Въпросите на собственоста били дълго време били прости - собственост може да бъде само това което може да бъде ефективно охранявано от нежелана употреба.

То и възникването на собствеността е такова - дошли група хора, заградили изворчето и забранили да се пие вода без отплата. Тези които се опитвали да пият получавали бухалка където трябва.

Собствеността е инструмент с който хората са направили връзката между свят в който ресурсите са ограничени и свят в който желанията са неограничени.

На по-късен етап хората, осъзнали ценността на знанието, решили да го превърнат в собственост. "Решили" е силно казано, защото по-скоро става дума за поредица от британски прецеденти. В резултат от този процес днес създаването на ново познание/усещане/възприятие се счита за ексклузивна собственост на създателя му.

Сега доста се спори дали да не отпадне авторското право и спорът според мен е безсмислен, защото резултатът ще е плачевен. За целта на доказателството нека разделим хората на две групи: а/ тези които са склонни да творят като хоби и не ги интересува какво става с творенията им; и б/ тези които желаят вложената част от живота им да е под тяхно разпореждане (това май се казва свобода но това е друга тема).

Колкото и малка да е група "б" ако тя няма възможност да получи отплата за труда си (не непременно парична) тя ще откаже да твори. Творчеството не е функция на живота, а съзнателно усилие чието качество е пряко свързано с мотивацията. Очевидно е , че резултатът ще е намалено творчество и по-малко блага в сравнение със сегашната ситуация в която творчеството на група "б" се търгува. Намаленото творчество неминуемо води до това, че базата за развитие на група "а" също се свива и процесът на забавяне на прогреса се ускорява.

Понеже за мен повечето творчество е по-добра опция, определено има смисъл от авторското право. Това беше чисто утилитаристична защита на авторското право - защото наличието му прави живота по-хубав. Сега да разгледаме моралните му устои.

Авторско право = свобода.
==
Свободата често се дефинира като правото да правиш с живота си всичко което намериш за добре, без така да вредиш на други хора.

В тази връзка желанието да раздаваш продукта на своята дейност безплатно и без ограничения е част от свободата на индивида. Но индивида също така е свободен и да не иска други да се възползват от резултатите от живота му или да желае да ги изтъргува за чужди постижения.

Понеже идеите трудно подлежат на физическа защита, е необходима нематериална защита въху тях - концепцията за интелектуална собственост и авторско право.

Да повторим - авторското право е аспект на индивидуалната свобода. Отричането му е отричане на свободата.

Ако обществото приеме, че усилията вложени в определен продукт не са собственост на създателя им тогава автоматично отпада и оправдаността на наемния труд. А как наричаме системата отношения в които няма свободна размяна между индивидите?

Само една дума: Робство!

На какво е базирана подобна система ?

Само една дума: Насилие.

Ad astra per aspera

Редактирано от Пивo на 27.06.06 15:07.

Моралните въпросиобикновено са крайни. Все едно да се сърдим на компютрите че имат бинарна логика.

Ad astra per aspera

трябва да задам един въпрос:

Подлежи ли интелектуалната собственост на вторична търговия и оправдано ли е авторът да се отказва от правото си на интелектуална собственост чрез замяна ?

Ad astra per aspera

Ами не бих казал - опитваш се да доказваш неаналогични неща чрез аналогии, като така подвеждаш опонентите си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен интелектуалната собственост следва да се третира като всяка друга собственост. Авторското право би следвало да е просто правото на първия собственик и не виждам пречки по-късно интелектуалната собственост да бъде преотстъпвана, продавана, подарявана (на един човек, група хора или цялото обещство) и т. н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се поясня - авторското право е неоспоримо. Спорни са параметрите на прилагането му. Тук вече съм склонен да се съглася с много от идеите на Ричард Столман.

Прехвърляемостта на интелектуалната собственост обаче повдига въпроса за продължителността на правото, защото ако го направим твърде продължително по-скоро ще навредим отколкото ще помогнем. Освен това си има механизми чрез които авторското право да може да бъде продадено, без автора да губи напълно правата си. Това е много належащо в случая с наемните творци, които срещу фиксирана сума се отказват напълно от правата си.

Ad astra per aspera

Да, съгласен съм, че срокът на действие, който в момента е 70 години, е твърде дълъг и следва да се намали.
Но според мен са излишни усложнения механизмите за частично преотсъпване на авторското право - нещата следва да са по-прости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ти ли софистика... писна ми от такива като теб!
Да излезем от думите, символна логика...
В нормалния свят на тия права им се казва запазени права или права на издаване и имат нещо общо с автора колкото ти с Юр. Гагарин.
Ти и подобните ти искате да създадете нов монопол - върху културата и изкуството.
Я радетелю ми обясни какво печели автора от това, че 70 години след смъртта му някое издателство има монопол върху неговото произведение?
И докато на такива като теб им се плаща за да лъжат хората - вместо изкуство ще е на мода треска за злато и сапунените сериали.

Welcome to the real world

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Правото на издаване и авторското право са съвсем различни неща.
Останалата част от изказването ти са нападки спрямо автора на темата, нямащи нищо общо с аргументацията му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите