Най -важното при продажбата на роби е да ги питат кой как се самоопределя?

Очевидно са ги питали, че го и записали, питали са ги и за населеното място и т.н...
Най-южните сърби са от Прищина.

Какви други роби освен българи е имало като самоопределение? И най-източния българин откъде е?

Защото звукът Ъ присъства след съгласна при говор. Може да се съчетава диалектно с друга гласна, но изначално при изговор се отделя звук Ъ, който налага да се изрази с ЮС. При руската и сръбска редакция отпада по-късно..
Все едно да те питам, защо пък отпада...

Принципът е звук-буква, а не буква-звук.

Кажи как се пише дъб и мъж на старобългарски?

Читанка на Андрей Бояджиев част II стр. 290 се пише "дъб" и се произнася "дъб" (има и гласова функция - активирай я)

https://www.academia.edu › Старобългарска_читанка._Част_2._Речник

То ясно ама в старобългарския е имало 18 букви отразяващи 18 гласни звука. Една от буквите е била Ъ. Ясно добре, отразява някакъв звук. И буквата ЮС също отразява някакъв звук, а сега на място е звук Ъ. Откъде си сигурен , че точно графема Ъ е отразявала точно звукът, който сега отразяваме с буква Ъ в сегашната азбука? Що да не е бил някакъв друг различен звук дето сега го няма, както при юс е било някакъв друг различен звук , дето сега го няма и на негово място сега има Ъ.

Редактирано от Dean Dimov на 22.08.19 16:29.

Преди малко ми казаха , че се изговаря "донб" и след д е буквата юс, т.е голямата носовка, онази буква като паяк или подобна на Ж, дето Стамболиски много я е харесвал и в неговата правописна реформа за няколко години тя е била графемата за Ъ при всички случаи, даже и за Бжлгария, като е изхвърлил еровете напълно.
Иначе и донб не е точно щото след б е имало и друг кратък гласен звук, а това дето пишем он всъщност е носово о. Най-близко до възможностите на сегашната ни кирилица бих написал "донбу" "монжу" като он е носово о, а краесловната кратка гласна (ъ) е нещо средно между о и у.

Редактирано от Dean Dimov на 22.08.19 16:38.

А самата Шумадия също е предимно планинска!
Гледићке планине, Котленик, Јухор, Рудник, Црни врх, Венчац, Букуља, Космај и Авала.

в праславянския какви са били *tj *dj може само да се гадае, просто защото няма никакви писмени извори и всичко е реконструирано. дали са били меките кь и гь е една от възможните спекулации, вкл и какви са били междинните форми. съвсем друга е картината от старобългарския период /9ти век и нататък/, когато има достатъчно количество писмени извори, където доколкото ми е известно има само шт и жд, а се съмнямам че езиковата стойност на ш, т, ж и д е била много по-различна от сегашната /комбинацията шт вместо еднобуквеното щ е също известна като например в хъштети, което впоследствие се скъсява до ща,ще/. дали в някакви висопланински райони са останали славянски групи, които са запазили някаква примитивна фонология, която не е забелязана нито в охрид, нито в преслав е пак спекулативно.
това за българската група славяни е чисто технически термин, който се изпозлзва за въпросната група славяни започвайки още от преди създаването на българската държава, дълбоко се съмнявам някой да е имал някаква идея точно как са говорели тогава тия славяни за да може да ги отграничи от другите групи славяни точно по тези изоглоси. друг е въпроса, че до 9 и даже 10ти век може все още да се говори за общ славянски език, защото повечето иновации от този период продължават да се разпростират почти върху цялото славянско езиково пространство и славянските диалекти, въпреки увеличаващите се различия са все още с висока степен на взаимна разбираемост. нашите книжовници, а вероятно и населението го нарича още славянски език, а първото свидетелство за името български език е чак от 11 век
ето какво пише северномакедонския учен конески /вероятно преписвал от някой български учен/:

https://archive.org/details/KoneskiBlaeIstorijaNaMakedonskiotJazik19861965/page/n77

страница 84 и нататък
стари топоними от македония: браждани, кривояштани, саждоо, рожден, пръждево, радибужда, доброште
от прилепско: небрейоште, ображда, селоиражде /14-15век/
конески още казва, че заместването е станало постепенно от север на юг, т.е. основна причина за настъпването му е сръбското влияние в/у тези български диалекти

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъпнята идва от там, че на някакви наши лингвисти "съвременни" им отърва да приемат старобългарския за старославянски идентичен с нещо си. Тоест, написаното от българи и с азбука съставена в България не е баш-баш с типичната до днес българска фонетика - изговор. Ъто идвало от другаде някъде, ама не се знае кога и откъде, да се оправяме. А е точно обратното. Юсовките доказват и показват наличието на звук Ъ писан и четен в съчетание с дуга гласна. Коя точно, не се знае но Ъ присъства със сигурност та до днес при българите. Инак изначално юс-ът би бил излишен, не би имало смисъл да се пише. Останалото е работа на законите за благозвучие.
Аман от политкоректности вече! Как бе другите писания им съответстват на езикови конструкти национални, градени векове по-късно, а наш местен роден писмено тук и пръв да е общ... Как? Все едно авторите са някакви славяни, гърци, чехи и какви ли не, сакън... Само не и българи!