|
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!!
[re: psyromantic]
|
|
| Автор | __try (Нерегистриран) |
| Публикувано | 09.09.09 16:22 |
|
|
anamorph, висок съм 79см.
Днес ходих да се меря и тежа точно 84кг.
Не си спомням, колко бях преди да започна да качвам, но определено това започна както вече писах приблизително преди 2 години и 7 месеца.
Имам познати, които не бях виждал от 96 година - сега като се видяхме ми казаха, че съм "нечовешки напълнял" :)
За дозата мога да кажа, че нито съм я качил нито свалил започнах на 10 куба, но бързо паднах на 8 и от тогава не съм мърдал - 80мг. за 10 дни са ми напълно достатъчни даже и по 12 съм изкарвал и то не рядко.
Относно храната - дневното ми "меню" е попара от кутия бисквити разтворени в чаша с кафе (нямам/не ми останаха зъби за друго) и 2 кофички кисело мляко.
Други предпоставки за това внезапно напълняване, е заседналия ми начин на живот, движа се много малко...изобщо излизам много рядко.
Един от основните фактори да спра с интервенозното приемане е волята, която си наложих да не излизам от вкъщи и по този начин да прекратя всякакви контакти и изкушения.Случвало ми се е да не излизам с месеци - дори меда ходеха да ми го вземат най-близките хора благодарение на, които изобщо мога да процедирам по този начин (все още).
Друго, което се сещам като причина е хепатита C, който имам, но за това не ми се пише сега.
Благодаря ви, че писахте !
Лек ден
| |
|
Тема
|
Re: МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!!
[re: __try]
|
|
| Автор |
principe (новак) |
| Публикувано | 12.09.09 08:55 |
|
|
Не издържам вече, писна ми от тази дупка в която съм от няколко месеца. Ако знаех,че толкова много ще ми коства спирането на метадон щях да рискувам работата си и да издържа няколко дни кризи. Мислех си, че като спра да взимам ще се чуствам по-добре, ще имам желание да излизам да се виждам с хора, ще имам желание за живот е да ама не.
От две седмици търсех един приятел, само че телефонът му даваше изключен.Имах някакво лошо предчуствие, не смеех да отида до тях.Вчера все пак реших да мина покрай тях поне да видя дали свети , приближавам входната врата и първото нещо което ми се наби в очите беше никролог. Нямам представа колко време съм стояла на пеиката до входа и как съм се прибрала.
Не знам какво искам да ви кажа с този пост,но ако продължава така тази депресия ще се побърка
От октомври месец съм само на метадон.До сега винаги съм била сигурна,че ако ми падне възможност да взема ще откажа (случвало не веднъж)
но в момента не съм толкова сигурна в себе си.Не съм спала от една седмица като парцал съм и за най-малкото нещо плача...
| |
|
Тема
|
Re: МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!!
[re: principe]
|
|
| Автор | __try (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.09.09 14:12 |
|
|
При мен също имаше такъв момент в началото, но разликата този път беше, че нямах никакво желание за друсане даже си създавах някаква ненавист към опиатите.
Пиех метадона по инерция - ей така колкото да си поддържам навика и нито усещах облекчение нито удоволствие изпивах го и ми ставаше още по-кофти, спях по 18 от 24 часа на ден и нямах желание за абсолютно нищо.
Това състояние продължи много време - може би година, а може и малко повече.
През това време не се издрусах нито веднъж, предполагам това беше и причината когато си направих равносметка помага ли ми метадона или не да продължа да го пия.
В един момент депресията изчезна, започнах да излизам, вършех си предварително заплануваните задачи и си създавах нови навици.
Единствената дрога за, която се сещах/сещам и сега беше кодеина и глутета, дори и когато влизах в месечни серии с херца задължително подлагах с котки и глутед :)
При всеки е индивидуално, затова ще се въздържа да ти давам каквито и да е съвети.... депресия от меда при мен изчезна след първата година, доза не съм качвал или свалял - 8 мг. на ден.
| |
|
Тема
|
Re: МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!!
[re: __try]
|
|
| Автор |
principe (новак) |
| Публикувано | 13.09.09 17:35 |
|
|
Близо година вече пия само метадон.Имах една издънка февруари месец и пак защото имах проблеми и се бях побъркала от нерви.Имах едно каширано пакетче от няколко месеца и не можах да му устоя.
През друго време изобщо не съм имала желание да друсам. Обаче и аз съм си виновна защото всеки месец свалям, а през последните 1-2месеца и по-повече от 1мг. Трябваше да остана с 1месец повече в Бг и не бях сигурна дали ще ми стигне количеството което имах. А и само това,че съм в София ме побърква. Малко в повече ми дойдоха емоциите тук.
| |
|
|
|
_try,споменаваш котките с глутета,и някакси ми звучи,че говориш за тях и в сегашно време...
намираш ли си от някъде?
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
| |
|
|
|
Последния път(пролетта) когато минавах през аптеката на една позната аптекарка, която ме е хранила доста години имаше само кодтерпин, но него го бяха покрили само за няколко месеци и после пак се появи....
Кодеин обаче няма никъде последните две кутии, които си взех преди може би 5 или шест години бяха от един склад.
За глутетимид ми пуснаха мухата, че имало, но бил някъв нов ?! и се взимал само с зелена рецепта - аз докато го взимах беше само с жълта(след като въведоха шита с рецептите) така че невярвам особено....
По мое мнение, времето и изобщо положението с кодеина и глутеда едвали ще се върне някога. Твърде много време мина шест седем години, а и тук става въпрос за два медикамента, които за нашите цели сами по себи си едно без друго не ни вършат работа
п.с. Сорка за дългия офтопик
| |
|
|
|
Много искам да споделя как върви отказването ми от опиятите,с помощта на метадоновата програма.
За съжаление малко късно се усетих до къде ме води факта,че ми дават меда за две седмици напред.Всъщност аз си го знаех от началото,не съм от вчера със склонност към зависимости опиятни,но си затварях очите,макар че търпях жестоките последствия на това да разполагам и безобразно да спекулирам с оказаното ми доверие,че ще си го пия както трябва,ден за ден,точната доза.
Имаше време,когато майка ми държеше меда и ми даваше в устата дневната доза,на мен и на приятеля ми,но е ясно какво се случва с меда,по пътя от програмата докато попадне в ръцете й.Даваха ми толкова,че да ми остане малка дневна доза,но достатъчна,а останалото издрусвахме на помпа,като често се случваше да си направим криво сметките и 10 дена преди деня на следващото зареждане от програмата,да останем на сухо.
Излишно е да казвам,че 101% всеки път,се стигаше до такова осиране на положението,че после върви,търчи за разреден мед на черно,хвърляй на пари на вятъра,главоболия,и а-ха-тъкмо ми стане широко около врата и пак примката се затяга в един момент и не знам как ще я карам занапред.
Майка ми все ме спасяваше като ми даваше пари за мед,но не може да продължава вече това.
През това време разбрах,че приятелят ми е по-закачен и от мен и трудно мога да разчитам на него,да ми помогне,като ме мотивира,а и не се остави аз да му помогна.
Разбирам го и не му се сърдя,малко само се чувствам незащитена,сама в борбата си с зависимостта и дяволите,които ми изпиват ума,като ми попадне тъпото шише с мед в мръсните ми наркомански ръчички.
Затова реших:
На 15 т.м. идва ред на новото зареждане с мед.Нови 60 кубика за две седмици,при положение,че на мен реално ми трябват 30-вече съм на няма и 2 кубика дневна доза.
Вместо да си ги взема и да повторя отново същата огромна грешка като всеки,ВСЕКИ,път,оставам в града,където е програмта ми,оставам да живея там,ще ходя да си го пия всеки ден,докато не го зануля.Докторът ми каза,че ходейки така,пиейки се меда всеки ден,няма и да се усетя кога ще съм на почти нула.Те знаят как да го дават,как да го мешат с вода,така че да не се усетя колко кубика пия не ден,докато след няма и месец,ще се окажа готова за излизане от програмата.
Вярвам му,защото има в програмта много ,които са го спряли така.
Не се заблуждавам,че с това ще се сложи кай на всичко,и ще цъфна,и ще вържа,но спра ли меда,вече мога да започна да работя над изчистване на съзнанието си от мисълта на дрогата,с помощта на реализациите,които получих през всички тези 18 месеца на метадоновата програма,заедно с цялата гама от грешки,поуки и идеи за новия ми живот.
Веднъж да спра меда,пък после ще му мисля как да се отървавам от психическата зависимост.
Освен това там където отивам,имаме хубав голям апартамент,необитаван,подреден в така приятния и вдъхновяващ марокански стил,града е хубав,романтичен и най-важното-най-близката посета за хероин е в Плевен или в Габрово.Я се случи-я не,да ме зажужне един път в месеца да ида до там,подтиквана от Бог знае какви ужасни мисли и депресии,че да поискам отново да се надрусам,макар вече да не ме привлича кика от дозата,а какво остава за всичко останало.
Това реших,и приятелят ми е съгласен да направим този опит.Не мога все на 2 кубика да се влача вече повече от половин година.
Ще си намерим надомна работа,ще лепя и изрязвам сикери,винаги,и сега,повече от всякога бих се радвала сама да се занимавам,далеч от общуване с хора,с колеги,комуникацията с които би ме уморила и отегчила до смърт.Обичам да си се занимавам сама,а ако мога и пари да изкарвам от това,не много,просто колкото да живеем,би било прекрасно решение на материланите ни проблеми.
Надежда има,има и предпоставки за осъществяване на плана,затова ще го направя.
Ще зарежа София за известно време,докато се оправя с меда,и вероятно ще се върна,а ако потръгнат добре нещата може и да не се.
Освен това сега е момента да заживеем заедно с приятеля ми,сами,и така ще видим бихме ли могли,или не бихме,да си имаме доверие,че ще си помагаме в трудните моменти,и далече от всички херо-пости,ще намираме причина да живеем и да се радваме на живота.
Тук,в София,е твърде трудно,четириъгълника от пости,е на две спирки по-надолу с трамвая,в моя квартал-твърде близко,твърде лесно,и даже и да си убеден отказващ се,все ще се случи да се изпортиш в един момент.
Има време,в което е нужно да стоиш надалеч от възможностите,за да не се изкушиш,и няма нищо срамно или неправилно в това да намериш оправдание в местоположението си,като предпоставка за издънки.Факт.Време,в което има нужда от извинение,за да избягаш надалеч от лесното намиране на дрога. Това е моето време и се надявам този път да успея.
Ще продължа да пиша тук,за да разказвам за тези,които са загубили надежда,че някога ще се окажат чисти,ще се събудят една сутрин и всичко ще е зад гърба им. Звучи като утопия,но вярвам,че не е невъзможно.
За МеланХолия,чиято трагедия я е върнала крачки назад в трапията й в Атина;за Анаморф,която се държи в името на детенцето й,но и нея понякога я погват дяволите;за endish,която се изправя след сблъсък с лош човек,и продължава с терапията си;за Необозрима,която се бори,за да помогне на приятеля си,който толквоа обича,и за всички онези мили момичета,които са избрали да останат с приятелите си-наркомани,в името на любовта;за БГ-наркоманка,за Амме,които знам,че четат,но не казват нищо,а изживяват нещата си вътре в себе си,макар и да не им е лесно,вероятно...
Не съм някакъв смешен раздавач на надежда,но никой не може да ме спре да вярвам,че измъкване има.Стига да го поискаме...
Това е от мен засега.
Дано да дойдат по-добри и хубави дни за всички нас!
поздрави
псиромантик
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::Редактирано от psyromantic на 05.10.09 22:06.
| |
|
|
|
аз се разплаках...
дано всичко, в което вярваш, се окаже истина, мила!!!
поздрави и целувки
Sabbath Bloody Sabbath
| |
|
|
|
Напред, Пси! Ти можеш да го направиш! И не се притенявай дали е разумно да се преместиш в друг град - нищо, което е необходимо, не е неразумно!
Ако имаш нужда от нещо - аз съм насреща. Стига да мога да помогна!
Rise in Red
| |
|
Тема
|
 Re: МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!!
[re: psyromantic]
|
|
| Автор | FF (Нерегистриран) |
| Публикувано | 05.10.09 18:13 |
|
|
Mam,
Къде и как сте?
| |
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
| 
|
|
