|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
Ами един познат ми обясняваше преди време това, ама за кучетата - че разбирали само интонацията ! Ха - ха, кажи на моя пекинез "разходка" с каквато искаш интонация - той знае ДУМАТА ! И не само нея, но по принцип...Запомнят думи - сега, сигурно всяко животно има някакви възможности и таван, едно ще запомни 20, друго 200, въпроса е точно в това - да им говориш...А и то ако не знае всички думи в едно изречение, по една или някаолко, които знае, се опитва да те разбере...Номера е да им се говори опростено...
Единия път...Ще изкарваме, ама тръгнахме първо към барчето - и аз казвам нещо от рода на "отиваме на барчето да пием кафе..." - Голди ме гледа и по погледа му знам, че не разбира - затова опростих - "след малко идваме". "След малко" той знае какво е. Другото са подробности, които него не го касаят !
| |
|
Хм, ако конят ми е с мен толкова време, колкото кучето, ще ми е интересно да видя резултата...Истината е, че кучето, дори ако не се занимаваме през цялото време него, поне е край нас - наблюдава ни, слуша ни...
А на коня колко време отделяме дневно ? Чаас, по - малко ? Е, как за това време да стигне същото ниво на общуване ?Колкото повече време вложиш в едно животно, толкова повече "възвращаемост" можеш да получиш...
| |
|
Разбира се, това никой не го отрича. Нужно си е внимание и време...
| |
|
Никой не може да ме убеди, че конят е по-прост от кучето. Наблюденията ми сочат равен резултат,а и в никакъв случай не съм склонна да ги сравнявам, но те са страхотни приятели на човека и защото са умни. Че какъв ще е този приятел, който не разбира какво става около него? Той нямада знае какво става около него, нито приятел, нито враг ще да е.
Делфините сигурно са по-умни. За съжаление нямам жив контакт с тях Сигурно би било обогатяващо и въодушевяващо!
Чела съм в книги, че кучетата, конете и т.н. не помнят, ами всеки път се ориентират според това дали ситуацията, в която попадат им носи болка или удоволствие. Болката я избягват, удоволствието - го приемат. Ето това не го приемам.
На мнение съм, че хора, които обясняват всичко в поведението на животното с инстинктите на животните, сами си затварят очите пред най-интересното и мистериозното в природата и сами се ограничават в познанието си. Убедена съм, че в този форум имам и много съмишленици.
| |
|
А, точно, точно за тези работи става дума! Това храна, разходка, кокал, яж, каишката - друг път не ги знаят! Като го пише та много важно - практиката го опровергава.
В интерес на истината за какво са му на животното ужасно много думи. Те Думите са според това, с което се занимаваш. Куче речник не пише, значи трябва ти да знаеш да кажем (от името на кучето говоря): яж, разходка, и там още някоя и друга. Че не е ли това най-важното?
"След малко" - и ние тази я знаем с кучето! И аз съм останала с впечатление, че ловят смисъла по ключови думи.
| |
|
За всяко нещо. Мен лично може би гоблените са ме научили на това - че за да стане един голям гоблен, н брой дни трябва по н часа да шиеш...Важи и за много други неща. Но пък си заслужава !
| |
|
Така е, те помнят особено много думите, които лично тях ги касаят...Като каза за кокал, ние имаме и още една любима - бисквитка !
А едното ми куче различаваше чехли, чорапи и терлици - и носеше това, което си му поискал - да ти кажа - от интонацията ще да е било !
Е, със сигурност едни животни помнят повече от други - но това и за хората важи...
| |
|
Делфините ги обожавам, но само веснъж съм виждала на живо...Бих умряла от щастие, ако ми падне случай да плувам с тях !
Защо да се затрудняват и да мислят, като могат набързо да обяснят нещо някак си - и готово ?Можеш да се задълбочиш само ако наистина те интересува и е важно за теб...
| |
|
Нямам за цел да те убеждавам такова нещо, но съм чувала от хора, занимавали се цял живот с коне, че те не са толкова умни, колкото паметливи...Но това не е толкова важно в случая - няма да правим класация по коефициент на интелигентност, я! Мислех си, всъщност, че когато контактуваме с животни (коне, кучета, котки, птици или каквото и да е), по-добре бихме ги разбирали, ако се стараем да ги опознаем като животински вид, първо. А не да бързаме да им приписваме човешки черти. Ето конете, например - в природата те са жертви, затова винаги са готови да превключат на режим бягство...И може да се плашат от неща, невидими или нелепи за нас...Но това е част от природата им. Така е и с другите животни - инстинктите и психиката им е част от биологичния вид.Така е и с нас, хората, междувпрочем А отделно от това, като общуваш по-дълго време с някое животно, го опознаваш вече и като личност - и виждаш, че то наистина е такова - със свой характер, привички и прочие - изобщо си е индивидуалност.
| |
|
Дааа, делфините и за ги харесвам много! Има нещо пленително в тях...Имаше преди време по Дискавъри някакво предаване, един вид класация за 10-те неща, които човек трябва да направи в живота си (като забележителни праживявания), и познай - на първо място беше плуването с делфини.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|