Знаеш ли, че дори учениците на Христос са се отрекли от него и то един ден след като на маса им е казал, че ще го сторят? Петър е казал, че за нищо на света няма да се отрече и ще го следва и на следващата сутрин 3 пъти се е отрекъл от Христа?

Неведоми са пътищата Божии.

Ohi, благодаря. Как така ще да е смехът грях. Това пък къде се казва? Аз като чета постингите на някои православни и някои протестанти тук и в Християнство, оставам с впечатлението, че сред тези хора дори има такива, които не могат да правят друго, освен да се майтапят. Иронията като езиков похват се използва на поразия и от двете страни. Допускам, че и се смеят на нещата, които пишат, понеже от стилистична гледна точка има наистина добри попадения. Нали знаеш, че едно от измеренията на интелигентността е това, дали човек умее да разбира хумора.

Друг въпрос е дали постингите им звучат като неща, писани от християни.

На дискусията с Изгрев и аз също се позабавлявах. Надявам се тя да не се е обидила, но аз не го направих с лоша умисъл. Просто тези източни истории са толкова абсурдни, че мога само да се смея.

Мерси също за цитата. Там обаче не се споменава за храмове. Освен това аз не съм казвала, че трябва "да се уливаме" (не е ли с "о"?). Ако предположим, че действително желая да се моля, тогава неканонично ли е да го правя на автобусната спирка, в киното, в асансьора или даже... в тоалетната?

Въпросът ми не е саркастичен.

Ще разкажа за моя опит с един свещеник. Казвам един, защото не всички свещеници са еднакви, както всички хора са различни.

След 40-дневен пост /подсказан ми вътрешно/ отидох в църква при непознат свещеник. Чувствах нужда да се изповядам и причестя. Плахо пристъпих и казах за какво съм отишла. Срещу мене беше навъсен човек, който нещо каза под носа си сопнато, което не разбрах. Пак тихо помолих да ми повтори, че не съм чула.
Отговорът вече беше пак сопнат, но силен "Плати ли си службата?"
Нещо в мене се сви, но знаех, че това, което правя не е за свещеника, а за Друг. Платих каквото трябва, мина всичко, но в мене остана нещо...... От тогава обичам да отивам в църква, когато няма хора, когато е празна. Защо ли?
Някой от стриктно спазващите канона може ли да ми отговори?
Трудно ми е да си го обясня сама. Гордост ли е, липса на смирение ли, но към кого?

Кой се обижда? Според мене се обижда този, който не е в състояние да приеме различно мислещите от него, считайки се за по-умен, по-интелигентен, по-знаещ от тях. Аз нямам подобни претенции.
Ти имаш представа за нещо и решаваш, че твоята представа е знание.
Бъди щастлива в представите си, щом така ти харесва. Това, че знаеш как се пише дадена дума, не означава, че знаеш значението, вложено в нея.
Същото се отнася и за медитацията. Ти не я признаваш, други хора пък са на мнение, че само те знаят как се медитира. Шарен свят.
Само луд може да се обижда на тези, които нашарват света.

Бъди здрава и наистина щастлива, независимо какво разбираш под "щастие"!

Изгрев

Не се казва, това беше иронична шега към някои пишещи в клуба.
Аз явно не съм чела достатъчно, защото впечатленията ми са, че някои се вземат много на сериозно и иронията им не е добронамерена, вероятно грешката е в мен.

Всъщност ти не си разграничила писаното към теб и това към други участници в дискусията. Аз подържам мнението ти, че можем да се молим когато и където желаем и да ходим в църква когато го усетим.

Определено не приемам този въпрос саркастично

Благодаря за споделения опит...
Кофти работа.
И все пак...

Супер благодаря за отговора. Но исках да разбера какво мислят православните по въпроса с молитви извън храмовете. Защо не ми отговаряте?


За емоционалните животът е трагедия
За интелектуалните животът е комедия
Хораций

Чел ли си нещо от Хуан Хосе Бенитес? Чета "Завещанието на Свети Йоан" и все повече си изяснявам причините за много недоразумения между хората.

Не...но си я записвам.

От същия автор е "Операция Троянски кон" - чела съм 5 части, но може и още да са излезли. Предполагам да ти е интересно, за живота на Исус и апостолите е.