|
Тема
|
 За спирането на един повод
|
|
| Автор |
Dores (непознат
) |
| Публикувано | 01.10.09 22:29 |
|
|
...и за даването на глава - в какви ситуации се налага спирането на един повод? Чувала съм, че е един вид - аварийно спиране, но кое точно му е аварийното и сигурното?
Даването на глава означава ли, че конят те приема за лидер и ти има доверие?
|
|
|
|
|
аз съм голям привърженик на one rein stop - ако това се превежда като спиране на един повод... особено за младите коне..., и това е първото нещо за което се уверявам че съществува, особено при 'съмнителни' коне...
Предимството е че много млади, бяхали, ( и не толкова млади ) коне просто нямат предни спирачки ( front breaks) т е просто не можеш да ги спреш по традиционния начин - с двата повода - и тогава използваш само единия повод...
Аз не мисля че даването на глава означава че коня ти те приема за лидер, или че има доверие... това е комплекс от физическа и емоционална връзка/отношение между човек и кон която се състои от много повече от 'даване на глава'
|
|
|
|
|
В момента получих едни книжки преведени на руски, които биха могли да ти кажат много заповедението на коня и да разкрят, какво казва с всяко свое движение. Едната е какво мисли моя кон (как думает моя лошадь)- Сибила Биндер, а другата е Психология на коня(психология лошади) нрав, чувства поведение- Герхард Гервек. Издателството е руско и се казва "Аквариум". Може да се поръча по интернет.
|
|
|
|
|
Благодаря. Ще ги потърся тези книги. А дали ги има и преведени, някъде?
|
|
|
|
|
А някой ще разкаже ли за непросветените какво точно е спиране с един повод и как става то?
|
|
|
|
|
Аз още не съм стигнала до там в ездата да си държа сама поводите. Напредвам бавно, но славно. Само съм виждала как го правят - дръпва се само единия повод и конят си извърта главата изцяло в посоката, в която е дръпнат повода. И спира.
Но съм го виждала само от ходом. Все още не мога да си представя, като галопира коня как ще се спре само на един повод.
|
|
|
|
|
Не го разбирам.. даже не си го представям, как като счуши врата, ще спре!? Чакам още обяснения.. моята скромна личност не е схватлива
Dores, не бързай.. по-добре бавно и сигурно отколкото отгоре-отгоре :)
Редактирано от Miss Zhekova на 02.10.09 10:55.
|
|
|
|
|
Не се ли правят точно по този начин каскадите с падащите коне?Ако е така, то това "аварийно" спиране от бесен галоп може да се окаже доста болезнено.
|
|
|
|
|
Мммм.. това с падащите коне май е обръщане на повода.. и предполагам, че конете са научени как да го правят.. откъде да знам.. някой каскадьор да каже.
|
|
|
|
|
Да, и аз мисля, че не е същото, като при каскадьорите. Все пак няма логика.
В крайна сметка ще разпитам и инструкторите си и ще споделя. Интересно ми беше дали по-опитните ездачи ( от този форум) са чували и използвали този метод в ездата.
|
|
|
|
|
Честно казано, и аз не бях чувала за този метод - в началото ми прозвуча като нещо от уестърн-ездата...Предполагам, че ако има ефект този метод, то е свързано с това, че се нарушава равновесието на коня по този начин, но...незнам доколко е общоприето. Ако научиш повече подробности, сподели как и кога се практикува това.
|
|
|
|
|
То това с нарушаването на равновесието е точно с обратния повод мисля.. това предполагам ще е нещо друго.. щом се спира с него, а не е целта да се накара коня да легне/падне.. дано някой знае за какво става въпрос, че ми е интересно да разбера какво е това спиране и кога е необходимо да се ползва..
|
|
|
|
|
В превод от оригинал сентенцията за спирането на един повод звучи горе долу така: "Защо да спираш целия кон, достатъчно е да можеш да спреш само едната му половина. " Пат Парели. Поне аз за пръв път го прочетох от него и след това от още поне 10 тина автори . Не мога да твърдя кой го е измислил пръв.
|
|
|
|
|
А можеш ли да обясниш какво точно е спирането и кога се използва.. нали казаха, че в определени случаи можело да се ползва?
|
|
|
Тема
|
 Re: За спирането на един повод
[re: Dores]
|
|
| Автор |
aдвok (заплес) |
| Публикувано | 04.10.09 16:17 |
|
|
Логиката е много проста - разваляш равновесието на коня. Когато дърпаш двата повода успоредно, фактически ти чрез тежеста си упражняваш стоп действие на движението напред. Това при конете се учи, не е придобито. Младия кон не знае какво искаш от него като легнеш с тежестта си в устата му. Пречиш му на движението и той постепенно схваща, какво трябва да направи...
Спирането с един повод е един вид да гледаш надясно и да бягаш наляво или напред. Опитай! Ако не се блъснеш някъде, може и дса успееш да не загубиш равновесие преди да се обърнеш в посоката, в която си тръгнал!
|
|
|
|
|
ХАхахах.. да ти имам и съветите Докато коня дето яздя спира с два повода.. няма да пробвам тия спираници на един повод.. че каквато съм каскадьорка..
Иначе ако някой тръгне да опитва ще го помоля да заснеме опита.. интеесно ще ми е
|
|
|
|
|
Няма проблеми - другата събота ще се постарая да ги заснема. Иначе обяснението е точно това - по този начин се изважда кончето от равновесие. Дръпването на повода не се прави рязко и грубо, а постепенно и меко. Кончето елко завърта глава и или спира или намалява ход.
Така ми беше обяснено на мен.
|
|
|
Тема
|
 Re: За спирането на един повод
[re: Dores]
|
|
| Автор |
Oлra Пpaйд (коняр по душа) |
| Публикувано | 05.10.09 05:11 |
|
|
Като четях всичко това се чудех дали да се смея или да плача - и се запитах дали на някого от вас му се е случвало да го грабне чистокръвен по пистата - и да се вейне с максимална скорост ? Мисля, че при нея покрива около 15 метра в секунда - опитайте се да си представите това, с единия повод в два варианта - бавно - и бързо - и си задайте въпроса възможно ли е, и ако да, къде ще сте вие, и къде конят при подобна манипулация !
В скобки - дай боже да не ви се случва и да не вземете да пробвате точно това !
|
|
|
|
|
Вероятно в Бг няма и да се преведат, но Башмакова и Олга Прайд превеждха, пък и може да ги имат тези книги или други подобни. Сигурен съм, че дори ще ти изкажат своето мнение, защото спорде мен са прочели и други автори освен тези които препоръчах.
|
|
|
|
|
на пистата е добре. на полска когато жребец полети през трева до кръста и пукнатини една педя с изпънат врат и единствена мисъл за разпасаната кобила в бокса.-о, сладка болка
|
|
|
Тема
|
Re: За спирането на един повод
[re: Oлra Пpaйд]
|
|
| Автор |
reiner (минаващ) |
| Публикувано | 05.10.09 09:17 |
|
|
Няма значение дали е чистокръвен или не . Въпросът е в това че конят трябвя да бъде научен да спира на един повод , както трябва да буде научен и да спира . Пълно безумие е да изкарваш кон от равновесие като му чупиш главата на едната или на другата страна без той да знае за какво става въпрос. Първо го учиш на ходом, след това на тръс и на края на галоп.
|
|
|
|
|
Хаха, аз затова казах, че докато коня ми спира с два повода няма да пробвам друго! До сега един път ми се е случвало да не иска да спре.. и скочих.. Е, коня спря де.. когато вече бях стъпила на земята.. направо закова на място.. и ако знаете как очудено ме гледаше.. с едни ококорени очи..
|
|
|
|
|
Мен като ме грабна в плаца един жребец който е бягал с чистокръвни , аз не посмях да го завъртя в по малък волт та камоли да се опитам да го спра само с единия повод но наистина е хубаво да има някакъв вид аварийна спирачка , защото знам за случаи които на скорост се къса единия повод и след няколко неуспешни опита да спре препускащия кон, човека се навел и хванал директно трензелата или остатъка от повода и така е спрял.
|
|
|
|
|
незнам дали това спиране с един повод трябва да се разбира буквално..наистина е екстремално на голяма скорост да го извъртиш..много е голяма центробежната сила..и наистина трябва много да отидеш с него..и центъра на тежестта е високо..и терена е от голямо значение..по скоро мисля , че става въпрос за несиметрична работа с поводите, а именно, да не се тегли при опит за спиране с двете ръце( визирам побягнал кон)защото коня така е най- неуязвим, а фиксираш едната ръка късо на врата, а с другата на тласъци, а не с постоянно теглене, разбалансираш коня..много е добре, ако не си се паникьосал да вкараш и краката..а именно с цел да определиш ти посоката, а не коня...
|
|
|
|
|
И аз това си мисля, че е важно първоначално как е научен един кон. Защото при някаква аварийна ситуация от типа на по-долу изброените, може да стане още по-голяма беля ако тръгнеш да правиш нещо, което нито ти, нито конят знаете какво е и как ще завърши...Друг е въпросът, че и да е научен, има ситуации всякакви - а гаранции никакви. Това не е автомобил, все пак, да имаш сигурна аварийна спирачка (и предпазна възглавница)...
|
|
|
|
|
Може би си прав, защото това което си описал звучи съвсем логично.
|
|
|
|
|
А може пък идеята със събиране на единия повод коня да направи волт и постепенно да намаляваш волта докато спре....!
|
|
|
|
|
Друг път ако ти се случи не скачай
|
|
|
|
|
:-))) Представи си да яздиш жираф ;-)
Шегувам се разбира се
|
|
|
|
|
А това, дето го описа конника не е ли подобно на.. (а де.. как беше думата.. нещо с Б..), движение, при което мърдаш ръцете си напред-назад (не заедно, първо едната, после другата)? Дали някой ме разбра..
|
|
|
|
|
Е като не искаше да спре?! .. пък й усетих тънката мисъл, че се оттегля към гората.. нагоооре в планината при другите коне.. да си почива душицата.. Пробвах с волт, ама чупеше врата и тръгваше още по-бързо.. (то това си беше от мен предполагам.. сигурно не съм държала едната ръка, ами съм я местила и нея.. ).. ама тогава не ми се беше случвало да ми тръгне така нанякъде кон и да не иска съвсем да спре.. и шаш.. какво да правя - ще слизам..
А последния път като ми направи кон проблем (не беше хукване).. извадих адския късмет, но май по-добре да бях скочила.. с още по-малко щях да се размина..
|
|
|
|
|
за да се изясни съвсем темата просто чукнете в you tube и потърсете там one rein stop има достатъчно клипчета по темата .
|
|
|
|
|
съгласна съм с конника..
целта да спирането с един повод, е да спреш коня си ПРЕДИ да е станал безконтролен...и набрал такава скорост че да не можеш да го спреш...
и разбира се започваш да го учиш на ходом/тръс и чак като имаш контрол тогава галоп... не очакваш коня ти да те носи безконтролно на висока скорост, и тогава да започнеш да го учиш един повод стоп... това е самоубийство..
според мене е безотговорно да галопираш коне които не познаваш или са съмнителни, и след като сте набрали скорост, тогава да мислиш 'хм. ами сега как ще спра??..' първо мисли преди да правиш...
а за конете които са бяхали аз лично съм чувала трениори на такива коне да не препоръчват да се бориш с коня, а да го оставиш да побяга дори 1 - 2 обиколки по пистата, и чак като го усетиш че започва да мисли, тогава да се опитваш да спираш...
аз лично съм се спасявала от 'родео', използвайки спирането с един повод... след 1 - 2 пъти коня осъзнава че няма да му се позволи да набере скорост и да започне да подскача... но трябва да си бърз и да реагираш в милисекунда..
единственно ако конят ти е съмнителен и се изптравя (rearer) тогава one rein stop не се препоръчва да се използва от аматиори.. (като мен..)
но за млади и 'зелени' коне спирането с един повод е незаменимо.. както каза адвок по горе, 'обяснява' на младия/необучен кон какво искаш, без да дърпаш и да разваляш устите на младите коне..
|
|
|
Тема
|
 Re: За спирането на един повод
[re: pitason]
|
|
| Автор |
Oлra Пpaйд (коняр по душа) |
| Публикувано | 06.10.09 03:58 |
|
|
Ееее, тревата до кръста може все пак да забави поне малко скоростта...Но не звучи приятно, определено !
|
|
|
Тема
|
Re: За спирането на един повод
[re: reiner]
|
|
| Автор |
Oлra Пpaйд (коняр по душа) |
| Публикувано | 06.10.09 04:03 |
|
|
ТРЯБВА ? Пълно безумие би било да тръгна да уча коня си на това - веднага бих ти казала каква ще е реакцията на треньора ми - би ми посочил портала на хиподрума !Не мисля, че подобни уестърн изпълнения се приветстват в конния спорт...В красическата езда имам предвид...
А ако става въпрос за мой, собствен кон - пак не бих - интересно ми е каква полза ще има от спирането с един повод, когато прекалено често яздя без нищо ? Кой поввод да дърпам тогава ? Тоя, дето го няма ?
Моята версия е да го науча да спира с глас - и независима от ситуацията да мога да го спра - примерно ако по време на езда настъпи повод, и юздечката падне...
Всеки има право на избор - и затова не харесвам ТРЯБВА, когато става въпрос за нестандартни изпълнение...Точно нестандартното би трябвало да е право на избор !
|
|
|
|
|
И аз се опитах да си го представя - затова казах да пофантазират на темата при голяма скорост ако опънеш яко единия повод, къде ще е ездача...
Може би малко по - малко опасно е всъщност да не е един, а да е обратен, но и там нещата не стоят много по - приятно...Лично аз не бих опитала нито едното, признавам си.
|
|
|
|
|
Да ти кажа, не съм убедена, че каквото и да е дърпане в устата, не разваля коня - ама пък който си има кон и иска да пробва - да си го дърпа !
Колкото до чистокръвните - вярвай ми, много голяма част от тях се изправят ! Заради конезавода години наред ние яздехме предимно такива коне - имам си представа...Това, да се набяга, помага при някои. Други могат да бягат, докато паднат под теб. Последните години нашите не бяха тренирани на издържливост, и грабне ли те такъв кон, имаше едно решение - караш ! След около 500 метра обикновено се отказваха от идеята за бягане - не е сладко, ако не е забранено !
За съжаление тия, на Голд Солджър, са друга марка - много корави, и много издържливи - даже когато са гладни и не са натренирани ! И там номера е да го научиш да спира с глас...
Между другото, не случайно споменах варианта ако нямаш повод - имаме случай треньор на тренировка да скъса повод - и конят да се понесе с него по пистата - не помня дали 3 или 4 кръга е навъртял - тогава на ти помага нищо, освен глас...
|
|
|
|
|
Аз си го импровизирах мислено - не съм чак толкова луда да пробвам в в действителност !
|
|
|
|
|
Вариант - но тогава не държиш само единия повод - и за писта пак не става - там освен през парапета (храстите) няма как да завиеш...
|
|
|
|
|
И аз съм на това мнението - ако спира с два повода...
Колкото до скачането - горещо не го препоръчвам - направих го само веднъж, и то защото седлото вече ми се обръщаше и в следвщия момент вече щях да съм под краката на коня, но при тази скорост така си шибнах главата, че не станах..Ако просто беше хукнала с мен, по никакъв начин не бих скочила - но беше много аварийна ситуация...
|
|
|
|
|
Когато взехме нашия, хем само кожа и ребра, като видя пистата - и първия ден въобще нямаше ходом. После доста дълго го галопирах на плаца, не на пистата - и той пак се наемаше...Единия ден няма да го забравя, мисля, че снимката е от този ден -
мокро, студено, облачно...галопирам на плаца, и той като взе да се наема...Няма как да завъртя в по - малък кръг - пързаля се и ще се поднесем, и той се наема, аз му говоря - и в движение казвам на Тишо, че не ме е грабнал още - ама и да го спра не мога - това, докато той невинно си ни снима как въртим кръгчета край него...
И в такива точно случаи използвам глас най - вече...
|
|
|
|
|
Истината е, че руснаците превеждат страшно много за конете - само да има човек желание да търси и да чете...Е, сега ако чете свободно и на други езици, добре - аз си признавам, ме не мога !
|
|
|
|
|
ееее, добре не до кръста, но достатъчно за да не се виждат ни дупки, ни камъни. На страха очите са големи. Но скоростта си беше...Никакво време не му трябваше-на втория мах вече бях грабната
|
|
|
|
|
Абе това скачане от движение, и то при висока скорост, звучи доста рисковано...Може би най-важно при такива ситуации е човек да не се паникьосва, а да запази самообладание. Когато всичко се развива много бързо, човек няма много време да реагира, а и тогава сме склонни да реагираме първосигнално - имам предвид, че се включват някакви защитни рефлекси, които могат да навредят, вместо да помогнат... Имам предвид различни ситуации - не само да те грабне коня, но може да се разиграе, да тръгне да се изправя и да не успееш да го овладееш...
|
|
|
|
|
Гласът е общопризната помощ, не само за спирането. А и при вашия случай наистина изглежда най-удобно така. Предполагам, че като си познава човек коня, ще знае какво може да очаква и ще усеща тези неща още преди да са се случили, ще знае как да подходи съответно...
|
|
|
|
|
Ами не знам.. като не можах да спра кобилата по няколко начина които опитах (е, не знам колко от тях са били правилни, но това е друг въпрос..).. това беше единственото, което ми дойде в главата като вариант.. иначе щеше да ме закара в планината.. за щастие последствия нямаше, скочих си на краката.. само малко си бях подбила петите.. от скока. А като стъпих и явно ми се поотпуснаха мускулите или напрежението спадна.. не знам, ама цялото тяло ме заболя, корема най-вече, а пръстите на ръцете в първия момент не можах да си ги разтворя и въобще да ги размърдам, от положението в което се държат при езда.. така бях стискала повода, докато бях отгоре..
|
|
|
|
|
Моя скк беше от тръс.. ама нервен.. дано не ми се налага пак да скачам .. не знам дали пак ще се приземя на крака..
|
|
|
|
|
Изпитвала съм го това чувство - да искам да скоча - след онова падане, при което не станах...Но в движение се замислих, че при тая скорост много ще боли - то и спирането можеше да боли много де, но до последно имаш някаква надежда !
|
|
|
|
|
А моето...Абе правихме бърза рабта на две части - пускаме от завоя по правата, половин кръг тръс - и пак - и кобилата след първия път се отпуснала, опаса се разхлабил - всеки път на тия дупки си го стягах, не е имало проблем, но явно при такъв вид тренировка трябва да се пристегне пак - та вече намаляме, но сме в завой, седлото почва да се обръща, опитвам се да го върна, ама не ми се получи, а кобилата се панира и се понесе на нова сметка - а от това изкривено положение вече не можех да я спра...И понеже и без друго седлото щеше да се извърти под корема й и да падна в краката й, скочих - нямах друг избор...Не беше да се е вейнала с всички сили, още не, но увеличаваше прогресивно, а аз не бях в удачно положение да остана на нея...
Единствения случай, в който съм скамчала в движение
|
|
|
|
|
Имала си късмет...При по - висока скорост можеш да си счупиш нещо...А и понякога и от ходом, ако стъпиш накриво...Просто късмет...
|
|
|
|
|
Даже много...Той не просто реагира на глас, ами се оказва, че слуша много какво му се казва, а вече знае и доста думи...Наскоро се шегувах, че като говоря, конят ме слуша повече от мъжа ми !
Преди време имах комичен случай, докато го чистех - някъде по гърба му съм, ама отдалеч си мисля, че след малко ще съм при главата - и му казвам "Дай си муцуната" - при което продължавам да чистя гърба...По едно време се обръщам, той си протегнал муцуната и стои така ! А аз съм забравила вече какво съм казала, и питам учудено "Абе ти защо си ме запнал така ?" - и в следващия момент се усетих и чак срамно ми стана - аз си говоря - и сама не се и слушам, а животното внимавало...
Иначе за вдигане на тръс, на галоп, за скачане, за увеличаване и намаляне, тия неща си ги правим с глас. Единствния минус е ако мине над някакъв темп и е в енергия, тогава се пали и не е много навит да намали, защото просто му се бяга...
|
|
|
Тема
|
Re: За спирането на един повод
[re: pitason]
|
|
| Автор |
Oлra Пpaйд (коняр по душа) |
| Публикувано | 07.10.09 04:35 |
|
|
На тъкъв терен винаги ме е било страх конят къде ще стъпи в следващия момент - аз и да падна, и да се нараня, как да е, ама той ако не дай боже тойсчупи крак...
На пистата вярно, че развват голяма скорост, но поне е горе - долу равно...Сега, не броя ако насреща идва друг кон, ако от храстите изскочи куче или излети фазан - при голяма скорост се молиш тия неща да не случат !
|
|
|
|
|
Съвсем ясно ми е, но скоростта не беше кой знае колко висока в случая, а и последното за което мислех тогава беше скоростта.. само гледах удобен момент да сляза Голямо нещо е панировката.. сега да ме накараш, не съм сигурна, че ще скоча от коня на тръс.. било то и в манеж.. хаха
Иначе, ясно ми е, че риск има.. и ми е ясно, че извадих късмет.. той (късмета де) доста често си е с мене и как ме е измъквал... не е истина... пу-пу дано не ме оставя
Редактирано от Miss Zhekova на 07.10.09 10:44.
|
|
|
|
|
Щом е толкова послушен на гласови команди и внимава, значи трябва да си мерите приказките в негово присъствие
|
|
|
|
|
Оооо, това е повече от сигурно ! Значи, по принцип колкото повече общуваш с един кон, толкова повече той те разбира - някъде бях чела, че можели да запомнят до 200 думи - не знам, може би зависи от коня...Нашия специално като го взехме, със сигурност знаеше "вода" и "галоп" - сега знае доста повече думи...Ивнтересното е, че още като го взехме, ми направи вчечатление, че когато говорим с Тишо, гледа ту мен, ту него - и се опитва да разбере за какво става въпрос - абе направо си подслушва. И аз не искам да чуе нещо, гледам да го кажа по заобиколен начин, че да не разбере !
Иначе той обича да му се обяснява - и когато го изкарвам, винаги му казвам предварително какво ще правим...
Спомням си един случай - Тишо тръгна напред, а аз минах да взема нещо, стигам до бокса, и казвам "Днес ще има падок" - а той ме поглежда едно самодоволно такова, само дето не казва "Знам !" - и Тишо ми казва, че вече му е казал...
Или примерно прибираме, и аз още около пистата му казвам "Първо ще измием краката " - и той сам завива към чешмата...Впрочем, там веднъж ме беше изненадал - обикновено аз го мия, а Тишо го държи - не е от най - стоящите коне - абе чистокръвно - върти се - това да види, онова да бутне - не, че не стои заради самото миене - просто лигав такъв...Мия го аз от едната страна, и по навик казвам "Дай другата страна" - ама всъщност Тишо го няма - и Голди се обръща с другата си страна към мен, без никой да го завърти...
|
|
|
|
|
В интерес на истината, на времето, като имаше волтижировка, слизахме и се качвахме на тръс...ама де да знам, на тоя акъл бая ще се позамисля !
|
|
|
|
|
Е.. едно е да скочиш ей така, понеже не може да си спреш коня.. друго е волтажировка.. между другото от доста одава ми е мерак да тренирам такова нещо.. жалко, че нямам възможност
|
|
|
|
|
Знаех си! Винаги са ми казвали, че конят не схваща думите, а се ориентира само по само интонацията. Че то и един човек като не знае и бъкел дчужд език точно по това ще се ориентира и за смисъла. Казвах си не може конят, който е толкова умен и чува така добре да не може да различава и отделните думи. А това дето не помнели, също не го вярвам.
Много се радвам на такива разкази като твоя, как Голди те разбира буквално. Ето, като му говориш достатъчно много и е научил сума ти думи. Естествено, че ако никога не са му говорили на един кон и той няма да знае думите.
|
|
|
|
|
Напротив, конете са страшно паметливи! С това и някои хора обясняват защо ги смятат за умни животни, по принцип (а те не са - поне не колкото други животни, като кучетата или делфините, например...) Макар че и при конете има различни индивидуалности, също като при хората
|
|
|
|
|
Остави, нас насила ни караха - един ден в седмицата задължително правихме това...Да си призная, някак не си падах...Абе не обичам да ми наложат нещо приятно - нещо, дето е за удоволствие - трябва сам да имаш избор...
|
|
|
|
|
Ами един познат ми обясняваше преди време това, ама за кучетата - че разбирали само интонацията ! Ха - ха, кажи на моя пекинез "разходка" с каквато искаш интонация - той знае ДУМАТА ! И не само нея, но по принцип...Запомнят думи - сега, сигурно всяко животно има някакви възможности и таван, едно ще запомни 20, друго 200, въпроса е точно в това - да им говориш...А и то ако не знае всички думи в едно изречение, по една или някаолко, които знае, се опитва да те разбере...Номера е да им се говори опростено...
Единия път...Ще изкарваме, ама тръгнахме първо към барчето - и аз казвам нещо от рода на "отиваме на барчето да пием кафе..." - Голди ме гледа и по погледа му знам, че не разбира - затова опростих - "след малко идваме". "След малко" той знае какво е. Другото са подробности, които него не го касаят !
|
|
|
|
|
Хм, ако конят ми е с мен толкова време, колкото кучето, ще ми е интересно да видя резултата...Истината е, че кучето, дори ако не се занимаваме през цялото време него, поне е край нас - наблюдава ни, слуша ни...
А на коня колко време отделяме дневно ? Чаас, по - малко ? Е, как за това време да стигне същото ниво на общуване ?Колкото повече време вложиш в едно животно, толкова повече "възвращаемост" можеш да получиш...
|
|
|
|
|
Разбира се, това никой не го отрича. Нужно си е внимание и време...
|
|
|
|
|
Никой не може да ме убеди, че конят е по-прост от кучето. Наблюденията ми сочат равен резултат,а и в никакъв случай не съм склонна да ги сравнявам, но те са страхотни приятели на човека и защото са умни. Че какъв ще е този приятел, който не разбира какво става около него? Той нямада знае какво става около него, нито приятел, нито враг ще да е.
Делфините сигурно са по-умни. За съжаление нямам жив контакт с тях Сигурно би било обогатяващо и въодушевяващо!
Чела съм в книги, че кучетата, конете и т.н. не помнят, ами всеки път се ориентират според това дали ситуацията, в която попадат им носи болка или удоволствие. Болката я избягват, удоволствието - го приемат. Ето това не го приемам.
На мнение съм, че хора, които обясняват всичко в поведението на животното с инстинктите на животните, сами си затварят очите пред най-интересното и мистериозното в природата и сами се ограничават в познанието си. Убедена съм, че в този форум имам и много съмишленици.
|
|
|
|
|
А, точно, точно за тези работи става дума! Това храна, разходка, кокал, яж, каишката - друг път не ги знаят! Като го пише та много важно - практиката го опровергава.
В интерес на истината за какво са му на животното ужасно много думи. Те Думите са според това, с което се занимаваш. Куче речник не пише, значи трябва ти да знаеш да кажем (от името на кучето говоря): яж, разходка, и там още някоя и друга. Че не е ли това най-важното?
"След малко" - и ние тази я знаем с кучето! И аз съм останала с впечатление, че ловят смисъла по ключови думи.
|
|
|
|
|
За всяко нещо. Мен лично може би гоблените са ме научили на това - че за да стане един голям гоблен, н брой дни трябва по н часа да шиеш...Важи и за много други неща. Но пък си заслужава !
|
|
|
|
|
Така е, те помнят особено много думите, които лично тях ги касаят...Като каза за кокал, ние имаме и още една любима - бисквитка !
А едното ми куче различаваше чехли, чорапи и терлици - и носеше това, което си му поискал - да ти кажа - от интонацията ще да е било !
Е, със сигурност едни животни помнят повече от други - но това и за хората важи...
|
|
|
|
|
Делфините ги обожавам, но само веснъж съм виждала на живо...Бих умряла от щастие, ако ми падне случай да плувам с тях !
Защо да се затрудняват и да мислят, като могат набързо да обяснят нещо някак си - и готово ?Можеш да се задълбочиш само ако наистина те интересува и е важно за теб...
|
|
|
|
|
Нямам за цел да те убеждавам такова нещо, но съм чувала от хора, занимавали се цял живот с коне, че те не са толкова умни, колкото паметливи...Но това не е толкова важно в случая - няма да правим класация по коефициент на интелигентност, я! Мислех си, всъщност, че когато контактуваме с животни (коне, кучета, котки, птици или каквото и да е), по-добре бихме ги разбирали, ако се стараем да ги опознаем като животински вид, първо. А не да бързаме да им приписваме човешки черти. Ето конете, например - в природата те са жертви, затова винаги са готови да превключат на режим бягство...И може да се плашат от неща, невидими или нелепи за нас...Но това е част от природата им. Така е и с другите животни - инстинктите и психиката им е част от биологичния вид.Така е и с нас, хората, междувпрочем А отделно от това, като общуваш по-дълго време с някое животно, го опознаваш вече и като личност - и виждаш, че то наистина е такова - със свой характер, привички и прочие - изобщо си е индивидуалност.
|
|
|
|
|
Дааа, делфините и за ги харесвам много! Има нещо пленително в тях...Имаше преди време по Дискавъри някакво предаване, един вид класация за 10-те неща, които човек трябва да направи в живота си (като забележителни праживявания), и познай - на първо място беше плуването с делфини.
|
|
|
|
|
Знам, че нямаш за цел! Ти си много толерантна. Да опознаеш животното и като личност - ето това имах предвид. Много хора считат, че животните от един вид са едни и същи. Не мога да си го обясня по друг начин, освен, че не са общували с тях достатъчно. Естествено говорим за животни като кон, куче , котка и т.н. А какво ще кажете за прасетата? На мен са ми любими, но не за ядене те са сърцати и умни животни. И всъщност докато са малки много ми приличат на набити и енергични кучета. Мечтая да си гледам прасе за цял живот, но няма да е скоро - първо трябва да сменя местообитанието си! Казват, че са много умни също, но хората нямат навика да гледат на прасето като на личност. Знам отлично, че това, което написах звучи смешно, но и смехът е нещо полезно (това уточнение е за съфорумците, които също обичат прасетата, но (и) под форма на цвърчащи пържолки).
|
|
|
|
|
А, това с чехлите ме убива! Страхотно е - да бе от интонацията Много са забавни.
|
|
|
|
|
И аз това казвам - от интонацията ще да е ! Интересно тогава, защо на сиамеца ако го питам дали иска разходка, с тона, с който го питам за храна, не му пука ? Може би просто защото той тази дума пе я знае - нали него не го разхождам на повод !
|
|
|
|
|
Хе - хе, не съм го чувала това ! Абе и да точно не е на първо - със сигурност щеше да е някъде сред първите места !
|
|
|
|
|
Определено е много важно дали живтното, с което общуваш, е хищник или жертва...
|
|
|
|
|
Като каза за личности...Специално при конете много ми се е искало да имам един "сборен" кон - сбор от характерите на няколко коня...Ако бяха еднакви, просто яхваш следващия - и той ще е същия !
А за прасе и аз съм мечтала, ама в града не става...Дори да си го държиш чистичко, все ще се намери някой кръв съсед...
Впрочем, да си призная, и аз ги харесвам и печени, какво да направя, не съм вегетарианка - и е едно от малкото животни, които ям...Но ако трябва аз да го заколя, за да го ям, пък не дай боже и да съм го гледала аз, просто ще си остана гладна !
|
|
|
|
|
Мдаа, в някои страни си ги гледат като домашни любимци, прасетата...Сигурно и те си имат своите качества, но кой да ги оцени - като се има предвид масовото им предназначение у нас...Но какво пък - всеки има право да харесва каквито си иска животни - хората гледат змии и тарантули за домашни любимци, че какво остава за едно прасенце. Не ми изглежда странно по никой начин.
Междудругото, аз не съм по пържолките също...
|
|
