То и грузинците имат име гога, но това не прави името грузинско.

произхода на Мајкка Тереза

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След посещението на българския министър председател Александър Стамболийски в Белград през 1922 г. прилепския ВМОРО войвода Милан Гюрлуков публикува статия, в която го обвинява, че е продал интересите на Македония и македонците .

“Господин Стамболийски казва на белградчани: Аз дигам ръце от Македония и македонците. Не ми са потребни, скъпо ни струват те хаир не сме видели, евтино ги продавам, халал нека ви са, вземете си ги, отказвам се от Македония и от всички македонци, които живеят в България.
Това е много право, г-н Стамболийски. Като гостенин не много гостоприемните сърби, от уважение към домакина, така трябва да се говори.
Па може би тъх разбира и първия български министър.
Но, както и да е. Ние сме чули изявления на много български дипломати по македонските работи и все е това.
Но едно требва да се забрави от г-н Стамболийски, па и от сърбите: историята не може да се фалшифицира по желанието на личности.
Българското племе е свързано с Македония с неразривни връзки, които не могат се скъса до като съществува българския род.
Слушайте, българи, дето и да сте и с каквито и да сте политически убеждения:
Бащите на българската азбука са българи от Македония, те са и патрония празник на целото българско племе.
Свети Климент, бащата на бълг. литература и патрон на нашето най-висше учебно заведение, университета, тоже македонец от Охрид.
Бащата на новата българска история отец Паисий и той е българин от Македония.
Тези стълбове са родени там дето Дрин извира, дето Вардар и Струма текат.
Сърбите са големи патриоти. Аз съм уверен, че те, до като знаят, че в нас има българско съзнание, чувство и мисъл, не да поверват на никой българин, па макар и искрено да им се кълне и да отказва Македония, Добруджа, Тракия и Царибродско. Мисълта на крадеца е винаги тревожна, като се има предвид, че чуждото и на Великден се взима.”

Од котле форум, го најдов овој линк

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Protostrator на 27.12.19 05:04.

порано биле поголеми ? Јас мислам обратно. Дали ние всушност ги знаеме дијалектите пред настапувањето на балагарскиот и српскиот образовен систем во Македонија ? Да кажеме во 16 век ? Во онаа книгата на Вајон од тоа време има неколку реченици на костурски местен дијалект кој јас вака лаички би го определил како 90% ист како битолскиот кој го говереше баба ми, но има и некои думи кои од денешен аспект би ги определил како балгарски , примерно хлјаб, вакво произнесување на думата за леб не сум слушнал никогаш и никаде во вардарска МАКедонија. Не знам дали станува збор за балгарска дума или старословенска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 27.12.19 10:33.

В Кюстендил викаме леб.В Петрич викат хляб/че...

Саше, явно преди ятовата граница е била друга:

Това по-голямо пространство от изоглоси, в което се включва и ятовата изоглосна зона, образува вече много широката централнобългарска изоглосна област, която също дели Изтока от Запада. Широк архаичен рефлекс на э като ’ä е запазен и в българските говори от Крайния югозапад в Албания (Корчанско), а също така и в писмени паметници от XVI в. в Костурско, което е свидетелство, че ятовата изоглосна област след Солунско е завивала силно на югозапад и е обхващала в ареала си българските говори, разположени на територията на днешна Албания. Така на отделни места в големия западно- български екав масив се появяват „оазиси“ от източни якави или широкоекави форми,...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jingiby на 27.12.19 11:12.

хляб е най-близко до старобългарската форма.
а иначе думата е всъщност много стара заемка в протославянския от някой от старите германски езици, вероятно готски.
съответстващата дума в английския е loaf

From Middle English lof, laf, from Old English hlāf (“loaf, cake, bread, food, sacramental bread”), from Proto-Germanic *hlaibaz (“bread, loaf”), of uncertain origin.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кога имаш изолација и општа неписменост разликите се зголемуваат. Кога е спротивно, разликите се намалуваат. Додади ги средствата на масовните комуникации, стигмата/престиж на еден диалект врз друг, сето тоа доаѓа на конвергирање. Впрочем диалектите во Македонија многу поверојатно ги зборуваат постарите отколку помладите. Тоа исто дава временска перспектива.
Не само во Македонија, насекаде. Ако во Италија кога се обедине само 2% од населението зборуваше на италијански (т.е. диалектот во Фиренца) денес 90% од луѓето кои користат диалекти се постари од 70 години. Насекаде е "грижата" дека диалектите изумираат.