Постулатът е теория, внедрена в подсъзнанието ни тихомълком от нас самите, от телевизията, от училището, в детството ни, преди година или преди ден.
Постулатът е мисъл, която така се е прокраднала, че ние сме я приели безрезервно за вярна.
Всеки има различни постулати, общо като хора имаме общи постулати, българите имаме отделно общи постулати.
Ако човек е "нащрек" към мислите си, започва да забелязва постулатите. Ако за всяка една мисъл започне да си задава въпроса - това моя мисъл ли е, кой ми я е казал, кога съм я одобрил, защо продължавам да я нося със себе си, започва да си преразглежда постулатите.
Не всички постулати са лоши и трябва да бъдат изкоренени. Има такива, които помагат на човек в текущия му жизнен цикъл, и те е по-добре да останат.
Но има и такива, които му пречат.
Затова целта не е да се изтръгнат всички постулати, а да се отсеят пречещите, те може би в друг момент от живота са били полезни, помагащи, но е минало време и човекът се е променил, други задачи са дошли на дневен ред, за решаването на които са му необходими нови инструменти, нови ключове, които да отключват новите врати.
А той все още опитва със старите.

Битието в тънък план непрекъснато се движи, едни врати се затварят, други се отварят, днес тук е имало врата, през която сме влезли, утре тази врата се е затворила, обачи ние помним, че сме влизали оттук и бием стената с глава, докато нова врата се е отворила в съседство.

Интуицията разпознава вратите, ако ни е чиста интуицията, тя ни води точно както усетът води пчелата към кошера през девет поляни в десетата.
Ако разчитаме на ума си, ние всъщност работим с набора от идеи, които той съхранява, т.е. с постулатите. И се движим като слон в стъкларски магазин.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

много ми хареса тая компилация- силна, конкретна, въздействаща

как на практика разпознаваш твои или чужди постулати? - чисто технически

Това изобщо не ме интересува - дали са мои или чужди.
Деля ги на полезни и вредни.
При всички положения ги вадя на светло и ги разглеждам, а това прави съзнателната част в мен по-голяма за сметка на несъзнателната.
А как разпознавам дали са ми полезни или вредни - ми на око, как дойде.
Например постулата - Краят винаги е хубав, ако не е хубав, то значи това още не е краят - много си го харесвам и не си го давам.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Творческото абстрактно мислене идва, когато обединим интуиция и разум.

Ако задам един и същ въпрос на себе или на някой друг три пъти и получа почти еднакъв шаблонен отговор, или няма творческо мислене, или отсъства концентрация.

Как разграничаваме полезни от вредни потулати?

На мен любима максима ми е: човек трябва да може да прави каквото му харесва и да харесва това, което прави.

/"не си го давам" е шега или вреден постулат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По усет ги различаваме.
И чрез анализ. Той когато изплува постулатът, обикновено си наясно дали ти е полезен или вреден. Трудното е, като се е скатал дълбоко в теб и ти дори не си даваш сметка, че го имаш.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Процесингът задава много пъти един и същи въпрос и се следи реакцията, те имат някакъв е-метър, към който те включват, нещо примерно като апарат за кръвно, подобно. И следят стрелката дава ли отклонения, примерно питат за баща, майка, съпруг, дете, родина, планета - каквото се сетят, и следят стрелката, там, където даде отклонение, значи там има натрупан заряд и той трябва да се изчисти.
Една тема се повтаря отново и отново, докато спре да дава реакции.
3 пъти са малко, с три пъти още не може да се пробие обвивката на автоматизма.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

да де - съзнателен анализ и за целта ни трябва логика, пък специалистите твърдят, че я развиваме до някъде си и после преставаме.

Мислех си, че поговорките, независимо дали са полезни или вредни постулати, са опасни с това, че възпитават в неизползване на разума.
Напр.:“лозето не ще молитва, а иска мотика“.
През повечето време само си мислим, че използваме ума- всъщност действаме инстинктивно и първосигнално, т.е. вродени и придобити рефлекси.

От астрологична гледна точка, ако не си направим осъзнат труд да следим дали работи ума ни, планетите задължително се проявяват на първо ниво и по основните си аналогии и може и да не се проявят на по-високо ниво.

това тук не го разбирам - какви реакции да очакваме, свързани с анализ на постулат вътре в нас?

да вземем пак същия пример" лозето не ще молитва, иска мотика" - ако такава ми е философията, разглеждайки аналитично въпросния постулат, какви да са различните реакции?

През повечето време само си мислим, че използваме ума- всъщност действаме инстинктивно и първосигнално, т.е. вродени и придобити рефлекси.

Е да де, аз нали все за това разправям, кога използваме ума си и кога само си мислим, че го използваме.

Казват, че умът е приемателна кутия, нещо като радио, на каквато вълна го настроиш, такива мисли възприема. Т.е. умът не генерира мисли, а само приема такива съответно настройката на честотата. Това обяснява и защо откритията като правило се правят едновременно. Започват да текат едни и същи мисли и идеи и винаги се намират2-3 ума, настроени на честотите им. Затова изведнъж нямало откритие с векове и хоп, в рамките на няколко месеца от две различни точки на земното кълбо едно и също откритие...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя