Да, да, вярвай ти на тия щуротии че степните народи са само коч-компани. Аварите така силно бягали, че си забравили жените. Смях.

Винаги е било разпространено войните да си взимат по-хубавите моми от уседналите по-малко войнствени съседи, които не могат да ги опазят. Не е нужно да са коч-компании.

Османците като направиха същото в 14в., проговориха ли български или гръцки?

Различни времена, различни социуми... Не е задължително.

И ако е станало тъй, не е било за 1-2 поколения. Ебането на земеделски земи е продължило поне 5-6 поколения, докато се стигне до някакъв вид двуезичност.

Нищо подобно. Не съществува народ който си променя езика, на база кражба на жени. Първо, защото жени не се крадат в такова голямо количество, второ защото това не е народ. По тази логика Източните Родопи трябваше да говорят български, а те говорят на турски. Масата турци там са демобилизирани еничари и други паравоенни части, които навлизат в българските села, изколват мъжете и си присвояват жените, децата и домовете. Е що сега там не се говори български? Димовс в голяма степен се опира на Омелян Прицак, който колкото е добър, толкова лансира и политически угодни тези.

Аз не казвам, че е станало точно така, а че според мен има логика и това да е спомогнало. Но говорим за процеси продължили стотици години. И не, че протобългарите са загубили езика си, а по-вероятно са започнали да поназнайват и разбират и славянски. Твърде е вероятно още в 7 век този процес да е бил достатъчно напреднал. Още повече българите не са били еднородни етнически - имали са всякакви примеси. Тях ги е обединявала държавната традиция, престижа да си българин, а не етническата чистота. Има теория, че племената в северното причерноморие са били езиково славянизирани още преди трайното заселване на българите на Балканите.
Впоследствие налагането на "словенския" език като държавен и църковен за българската държава е спомогнало за окончателното утвърждаване на тази езикова норма. В която, както някои учени-ентусиасти твърдят, се запазват и до днес поне 200-300 думи с протобългарски произход.

А относно примера ти с еничарите - мисля, че няма как да сравним историческите процеси в ситуацията на фанатизиран ислям и създаваща се османска империя и държавен престиж, и това, което се е случвало при съвсем други "езически" условия 700-800 години по-рано. А и дали е било точно тъй в Източните Родопи - също не съм много убеден.

Което не е вярно. Всички възрожденци драматизират или пресилват нивото на базисни познания сред населението. В България ако четеш Христо Ботев и Захари Стоянов ще помислиш, че всичко тъне в тъмнина. Което не е съвсем грешно, но не е и правилно.

Нарича се "Възраждане", защото представлява отделяне на светското (да стане масово) от църковното познание и представи за света. Светски училища имат сърби и гърци, най-близо. Но те имат и държави вече самостоятелни, които да го обособяват.

Да, няма масови светски училища, български. Има обаче огромно число просветени свещеници и църковни майстори и иконописци. Близо 50 години, дори 100 преди Пърличев, Миладиновци, Димитър Узунов и други, на Атон се преподава в два чисто български манастира, с хиляди монаси, в това число и не малко от Македония. В тях има двама монаси, доказано преподавали и на светски лица - Лаврентий и Паисий. По други манастири в края на 18 век също се преподава българско църковно писане, пеене, рисуване и т.н. Гърците започват по същия начин преди тях, но гръцкото духовенство ги прекъсва.
На Света Гора се създава първата гръцка академия, която гръцките попове после сами си я затварят. По неин образец всички атонски монаси имат широка просветителска дейност. Първо с църковните майстори. Къде според теб са учили дебърци и банскалий?
Те, заедно със самоковци и тревненци имат роднини монаси в Атон. Учениците не са духовни лица, а светски. Обаче строят и изографисват църкви, рисуват и изписват икони.

Аз мога да ти посоча (представи си специалист колко още повече ще може) в периода 1810-1850, когато Пърличев и Миладинови едва се раждат и започват да прописват и проработват светски писания, едно поне 100 работи на споменатите по-горе майстори, изписани-подписани-датирани на кирилица в почти безпадежна форма на писане (не съвсем по църковен канон, макар и в църкви). Отделно има книги и произведения техни литературни, където дори изрично посочват, че са писани на "българско наречие" и "безпадежно". Много добре правят разликата между канонично църковно писане и говоримо-българско. Говорим за много хора от Македония.

Районите, в които получават поръчки и изписват кирилишки, не-сръбски, а български надписи дебърци, самоковци, софиянци, тревненци са Щипско, Скопско, Дебърско, Охридско, Банско в Македония. Работят с майстори строители от Кочанско, че и Родопите. Различни "тайфи", но заедно поемат църковни проекти и по-далеч в България - Видин, София, Пазарджик, Враца, Самоков. Миладиновци обикалят почти същите места после. Защо според теб?

Само помисли, да се гради църква изискват най-малкото пари. Тези пари се събират и дават от местни. Говорим за строеж на нови и ремонт на стари църкви, замени на иконостаси и нови икони и иконописи. Кой ги поръчва да са на българска кирилица? Сами ли майсторите си решават така да ги правят? На какъв език се пее в тях, ако са с български книги, надписи и икони? Кой чете от тях?
Докато има гръцки и сръбски светски училища, както по цяла България, така и в Македония има църковни (килийни) училища. Може да са с по два-три ученика и един поп да ги учи, но има. Учат и млади, и стари.
Точно тези градски или селски първенци после сами гласуват за Екзархия. Защото не българска държава, а български свещеници и църква отваря светски училища и масово ограмотява както го правят сърби и гърци с държавна помощ.

Отделно, знаеш ли по цяла България колко свещеници от Македония служат в това време и вършат същата дейност? Да не кажеш, че е някаква българска пропаганда едностранна само!

Нищо чудно, че на българите от България им викат и "шопи" в Македония. Както ти казах, много и то просветени българи от днешните територии на България се преселват в Македония и обратното - просветени от днешна Македония в България. В Македония навсякъде се играе "шопско хоро".

Ако щеш вярвай бе, ако щеш търси, ако щеш проверявай. Само по имената и школите, изворите които ти давам ще намериш стотици примери по цяла Македония и връзката с Атон, Самоков, София, Щип, Дебър, Троян, Охрид още от преди Пърличев и Миладинови. Но трябва да търсиш църковната връзка.
И... Да, добре, не е масово, но стотици, ако не и хиляди по обем работа оставен от споменатите майстори. Доказва се и показва лесно.

Още съвсем малко, докато не ме е налегнал мързела:

Когато с Деан спорим за ограмотяване и пробуждане, обособяване на народностно съзнание, не случайно се изхожда от църковната община и църквата с нейната администрация и ред. Христоматийна истина за цяла Европа не, за цял свят е, че "Възраждане"/"Ренесанс" означава познанието за света (светското), за индивида (самосъзнанието) се отделя от църковното и чисто християнското, придобивайки светски и национален характер.
За да имаш характер на национално съзнание трябва да имаш характер на национална църква, с език и писменост, първо. Парадокс е, но църковните деятели или църковните представители и техните ученици са първите възрожденци. Началото е с превод на християнски писания на разговорен език, с елементи на светски характер. Това в България и Македония е характерно от самото начало на Христовата Проповед, започва много рано, но свършва много късно и с бавно развитие, но пък лесно проследимо с много запазена литература, културни шедьоври и т.н. Да, започва с по един-двама до трима деятели.

Един от многото проблеми на историческо писане в днешна Македония е, че този момент се прескача или връзката не се прави ясно. Отново причината е в целта да се избяга от "българското", очевидно според мен. А е много трудно. Църквата е нещо крайно консервативно и не се поддава лесно на манипулация и интерпретация.

Редактирано от leyte на 24.08.19 09:28.

Не сме сигурни какво е станало преди 350г., но "мислим" , че точно така се е случило на авари и прабългари, защото така ще е политкоректно от днешна гледна точка...

Може и да не е верно, но си заслужава обсъждането. При тази хипотеза следва да се има предвид, че аварите изобщо не са племе, а разнородна войска, от разноезични племена /вар/уар, хон и може би жуао жуан, по -късно към тях се присъединяват и сармати, кутригури и оногури/ разбита от тюрките на Бумън на хиляди километри от местообитанията на племената им. Първоначално преминават Кавказ и пристигат като разбита войска в Лазика, и молят да бъдат приети във Византия откъм Мала Азия. Византия ги приема храни, оборудва , екипира, плаща, и им внушава да тръгнат след година или две в рейд обратно към Кавказ и към Северното черноморие и Дунав, с цел да разбият племената които пресичат Дунав и да въведат ред по северната им граница. По сведения на хронисти те са 40 000 конница. Първоначално те това и правят, но тук идва гениалността на предводителят им Баян /Боян/, който преобръща история на източна и централна Европа.