3.2. Животът е цирк
Вие вече се запознахте с един вид жизнена позиция, която не позволява на вашия "акумулатор за преживявания" да се препълни. Но тя се използва само в онези случаи, в които сте си поставили някаква цел и сте се съсредоточили в постигането й. Във всички останали ситуации ние предлагаме да използвате друга жизнена позиция, която се нарича: Животът е цирк.
Името на тази позиция ни напомня за известната фраза "жи­вотът е театър". Може и така да се каже, но ние целенасочено сме усилили критичния аспект. Да бъдат артисти в театъра за много хора може да се стори доста привлекателна идея. Но как­во да кажем за клоуна в цирка? И нали животът ни далеч не е театър. Той е един непрекъснат цирк, а ние сме главните клоуни в него. Ние обаче не го разбираме и се обиждаме ту на едно, ту на друго.
Животът е представление на арената
За да заемем подобна позиция трябва вътрешно да разбе­рем, че всичко онова, което се случва в живота, не е нищо повече от клоун ад а на арената на цирка. Хората са клоуни и всеки се криви по своему. При това колкото повече емоции и хазартност човек проявява във всекидневния си живот, негоду­вайки, поучавайки околните, обиждайки се, встъпвайки в конф­ликти, в толкова по-професионален клоун се превръща. Макар и на арената да няма само клоуни, там има и илюзионисти - при тях всичко изчезва неизвестно къде и възниква неизвестно от­къде. Има и силови изпълнители, които действат безогледно и получават всичко в живота си чрез сила, докато не срещнат някой по-ербап от тях. Това са жонгльори, укротители, борци, спортсмени и т.н.
Позицията на участника
Изобщо, целият пълноценен емоционален живот протича на арената. А вие стоите в зрителната зала и наблюдавате случващото се. Можете да се смеете или пък да съчувствате на участващите, но вие сте отдалечени от действието, всичко това не е ваше.
Такава позиция ви позволява да не се "прилепвате" за ни­какви земни ценности - вие сте всичко на всичко един наблюда­тел. Да се намирате в зрителната зала - това си е ваш съзнате­лен избор. Ако решите, че е нужно да се включите можете смело да се спуснете на арената и да вземете активно участие в теку­щите дела, домогвайки се до целта си. В подобни случаи се настройвате на "Животът е игра". Когато постигнете целта си, незабавно се връщайте в зрителната зала. И не позволявайте на никого принудително да ви замъква на арената и да ви включва в представленията. Помнете, че на главата си имате калпак със звънчета и ярък надпис на ролята, която изпълнява­те в цирка на живота. А пък ролите са най-различни: "Жертва на негодяй", "Уча всички как да живеят", "Суперконтрольор", "Велик мъченик", "Искам секс", "Самотен умник в страната на глупаци­те" и т.н. Колкото по-смешно название измислите за собствена­та си роля в цирка на живота, толкова по-бързо ще се разделите с нея.
А ако ви харесва този цирк - забавлявайте се на воля! Но не забравяйте, че всичко това е само представление, а вашето основно място е на трибуната.
В предишния раздел отбелязахме, че признак за участие в играта се явява наличието на някаква цел, към която вие се стремите. А виж - ако си нямате цел и ви е все едно къде ходи­те, дали преживявате, нервничите, радвате се или скърбите, вие се намирате именно на цирковата арена. Редом с вас може би има играчи, които се стремят към собствените си цели. Но вие нямате такива и затова не сте играч. Вие сте клоун на арената, колкото и обидно да ви звучи това твърдение. И затова ви пред­лагаме да се преместите на зрителските трибуни.
Фактът, че се намирате на трибуната, не означава, че вие трябва само да съзерцавате и нищо да не правите. Съвсем не. Вие спазвате всичките установени правила на поведение -ходите на работа, правите планове и ги изпълнявате, приготвяте документи, провеждате преговори, карате се с доставчиците или с партньорите си, обяснявате се в любов и т.н. Но всичко това го правите от дистанция, без да се включвате емоционално в случващите се събития, все едно наблюдавайки ситуацията през очите на случаен минувач. Такава една позиция няма да ви позволи да се "прилепвате" към каквито и да било събития, нито да си пълните "акумулатора за преживявания".
Ще приведем и пример за подобно поведение. Да речем -вие сте ръководител на малък отдел и ви е нужно да закупите определена стока до някакъв срок (например - линолеум за ремонт на пода). Но неочаквано се изяснява, че по силата на независещи от вас обстоятелства това задание не може да бъде изпълнено навреме. Например парите за плащане ще дойдат едва след месец или пък линолеумът с нужната ви плътност ще бъде доставен в магазина не по-рано от три седмици. Тъкмо в подобна ситуация може да се определи къде пребивавате в момента - на арената или на трибуната. Ако преживявате, кара­те се или се жалвате на всички, които желаят да ви слушат, за своите проблеми, то вие сте на арената. Та нали нито преживя­ванията, нито плачът ще изменят реално ситуацията. При всеки случай трябва да се чака и вие можете да възприемете това или като обективно дадена ви реалност и спокойно да изчакате раз­витието на нещата, наблюдавайки обкръжаващия ви Живот, или пък да преживявате същото това събитие, влизайки в конфликти или даже пиейки успокоителни таблетки, т.е. активно участвайки в представлението на арената.
Какви са разликите от „глухата" защита
Искаме да подчертаем, че позицията "Животът е цирк" силно се отличава от позицията на "глуха" защита при на­падките на друг човек. Последната представлява един вид поведение, препоръчвано от психолозите в сложни жизнени ситуации.
По принцип да излезе в "глуха" защита, т.е. да престане да реагира на каквито и да било претенции, нападки или оскърбле­ния, човек може и без всякакви психолози. Така се случва в се­мействата, в които единият от съпрузите е прекалено властен и постоянно поучава другия какво да прави и как да живее. Ако тези поучения се изказват във високоемоционална или оскърби­телна форма, ответната реакция може да бъде много различна. Типичната - да се дава отговор в същия дух, не винаги завърш­ва мирно.
А понякога вторият съпруг просто се запива или излиза в "глуха" емоционална и ментална защита, т.е. - престава да реагира на каквито и да било претенции, нападки или оскърбле­ния. Този вид поведение е много сходно с предложената от нас позиция "животът е цирк", но си има и своите особености.
Много важно е да се разбере какво се случва реално в главата на човека под защитната обвивка. Ако той действител­но е съумял напълно да се закрие и да не реагира външно на никакви претенции и нападки, а вътрешно се разсмива сам с думите "Като си ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?", всич­ко е чудесно. Няма обиди на живота, "акумулаторът за преживя­вания" не се пълни.
Но по-често ситуацията е различна. В някои случаи на пери­одично нападащия човек му се отдава да намери нови слаби места и да пробие защитата на жертвата. В резултат - изблик на емоции, викове, претенции и т.н. Както разбирате, "акумула­торът за преживявания" няма да се задържи на предишното си ниво след подобна случка.
Другият вариант - човек се е затворил и не реагира на ни­какви словесни нападки. Външно той може даже да изглежда като напълно безчувствено дърво. Докато в същото време от­вътре у него кипи буря от емоции, умът му напрегнато строи множество модели за това как би отговорил на всички тези пре­тенции - ако би пожелал, разбира се. Този вариант, за съжале­ние говори за явно наличие на такова погрешно убеждение, като обида към Живота. Затова, без да се взира във външните проблеми, този собствен "наблюдател" в процеса на „възпита­ние" ще добавя и вътрешни проблеми. Подобен род защита е най-вероятно да доведе до проблеми с кръвното налягане, сър-дечно-съдови заболявания, че и до по-лоши последствия. Човек се оказва в пълен капан - отвънка само скандали, а отвътре куп заболявания. Като че ли пряк път за предсрочно прекратяване на Земната екскурзия.
Какво да се прави, има ли изход от подобно положение? Както ни се представя, на човека, който вече умее да излиза в "глуха" защита, може много добре да му прилегне позицията "Животът е цирк". Неговото място е в зрителната зала. Но е нужно обезателно да се разбере, че даже когато не външно, а дори само в себе си давате воля на емоциите си, вие все още сте на арената на цирка, където се кривите заедно с останалите клоуни. Затова се постарайте да оставате през цялото време в зрителната зала, наблюдавайки отдалеко какво се случва на сцената, където вашият властен партньор играе ролята на тотален контрольор и самодържец.
Разбира се, той всячески ще се опитва да ви завлече на арената, за да вземете и вие участие в представлението. На него му е така самотно без вас. Той ще търси все по-нови и нови способи, за да не ви остави сами в зрителната зала.
Вашата задача е да не му позволите да ви завлече на аре­ната. Вие дори можете да си представите, че този човек посто­янно държи в ръцете си ласо. Достатъчно е мъничко да се зазяпате и той веднага ще ви го метне и ще ви отмъкне при себе си на арената. Вие можете да хвърляте къчове като необяздена кобила, но от ласото няма да се отървете. Ако вече са ви улови­ли, то непременно ще ви завлекат на сцената и ще ви заставят да се кълчите с всички.
Затова вашата задача при среща или разговор с този човек (дори по телефона) е да не забравяте за ласото и да не му позволявате да ви го метне. Това не е чак толкова сложно. Нап­ример представете си, че вашият опонент през цялото време носи на шията си навитото ласо. И в момента, в който ви види (или поне чуе), той на мига го хваща в ръка и почва да го раз­махва, стараейки се да го хвърли на шията ви. Вашата задача е да не давате да ви впримчат. Ако мислено свържете тази кар­тинка с вашия опонент, то при него нищо няма да се получи -вие ще си оставате спокойни и вътрешно насмешливи при всяка ситуация.
Ефектът от подобен метод може да бъде зашеметяващ -вие през цялото време си оставате зрител и вашият "акумула­тор" няма да се пълни.
Сфера на употреба
Нужно е веднага да отбележим, че предложената жизнена позиция далеч не подхожда за всички. Тя е добра най-вече за домакините, научните работници или служещите в голяма фир­ма, които са доволни от своето положение и не се стремят към промени.
На предприемача, занимаващ се с реализирането на своя проект, повече подхожда предишната позиция на играча - ес­тествено тогава, когато той се занимава с бизнеса си. През ця­лото останало време, когато си почива вкъщи или се среща с приятели, играе с децата си или работи в градината си, и на него му се препоръчва да играе на "Животът е цирк".
Същото може да се каже и за човека, когото не устройват длъжността или заплатата. В процеса на постигането на целите си той е играч, а през останалото време се намира на трибуна­та.
Подобни ситуации, в които пред хората стоят сложни зада­чи, ги има много. За реализирането на идеите си човек е длъжен да влага много сили и емоции. И трябва да е на аре­ната. А позицията на наблюдателя предполага, че вие винаги сте спокойни и само съчувствате на онези, които се борят с жи­вота на сцената.
РЕЗЮМЕ
1. Втората жизнена позиция се нарича "Животът е цирк". За да заемете подобна позиция, е нужно вътрешно да прие­мете, че всичко, случващо се в живота ви, е една клоунада на арената на цирка. Хората с ищах участват в представлени­ето, а вие си седите в зрителната зала и ги наблюдавате.
2. Тази позиция се отличава от интуитивно предприема­ната позиция на "глухата" защита по това, че човек дори вътрешно не преживява и не реагира на външните въздейст­вия.
3. Тази позиция подхожда повече на онези хора, които ги устройва съществуващата ситуация и които не се стремят да изменят нещо в живота си.
3.3. Животът е един голям механизъм
Това е още една жизнена позиция, която се нарича „Живо­тът е един голям механизъм", а вие - малко винтче в него.
Място за употреба на тази жизнена позиция В работата си такава позиция обикновено заемат хората, които са на длъжност в голяма и силна организация, обезпеча­ваща им всичко необходимо за живота и гарантираща тяхното бъдеще. Показателен пример за такава организация са японски­те фирми с пожизнено наемане на служещите. Или манастирът за монасите. Или държавните организации от типа на МВР и други органи на изпълнителната власт, в които хората обикно­вено се стараят да останат на работа за цял живот.
В личния живот такава позиция означава, че вие се ръко­водите от принципа "Каквото и да прави Господ, все е за добро" и пасивно възприемате всичко случващо се с вас. Не ви ругаят - добре, ругаят ли ви - има за какво. Плащат ви парите -хубаво, не плащат - значи така трябва. Обичат ви - благодаря ти, Господи. Не ви обичат - значи няма за какво. Вие покорно възприемате всякакво развитие на събитията, без да предявя­вате претенции или да изказвате негативни съждения в различ­ните ситуации.
Животът е красив, а вие сте блажени и нямате изисквания към никого. Вашият ум не строи никакви модели на света, а при­ема действителността такава, каквото е.
Изисквания към участника
Веднага е нужно да се отбележи, че хората с подобно отно­шение към живота в естествен вид се срещат много рядко. Поч­ти само в църквата или в манастира (което е на практика едно и също).
Нашата възпитателна система ни готви да се борим с живота, неотклонно постигайки поставените си цели. Откъде тогава взимаме идеалите, които се стремим да постигаме - най-често от телевизията с нейното фетишизиране на насилието, секса и материалните блага. Милиони хора с наслаждение гле­дат сериали за сладкия, но пълен с грижи живот на милионери­те. Подсъзнателно върви програмиране на жизнения път на хо­рата - те трябва непрекъснато да се влюбват в някого, да му изневеряват, да купуват къщи или красиви коли, да ходят на балове, да летят на самолети или да седят в красиви офиси и т.н.
Но животът не се състои само от балове и секс, даже при най-богатите. Те също си имат свои задачи в този свят и ако не ги изпълняват, то "възпитателните" процедури няма да им се разминат. От "наблюдателя" не можеш да се спасиш.
С това искаме да обясним по какъв начин филмите за слад­кия живот натрапват на нашия ум база за постройка на жизнен модел. А ако съвсем не живеете така, възникват вътрешни пре­тенции, недоволство, т.е. идеализиране на начина на живот. Какви са последствията, вече сте разбрали. Затова е добре да се знае, че по телевизора гледаме приказки, измислени от холи­вудски чичковци, за които те съвсем реално заработват милиончета. А ние живеем в света на бляновете, създадени от техните фантазии. Това не е лошо, но не трябва и да се обиждаме на реалния живот. Трябва да го приемаме такъв, какъвто е.
Крайният вариант на подобна позиция е да се възприе­мате като малко винтче в огромния механизъм, наречен "Жи­вот". Да приемате и добрите, и лошите събития с еднакви чувст­ва. Ако при вас това се получи, отрицателни събития просто няма да има как да възникват - няма за какво да ви "възпита­ват".
Изисквания към "винтчето"
Позицията на "малко винтче" може да заемете, ако се каните да работите или вече сте назначени в голямо и дълголетие уч­реждение.
От работещия в такова учреждение се изисква пълна ло­ялност, преданост и изпълнение на установените правила на поведение. То дава чувство за защитеност и увереност в бъдещето, затова даже и при средна заплата работата устройва много хора, които не са склонни към рискове. Те вътрешно се усещат като едно винтче в голям механизъм, от което се изисква само да изпълнява предначертаните му функции и да не нару­шава рутинната работа на големия механизъм.
Големите учреждения са много консервативни и не търпят резки нововъведения и инициативи, особено от страна на своите служители. Наличието на много прекалено инициативни служители може просто да блокира цялата работа. Затова по-големите компании често отхвърлят прекомерно самостоятел­ните работници, които се опитват да прескочат през степените на длъжностния растеж или да мислят повече за себе си, откол­кото за фирмата. На компаниите от подобен род е нужна пълна преданост и ако това го има, човекът ще получи пари и пови­шение в службата, чак до максимално възможната изпълни­телна длъжност. Таванът на такава жизнена позиция се явява постът на председател Управление (изпълнителен директор на компания).
Ако отидете да работите в такава компания, ще ви е нужно да изпробвате жизнената позиция "винтче в голям механизъм". Ако не се чувствате дискомфортно в нея и сте уверени, че нико­га няма да започнете да се обиждате поради факта, че не ви дооценяват или не ви плащат достатъчно, тя наистина ще ви подхожда.
Ако обаче имате по-високо мнение за себе си и длъжността на председател на директорския съвет или президент на фирмата не ви блазнят особено, такава позиция не ви подхожда, разгледайте по-добре една от двете предишни - те също ви позволяват да не идеализирате прекалено земните ценности, но вие ще съумеете пък да реализирате вътрешните си домогвания за лидерство или желанието си да станете милионер за не по­вече от три години.
Предложената позиция може да заемете при положение, че не сте много уверени в своите сили и разчитате на това, че жи­вотът и така ще ви даде онова, което ви е нужно. Такова от­ношение към живота може да се приложи в която и да било сфера - в любовта, в семейния живот, в работата, в увлеченията и т.н. Но това е позиция на наемник, а не на господар. Тя не подхожда за предприемачите, които се стремят да реализират проекта си, и то колкото се може по-бързо.
Нея би могъл да я възприеме чиновникът (с идеи), който ра­боти в голям държавен орган на управление. Той може да има свои идеи, но е длъжен да ги реализира по установения в инсти­туцията начин, без да скача през главата на началството и без да се обижда, когато не разберат или не приемат предложения­та му. Но ако достатъчно дълго и настойчиво пласира идеите си, рано или късно ситуацията ще се измени и те ще бъдат реали­зирани. Важното е само човек да не се обижда на живота си до този момент и "акумулаторът за преживявания" да не се пре­пълва. Ако придавате на идеята си прекалено голямо значение, вашият собствен "наблюдател" ще трябва да възпрепятства реализирането й в хода на "възпитателния" процес.
Сходство и отличие от другите позиции
Външно позицията на "Малко винтче" е сходна с тази на "Животът е цирк". Но има и принципни отличия. "Малкото винт­че" няма възможност периодично да се впуска на арената и да взема участие в постигането на своите цели. То просто не мо­же да има цели, които активно да се стреми да реализира! На него светът му дава всичко и не му се налага да желае силно каквото и да било. А пък ако имате неудовлетворени желания, и освен всичко още се и борите за тях, то какво "винтче" сте тога­ва? Вие сте играч и повече ви подхожда първата позиция.
Такива са разликите между "цирка" и "винтчето". Зрителят в цирка може да скочи на сцената и да стане играч. А после да се върне в зрителната зала. "Винтчето" не може. То е част от голям механизъм и ако започне да се върти дори малко по-бързо или по-бавно от необходимия ритъм, ще дойде монтьорът и ще го изхвърли. Винтчето няма право на самостоятелност, то тряб­ва да се "върти" в синхрон с останалите части на големия меха­низъм. Никаква самодейност не се допуска! Ако това ви устрой­ва, вървете напред, без страхове и съмнения. На арената на цирка винаги ще успеете.
А сега ни е време за поредното
РЕЗЮМЕ
1. Третата жизнена позиция е да се приеме, че животът е голям механизъм, а вие се явявате едно малко винтче в него.
2. Подобна позиция могат да заемат хората, които нямат претенции към живота и го приемат напълно във всичките му проявления.
3. В позицията на "малкото винтче" можете да си поста­вяте цели и да се стремите да ги постигнете. Но това мо­жете да го правите само в рамките на приетите във вашия жизнен модел правила - без резки и самостоятелни действия.
3.4. Животът е онова, което искаме
Названието на този раздел изглежда като че ли най-привлекателно. Действително, колко е хубаво да живееш живо­та, който сам си пожелал. Че тук няма нужда даже от желания -за какво са те в случая? Избирай веднага, какъвто си живот ис­каш. Артист, художник, милионер, Дон Жуан или каквото там се сетиш!
Изборът вече е направен
Може ли наистина така? Може ли човек да си избере живот по вкус?
Отговорът на този въпрос не е никак сложен. Щом като вече живеете, това е именно животът, който вашата душа си е из­брала предварително. А пък ако сте недоволен от живота си, изборът й явно не е бил голям. Защо, не е чак толкоз трудно да се разбере.
Ако си спомним нашата десететажна конструкция на Финия свят, става ясно, че най-богат избор имат душите по горните му етажи. В нашия свят те може да си избират всичко, каквото пожелаят.
За душите от по-ниските етажи изборът не е така разнооб­разен. Колкото повече грехове е отнесъл със себе си човек, на­пускайки този свят, толкова по-малък е бил изборът му при по­редното прераждане. Той е бил обременен кармично, както се изразяват професионалните "кармолози". На него ще му е нужно да реши множество различни задачи по усъвършенстването на душата си и да разплете няколко кармични възела. Както разби­рате, какви ти тук удоволствия, да може човек поне да се разп­лати за старите си грехове. А пък ако трупнеш някоя и друга нова идеализация, ще видиш и звезди по пладне. Приисква ти се да избягаш някъде далече!
Трябва да отбележим, че някои така и правят. Камъкът на шията, главата в примката и всичките проблеми са решени. Но за беда, това си е чиста илюзия. Тленните останки на бързака няма още да са изстинали, когато душата му вече ще се е отп­равила директно към най-ниския етаж на Финия свят за превъзпитаване. Но за това вече ви разказахме. Ще последва и поред­ното земно заточение, но този път в доста по-лоша обстановчица.
Така че да се пречистват греховете е нужно именно тук, на Земята. А виж, ако сте изкупили всичките си грехове, ре­шили сте си задачите, развързали сте възлите тогава вече може да се опитате да поживеете и такъв живот, какъвто си поискате.
Животът може да бъде такъв, какъвто им се иска, само за онези хора, чийто "акумулатор за преживявания" е практи­чески празен. Но и за тях има ограничения.
Доколкото те вече живеят в нашия свят, всичките си преоб­разувания ще могат да започнат единствено от онези стартови позиции, на които се намират.
Стартови позиции
Какво е това "стартова позиция" разбирате, навярно. Това са местожителството, семейството, работата, задълженията пред хората и т.н. Всичко това е даденост и даже при най-добрата поддръжка от страна на живота, няма да ви се позволи да измените рязко положението. Ако имате многодетно семейст­во в Кострома (или където и да било другаде в Русия), ще ви е трудно да станете член на семейство Рокфелер. По принцип, разбира се, това е възможно. Развеждате се, отивате в Амери­ка, срещате дъщерята на някой от семейството и се жените -това обаче не е пътят на професионалния оформител на съби­тия, необременен от "възпитателни" процеси.
Такъв сценарий е възможен само в някоя сапунерка. В живо­та всичко е къде-къде по-просто. Ако човек наистина не е обре­менен от идеализации, това означава, че него малко го вълну­ват земните ценности. Затова женитбата за девойка от се­мейството на Рокфелер и сладкият живот оттам нататък ще то примамват точно толкова, колкото банков грабеж или участие в секс-шоу.
Ето защо, дори да има по идея възможността да сътвори живота си така, както искат повечето хора, човекът с по-празен "акумулатор" би избрал нещо съвсем различно. Най-вероятно, това ще бъде свързано със служене на хората или на Живота. При това в обстановка на материални и други ограничения.
Значи ли това, че последната, толкова привлекателна пози­ция е съвсем недостъпна за хората, които нямат празен "акумулатор за преживявания?"
Пътят на недотам светите хора
Както ни се представя, не е. Разбира се, от стартовите огра­ничения не може никой да се избави. Но виж - да ускориш про­цеса на постигане на нужните ти цели и да не натрупваш при това нови грехове, е възможно.
За подобни методи ще ви разкажем отчасти в следващата глава. Етапите на прехода към нов живот са ни напълно ясни. Нужно е да разберете какво желаете в действителност. Да набележите етапите в процеса на постигане на целите, да се движите по тях, използвайки помощта на Живота, и да пред­приемате напълно реални, земни действия. Каквато и да е била целта ви, тя е постижима. На Живота му е съвсем безразлично колко пари имате - двеста долара или двеста милиона долара. От общото количество пари, които се намират в обращение на нашата планета, това са съвършено нищожни суми, които не се различават съществено една от друга. Колкото можете да поне­сете без ущърб за душата си, толкова и ще ви дадат - при по­ложение, че отговаряте на всички вече споменати условия и правилно помолите Живота за онова, което ви е нужно. Как да го направите изрядно, ще ви кажем в следващата глава.
Осен изложените от нас принципи и упражнения има и други средства, чрез които можете да измените кардинално живота си. Например да програмирате самите себе си за постигане на цел­та и да вървите към нея без страхове и съмнения.
Изобщо, възможно е да има много варианти за промяна на живота.
По-горе ние разгледахме само три варианта на жизнени по­зиции, които ни позволяват да не се "прилепваме" за нищо в този свят и да не натрупваме нови преживявания. Обаче би могло да има и значително повече подобни позиции. И всеки човек да е свободен да си избере свой собствен модернизиран вариант на жизнена платформа, който да е съобразен с негови­те индивидуални интереси и потребности. Важното е тази пози­ция да ви позволява да не идеализирате земните ценности и да си останете позитивно мислещ човек.
По този начин можете да направите живота си такъв, какъв­то пожелаете. Стига само да знаете какво ви е нужно в действи­телност и да получите помощ от Живота.
Колкото и да е тъжно, време е за
РЕЗЮМЕ
1. Да направи живота си такъв, какъвто иска е по-леко за човек с празен "акумулатор". Но на него пък обикновено малко му се иска..
2. Останалите хора могат да направят живота си такъв, какъвто го желаят, изпълнявайки основното изискване и вза­имодействайки си грамотно с Живота при постигането на целите си.
3. Всеки човек може да си изработи своя собствена жиз­нена позиция, която да не му позволява да натоварва "акуму­латора" си и да отговаря на неговите интереси и потреб­ности.
4. Формиране на събития с помощта на силата на ми­сълта
Този раздел от книгата е посветен на един напълно земен въпрос - как по-бързо и с минимални усилия да постигнем целите си? Нашият ежедневен опит доказва, че това съвсем не е просто. Още повече, че при едни хора всичко върви гладко и проблемите се решават като че от само себе си. А при вас това съвсем не е така. Може би ви е необходимо съответното обра­зование?
Животът показва, че даже и в бизнеса специалното образо­ване не е гаранция за успех. Преобладаващото мнозинство от преуспяващи руски предприемачи нямат специално бизнес об­разование. Затова пък имат несметни богатства. Аналогична е ситуацията в чужбина. И в западните страни част от новобогаташите най-напред заработват милионите и чак след това полу­чават престижно образование (по-скоро купуват си престижна диплома).
Затова изглежда, че постигането на успех зависи от нещо, което е по-важно от образованието. Разбира се, това може да са и такива черти на характера, като решителност, увереност в своите сили, напористост. Но вие навярно сте срещали много хора с подобни качества, които са имали възможност да ги из­ползват единствено в семейните спорове и не са постигнали успехи в никоя друга сфера на живота. Затова характерът също не е решаващ фактор за постигането на поставените цели. То­гава какво? Защо например в целия свят успех постигат само 8 -10% от новите предприемачески начинания, а останалите про­екти ги чака неуспех?
Да се обърнем за отговор към народната мъдрост. Напри­мер до революцията в Русия говореха, че за да постигне успех търговецът трябва да има късмет, "лека ръка". Ако имаш къс­мет, всяка работа ще ти спори и ще се обръща в печалба. Ако пък нямаш, колкото и да се напъваш, полза никаква.
Изминали са почти сто години оттогава, но обективно нищо не се е променило. Вие можете да знаете всичко за маркетинг и мениджмънт, но - независимо от големите ви усилия, бизнесът все се проваля. И обратно - има предприемачи, които само мърдайки лявото си ухо са в състояние да си донесат печалба. Те просто имат късмет. А вие не, но ви се иска.
И така - във всички дейности, било то бизнес, търсене на идеалния партньор за семеен живот, прекарване на летен от­пуск, смяна на квартира или покупка на кола.
Ние вече разказахме в предишните глави за ситуации, в кои­то късметът се старае да ни заобиколи. В тази глава ще разгле­даме друг аспект на същия проблем - какво трябва да се нап­рави, за да получим помощта на Живота при постигането на своите цели.
4.1. Условия за постигане на поставените цели
В предишните раздели ние подробно ви разказахме за това, как човек може да попадне под "възпитателните" процеси на Живота заради своето недоволство от заобикалящата го дейст­вителност, и как той може да избегне подобно "възпитание". Това е добре, но нали нашата книга се казва: "Какво да сторим, когато не всичко е така, както ни се иска". Това заглавие пред­полага, че трябва да получите отговор на много близък въпрос от типа: как да направим така, че всичко да е както ни се иска. Или, иначе казано, какво да сторим, за да отстраним проблемите и да постигнем целите си?
Както ни се представя, ние вече отговорихме на въпроса как да се борим с текущите проблеми. Ако не сте разбрали, проче­тете от първа до трета глава.
Втората част на въпроса - какво е нужно да се направи, за да постигаме всичките си цели и да сбъдваме желанията си? Подобна методика се нарича Методика на формиране на съби­тията (МФС) от живота с помощта на собствената мисъл. Тя ни учи как може осъзнато да използваме помощта на Живота, за да постигнем целите си. Това не е много сложно, нужно е просто да се изпълняват онези изисквания, които той поставя пред човека.
По този начин може да констатираме, че за да отстраним проблемите от своя живот и да постигнем целите си, трябва да отговаряме на три условия.
1. Да се отстранят противоречията с обкръжаващия свят.
2. Да се избере и приеме правилна жизнена позиция.
3. Да се организира правилно взаимодействие с Живота при постигане на дадената цел.
Както разбирате, първото и второто условие са достатъчно добре разгледани в предишните три глави на настоящата книга. Правилата за изпълнение на третото условие ще бъдат изложе­ни в следващите параграфи.
Затова, ако след прочитането на предишните глави, са ви останали още някакви цели или желания, вие смело можете да пристъпите към тяхната реализация. Не забравяйте само за трите условия.
Всичко това, разбира се, е чудесно, но остават още някои въпроси. Например в какви сфери на дейност е необходимо да се изпълняват всичките гореизложени условия? Нужно ли е да се съблюдават и трите условия за постигането на вашите биз­нес цели? Може би е достатъчно, ако просто правилно помолим Висшите сили за пари? А колко условия трябва да изпълняваме при търсенето на семейно щастие или увлекателна работа, с висока заплата при това?
Както ни се представя, необходимо е при всяка ситуация да се изпълняват всичките условия заедно. Неизпълнението даже само на едно от условията може да доведе до началото на активен "възпитателен" процес по отношение на вас. А когато усилено ви "възпитават" по две-три направления, какви ти тук нови цели? Да можеше някак си поне да се избавим от пробле­ма!
Затова гореизложените условия се явяват задължителни при постигането на абсолютно всякакви цели, па било то велосипедна експедиция на Северния полюс или купуване на възможно най-евтини пантофки. Правилото важи за всяка една ситуация. Мени се мащабът на целите, сметката за разходите, сроковете за изпълнение - но не и отношението на участващите лица към Живота.
Според наши наблюдения механизмът за духовно "въз­питание" действа много сурово, без никаква снизходителност към слабостите ви (или пък към святостта ви). Заработил си си -на, и без излишни сантименти. Тези механизми имат приоритет над нашите желания, т.е. ако идеализирате парите и едновре­менно с това изпитвате огромното желание да ги имате, ще по­беди "възпитателният" процес и затова вие все ще губите и пос­ледните си пари. И така ще е във всяко едно отношение. Преди всичко - благополучието на нашата душа, и чак след това - из­пълнение на земните ни желания.
Защо се случва така, вие навярно сами разбирате. От глед­на точка на "наблюдателя" нашият текущ живот е само една кратка екскурзия на земята. Него ("наблюдателя") го интересува единствено крайната цел - благоденствието на нашата душа, и ако за по-бързото й постигане е най-добре преждевременно да се прекъсне екскурзията ви, "наблюдателят" ще го направи без ни най-малки съмнения.
Представяте ли си колко ще се огорчите, ако в името на не­известни вам и много далечни цели живота ви го съкратят при­нудително. "Наблюдателят" ще е убеден, че е постъпил правил­но, прекъсвайки "погрешния" ви от негова гледна точка жизнен път. Вие очевидно ще сте на съвсем друго мнение.
Ето защо ви препоръчваме да се придържате към гореизло­жените условия за преживяване на земята във всякаква ситуа­ция, даже ако си имате всичко, и нищо не ви е нужно. Но това едва ли е така.
Приведените три условия може да се считат за необхо­дими и достатъчни, за да направят живота ви такъв, какъвто ви се иска.
И така, време е да преминем към принципите и прийомите на правилното взаимодействие с Живота. Именно на това ще посветим следващия параграф от книгата.
А сега - поредното
РЕЗЮМЕ
1. За да постигнете каквито и да било поставени цели с максимална ефективност, ще ви се наложи да изпълнявате следващите три условия:
• Да изгладите противоречията си със заобика­лящия ви свят.
• Да изберете и приемете правилна жизнена пози­ция.
• Да организирате правилно взаимодействие с Живота при постигането на своите цели.
2. Изпълнението на всички указани изисквания се явява не­обходимо и достатъчно условие за постигане на вашите це­ли.
3. Какво е нужно да се прави, за да отговаряме на първите две условия, вече разгледахме в предишните глави.

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме