Кое е другото всъщност... нали пита за различна употреба... за различната употреба е разумно да има различен режим и цена.

Welcome to the real world

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там е разликата, че производителя на доматите няма да дойде с НСБОП у нас ако поканя комшията на салата - купил съм си ги и мога да правя с тях каквото поискам!

Welcome to the real world

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно за това става въпрос и тук грешиш. Какво на теб ти се струва разумно и какво автора е решил за собствения си труд не винаги са еднозначни неща, т.е. режима и цената зависят от автора, а не от ползвателя.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Ооо, защо гледаш на нещата толкова елементарно. Теб само наказанието ли те спира от кражбата..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, сергиите с книги втора употреба не възпроизвеждат нищо, те просто препродават вече съществуващ оригинал, като така не само не ощетяват собтвеника му, а го обогатяват.
Като гледам, май критиките ти са насочени не към авторското право, а към цялата икономическа система, основана на парите. Е, при това положение не знам дали някой на този (че и на онзи) свят може да ти даде отговор на терзанията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявам се за късното включване, но дискусията е интересна.

Когато става дума за авторско право, има два ключови момента:
1 - Става дума за продукт, чието разпространение не изисква някакви съществени разходи. Защитата на подобен продукт (авторското право) води не само до огромни социални несправедливости (съществуване на свръхбогати компании от сорта на МС), но и твърде неприятни ефекти за обикновените потребители, които са "принудени" да ползват тези продукти. В днешно време почти няма БГ държавна институция която да не предполага, макар и по косвен път, ползването на продуктите на МС.

С други думи, съществуването на авторското право предполага монополни позиции на някои икономически агенти на пазара. Това че монополът е САМОТО СОЦИАЛНО ЗЛО мисля че няма нужда да го обосновавам. Решението на този проблем се появява естествено и закономерно - Антитръстовото (антимонополното) законодателство, което у нас просто го няма. Практически. Развиването на едното право без другото за мен е демагогия и лобизъм, в чист вид.

2 - Кражбата и ощетяването на авторите. Кражбата на интелектуална собственост НЕ Е като кражбата на автомобил или на риба от потока, който пръв си оградил. Подобна демагогия много упорито се пробутва от тези които притежават въпросната интелектуална собственост (първи са оградили потока) и е демонстрация на крайно безочие. За щастие - тя е демонстрация и на безсилие. Помислете какво би се получило ако Айнщайн имаше авторските права върху Теорията на относителността и производните и продукти? Примерно - атомната бомба.
Че кражбата на интелектуална собственост е кражба, да, така е. Но естеството на този процес е много по-различна от кражбата на материална собственост. Защото нерядко когато копираме едно СД с музика, ние ощетяваме автора с 1 лев и с 30 - компанията разпространител. А честно казано - аз не държа да притежявам лъскавото сувенирче, наречено - оригинално СД, държа да притежавам музиката от него. И щом никой не ми е предложил само музиката, кражба ли е отнемането на нещо, което не ти се предлага легално? Не. Макар да не съвсем легално и законно, не е истинска кражба. Още повече, че компромисът е възможен, благодарение на технологиите. А големите разпространителски компании да си гледат работата...
Хау!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм съгласен с почти нито една дума от това, което казваш.
Мисля, че е повече от явно, че голяма част от произведенията на на съвременното изкуство във всичките му форми изобщо нямаше да съществуват, ако авторите им нямаха някаква възможност да получат дивиденти от тях, т. е. без адекватна защита на авторското право.
Струва ми се, че бъркаш авторското право с някаква хипотетична защита на идеи и концепции - в закона изрично е казано, че те не са обект на авторското право.
Въпросът за монополите е сериозен, но няма много общо с авторското право, да не кажа хич. Той стои с пълна сила не само в тази област, а в почти всички области на икономиката. В този смисъл антитръстовото законодателство е хубаво нещо, но връзката му със защитата на авторското право е повече от съмнителна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм твърдял че авторското право е излишно и ненужно. Казах само, че е непълно и създава опасни предпоставки, без да е развито антимонополното право.
А връзката между монопола и интелектуалната собственост е толкова очевидна, че не си струва да се обосновава. Разбира се, има извесна разлика между авторското право и интелектуалната собственост като цяло. но тази разлика е тънка и силно условна. От гледна точка на бизнеса, няма никаква разлика между Дюн и търговската марка на Кока Кола

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Търговската марка е средство да продадеш даден продукт по-успешно. Литературното произведение не е. Не само, че разликата не е малка, а прилики почти няма. Дори от гледна точка на бизнеса. Това, че той налива пари и в двете, за да ги направи по-популярни, не ги прави еднакви.
Антимонополното право нямам нищо общо с авторското - антимонополното касае всяка една сфера на икономиката, включително автомобилостроенето, металургията, IT сектора, комуникациите и т. н. и поради това не може да бъде функция на нещо толкова ограничено, каквото е авторското право. Това е все едно да пригодим законите за здравеопазването, за да отговарят на нуждите на болните от множествена склероза и да забравим, че има и болни от рак, от диабет и от други болести, нуждаещи се от лечение и защита на правата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От една страна авторът решително трябва да може да се храни, т.е. правата му относно интелектуалния продукт трябва да се пазят, тъй като в противен случай той ще бъде окраден. Независимо дали произвежда домати или книги.

От друга страна, не виждам защо трябва да има авторски права и монопол върху тях след смъртта на автора. В това отношение се стига до абсолютни крайности като например случаят с издаването на "Алиса" от Аdobe (където в лиценза пишело, че дори не може да се чете на глас) или идиотщините на труповаците, "държащи" правата в/у произведения на автори отдавна превърнали се в прах. Или последната изгъзица за която прочетох във вчерашния "Сега" - оная английска домакиня, авторката на потъра, решила в последната си книга да "убие" главния герой, за да не можело видите ли след смъртта й, някой, да й откраднел авторските права. Боже мой, каква простащина, слушам и не вярвам на очите си направо! Като че ли не мога аз след смъртта й, да го "възкреся" същия потър по някой фентъзи начин!


От трета страна (която лично ме засяга), в/у някои интелектуални собствености няма права. Примерно, аз и още някои колеги сме автори на конкретен алгоритъм. Алгоритми обаче не се патентоват. Можем да напишем една - две статии по въпроса, за публикуването на които дори ще трябва да си платим. Е, какво пречи после, всеки един да вземе алгоритъма и да го вгради в негов апарат? А областта е сериозна - един подобен апарат на пазара струва м/у 3 и 10 хиляди зелени шумолящи хартийки. Щото е апаратура свързана със следене здравословното състояние на хората. Ние фабрика за апарати не можем да отворим, а не ни е това и работата. Е добре, значи някой като "Сименс" примерно или която и да е голяма фирма, могат да прочетат статиите ни, да произвеждат апаратура в която са заложени наши решения, а аз не мога да си слушам Металика на МП3 така ли? Ще имат да вземат! И ще си даунлодя от мрежата всичко което ми се вижда интересно!

М/у впрочем да ви запитам, за колко случая на водене на дела сте чули, в които е открадната българска интелектуална собственост от чужди (западни) държави? Аз лично не съм чул за нито едно. А такива случаи има.

Като цяло законите за авторското право са булшит и обслужват интересите на ония големите с "мечовете" и "бухалките", които могат да си откраднат каквото и да е от където и да е и да го обявят за своя интелектуална собственост. Изобщо нещата никога не са били справедливи, не са и сега. Ама едно време поне разбойниците са били честни люде и са си казвали директно "Това е мое, щото аз имам по-голям меч". Сега ми говорят за "цивилизационни ценности" и прочие словестни салати.

Редактирано от пopyчиkPжeвckий на 29.06.06 14:31.