|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Когато взехме нашия, хем само кожа и ребра, като видя пистата - и първия ден въобще нямаше ходом. После доста дълго го галопирах на плаца, не на пистата - и той пак се наемаше...Единия ден няма да го забравя, мисля, че снимката е от този ден -
мокро, студено, облачно...галопирам на плаца, и той като взе да се наема...Няма как да завъртя в по - малък кръг - пързаля се и ще се поднесем, и той се наема, аз му говоря - и в движение казвам на Тишо, че не ме е грабнал още - ама и да го спра не мога - това, докато той невинно си ни снима как въртим кръгчета край него...
И в такива точно случаи използвам глас най - вече...
| |
|
|
|
Истината е, че руснаците превеждат страшно много за конете - само да има човек желание да търси и да чете...Е, сега ако чете свободно и на други езици, добре - аз си признавам, ме не мога !
| |
|
|
|
ееее, добре не до кръста, но достатъчно за да не се виждат ни дупки, ни камъни. На страха очите са големи. Но скоростта си беше...Никакво време не му трябваше-на втория мах вече бях грабната
| |
|
|
|
Абе това скачане от движение, и то при висока скорост, звучи доста рисковано...Може би най-важно при такива ситуации е човек да не се паникьосва, а да запази самообладание. Когато всичко се развива много бързо, човек няма много време да реагира, а и тогава сме склонни да реагираме първосигнално - имам предвид, че се включват някакви защитни рефлекси, които могат да навредят, вместо да помогнат... Имам предвид различни ситуации - не само да те грабне коня, но може да се разиграе, да тръгне да се изправя и да не успееш да го овладееш...
| |
|
|
|
Гласът е общопризната помощ, не само за спирането. А и при вашия случай наистина изглежда най-удобно така. Предполагам, че като си познава човек коня, ще знае какво може да очаква и ще усеща тези неща още преди да са се случили, ще знае как да подходи съответно...
| |
|
|
|
Ами не знам.. като не можах да спра кобилата по няколко начина които опитах (е, не знам колко от тях са били правилни, но това е друг въпрос..).. това беше единственото, което ми дойде в главата като вариант.. иначе щеше да ме закара в планината.. за щастие последствия нямаше, скочих си на краката.. само малко си бях подбила петите.. от скока. А като стъпих и явно ми се поотпуснаха мускулите или напрежението спадна.. не знам, ама цялото тяло ме заболя, корема най-вече, а пръстите на ръцете в първия момент не можах да си ги разтворя и въобще да ги размърдам, от положението в което се държат при езда.. така бях стискала повода, докато бях отгоре..
| |
|
|
|
Моя скк беше от тръс.. ама нервен.. дано не ми се налага пак да скачам .. не знам дали пак ще се приземя на крака..
| |
|
|
|
Изпитвала съм го това чувство - да искам да скоча - след онова падане, при което не станах...Но в движение се замислих, че при тая скорост много ще боли - то и спирането можеше да боли много де, но до последно имаш някаква надежда !
| |
|
|
|
А моето...Абе правихме бърза рабта на две части - пускаме от завоя по правата, половин кръг тръс - и пак - и кобилата след първия път се отпуснала, опаса се разхлабил - всеки път на тия дупки си го стягах, не е имало проблем, но явно при такъв вид тренировка трябва да се пристегне пак - та вече намаляме, но сме в завой, седлото почва да се обръща, опитвам се да го върна, ама не ми се получи, а кобилата се панира и се понесе на нова сметка - а от това изкривено положение вече не можех да я спра...И понеже и без друго седлото щеше да се извърти под корема й и да падна в краката й, скочих - нямах друг избор...Не беше да се е вейнала с всички сили, още не, но увеличаваше прогресивно, а аз не бях в удачно положение да остана на нея...
Единствения случай, в който съм скамчала в движение
| |
|
|
|
Имала си късмет...При по - висока скорост можеш да си счупиш нещо...А и понякога и от ходом, ако стъпиш накриво...Просто късмет...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(коняр по душа)
