Като лютня без глас
като лампа от пламък лишена
и душата без страст
е напусната,глуха Вселена.
Тя ридае,звъни
като вятър над черни руини,
като плач на вълни
по моряците в бездните сини."

Това е един стих от Шели. за да види Тимотей какво е поезия,която те кара да летиш. Но се съмнявам,че той някога ще почувства това,което чувства един поет.

Редактирано от maya111 на 17.01.11 18:29.

откачалка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато съм чел Шели, ти не си била още в мислите на баща си и майка си!

Но все пак ти благодаря за стиховете - но изкуството не е спасително. Ако изпреварва Бога и Църквата Му!!

Защо преди покаянието - покаянието е най-важното за християнин. Там е спасението. Стихотворението е преди много години, но макар любителско, то е искрено и точно.

И е вярно - така е.

Преди покаянието звучи някак общочовешко, а после се стяга и замира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Брей,какъв аргумент.Казваш - изкуството не спасява и правилно ,само че антиизкуството убива със сигурност.Освен тва аз съм непорочно зачената,иди докажи,че не е тъй.Със здраве.

Говориш така, че да ти отговарям.

По моему не сте могли да понесете съблазните. Оттук насетне онова, което припомняте - за търсенето с дух и с истина - е някак си неуместно.


Моля Косьо да ме извини, както и други, които се съблазняват за повдигане на "стари" теми. Няма стари теми. Всичко може да е актуално във всяко време.

Моля също Прокимен, да прочете отново казаното от Фам:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 02.10.13 22:27.

Като прочетох коментара на Фамулус, без да знам за какво говори, веднага ми стана ясно, че се отнася до манастира св. Мина в Обрадовци. Прочетох и изказването на Прокимен за манастира. Какво да кажа, тук прав е Прокимен. Бях в този манастир преди 2-3 месеца и ако не съм споделила мнение, то е за да се опитам да забравя тая адова дупка.

Първо, наистина над манастира тегне невероятна смрад, все едно си попаднал директно в ада. Второ е пълно с ни в клин ни в ръкав наслагани странни "икони", грозни, кичозни и неуместни, повечето изработени с лазер върху камък или дърво.

Вместо съд с осветена вода на една дворна чешма е сложен надпис "светена вода" и хората си наливат обикновена водопроводна, смрадлива вода като светена.

Изложена е навън една "икона" пред която нито се прекръстих, нито посмях да доближа, защото нито е икона, нито има вид на нещо различно от картинка от комикс.

Второто по ужасност нещо беше вътре в църквата-двама псалта, които надаваха нечовешки вопли, като че ли някой им вади джигера и допълваха усещането за местонахождение в самия ад.

И най-ужаснито беше самият свещеник...човек с вид на психично болен,на който очетата му шареха на 16,кривоглед, без брада, само с тъкни мустачки, който изобщо не водеше никакво боглусжение (ние специално отидохме рано за утреня и литургия), а беше оставил двамата псалта да създават впечатление, че нещо се случва. През това време той обикаляше и гледаше кой идва и питаше хората за какво са. Като намери някой, който иска молитва го завлече (наистина влачейки го) до пред олтара, натисна му със сила главата надолу, като на добитък, покри го с епатраихла си и започна да му чете някаква молитва от молитвеника (всичко на фона на двамата виещи нещо съвсем друго псалта). Със сила избута една жена, която беше с този за молитвата да се отдалечи от тях. И всичко това на фона на смазващата смрад носеща се плътно наоколо...Издържахме под 5 минути и си тръгнахме. В двора имаше бутка с някакви разнообразни грувнички, боклучетаи т.н. нищо общо нямащи с християнството.

Това чрево адово, обрадовския манастир не е място за човек, който има желание да се обръща към Бога. Фамулус много хубаво разсъждава на книга, много богоугодно звучи, но като иде да види какво става там и как са работите, ще запее друга песен. В тоя "манастир" има толкова благодат, колкото и във вуду храм или тоалетната на централна гара.

Благодаря ти, Наско, че ми даде възможност още веднъж да прочете този важен текст. В него няма почти нищо от мен. Пускам и три стихчета - последното е на вниманието на Прокимен и други, отделени от Църквата, тъй като скоро прочетох, че разкол е равно на ерес!

†
Горко на умните
в своите очи,
и на разумните пред себе си.

†
На Страшния съд ще ни питат,
не дали сме поучавали,
а за греха дали сме плакали…

†
Догматът е светлина,
живот след Страшния съд.
Ереста е смърт.