а в костурския речник има и чисто използване на старобългарските шт и жд /които днес са се променили на шч и ж/ждж/, предполагам, че кь и гь специално в битолско са също сравнително ново явление - след 16 и може би 17 век.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дядо ми викаше "леб" . А също и "чувай се" - означава "пази се". Западна Горно-тракийска низина.

Това по-голямо пространство от изоглоси, в което се включва и ятовата изоглосна зона, образува вече много широката централнобългарска изоглосна област, която също дели Изтока от Запада. Широк архаичен рефлекс на э като ’ä е запазен и в българските говори от Крайния югозапад в Албания (Корчанско), а също така и в писмени паметници от XVI в. в Костурско, което е свидетелство, че ятовата изоглосна област след Солунско е завивала силно на югозапад и е обхващала в ареала си българските говори, разположени на територията на днешна Албания. Така на отделни места в големия западно- български екав масив се появяват „оазиси“ от източни якави или широкоекави форми,...


Всъщност това е вярно, но може да има и други логични интерпретации. Основната разлика не е в изговора на старата буква "ят", а в различните консонантни системи. В източнобългарски консонантите почти винаги са в две разновидности - твърда и мека, на запад от източнобългарски не е така - с две три изключения за н, л, в някои говори и с. В тази връзка в източнобългарски изговорът на "ят" може да е "а" с мека съгласна пред нея или "е" в някои говори с мека съгласна също пред нея. Докато на запад, съгласната е твърда и изговорът е "е" . Смята се че първоначалният изговор на "ят" навсякъде е било "широко е", подобно на английското в bag например или в руското "е оборотное". Разликата е че на изток съгласната отпред е била мека, а на запад твърда. В последствие почти навсякъде "ят" е станал дифтонг "еа", пак с разликата че на изток съгласната отпред е мека, а на запад твърда. Това е фиксирано и в гръцки надписи от средновековието където например крепостта Прилеп е ПрилЕАпос, Просек е ПросеАкос, има и ХтЕАтово и др. Това обаче не означава, че в прилепско тогава се е говорел източен говор, както и сега не означава че в Корчанско има следи от източен изговор. Като трети етап на запад, дали под сръбско влияние, дали като местно развитие "еа" става "е". В някои изолирани райони се пази широкото е или дифтонг еа, но консонантната система е западна. На изток широкото е преминава в дифтонг еа и в последствие като правило в "а", с меко произнасяне на предходната съгласна, но има и изключения в "е", но пак с меко произнасяне на предходната съгласна.

Редактирано от Dean Dimov на 27.12.19 20:55.

ЛЕп, нЕма и млЕко са характерни изключения за твърдия /съгласните пред "е" и пред "и" се произнасят твърдо/ панагюрски говор, който иначе минава за източен защото е предимно якавски за "ят", като дори има и рЯка и черЯша.
Чувам навсякъде в западните говори и навсякъде в преходната зона има значение за "пазя".

А в преходната зона има и тафтологичния лаф "Чувай боже и пази".

Редактирано от Dean Dimov на 27.12.19 20:25.

Тази карта според Кочева не е правилна. Югоизточни говори и рупски говори е едно и също. А това което на тази карта е рупски говори всъщност е един централният дял от рупските говори, наречен "родопски говори", които на картата на Кочева обаче заемат по-широк ареал. В крайният северозапад тази карта е малко прекалена и в най -северната част на жълтото и зеленото са части от сръбските "косовско-ресавски" и "смедеревско-връшацки" щокавски говори или влашки земи. В района на Бор, Неготин, Пореч, Крушевац и на север от него няма какво да дирим , освен анклавчета на торлашки или тетевенски преселници от 19 век.

всъщност имат значение два основни фактора в правилото за т.нар. променливо Я - ударението на сричката, която го съдържа и мекостта на последващата го сричка /т.е. невъзможността да съществуват две последователни меки срички, явно като някаква вътрешна хармония на езика/:

Правила за запазване или редуване на Я/Е
Я се запазва, когато едновременно са изпълнени следните условия:
 Гласната е в ударена сричка.
 Не се намира пред сричка, съдържаща (ж, ч, ш, й).
 Не се намира пред сричка, съдържаща (е) или (и).
 Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с ю, я, ьо. Например: пял -
пяла, цял - цяла, оцелял - оцеляла.
Я се променя в Е, когато е налице поне едно от следните условия:
 Гласната не е в ударена сричка: място - места, сняг - снегът, смях - смехове, коляно -
колене.
 Намира се пред сричка, която съдържа (ж, ч, ш, й): сняг - снежна, мляко - млечна, грях -
грешка, смях - смешка, пях - пея.
 Намира се пред сричка, съдържаща (е) или (и): желязо - железен, бял - бели, видяло - видели,
изпял - изпели.
 Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с ю, я, ьо: място - местя, пяна -
пеня се.
От правилото съществуват изключения:
 Това са думи, заети от руски (черковнославянски) или от западните български говори: зрял -
зрелост, лято - дълголетна, гняв - гневна.
 Формите за първо и второ лице множествено число на минало свършено и минало
несвършено време на глаголите от първо и второ спрежение също са изключения: четяхме,
четяхте, плетяхме, плетяхте.
 Правилото за променливо (я) се нарушава при глаголите от свършен вид първо спрежение,
образувани с наставка -на: блясвам - блесна, клякам - клекна, плясвам - плесна.
 Непоследователност се наблюдава при членуваната форма в единствено число на някои
съществителни имена, завършващи на -ост: престарялост - престарЯлостта, застоялост -
застоЯлостта.
 В подчинената основа на сложни думи се пише (е), ако върху него не пада главното ударение:
беломорски, железодобив.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е в литературния български стандарт. На диалектно ниво в източнобългарски или е винаги Я, т.е. А с мека съгласна пред нея, или нещо подобно на литературния стандарт, но с мека съгласна и пред Е, когато има е, вместо Я. Обаче глобалния въпрос е на диалектно ниво различието в консонантните системи, различието на изток и на запад в изговора на якавия преглас само е последица от това, а не самото базово различие.

в източнобългарските говори наистина има много вариации, но книжовната норма тук следва балканските говори /т.е. това е естествено правило, а не нещо въведено след стандартизацията/. по стойков:

По ятовия си изговор българските говори се делят на четири основни групи:


I. Говори с н е п р е г л а с е н ятов изговор. В тях вместо стб. ѣ във всяко положение има широко е: бềл, бềла, бềли, млềко, млềчен, млêкàр, трêвѝца. Такива са малка част от родопските говори.


II. Говори с д в у ф о н е м е н п о л у п р е г л а с е н ятов изговор. Te ca 4 вида:

1. Говори под ударение с гласна е, a без удареиие с гласна е: бêл, бềла, бềли, млềко, млềчен, врềме — млекàр, стенà, тревѝца. Такива са по-голямата част от родопските говори.


2. Говори под ударение с гласна a и предходна мека съгласна, a без ударение с гласна е: б’àл, б’àла, б’àли, млàко, мл’àчен, вр’àме — млекàр, стенà, тревѝца. Такива са някои източни рупски говори в Хасковско и Свиленградско.


3. Говори под ударение пред твърда сричка с гласна a и предходна мека съгласна, пред мека сричка с гласна е: б’àл, б’àла, мл’àку — бèли, млèчен, врèме, млекàр, стенъ̀, тревѝцъ. Такива са балканските говори.



..... въпреки че и при тях има изключения:

В повечето от балканските говори пред съгласните ж, ч, ш, които в миналото са били меки, вместо стб. ѣ се изговаря гласна е (мрèжа — стб. , нèшто — стб. ). В тетевенския, пирдопския и други говори обаче се среща якав изговор: мр’àжа, в’àжда, н’àшто, ср’àштам, ус’àштам и пр. ....

за консонантите нямам идея, но поне това което показва стойков, точно някои родопски говори /източни говори/ запазват това което се смята като оригинално звучене на гласната.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък кога научи да казваш "башча", че кога и българския...

В цяла Егейска Македония говора е източен. На Запад от Солун смесен...не е само Корчанско.
Къде съхраняваш магнетофонните записи от...Средновековието на прилепските говори?...та твърдиш, че Прилеп се е произнасяло по друг начин, от който е било написано...

Западните говори като "най-развалени", от гледна точка на славянските езици,...се съмнявам, че това разваляне е от сръбския.