Не съм запозната, че да ти отговоря. Аз също чакам този отговор и още няколко и също съм против тенденциозното подминаване на неудобни въпроси в този клуб, писах го вече няколко пъти.

................
Да не си гледала шоуто на Слави с Искра Радева, тъкмо в друг клуб говорим за това, а сега се сетих да ги питам дали имат текста на песента която тя изпя.

Гледах го, да. И наистина много се изкефих на мотото, което тя му написа в края. А не е ли истина това изречение?

А коя песен изпя тя, че съм забравила?


За емоционалните животът е трагедия
За интелектуалните животът е комедия
Хораций

вече веднъж писах, но виждам, че има нужда да пиша още.
Ролята на храмва не може да бъде обяснена на човек, който не е вярващ и не е почувствал силата Божия. Някога , като момче, аз също не вярвах. Дойде момент да стана вече зрял човек и започнах да изпитвам особеното чувство, че нещо с мен не е наред. Измъчвах се от мисълта, че животът е безсмислен,че човек умира и всичко се свършва,настъпва небитие.
По това време беше "научният атеизъм", да се намери религиозна информация за нещо беше много трудно. Но докато търсех да прочета и науча нещо, установих, че когато минавам покрай храм,изпитвам нещо неописуемо - някой като ли с ръка ме тегли навътре и аз се отбивам от улицата, за да вляза, а после не мога да изляза - такава силна благодат изпитвах.
потова време не бях кръстен - не са посмели, като съм бил дете. След като прекарах около две години в размишление, отидох по собствена инициатива в храма "Св.Николай" под хотел "Рила" и бях кръстен - привечер, при затворена черква, за да не ме видят.
После започнах да чета и да се просвещавам, започнах да изучавам и богослужебния ред, станаха много събития в живота ми, 6 пъти съм уволняван за ходене на черква, стана нуждада дойда чак в Русе, за да мога работя по професията си и не знам как би свършило всичко, ако Бог не беше свалил комунистическата власт.
Но благодатта на храма продължавам да усещам и сега. Изглежда, че това и външно ми личи, защото като съм през ваканцията в София и отида на черква, после майка ми ми казва - ти като отидеш на черква и се променяш, виждам те щастлив.
Моля се и в къщи, всяка сутрин и вечер, моля си дори и когато ходя по улицата, но молитвата в храма е друго - там действа особена благодат, там има нещо, което го няма на друго място и което не може да се обясни.
Това е , друго не знам какво да кажа.

Благодаря ти! Дано повече хора като тебе да могат да изказват искрено усещанията си, за да има кой да им повярва.
Това, за което говориш и аз съм го чувствала.

Не си Христова. Това изисква църковност, която ти я нямаш - изисква църковно причастие, покаяние пред свещенослужителя - КАКВОТО ПРОСТИТЕ, казал Господ на апостолите, чиито наследници са свещениците, ЩЕ СЕ ПРОСТИ, КАКВОТО ЗАДЪРЖИТЕ ЩЕ СЕ ЗАДЪРЖИ!

Добре е да станеш като дете, но да имаш разум на ГОЛЯМ... Изповед пред Бог без Църква е само начало - прошка на греха /и осъзнаването на греха!/ са НЕВЪЗМОЖНИ без Църквата.

Библията и Храмът на Бога са Едно Цяло и не могат да се разделят, както правят протестантите.

Кой какъв е, слава Богу не могат да определят човеците, най-вече такива с големи претенции за святост.

Бог да даде мир на всички хора!

Извинявай ако сме били язвителни - нали разбираш че не сме съвършени, а и ние се учим...

За молитвата мисля че преди отговолих - ще се молиш и без църква, но когато има Църква ДО ТЕБ и ти ПАК се молиш сама и не влизаш в Нея, нима Бог може да бъде доволен от теб!? Бог не може да бъде излъган. Ние се лъжем мислейки по човешки, без послушание към Закона Му, често поради незнание за Закона или заради нашето УПОРСТВО. Дано да не си от последните...:)

Ами всичко това е много хубаво, ама се отнася за теб. Аз защо не изпитвам такова тайнствено влечение към храмовете, край които минавам? Каква е разликата между мен (сега) и теб (когато си установил, че някой с ръка те тегли навътре)?

Аз мисля, че на теб ти се е случило всичко това именно когато си се страхувал от смъртта. Измъчвал си се, че "всичко се свършва,настъпва небитие". Не е ли вярно, че при подобна невроза каквато и религия да ти попадне, все ще ти даде някаква утеха, някакво успокоение от страховете?

Е, ти си попаднал на православни храмове, които са ти дали усещане за "такава силна благодат", за "особена благодат", за "нещо, което го няма на друго място и което не може да се обясни".

Ами, подобни емоции изпитва всеки, който се е гмурнал в някаква религия и тя му дава усещане за блаженост. Това го изпитва мюсюлманинът, когато пости на Рамазан. Това го изпитва индуистът, когато нарежда мантри. Това го изпитва и влюбеното момиче, когато седи на пейката, на която се е натискала предната вечер с любимия си. Мисля, че за теб трябва да е сигнално, че Изгрев (която никак не е православна) се съгласи с описанието на твоите емоции.

Моят въпрос обаче не касае какви емоции изпитвате вие, православните, докато сте в храма. Емоции изпитва всеки човек. Но това ли е вашата догматика? Ходите в храма, защото невидима ръка ви дърпа вътре?

Знаеш ли, имам усещането, че по много въпроси православието се измъква с една и съща фраза: "това не може да се обясни". Сякаш сте разделили мисловния свят на три части: ГЛУПОСТ--РАЗУМ--ТАЙНСТВЕНОСТ. И всеки път, когато задам въпрос за рационално обяснение на някоя ваша догма, вие ме препращате към третата област: "Това е тайнство. Не се обяснява с думи. Трябва да се преживее."

Ако четеш внимателно, ще видиш, че аз зададох въпрос за догматичните постановления относно вашите храмове (а не за емоционалните усещания).

Светлене, надявам се, че не се обиждаш от думите ми. Не искам да атакувам онова, което си преживял. Не се присмивам и не съм саркастична. Уважавам позицията ти и съм ти благодарна, че единствен ти откликна да дадеш отговор на въпросите ми.

Недоумението ми обаче остава. Какво казват дебелите ви книги за ролята на храма? Какво значи магическата фраза "особена благодат"? Защо Иисус Христос се е молел по хълмовете, а вие искате да затворите хората в храмовете? Кое прави храма храм?

Това питах.


За емоционалните животът е трагедия
За интелектуалните животът е комедия
Хораций

Ха-ха-ха!!!

Това "непослушна" е добре да си го смениш с "невнимателна"

Не се притеснявай, апостоле. Не съм ви възприела като язвителни... поне към мен. Но към други хора има доста голяма доза сакразъм. Но това го забрави, понеже аз не съм никоя, за да ви съдя.

Ти отговаряш на въпроса ми от презумпцията, че Бог е доволен, когато аз се моля в църквата. Ето какво казваш: "...когато има Църква ДО ТЕБ и ти ПАК се молиш сама и не влизаш в Нея, нима Бог може да бъде доволен от теб!? Бог не може да бъде излъган."

Ама кой се опитва да лъже Бога? И защо си толкова уверен, че Бог няма да е доволен от моята молитва, ако не съм в църквата?

Толкова ли е жесток Бог? За него не е ли по-важно, че изобщо съм решила да се моля (отколкото къде го правя)? Не може такъв да е християнският Бог!


За емоционалните животът е трагедия
За интелектуалните животът е комедия
Хораций