МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!! / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

acro,много благодаря за писмото,което си ми изпратила.Специално ще ти напиша нещо на лични бележки,когато си събера мислите....
Искам да се обърна към Шалоу сега,който винаги ми дава да чуя това,от което,колкото и да се опъвам,имам нужда да чуя.
Много си прав и много те разбирам,но говорейки за състраданието и за отношението към "другите",нямам предвид да демонстрирам,че съм някаква задръстена от глобални разсъждения на лично ниво,ню ейдж история,повярвай ми-грее ме за хората много по-малко от колкото си представяш.
Говоря за този живот,половината години на който са минали под знака на силната Зависимост,която дори и изживяна в един вид самотност,е била и преплетена с подобната съдба на друг човек.И то здраво преплетена на възел....
Макар да си много умен и приятен мъж,едва ли ще разбереш ако ти кажа,че в моментите,в последните години,когато ме е заливало чувство на сила,на увереност,че мога да спра с наркотиците ведъж и завинаги,край,колкото и тъпо да звучи,често не съм могла да продължа този курс на действие,защото човека до мен не е бил готов.Ти и затова си прав,че явно в такъв случаи значи с въпросния човек трябва да се разделим,ако искаме да оживеем,но както при всички силни връзки,човек размива себе си в Цялото,трудно е да помисли за собственото си справяне на фона на несправянето на неговия най-близък човек.
Не искам въобще да те убеждавам в нищо,защото съм съгласна с теб,просто искам да акцентрам върху силната връзка между двама човека-влюбени (изживяли или не любовта си),пък били те и обречени.
Просто мисля,че много хора може и да я могат тая хватка,но не и аз.И може би ще си плащам заради това.Мисля,че е лесно да си смел сам за себе си,когато нямаш някого до теб,който,дори и да изглежда в очите на близките ти,от 100 км,че те дърпа надолу,че заради и покрай него си на тоя хал,при все това той пак си ти остава скъп и любим.
Освен това нещата не са еднозначни-той е виновен за мен,колкото и аз за него.В двойката на двама зависими,едни други се подкокуросват,и това не е тайна.
Не знам,според мен,се изисква нещо като 'свръхдоза' зрялост,за да вземеш решението да се разделиш с най-скъпия ти човек,в името на здравето,та дори и в името на живота.
Просто,скъпи Шалоу,не мога да ти кажа нищо,което да противоречи на това,което си ми казал досега,просто не мога да оборя думите,а и мисля,че не е необходимо.За мен е важно да знаеш,че разбирам всичко,и все пак се опитвам да не мисля само за себе си в случая.
Всичко това,за което говоря не е ново,нито пък е алтруистично,нито заслужава медал за Доброта..просто сърцето си иска неговото и е готово да търпи докато може,да изтърпи болка отвъд измеренията на познатото.Аз поне съм такава,и вероятно това е най-голямата ми грешка.
Аз и приятеля ми най-вероятно ще се разделим.Не страдаме от измислени предрасъдъци,нито пък е проява на висши добродетели в името на живота.Но и двамата имаме нужда да докажем любовта си.Аз имам и той има.И дълго след като с теб си написахме няколко реда по тоя въпрос,аз дълго мислих,и реших,че за любовта ни по-голямо спасение няма от това,да й дадем възможност да я има и занапред.А това няма да стане,ако нас ни няма.С моя приятел не сме си казали и дума по въпроса,мълчаливо всеки свиква с мисълта,че няма да живвеем вече заедно.Аз продължавам да го обичам,както когато.....мисля,че и той ме обича,както когато....
Просто трябва да намерим начин да се предпазим един друг от опасните мисли,които окупират ума,при най-малкото сътресение.А е толкова лесно да ги претвориш в реалност,когато си имаш съдружник в плана.Това просто трябва да спре,и ако цената на Излекуването,е раздялата,може би тя трябва да бъде платена.Терзае ме безпомощността в решението ми,искаше ми се да имаше друг начин.
В този смисъл не искам да съм смела,ако ще спасявам само себе си,просто аз не мога така...
Дано това мое писмо,адресирано до теб,но и до всички,и до мен самата,не предизивика порой от критики,защото,честно казанио,нямам сили да поемам много негатив,на тоя етап.Естествено,щом публично заявавам нещо,трябва да съм готова за ответен отговор,но все пак не ми се иска да бъда разбрана погрешно...от никой.
Това исках да споделя.Това ми тежи тия дни.Не знам,дали ще мога да ги преживея,просто се оставям на събитията....и дано любовта ми да оцелее,и да ни спаси..
поздрави
псиромантик

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Хах,кика не е "мъничък",abv,изобщо даже....но зависи...
Вероятно просто дозата ти е малка...но гаранция,че ако си уцелиш минимум 5 кубика мед наведнъж,ще усетиш кик,какъвто вече рядко можеш да усетиш при една нормална десетка уличен материал в тия дни....
Нека това да не те афектира откъм стимул за размазване...то така или иначе ти вече си открил тоя ефект на метадона,който би било чист късмет за някой,ако не го открие.
Аз винаги предупреждавам тези,които се пускат на програма-никога,НИКОГА, да не се цели меда,защото 100% е сигурно,че ще им хареса.А оттам вече няма как да продължиш пероралния прием на меда,защото все ще те тегли към кика.Това,в случай,че не си готов за тоталното спиране и раздяла с чувството на еуфория.А такива хора почти ги няма-колкото и да си убеден,че искаш да спреш да се друсаш,разбереш ли,че можеш да си докарваш кик и удоволствие от лекарстото,с което лекуваш зависимостта си,то тогава всичко се обърква,падаш в капана на собствената си самооправдана Зависимост и липса на мотивация за раздяла с удоволствието от друсането.От лекарство срещу наркоманията ти,метадона се превръща в поредния опият,който те размазва и подхранва наново твоя дългогодишен джънки манталитет и начин на живот.Да не говорим,че и при него дозата се качва (за разлика от нормалния перорален прием,при който,ако си разумен,с времето дозата се намалява),защото спират да ти стигат обичайните 5,10 кубика и т.н.
Това е най-големия проблем с метадона,ако питаш мен.Другият голям проблем е,че го дават за вкъщи (което за мен е единствения възможен вариянт,при положение,че съм от София,а програмата ми в Търново) и с тов отварят вратичка за спекулация с медикамента.Това,че е напълно възможен за друсане,и че кика е опасно вкусен, е основния негатив при метадона,затова според мен,не трябва да се дава на хора,в "домашемн стационар",а само при терапия в клиника например,или да ходиш всеки божи ден да си го пиеш в кабинета,и то под зоркото око на доктора или сестрата,без НИКАКВА възможност за врътка,като тези които abv и друите,като нас,са склонни да измислят само и само да се докопат до шанса за надрусване с мед.
abv,много лошо,че си открил този му ефект..сега,колкото и песимистично да звучи,вече едва ли ще се върнеш скоро на пероралния прием.
Освен,ако дозата ти е малка,и ефекта при целене,не е кой знае какво.Аз когато открих,че меда става за шиене,си слагах по 5,10 кубика и ме удряше яко,ама яко ти казвам.Трябваха ми няколко месеца,за да се 'нарадвам" на тоя ефект,а именно освен удоволствието,самата мисъл,че хем не се мъкна по постите,и не друсам мръсния уличен хероин,хем се надрусвам порядъчно,с легално изписано ми лекарство.Няколко месеца на пълна злоупотреба и спекулация,през което време меда свършваше на 5'ия ден,а до следващото "зареждане" от програмата са ми оставали още две седмици (на мен ми го дават за вкъщи,тъй като моята програма не е в София),пшрез което време само аз си знам как съм оцелявала-кога на сухо,кога с материал,абе ужас ти казвам..уж си на програсма и всикчо трябва да е ок,а сигурност и спокойствие-никакви...
А меда свършва защото ти се иска още и още кик,и накрая просто губех борйката на кубиците,който си вкарвах...20,30,50...само за 3-4 дена...
Ужасно е! Просто не можеш да се спреш! Мислех си в началото,че:" Сега,ехаааа,имам си легална дрога,хем ме държи настрана от уличните опияти,хем е по-ефтино,хем и ще се "лекувам"!"
Пълна илюзия,abv!
Дано ти постъпиш другояче,дано ти да не злоупотребиш с метадона,така както аз го правех,но нещо ми подсказва,че си нагазил в локвата,в която имше начин и да не нагазваш.И може само да изглежда локва,но си е блато...и ти просто пак ще се окажеш наркоман,само че този път на метадон.
Затова все предупреждавам другите,да не повтарят моята грешка...не крия,че има кик от меда на помпа,не крия и,че е як,но повярвай ми,ако можех да скипна първия си опит с него,бих го направила,само и само да не последват проблемите,произтекли от това впоследствие.Зная,че е трудно да знаеш,че медикамента в ръцете ти може да ти донесе удовлствие,ако си го уцелиш,и все пак да не го направиш..но ако наистина ти е писнало от наркоманщина,от проклетата Зависимост,която ти е взела,буквално,ВСИЧКО,то тогава не е трудно да направиш избор и да пропуснеш тоя експириънс с меда на помпа.
В този случай разчитаме само на себе си и,никой,никой не може да ни спаси от собствения ни избор....
Пожелавам ти да разбереш нещата,преди да е станало твърде късно..да си вземеш поука от моята история,за да не минаваш по същия кофти път,а да следваш табелите,които аз поставих по пътя,за да не падаш в същите дупки,нито пък да срещаш същите гадни неща,с които се сблъсках аз-всички субективни причини,пропуснати мигове,изпързаляни надежди и в крайна сметка-съжаление за изгубеното време и със сигурност,съсипаното здраве (изобщо няма да отварям дума за ефектите от предозирането ми с чист метадон,нито пък за случаите,когато,случайно или не,си целех разреден с вода мед,от който такава жестока водна треска ме е тресла,че съм била на косъм от септичен шок,и смърт,и добре,че майка ми е била наблизо,за да ме спаси.За това дума няма да отварям,но тези неща са част от метадон-на-помпа-'ената одисея и това трябва да се знае!!!).
Само като се замисля,че да си го изпия е просто ок,просто супер-чувствам се добре,нормално,а и дозите винаги стигат...нямаш дупки по ръцете,а и започваш да се оформяш като нормален човек....и това ти дава надежда...
А да си уцелиш метадона (минимума от 4-5 кубика) е нищо кой знае какво-усещаш кик,и после пак си добре,но те жужне да си целиш още...и така докато меда не свърши,а ти се оказваш с неимоверно висока доза,наместо с времето да я смъкваш....
Абе,не ми се говори-много гадни моменти идват след това,и за тях сме си виновни само ние,и ние,и никой друг,мамка му...
Сега вече сложих юзда на метадона в живота си....почти на нула ми е дозата,и малко ми остава....но ако не бях злоупотребявала с него,под формата на нацелени дози за надрусване,досега вече да съм го спряла и забравила...горе долу половин година изгубих заради тоя "кик",който изненадващо ми дойде,когато за пръв път опитах метадона на пома...даже помня как един в кабинета на програмата ми,момче от Сливен,ме светна в "далаверата",и аз без да помисля,досега следвайки стриктно процеса,просто изтеглих 5 кубика в помпата и се уцелих...и такъв кик просто нямаше.
Сега вече знам,че за един гол кик,нищо не си заслужава да бъде пожертвано,особено когато става дума за процес на Излекуване.С този процес аз повече няма да допусна компромис,нито пък ще се залутам пак в Зависимостта.Поне се надявам...
Ще продължа да предупреждавам хората за капана,който тихо им готви метадона-факт е,че той е такъв какъвто е,ефектите му са такива,каквито са и при злоупотреба е нож с две остриета,готови и двете да се врежат в теб.За мен е лено да предупредя,вече от всеки поотделно си зависи дали ще ми повярва и ще последва съвета ми.Това е от мен,abv,дарлинг,по твоята тема...
Стискам ти палци да не си въобразиш,че ти ще си по-силен и по-разумен от всички като мен,дето видяхме в метадона нещо повече от това,което всъщност е-единствено лекарство за Излекуване,единствено и нищо повече от медикамент,за перорален прием,за спиране на дрогата....само това.Такова трябва да бъде в съзнанието на всички ни,за да е успешна нашата метадонова терпаия.Поне според мен.Иначе сме просто обречени!И няма надеждна терапия за нас...докато сами не погледнем отвъд надрусаната си психика....и видим метадона като шанс...