разбира се, че съществува. Човечеството какво ли не е измис­лило вече. Например това може да бъде самопрограмирането с помощта на различен род позитивни утвърждения или афирмации.
Афирмации
Тези техники са насочени към изтласкване на погрешните убеждения от нашия ментал и запълването му с положителни мисли. Това не е лошо, но изисква доста усилия за препрогра-мирането ни.
Неспокойният и неконтролируем ум в продължение на много години е изпълнил изрядно вашия ментал с най-различни идеа-лизации. Значи, за да ги изхвърлите по-скоро, ще ви е нужно колкото се може по-енергично и интензивно да се насищате с позитивни утвърждения. Общият брой положителни мисли трябва да бъде не по-малък от броя на запълващите ментала ви отрицателни убеждения. За да ги изтласкате по-бързо, ще тряб­ва колкото може по-интензивно и енергично да се насищате с позитивни утвърждения. А тъй като нямате многогодишна прак­тика на изместване на погрешните си убеждения, интензив­ността на процеса на препрограмиране трябва да бъде мно­го висока.
Това се постига лесно на групови занятия с добър водещ, който е в състояние да създаде високоенергийна обстановка на колективна еуфория и възбуждение. Два-три семинара и вместо предишните осъждания в главата ви ще остане единствено лю­бовта.
Ако обаче се занимавате по тези методики самостоятелно, по книги, то резултатите ще дойдат не толкова скоро. Ще ви е много трудно да предизвиквате у себе си състояние на възтор­жен екстаз в същото време, в което сте потънали в проблеми и съмнения. А какво да правят онези, които искат да вярват във всичко добро, но в главите им се въртят безкрайни опасения, а с този товар не им се отдава Бог знай какво да свършат?
Тука може да предложим още един, чисто ментален начин на работа с нашите погрешни убеждения.
Да не очакваме лошо бъдеще
Този начин е много прост и произлиза от несложна мисъл: хайде да не чакаме, докато Животът приложи спрямо нас всич­ките си "възпитателни" средства. Дайте да го изпреварим -сами да допуснем в битието си онова, което той може да предяви към нас под формата на "възпитателни" мерки. Да го допуснем не в действителност, а само мислено. Как може да се направи това? Ами много просто! Ще използваме едно прос­тичко упражнение, наречено "таралеж от събития".
Да разгледаме как работи то, ако сте зациклили на един ва­риант на развитие на събитията и дори не допускате, че животът може да се нареди по друг начин. Например в мислите си виж­дате своя баща (или майка) като чувствителен, възпитан, дели­катен човек. Възможно е той някога действително да е бил та­къв, а в момента вие да не го допускате в живота си променен (идеализация на взаимоотношенията между хората). Затова сега (в зряла възраст) той може да предявява към вас негативни черти от характера си, такива като грубост и скандалджийство. И колкото повече го осъждате за това му поведение, толкова по-лош ще става той, и то именно спрямо вас. Неговите вза­имоотношения с другите хора може да бъдат и добри, и лоши.
Но по тъкмо към вас нивото на "лошотията" му ще нараства пос­тоянно, докато вие не измените своето отношение към него. А да се направи това съвсем не е толкова сложно.
Вие смятате, че баща ви е най-лошият на света? Ако се за­мислите над това, навярно ще трябва да си признаете, че не е така. И от най-лошия по-лош винаги ще може да се намери. Така че, за да не става баща ви по-зъл, вие сте длъжни да го допус­нете в живота си в още по-неприятен вид. Предварително, без да чакате той сам да стане такъв. Тогава онова, което той ви показва в действителност, ще бъде само слаба частица от оно­ва, в което би могъл да се превърне. Т.е. - той би могъл да бъде и по-лош, а ето че не е станал такъв! Вижте само колко е благороден! А пък вие го осъждахте! Но той навярно и ще стане такъв, особено ако вие измените отношението си към него. С една дума днес се намирате с него в Рая, а след известно време можете да се окажете в Ада.
Именно такава логика ще може да ви примири с всяка ситу­ация, колкото и лоша да ви е изглеждала на пръв поглед.

Рисунка № 2.

И именно на този принцип се основава упражнението, което Ви предлагаме
Упражнение "таралеж от събития"
Създайте си обстановка, в която никой няма да ви безпо­кои в продължение на 15-20 минути.
Заемете удобно положение, затворете си очите, отпус­нете мускулите на тялото, преустановете хода на мислите си.
Представете си вашия живот във вид на множество вари­анти на развитие на събития. Например във вид на набор иг­ли, стърчащи от една точка. Ще се получи нещо подобно на свит на кълбо "таралеж от събития", както е показано на рисунка № 2.
От всички варианти на възможно развитие на събитията вие бихте искали само един - този, който ви устройва (една игличка). В реалността, в порядъка на разрушения на вашите идеализации, Животът последователно ви предявява серия от влошаващи се варианти на развитие (втората игличка и останалите след нея).
Представете си как ще се развива животът ви, ако "въз­питателните" мерки продължат, т.е. при положение, че се реализират вариантите на влошаване на събитията.
Изживейте мислено в продължение на 5 - 10 минути всеки от вариантите на влошаване на ситуацията. Представете си какво ще правите тогава, как ще се развиват отношения­та ви с хората и света, какви мисли ще ви гонят.
В края на всеки вариант мислено си казвайте: "Живот! Ако на тебе ти е угодно да направиш битието ми такова, аз ще го приема без ропот и обида. Явно, че по някаква причина трябва да получа този урок. Ако действително ми е необхо­дим, ще го приема с благодарност. Но ако е възможно, моля се да стане така.... (и посочвате най-първия и желателен за вас вариант на развитие на събитията).
По този начин мислено изживейте още няколко варианта на влошаване на ситуацията по степента на нарастване на "възпитателните" процеси (останалите иглички на тарале­жа). В края на всеки вариант потвърдете, че го приемате като урок - без гняв и без осъждане, но помолете да не го при­лагат по отношение на вас.
В края още един път мислено потвърдете, че не осъжда­те сегашното си положение, а го възприемате като урок, който сте си заслужили със своите мисли и постъпки. И че днешната ситуация е най-добрата от онези, които сте пре­дизвикали чрез своя мироглед. Вие сте благодарни за дадения ви урок, приемате настоящото си положение като много ху­баво, и молите, ако е възможно, да го подобрите още по жела­ния от вас начин.
Като изпълнявате това упражнение, ще избегнете "поръчка­та" за негативно бъдеще помолвайки в края на всеки вариант да не ви го прилагат. Същевременно потвърждавате на Живота, че приемате случващото се с вас не като наказание или мъст, а като урок за някакви грешки в мислите или поведението ви.
Приложено към нашия пример с възрастния баща, може да си представим, че първата и желана от вас игличка-събитие се явяват умерените и спокойни взаимоотношения. Втората игличка може да бъде ситуация, при която той предявява към вас грубост и конфликтност.
Третата игличка може да стане положение, при което той се разболява и на вас ще ви се наложи да се грижите за него. При това характерът му няма да се измени към по-добро. Четвърта игличка - той се е пропил и ви води на гости приятели по чашка. Пета игличка -довел си е вкъщи няколко жени. Шеста игличка - почнал е да издевателства дори над своите внуци. Седма -I предизвикал е пожар. Осма - продал е всичките предмети вкъщи. Девета - и т.н.
Игличките може да са много - нужно е да ги преживеем всички, без да се обиждаме на Живота. Да ги преживеем не наяве (за щастие) а мислено, т.е. да си представим как ще се устрои нашият живот при реализацията на третата и следващи­те иглички. Представете си в пълнотата му този живот с всички варианти на взаимоотношенията, разпределението на парите, на времето, на жилищната площ и т.н. И накрая мислено кажете: "Живот! Ако заслужавам това, ще го приема и няма да роптая. Но ако е възможно, нека моят баща да престане да ругае и да свива пари от къщи".
Именно такова мислено преживяване ще ви позволи да изп­реварите "възпитателните" въздействия на Живота и да му докажете, че вие знаете за всичките му възможни бъдещи санк­ции и сте готови да ги приемете. И че сегашното си положение възприемате като много добро, съзнавайки, че то може и силно да се влоши заради вашето недоволство. Но вие вече сте се отказали от него, така че на Живота няма да му е необходимо да прилага към вас същите тези по-лоши варианти. Ако всичко е добре, нататък може да става само още по-добре.
Подобни разсъждения препоръчваме за разрушаване на каквито и да било идеализации и произтичащото от тях недо­волство към Живота. Знаейки, че той може да ви поднесе и по-лошо, вие се радвате на настоящето.
Няма ли наистина да стане по-лошо?
Предугаждайки неизбежните въпроси, веднага ще ви кажем, че упражнението не се явява като вид поръчка за негативно бъдеще, защото в края на всяко мислено изживяване на въз­можните последствия вие обезателно ще кажете: "Живот, ако това се случи, аз ще го приема без ропот и без гняв. Но ако е възможно, нека всичко стане така, както аз искам" (и привеждате вашия вариант за развитие на събитията).
По този начин вие ще дадете на Живота да разбере, че не ви е нужен този негативен вариант на развитие. Готови сте за него, но не се нуждаете от него. А ви трябва друг - онзи, който досега никак не се е получавал, но вие вече сте престанали да преживявате по този повод, дотолкова, доколкото сте разбрали колко хубаво ви е в момента. Т.е. - вие премествате своята суперцел от разред изисквания в разред молби, с което унижавате горделивостта си. А Животът обича и помага на онези, които не са горделиви. Естествено, ако сами го помолят.
Не превръщайте живота си в "таралеж от събития"
И още една препоръка. Работата с "таралежа от събития" е еднократна операция, насочена към обезценяване на вашия проблем, промяна на отношението ви към онова, което в момен­та ви се струва наистина ужасно. Достатъчно е само един път в продължение на 10 - 20 минути да приложите тази техника спрямо ситуацията, която ви се струва толкова кошмарна в нас­тоящето, за да разберете, че всичко ви е наред. После забраве­те за "таралежа" и се радвайте на живота.
Ако вие от сутрин до вечер си представяте някакви ужаси, това вече няма да бъде "таралеж на събитията". Това ще свиде­телства за факта, че вашата "словобъркачка" е излязла от конт­рол и активно ви поръчва всичките онези неприятности, за които вие с удоволствие размишлявате сега. Така и до депресията не е далеко. Ето защо по-скоро спирайте "словобъркачката си" чрез някой от известните ви методи и се радвайте на живота! А "таралежа" можете да използвате не по-често от един път седмич­но и не повече от десет минути. Желая ви успех!
Не зная, дали ни се е отдало да ви убедим в ефективността от това упражнение. Пробвайте го. Ако ви устройва, чудесно! Ако ли не, потърсете нещо друго. А ние засега ще преминем към поредното ни
РЕЗЮМЕ
1. За поправянето на вашето недоволство от живота е необходимо да си признаете, че във всеки момент от насто­ящето живеете в Рая.
2. За да избегнете влошаването на ситуацията в процеса на разрушаване на идеализациите, вие можете да работите чрез изпреварване. Затова пробвайте мислено да изживеете вариантите на възможно влошаване при вашата сегашна ситуация. И в края мислено съобщете, че сте готови да при­емете това положение без недоволство и осъждане. Ако е възможно, помолете за подобряване на сегашното ви положе­ние.
3. Упражнението по мисленото преживяване на по-лошите ситуации се нарича "таралеж от събития". Всяка игличка оз­начава ситуация, част от която вече се е реализирала, дока­то друга част от нея може да се случи в зависимост от ни­вото на запълненост на вашия "акумулатор за преживявания

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме