Като между механичен часовник и цъфтяща водна лилия.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Разбрах, че и на теб не ти е ясно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

честито

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Точно затова ни трябват техники за разпознаване на постулатите.
И надали е толкова добра техника многократното повтаряне на един и същ въпрос.
Ако многократно отговаряме по различен начин, то нещата са скрити и си трябва умуване и търсене.
А ако отговаряме по един и същ начин, то или постулатът за конкретния момент е добър, или сме тъпи, което всъщност е просто досадно.

За нормалния ум постулатите, свързани със съзнанието, може да са скелет, около който се гради.

Но постулати, свързани с инстинктите, като „“трябва да създам мое семейство“ може да вкарват човек в дълбоко вътрешно противоречие.

Интуицията може да е средство за разпознаване на постулати, свързани със съзнанието.

Кофти, че надали е толкова добро средство, когато става въпрос за постулати, касаещи подсъзнанието, т.е. инстинктите.
Пак ще дам пример с постулата“трябва да се възпроизведа и да имам деца“ – той е свързан с основен инстинкт. Ако приемем, че духът е вечен, то конкретното възпроизводство в тоя живот може и да не е толкова важно.

АН, въпросният Хъбард е работил цял живот, или поне 40-50 години по въпроса с процесингите и то върху живи хора и то практика.
След като го казва, имам основание повече да му вярвам на него, защото е практик с десетилетия.
А не на твоята филофосия, че надали чак пък толкоз това или онова...
Аз лично съм опитвала техниката, опитвали са ми я върху мен, аз съм я опитвала върху друг.
В крайна сметка дълбаенето на едно място стига до нефта. Или до чистия извор.
Ето, затова ти говоря на теб, ти чисто умозрително си бърбориш и си вадиш заключения и се разстилаш...бъди по-практична.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

"...бъди по-практична."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не казвам да сме еднакви, казвам да вярваме повече на опита, отколкото на теориите.
Аз например вярвам повече на личния си опит, отколкото на твоите теории.
В интерес на истината бих повярвала повече на твоя опът също, отколкото на моите теории.
Всяка теория се проверява в практиката, иначе пет пари не струва, ти твоите астротези си ги проверяваш практически, затова събираш материал.
Затова съм склонна да вярвам повече на теб, като ми говориш за Меркурий, отколкото на моите четени недочетени изсмукани от пръстите концепции.

Е, същото е, представи си, и навсякъде другаде. Ще ти дам един пример, в Будапеща като бях, ме караха да зяпам една книга, нарича се конфронтиране, просто да седиш и да я зяпаш, по моите теории това е егати тъпото занимание за тъпи хора (постулат). Те насила ме връщаха в заниманието зяпане на книга и след като позяпах книга 10-20-30 минути, тялото и умът ми започнаха да дават реакции, за които никога не съм предполагала, че е възможно от едно зяпане на книга.
Сциентологията я наричат - практическа религиозна философия. Философия, ама практическа.
Всяко нещо трябва да се изпрактикува и тогава се разбира онова, което ние си въобразяваме, че знаем вече...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Но постулати, свързани с инстинктите, като „“трябва да създам мое семейство“ може да вкарват човек в дълбоко вътрешно противоречие.

това не е постулат. а някакъв вид първична презумпция. към днешна дата е по-скоро фикция дори - за много хора.

а противоречия може да има винаги и от всичко. не само тръгващи от колизии между инстинкт и съзнателност.

склонните към дълбоки вътрешни противоречия обаче е добре да бъдат особено внимателни. защото обичайно такива неразрешени довеждат до дълбока вътрешна неудовлетвореност. от себе-то.

обичайно обаче дълбоките вътрешни противоречия се коренят в страх от реалността. и обичайно този страх си остава недостатъчно признат защото страхливото поведение е пристрастяващо