8 000 четници какво значи? Лугето, кои могат да мобилизират. Шо значи маже от 18 до 50 години. Шо значи контролират 50 000 луге тотално. Ова е много. Комунистите твърдат дека могат да мобилизират в края на 1944г. над 100 000 луге. во Вардарска Македония.
Поречеието не е 100% сърбоманско! Най-голеото и главно село до сръбската окупация е Локвица, което е екзархийско, както и некой по-мали около това село. Около 20-25% от населението на Поречието са екзархсти, а не сърбомани.
Ако во Поречието беха отворени кинезки училища и две генерации луге ги учеха дека се кинезци...и се изеснуваха като кинезци...тие по твоите дефениции за сръбска етничност...кинезка етничност ли ке бидеха?
Много от селата со сърбомани и во Тетовско и во Дебърско и во Прилепско се смесени сърбомани и бугари. Та лугето се роднини по мегу си, братовчеди, абсолутно говорят еден и ист язик, апсолутно имат една и иста култура, традиция, и се! Ама пола се изеснуват бугари, а другите сърби...ова две различни етнички заедници ли се? То затова лугето кои се изеснуват како сърби во Македония се викат сърбомани. Защото сите знаят дека не са вистински сърби, а само казват дека се вакви. Ако беха сърби сите ке им казваха сърби и толкоз.
Примерно во 1907-1908 много сърбомански войводи сакат да се обединат и припоят кон бугарите во ВМОРО, за което Белград во паника донася уште повеке сърби от сърбия да управляват сърбоманските чети. Локалните сърбомани ги користат само защото познават околността на место...инак и ниф ке ги сменеа со сърби от сърбия.
Дури во Кралевина Югославия сърбомани на високи административни позиции во Македония почват тайно да работят за ВМРО и Бугария...волунтерно...баш за ВМРО на Ванчо.
Тие домородни селани от Македония кои се сърбомани и не се чувстват бугари, защото се учили само во сръбски училища во Македония....много добре знаят дека се истите со другите домородни селани во Македония кои се чувстват бугари. Во повекето села дури се роднини. Лугето не се малоумни.

Жефарович е българин, учил за сръбски свещенник и работил като такъв. Естественно, че ще се пише и двете.
Скопска епархия се редуват сръбски и български свещенници. Четат от български и сръбски книги. Печката патриаршия не е само и единствено сръбска. Голямото число попове и калугери се учат в Атон. Има списъци там кой от къде е. Има и писменост тяхна. Голямото число монсаи са българи на Атон и манастирите се пее и пише, чете на български. Има и сръбски. Българи учени от сърби и сърби учени от българи. Различно е сръбското и българско писане, ако й да се води "черковно-славянско", особено в ръкопис.

Всички изброени от теб пишат като останалите българи. Има писма, книги, икони и стенописи. Затова и различават кога книгата, от която се пее в църква или манастир е сръбска или българска. Ествественно при Печка патриаршия има сръбска църковна утвар и книги навсякъде влезли. Но има и на български писани по места и от Атон.
Има църковна толерантност и общност между сърби и българи, която после пропагандата си преекспонира или интерпретира според интереса. Но няма как да промени етническия характер особено. Идва Възраждане. То затова и се нарича така. Не е резултат на пропаганда, а въпреки чуждата такава се появява. В протививес на мея и се самодекларира самостоятелно.

Освен в църковното и личното писмо и книгописане, разлики българско-сръбско има и в изписването на икони, дърворезба и фрески. Особено стенописи и икони. Лесно различимо е кое е български и сръбски надпис, хеле пък след Анастасе Стойкович и Вук Караджич. Заради тези промени започва ясното разграничение българско и сръбско писане. Имаме Нов Завет на сръбски вече.
И пак, в цяла България с Македония са старите книги, икони и надписи. Тези сръбски реформи не минават, а напротив. Миладинови вече са твърдо български автори пишещи на български, български песни. Преподават на български и са преследвани, защото са българи.
Славейков, Джинот, Шапкарев, братя Чиладинови са български възрожденци все по тази причина.

Има освен тях особености на българското църковно пеене, не само в езика. Строеж и изписване на българска църква не е същия като сръбска и гръцка. Надписите по икони и стенописи, дърворезби и камък. Знаят се авторите по име, място на раждане, учене, творене, живот и смърт. Тези автори не учат в Белград. Не пишат на сръбски или гръцки. Нестор Алексиев примерно учи в София. Димитър Кръстев, Дичо Зограф работят и в България, в Лом, Видин. Андрей Дамянов е баща на екзархийски наместник, негов син пък е български офицер. Те са цяло семейство автори от Дебърската школа. Техни наследници има в България и Македония. Имат тук диригенти музиканти български, полковници офицери, художници.

Техни са строежите и дърворезбите из Македония най-вече. Иконите и стенописите. Църковната утвар е на Велеганови от Банско, които се преселват в Пловдив и до днес наследниците им имат фирма за... Църковна утвар, представи си.

Кой в Македония пее на сръбски, като дори и в Поречието си пеят на македонски, дори във времето, когато носят сръбски капи?!

Разбери, че не можеш да сбъркаш сърбин с българин нито по време на Печката патриаршия, нито при Екзархията. Можеш в светските училища и когато са в една държава. Тогава вече се самоопределят, понякога и двойнствено. Но корена му етнически, видим от езикови и културни белези си личи.

Колкото повече навлизаш в българското църковно дело, писмо, изкуство, толкова повече виждаш корените му в Стара, Средновековна България и как околните се разграничават от него, защото не е тяхно, а е наше. Ако и векове да са се ползвали от него и да им отърва да го пишат общо, ако може и не бълхарско. Но то е устойчиво ортодоксално, развивано и реформирано все от българи и не може да си промени характера така лесно. Има Атон и монаси там!!!

Точно! Нема сърби. Най-много дошел некой поп или даскал от Сърбия. В Македония нито някой се облича като сърбин, нито пее на сръбски, нито църкви строят сърби, нито икони пишат и рисуват. Всичко е от местни или дошли има от Кюстендил и Самоков, от Албания идат.
Стари църкви и манастири от душаново и марково време са строени с пари сръбски, но не са сръбски и те, не са и гръцки. Местна е архитектурата и авторите, надписите, че и кногите в тях. Поповете се от Охрид и Атон учени, не в Шумадия и Белград.

Даже, не знам дали се знае во Македония. Има преселба от Македония към България, но и от България към Македония не малко до 1878. Например една братовчедка на Васил Левски, от Сопот с цялото си семейство живее в Охрид, Велес, Солун от 1870 някъде бегали там. От кърджалийско време цели села слизат от Видин и София надолу към Куманово и Враня. Одринско и Родопите, от Балкана има преселници от чума бягали. Ангел войвода ходи по Македония. Има и куцовласи заселени от Балкана в Македония. Така има и албанци даже в България цели села. Имам чичо монах в Троянския манастир, там умрял и погребан. Гробът му още седи. Овчари и дюлгери постоянно шетат през Осогово. Днес целите села гръцки от България са преселени в Егея. То не е от сега и по веднъж.
Ти го знаеш, веднага разбираш кой е от Дойран, Делчево, Крива Паланка и Струмица. Край Егея е още повече, защото овчарите със стадата лятото са по Пирин и Родопи, зимата слизат до Бяло море. И да, овчарите са все писани власи и българи, защото са си власи и българи. Може да са диви и неначетени, но говорят типично с влашки и български думи. Шетат навсякъде, кога тръгне болест или тежко време.
Проблема днес е, че е ясно кое сръбско и кое не. Но македонско и българско само по месторождение можеш да разделиш. Не е само Дедо Ильо да бега по Балкана. Или Сирма войвода да иде в Македония.
Еленино хоро знаеш ли, че тук е северняшко, от северна България. Ти го играеш като македонско. Даже стиховете са като на македонски все едно слушаш, но е от Северна България, не от Северна Македония. Има пайдушко (дори в Румъния се играе), ситно влашко. По Егея се играят сите. Текста е важен, че си е все наш.

Мога да ти дам книга писана от копривщенец 1860, самоук писател, преди всякакви реформи писмени, няма нищо общо с Македония, да видиш колко охридски звучи само. Дамаскини има от Прилеп и от Троян, и Враца, ако не знаеш къде е роден автора, няма разлика. А дамаскините са вече с разговорен език почти писани. Светски елемент има в тях, не чисто по Евангелието.
Не е гол лаф, че не се прави разлика между българин и македонец до 19-20 век. Освен история има култура, има изкуство, има църква.

Де да беше толкова просто...

Подобни на тях има "толкова" посърбени българи, че пишат и печатат "Истотия ма България" или "Славяно-болгарског марода", на сръбски. Да ги ограмотяват. Дори допускам, че "предначертания" и тем подобни са мислени в отговор на тези "посърбени" българи. Величието на сръбска и хърватска история малко бледнее пред българската, сещаш се.

Любим ми е Йован Раич. Не само писал българска история наравно с хърватска и сръбска, мо и според него Баба Новак (изрично записано) е не просто българин, а пряк роднина на Страцимир и Шишман.
Баба Новак е най-големия български герой от османско време, до Възрабдането. С български произход, чете и пише на български в Ниш, воюва в България най-много, с българи в армията си. Опитва да възстанови Видинското царство, защото е на предците му. Освобождава София и половин България с Чавдар войвода. Стара планина я кръстят на него. Цяла Северна България освобождава. Какво общо има със Сърбия!?
Накра трансилванци до одират жив и изпичат на бавен огън докато е жив. Даже записите с разходите им за това се пазят. Уникална и слабо позната история у нас.

Атанас Нескович също пише наша история 1801, преиздадена и на български 1844. Писани са да знаят сърбите и по запазени от времето ръкописи и хронографи.

Защо всички сърбомани не бяха като тях!

Съгласен съм за славяните, че като етнос са изчезнали преди сигурно повече от хиляда години. Според мен етносът също не е обективна категория , а е въображаем конструкт. Той съществува доколкото го възприемаме като такъв. Съществува една непрекъсната мозайка от сродни локални общности, говорещи на локални говори, всеки от които най-сроден с непосредствените си съседи, някъде с по-интензивни разлики, другаде с по-незначителни. Въпрос на въображение, възприятия и локални идеологии и митологеми е до къде стигат тези като нас и откъде почват другите. Иначе съществува южнославянски диалектен континиум, което ще рече че никъде при съседи, говорещи някакъв локален славянски говор, няма съществени говорни различия, съществени стават при сравнения с по-отдалечени общности. Оттам, а и не само при южните славяни, а и като общ модел етносите съществуват само доколкото мислим за тях. Етносите се обозначават с етноними. Често зад етнонимите стоят някакви бивши или настоящи, племенни общности или трайни държавни структури. Всеки славяноезичен разбира прекрасно непосредствените си съдеди от близки локални общности. Славяни, славяноезичен го използвам в друг контекст. Според мен сред близки етноси етнонимите пробиват в двете посоки и оформят буферни зони на общо битуване, т.е. в предмодерно време в буферна зона, човек от Северна Македония може да се възприема едновременно като българин и сърбин, без едното или другото да има особено значение за него. С посочването на славяноезичен, аз избягвам предварителното етикиране на съответния субект в такава междинна зона. Разбира се има и други гледни точки, които уважавам, а именно етносът съществува обективно, всички славяноезични в Македония са българи, а сърбоманията и гъркоманията са девиантни състояния.

Дори елементарно с Паисий и уж "сърбите" писали българска история. Майстори като Дичо Зограф самоподписали се "болгар" и самонаписали, че пишат на "наречие болгарско", че и "безпадежно".
Тези работи да ги пропускаме ли предлагаш?

Преди да се появят сърбите с езика си, "словени" са само българите писмено, административно и най-вече църковно.

Можеш да търсиш неустановен идентитет, но сред сърбите. Намирам за правилен последния ти абзац. За "девиантни състояния" в преходни територии, но докъде... Най-вече станали част от сръбската държава 19век, но не само.

Ти да си чувал за български песни наричани "сърбешици"?
Има обаче "бугарашици" в Сърбия, част от сръбското певческо и народно творчество чак в Босна, Хърватска и Войводина. Има и "бугарашко хоро" и нещо подобно на ръченица, пак й викат "бугарашица".

Да знаеш българска песен записана да се пее нещо за оттатък Белград и Призрен?
Има сръбски бугарашици, в които се пее за "равну Софиу" и "града Пл'адина", където ходили децата на "Новакича" , "Татомир" и "Груица" (Страцимир и Грую от Видин) да си търсят невести. Има и български песни за тях пеени и записани.

За Крал Марко пеем всички, да, както и за Обилич. Но сърбите пеят и за "Цар Костадин", "Цар Шишман", " Султан Мурад" и жена му "Тамара". Царе, а не князе!

Кое пречи да допуснем, че със своя патриаршия и писмени традиции (сръбската е автокефална архиепископия, а писмо кодифицирано едва от българина Костенечки), администрация държавна и църковна, България най-малкото влияе на сърбите, да не кажем, че просто са един клон на българската държава и култура под сръбска езикова редакция?

Аз нямам скрупули да го направя, повярвай ми! На нас не са ни били нужни "предначертания", както споменахме. Изкуствено създадени нови теории и доктрини. Нас така или иначе са ни наричали българи, езика, църквата и държавата български, преди всички останали. Царят ни не е "словенски" някакъв, нито църквата, а са си означени за български от близки и далечни влизали в общуване с нас.

Щях да забравя...
Бугарашиците записвани от 16 век (най-вече в Хърватска, но има намерен и българо-гръцки разговорник с песни от това време), всички песни трябва да завършват със следния (дълъг, забележи, важно е) стих: "вие, които вярвате в бога и разбирате български..."

1. Славянското писмо е създадено във Византия
2. Най-напред се разпространява във Великоморавия и Панония и чак след това в България, затова в разни ранни текстове на славянски се откриват и т.н. "моравизми"
3. Обстоятелството, че писането на славянски е прекъснато във Великоморавия и Панония и се появява в България не променя факта по т.2
4. Много скоро след това писан славянски се появява в Хърватско
5. Дори и малко след като се появява в България има два центъра на книжовност и веднага се появяват и разлики във вариантите на писания в България славянски - този в Охридската школа и този в Преславската
6. Никога в ранните текстове езикът не е наричан български, а словенски, т.е. славянски
7. В София има църква св. Крал Милутин, не знам в Белград да има на български светец, в Ихтиманско има село Сърбиново /сега Сребриново, кв. на Поибрене/, в Горноджумайско също Сърбиново /сега Брежани/, имало е и Сръбски Самоков, сега Попово Пернишко, както и Сърбляница, Берковско, Сърбеница, Оряховско, Сръбе, Севлиевско, Срабье, Тревненско... всички сега със сменени наименования... Има и "Сръбска махала" в Стрелча, при това основана в началото на 19 в. от преселници от Кюстендилските села Горна и Долна Мелна. Влиянията са двустранни, а и преселенията през османско вървят в посоки планини към низини, запад към изток.
Евлия Челеби намира сърби в Пловдив и ги посочва независимо от българи. Лично име Сърбин се среща често в Османски данъчни регистри от западна България през 15-17 в.
Винаги могат , при добро желание, да се намерят всякакви аргументи, просто се селектират и изреждат.