|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 родители и деца...
|
|
| Автор | oтчaянa мaйka (Нерегистриран) |
| Публикувано | 03.07.07 12:50 |
|
|
Здравейте, обръщам се към момчетата и мъжете пишещи или четящи тук. Нуждая се от вашата гледна точка, коментари и съвети!
Накратко историята: Дъщеря ми е в 11 клас, бременна, заживя с приятеля си. Много съм ядосана, разочарована, страх от това, че ще й бъде трудно с дете да завърши средното си образование, защото е отличничка. Показах чувствата си пред нея и приятеля й ,който е на 26 год.Разменихме няколко думи на висок тон, но впоследствие разговорът продължи по-спокойно. След два дни, взела вече бележника си и грамотите от училище, ме чакаха на спирката. Поздравих ги и вече към нея изказах гласно, че това ще са последните й грамоти и вече край с волния училищен живот. При тези ми думи приятелят я дръпна доста грубо и заяви, че с този разговор е приключено . Помолих го да я остави още две 2 мин да я видя. След два часа по телефона, уговаряйки среща да се види и с баща си, ми беше заявено, че трябва да се извиня на приятеля й, иначе повече нямало да я видя.
Въпросът ми е: При положение, че изразих огорчението си и думите ми бяха конкретни към нея, а приятелят й вече поставя условия и ултиматуми, едно извинение няма ли да бъде прието като слабост? Защото по-нататък винаги ще се търсят причини и поставят нови ограничения.
Благодаря предварително на всички.
| |
|
|
|
Нищо, де. Нещата ще се пооправят, като се роди бебето.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!
| |
|
|
|
Въпреки че разбирам приесненията ти, не си права. По същия начин майка ми се е оженила на 18 години и баба ми и е говорила същите приказки. "Ти няма да завършиш, ти ще си съсипеш живота, направи аборт и т.н." Майка ми не само е завършила медицина, раждайки ни между ученето, а и е успяла доста други неща да направи. Обаче отношенията между нея и майка и, както и между нас и баба ни никога не бяха нормални вследствие на тези приказки. Щото не можеш да обичаш човек, който е съветвал майка ти да те убие, нали се сещаш. И разбирам и реакцията наприятеля и. Ако те се обичат, естествено е той да е против твоята намеса.
Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
| |
|
|
|
Ти си кривата в случая! Какво толкова е станало? Ясно, че си гневна, ама съобразявай се с обстановката! Ще завърши задочно, защо ревеш, че няма да успее?
Ааа, ама съобразявай се, че е на 18 години, които в днешно време хич не са малко. Ще завърши и още как! Ти вместо да ги подкрепяш двамата и да им помагаш, им пречиш.
Я, приеми нещата по-весело и се стягай за сватба. Ей, го моя синковец. Пратих го студент, той взел любов да върти, с приятелката си живее, утре ще вземе да ме "зарадва", че ще ставам дядо.
Не разбрах бащата на дъщеря ти какво казва?
| |
|
|
|
Ох, лесно ни е на нас, дето в момента не ни гори тоз огън
Но и всички, които са написали мението си тук, са прави.Дано гневът ти е като лятна буря...да не мислиш,че тя не съжалява(поне малко),че вместо на море това лято, ще пъшка надебеляваща?!
Има ли човек,който я обича повече от теб?Обичай я! Без да и поставяш условия.ако е сбъркала(недай си, Боже!) нека да има къде да се върне.
Извини се на зетя и нека бъде искрено.
Мисля, че ако осъзнаем като родители, че децата са ни "дадени" за малко и да сме готови да ги насърчим като решат да излитат от гнездото ни, ще приемаме родителството като благословия, а не като тегуба.
Бъдете здрави!
Умът пресмята.Духът копнеее. А сърцето..си знае своето...
| |
|
|
|
Уф, деликатна история. Ама не мисля, че са ти оставили кой знае какви вратички за изход и избор.
Явно са решили какво да правят, завършила е поне средно. Оттам насетне всичко е в нейните ръце и можеш да се уповаваш на начина, по който си я възпитавала - дали ще има амбициите да продължи и да постигне нещо повече или ще се отдаде на отглеждането на бебето и дотам.
Извини се, за да заровиш томахавката, обоснови се, че си била афектирана и изненадана изобщо от случващото се. Оттам насетне не се меси повече, пък девойката сама ще кацне при теб, особено покрай грижите за бебето.
La donna e mobile
| |
|
|
|
не се отчайвай като първо прочетох темата реших да не пиша
но после размислих. до известна степен те разбирам. най вече защото дъщеря ти е мн млада. но да ти кажа аз давам мило и драго да бях на нейно място. бременна и с приятел, който да постъпва отговорно към мен и бебето ни и който иска да градим живот заедно. и аз бях отличничка и мойта майта майка винаги е имала високи очаквания към мен. и аз избрах следването. чудо голямо. ако първо си поотгледа бебето и после продължи с ученето и кариера някаква... къде е бедата? ако моята майка не се радва за мен, когато й кажа най прекрасната новина, че ще става баба... просто не знам съществува ли такъв вариант самата аз мн ще тъжа. и не съм мн по голяма от дъщеря ти.
зет ти обаче не е прав! няма да я видиш повече?! пфффф... ти дори нищо не си му казала лично, че да му се извиняваш явно се е засегнал от недоверието ти към тях. верно, че рано в живота си щерка ти взима важно решение, но не е зад да е грешното решение. и няма гаранция, че ако чака за семейството ще случи на по хубав мъж и по добри обстоятелства. заяви им подкрепа и се надявай да не е твърде късно. и вярвай, че ще са щастливи.
търпение и успех ви желая
и едно здраво и усмихнато бебенце, което много да ви радва
| |
|
|
|
истината за гледните точки е в годинките. когато си на 18 всички "умни" приказки на родителите ти се струват като посегателство над личния ти избор и пространство, които ти смяташ за свои и считаш,че вече си голям за сериозните неща. сега обаче проумях много неща и виждам как като родител искам и имам право да се меся в повечето решения( мойте са още малки де, но скоро са годините,дето ще дойда на твоето дередже )
Миналата седмица точно си говорихме с колежките за тея разлики в мисленето,колко ни смятат за стари тинейджърите. ставаше въпрос,че като сме били в тая възраст смятахме,че родителите ни например вече са стари за секс, а като си помисля,че съм на 33, а дъщеря ми е на 10 и след някоя и друга годинка ще го мисли това за мене и се втрисам
Обаче истината е,че винаги съм имала много добри отношения с родителите си ,защото строгостта им беше докато не станах на 18 и не завъдих сериозно гадже,след което никога не са били крайни в съветите си,колото и някои неща да им бяха неприятни,особено на баща ми,наприемр,че се изнесох при него да живея на 18, което за тяхното поколение даживееш с някого без брак беше недопустимо и т.н.
Така,че аз те разбирам,наистина имаш право да им се месиш от твоя гледна точка, но от тяхна - не. И колкото по-малко си крайна,толкова ще си по-близо до тях и ще те уважават,за съжаление е така.
Извинете за правописа - немам нерви за тирета и запетайки
| |
|
Тема
|
 Re: родители и деца...
[re: oтчaянa мaйka]
|
|
| Автор | oчaянa мaйka (Нерегистриран) |
| Публикувано | 03.07.07 15:58 |
|
|
Благодаря на всички, писали до този момент.
Само едно пояснение - не е завършила още средно, догодина трябва да бъде 12 клас.
| |
|
Тема
|
Re: родители и деца...
[re: oтчaянa мaйka]
|
|
| Автор | Pжeвckи (Нерегистриран) |
| Публикувано | 03.07.07 16:00 |
|
|
Абе и ти си попрехвърлила, ама да му се извиняваш чак... за какво по-точно? Че си казала, че ги чака трудното? С кво точно си го обидила? Ай сиктир, ебаси келеша! Аз бих му шибнал един шамар. Пикльо нещастен!
П.С. Това си е само мое мнение, не ти давам съвет.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
