ама на него тези лекарства за какво са му след толкова много време,прекарано на тях???
те са САМО за детокс.нищо не прави с тях.само се мъчи.
а за теста 1 път в седмицата и то да сте си определили кога точно....
мисля,че той още не иска да си признае,че трябва да избере дълъг и труден начин за оцеляване и просто си прави някакви вратички.може би не иска да си признае,че е зависим до такава степен,че да е готов да се промени изцяло.
така може и да стигнете до някъде,но е леко несериозно.
надявам се да не съм права.
ако той много иска да спре и е избрал този начин,значи това ще му помогне.
въпросът е докога?
знам доста семейства,в които родителите/увещавани от децата си/ решават след 2рия месец,че вече всичко е наред и това е минало.и така тези същите деца си продължават без да са се лекували наистина.просто за известно време са излезли от кашата и са понамалили дозата,докато след време не стигнат пак до същото положение.
малко съм черногледа.извинете.
просто не спирайте да поддържате връзка с него и проблема,дори да му е досадно да говори за това.не мислете,че ще отмине и всичко ще си е ок.трябва си месеци,години може би работа за това.
дано начинанието ви е успешно;]но по-нататък той трябва да продължи промяната и по някакъв друг начин.независимо какъв ще си избере.това че не взима няма да го промени.трябва той самият да го иска.
не го оставяйте да ви убеди след време,че всичко е било все едно е изкарал тежка шарка,от която повече никога няма да се разболее.срещу това имунизация няма и 2-3 месеца не-взимане не оправят проблема.ама изобщо.
с две думи - не заспивайте.борете се.успех.
това си е негова работа.щом е решил така - оставете го.но не го из-оставяйте;]пожелавам ви всичко да е наред за вас и за детето ви най-много.
ако той иска да го направи сам ще се информира,сам ще намери начина и сам ще го направи.
важното е вие също да сте част от неговия здрав разум;]опитайте се да го накарате да се занимава с нещо.да запълва времето си,да действа.работа или учене ще му създадат отговорности и ще му се наложи да порасне и да се погрижи за болестта си.но това разбира се след известно време.сега може да му подейства по обратния начин.
важното е да се научи да носи отговорност за действията си,а не да се опитва да му се разминават нещата с по-леки последствия.не го пазете.

Редактирано от tOxic на 11.01.06 08:50.

искаш съвет...ето ти нещо конкретно:
тестовете - 2 пъти седмично,като променяш дните всеки път.звучи гадничко,но предполагам синът ти ще разбере защо се налага това.

лекарствата - ако той сега иска да ги спре - спрете ги.той знае по-добре.лекарят се е поувлякъл.ако не иска,остави го пак той да реши кога иска да ги спре,а не когато лекарят е казал.от тях за още известно време най-много да му потрябва ривотрила.
/тази комбинация по принцип е доста безполезна,с изключение на първата седмица,когато абстиненцията е най-тежка.а и предполагам знаеш,че тя не облекчава абстинентните симптоми,както може би лекарят си е поизмислил/поне моят ми каза това,което си е пълна глупост.те изобщо не са много наясно кое как действа././
това е.нямам какво да ти кажа.дано успеете.за всеки начинът е различен,така че винаги изборът за лечение си остава само и единствено на пациента.
не се плаши,ако се издъни.нищо не става отведнъж.бъди търпелива и вярвай,че рано или късно всичко ще си дойде на мястото.неговото бъдеще си е в неговите ръце.не се коси,ако не можеш да му повлияеш положително.нормално е.само той може да си реши как иска да съществува от тук нататък.остани информирана за живота му.това е достатъчно.

Кат така си е решил остави го, ама му извърти един изненадващ тест след около месец та да видиш какво ще стане, поне за себе си ще знаеш със сигурност какво става.

Токсик е права остави го да прави каквото иска ама не го изоставяй, явно му е от скоро зависимостта и още не се е опарил качествено та си мисли че е шега работа, нищо и това ще стане, но ти гледай да си около него тогава.

Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен всеки опит за спиране е крачка напред, дори и да не завърши успешно. Лично аз не познавам много хора които са спрели изведнъж и не са барнали никога повече. Повечето спрели са успели чрез дългогодишно лечение. И както с другите болести, в едно лечение има и моменти на рецесия ... Трябва да се гледа на лечението като цяло, не на отделните периоди в него. Всеки опит за спиране е крачка напред.

Според мен подход който слага като самоцел самото спиране е грешен ! И шансовете да завърши с успех са малки. Човек има нужда от цел в живота, и спирането не може да е цел само по себе си. Мисля че е добре "майка" да поговори със сина си за да види какво го влече, какво иска да направи от живота си. Като спре и после какво ? Има ли някакви планове, или за момента целта е просто да се спре ? Внимавайте - един ден може да си зададе въпрос "Сега спрях, и какво ?". Добре е да си намери някаква цел. За съжаление това трябва да го направи сам - не е нещо което може да бъде наложено отстрани.

Запитайте се също - той иска ли наистина да спре ? Това че казва че иска - това е така за 90% от наркоманите, особено когато се обръщат към родителите. Нормално е - той е в слабата позиция и знае че наркоманията е нещо негативно за вас и в ролята си на син той се чувства задължен да каже че иска да спре. Представете си какво би станало ако каже "не искам - засега ми е кеф да продължавам да се друсам ...". Това просто е невъзможен сценарии, едва ли много хора биха могли да кажат нещо подобно на майка си. Затова казват обратното, дори да не са много сигурни че го искат.

За съжаление за да успее човек да спре - трябва да иска. Истински, не за да не притеснява близките си. Да го иска от вътре. И пак за съжаление, за да стигне човек до извода че с зависимост не може да се живее, трябва да мине през какви ли не мизерии. Това разбира се не значи че трябва да му създадете мизерии ами просто че той сам трябва да стигне до извода че за да води нормален живот, трябва да спре.

Погледнете нещата позитивно - той ви е казал че има проблем с зависимостта, и се е опитал да спре, поне веднъж. Може и да спре, но дори и да е продължи, важното е че е нашравил една позитивна стъпка. Не е толкова важно дали накрая на седмицата ще вземе един път и теста му ще е позитивен. По важно е след 10 години да има нормален живот, тоест, крайния резултат. Пак напомням - това е лечение на дълъг период, и за да го осъзнае той, трябва първо да го осъзнаете вие. По добре следващия път като вземе да си каже след това: "кофти, взех един път, но лечението продължава" от колкото "прецаках си цялото лечение, няма за какво да продължавам да се боря".

Както и да е, пожелавам ви успех.

Токсик, не мислиш ли че така ще излезне че никой от близките му няма доверие ? Все пак - целта не е да го насилят да спре, мисля че и ти знаеш че така до никъде не се стига ...

Друго нещо, да приемем че правите тестовете по този начин - проблема е: до кога ? След 3 - 4 месеца ще продължавате ли ? В такъв случай трябва да се внимава защото човека може да си каже: "спрях, направих огромно усилие, но близките ми все още ми нямат доверие. Какъв е смисъла да се мъча в такъв случай ?"

Писах в предишния си пост че това че той е казал на майка си че иска да спре изобщо не значи че това е така. В такъв случай тестовете могат само да му докажат че той каквото и усилие да направи - доверие няма да получи. Дори това да не е така, в неговите очи може и така да изнезне. Доверието се печели, но той трябва да знае че има шанс да го спечели, иначе ще си каже че няма смисъл да се бори ...

Мисля че е добре "майка" да се обърне към някой специалист. Не специалист за сина и, ами специалист който да и помогне на нея. Специалист който е наясно с зависимостите (псхоатър-адиктолог), или в някоя асоциация (за съжаление не знам къде има такива в България). Това не е признание че "майка" не си върши работата на родител, просто за съжаление информацията за зависимостите е малка, объркана и пълна с градски легенди и стереотипи. За да може "майка" да помогне на сина си, трябва първо тя да има достатъчно обективна информация за болестта му. Форумите и Интернет също помагат, стига човек да не вярва на всичко което се пише.

Точно защото му е от скоро зависимоста трябва да се внимава с подхода - сега е решаващия момент. Иначе може да стане по-лошо. Още повече че става въпрос за тийнейджър - фаза на живота в който хората много често се револтират срещу родителите си ... напук на всички. Проблема става когато наркотиците стават оръжие на революцията срещо родителите.

Съгласен съм с всяка една дума която си написъл и в 3те поста

Ама си мисля че без да стане по-лошо та да се стресне тая работа няма да стане

Просто дори и да е осъзнал че трябва да спре няма да спре докато някакво сътресение не промени начинът му на живот

Вярвам, че в дадени момент искренно иска да спре мисли за бъдещето осъзнава че го проваля и иска да успее, всички сме си го мислили, у всеки от нас има градивно начало, което ни измъчва и пряко се противопоставя на деструктивните ни действия, но те са много по силни и ни привличат дори и когато се самонараняваме защото те ни дават нещо което ни липсва и докато не намерим това нещо което да запълни празнината да ни разтърси и промени никога няма да успеем и винаги ще си задаваме въпроса а сега на къде, а много по лесно е да се върнеш на старият път и да продължиш по него отколкото да видиш в далечината новото начало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от malkiat_dim на 11.01.06 12:10.

Важното е да се внимава да не си направи някоя огромна беля докато сам стигне до извода, че без хероин му е по-добре.

А с последния абзац съм напълно съгласна, човешката природа е странно нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мисля,че си съвсем прав за всичко,което каза.би трябвало и аз да съм ги казвала тея неща и то вече по 100 пъти,
но ще е тъпо,ако съм се изразила едностранчиво или ако се възприема по такъв начин.
аз също не познавам ни 1 човек,който е спрял от раз.това е невъзможно.и също казах,че това че е казал,че го е поискал/дори да е замалко/ и че са започнали да правят нещо е достатъчно позитивно,защото за мен това означава някакъв успех,както и всяко спиране и опит доближават човека до това да се научи да живее.
майката е достатъчно мила с него,мисля.затова не се притесних да й кажа да е по-корава.но подхода е абсолютно личен за всеки.това какво аз мисля не значи,че ще помогне на някой различен от мен.
и това мисля,че я предупредих.
виж за тестовете,хехо...не съм съгласна.защо теста мислиш,че задължително е форма на недоверие.доколкото разбрах той сам се е съгласил да му правят тестове.колко обидчив трябва да си,за да си мислиш,че ти се правят тестове щото не та уважават;]]
не знам.ако е дете,да.ама какво е тва дете със зависимост от 5 месеца само и хепатит Ц??
ако човек иска да направи нещо по въпроса защо ще издребнява за тестовете.защо да са недоверие?
ти сам знаеш колко лесно се лъже,когато имаш такъв проблем.както и каза,че ако не иска да ги притеснява е естествено да ги излъже.
точно затова са тестовете.
за него самия - да свикне,че вече не може да прикрива проблема си/повярвай ми това не може да не помогне,а не виждам как би могло да навреди/,
да приеме факта,че се е заел с това и връщане няма.
другото е и за успокоението на родителите.
много повече излишно недоверие може да се породи м/у хора,които са си близки просто от притеснение.теста помага и затова,защото точно недоверието може да попречи доста на човека.
исках да й кажа,че не може единствената цел да е да се спре.че става въпрос за дълга и обща промяна на човека.точно затова казах,че е "несериозно".като спре да взима не е задължително да се е справил с проблема.теста му помага поне да спре да лъже и да бъде честен и отговорен и пред себе си и пред близките си.
естествено не мисля,че някой би тръгнал да прави тест насила.ако не е съгласен,настояването може само да влоши нещата.
но те дори не могат да го накарат да си постои вкъщи,човек;]значи това за теста едва ли те са го измислили и ще му го правят насила.
поздрави и пак кажи нещо,ако мислиш,че съм била крайна.
точно затова ви помолих отдавна всички да се включите.
тя трябва да има обективна информация за всичко.
да може да погледне нещата от различни ъгли.
а аз дори и да искам и да имам този поглед от опит едва ли мога да давам универсални отговори.това са си лично мои представи за нещата.и не бива да се приемат в никакъв случай категорично,защото хора има всякакви и са различни от небето до земята;]
надявам се да няма лоши последствия.той трябва сам да се справи с това.никой не може да му извърви пътя.хубаво е просто те да не са наивни,а борбени,както и да са до него,когато той се вземе в ръце и реши как иска да направи бъдещето си от тук нататък.
take care now

да,хубаво е,ако "майка" успее да поговори с него за стерилната употреба на инструменти,за алтернативните начини на взимане,за опасността на която се излага с това заболяване на черния дроб.
той сигурно си дава сметка за всичко.просто ще му трябва още мъничко време и доверие,за да вземе категорично решение за себе си,а после подходящите действия си идват с пътя и опитите в тая посока.