Кой казва, че съм доволна? Напротив, казах, че ми е мъчно за теб.

Знаеш ли, любопитно е, че НИТО ВЕДНЪЖ не си отговорила конкретно на основната тема на моя постинг. Хващаш се за нещо странично. Това не е съвсем разговор. На кое си се вързала, питаш? Ами, аз го показах, но ти по гръб не падаш. Ето това ми прилича на самодоволност. Който е чел внимателно, се е посмял наситено.

За себе си не разбирам защо да се моля. Животът ми е наред. Щастлива съм.

Толкова от мен. Оттук нататък се отдръпвам, защото явно не съм ти от полза. От друго имаш нужда.

Приятно ми беше

Православният може да се моли навсякъде. Въпросът е в това, че нашата религия ни забранява да встъпваме в молитвено общуване с хора, изповядващи други религии. Такива са правилата на нашата вяра. Затова не може православен да дойде на посочената молитва.

"За себе си не разбирам защо да се моля. Животът ми е наред. Щастлива съм."

На мене пък не ми е мъчно за теб. Радвам се и ми беше весело. Разбрах какво значело да си като децата.

"Какво е имал предвид Христос като е казал да се обичат най-малките?"
-Не точно това е казал - казал оставете децата да дойдат при мене, защото на такива е царството небесно и който не стане като дете /кротък и послушен!!/ няма да стигне да царството небесно.
Стани и ти кротка и послушна!

"Ти само, за да се спасиш ли обичаш Христос? Той възлюби света, за да се спаси ли?
Не каза ли "Аз съм Пътя, Истината и Живота.", за да го следваме, а не да го тълкуваме за своя полза само."

- Христос възлюби света за да го спаси, но Той е Бог, и аз ще вървя по Неговия Път /кротко понасяне на страдания и молитви към Бог/ за да намеря Истината /благодатта на Светия Дух/ и да заслужа Живота - Вечния!
Тълкуване на Словото ни ене правим защото сме недостойни и слаби за това, а следваме тълкуванията на светиите! Това съветвам и ти да правиш.

"Какво мислиш за "жертвата"? Какво разбираш под "Жертва"?"

- Жертва за грях е имало в Стария Завет - така се прощавал греха. Затова и Христос е направил тази велика Жертва или Саможертва за греховете на всички хора от света, включително и бъдещите хора. Но имо едно голямо НО ако хората приемат Христос - Неговата жертва и Неговия Закон.
Който не приема Закона и не се кръсти /и не слуша Църквата/ грехът му не се прощава.

Но Христос продължава да чака...


"Законът на Любовта не изключва нищо и никого. Затова е закон."

- Повтарям - любов без Христа е нищо - или по-точно ще те доведе до прелюбодейство и духовна смърт. Любовта без Христа е земен закон и ти оставаш на земята и в гроба. Любовта към Христовия Закон те води към небето и вечността!

Стани Христова!

С безумната си мисъл че Бог не може да запази Словото си през вековете и то ще се обърка и загуби!

Ти си се загубил без Неговото Слово! Ела на себе си!

Това за децата в скобите е пак твое тълкуване. Моето разбиране е да сме чисти в мисли, чувства и действия, защото са такива децата. Те са естествени, нямат задни мисли. Смирението не е пред човек, а пред Бог.

А ако съм Христова, а ти не си разбрал?
Кой какъв е се разбира по делата. Затова нека всеки да остане сам със себе си и да изповяда душата си пред Бога.
Така го разбирам.

По Богомил Райнов или без.
Кога си чул Божието Слово апостоле, апостоле?!
Да ти имам мегаломанските амбиции нещастни!
Ти ли ще ми го кажеш бре мама?
Посредник между мене и Бог ли ще се явяваш рожбо ехидна?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Аз това го разбирам. Нямам и никакво намерение да ходя в зала България. Даже според мен е възмутително, че такава достолепна зала се предоставя за подобни мероприятия.

Интересно ми е обаче това, което попитах. Ако съм православна, това означава ли, че ще мога да се моля където и да пожелая? И ако да, тогава какъв е смисълът от храмовете? Кое им е специалното, че да ходя именно там за молитва?

Честно казано, атмосферата в православните храмове ме кефи особено много. Тази мистичност, мирисът на изгорял тамян, тишината - всичко това ме предразполага да прекарам малко време лично за себе си.

Но въпросът ми касае каноните на вашата религия. Кое е мястото на храма в православието?

Наистина доста се разтоварих от диалога ви с изгрев или там как беше ника и. Тъкмо щях да напиша, че се посмях от сърце и се замислих дали смехът също не е грях, защото тук оставам с впечатлението, че всяка положителна емоция е греховна. Теми като тази са наистина полезни, защото има с какво да те задържат и не те товарят прекалено. Малко се отнесох, а всъщност кликнах на отговор за да ти пусна нещо свързано с последният ти постинг, пуснах го и в друга тема та ми е под ръка.

Матей 6:2 - 28
[5] И когато се молиш, не бъди като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците.....
[6] А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти отплати.


Атмосферата в храмовете наистина е спокойна и изпълваща, но нужно ли е да се уливаме се питам аз, нужно ли да ходим защото така трябва, а не защото имаме нужда от това ...когато имаме нужда и потребност?

"Затова нека всеки да остане сам със себе си и да изповяда душата си пред Бога. " - цялото това отричане на земната йерархия,вкл. и Църквата,ми се струва неразумно.Ние сме Божието тяло,и по-добре стомахът напр. да се подчини на главата,а не обратно...слабият да се подчини на силния.А свещениците напр. са по-силни от нас в духовното,т. е. по-просветени,по-знаещи,и могат да ни насочат правилно.

Надявам се не приемаш това като критика,а мой опит да се вживея в дискусията ви и да си дам мнението.