Всичко това е много хубаво. Ама кат си помисля, че абстиненцията от меда трае около месец и ми секва сичкия ентусиазъм. Другото е ясно, метадона е опиат, нормално е да облекчава абстиненция от опиати и да оправя. Ама да се откача от хероин за да се закача на мед, малко ми се губи логиката. А и ако искам по някаква причина да го спра, да трябва да изтърпя не 3 до 5 дни, ами месец криза? Закачените на метадон не знам практически дали могат да се откачат от него.Има ли такива случаи? Представи си, че си някакъв несериозен човек, дето днес му е хрумнало да се лекува, а утре размисли, някой дето не е много наясно какво прави? И днес се втурне за метадон, а утре му хрумне нещо друго, ама междувременно се е закачил. После какво - двойна абстиненция ли ще оправя? Всяко средство си има и плюсове и минуси и най-важно - за едни случаиже подходящо средство метадон, ама за други са подходящи други работи. Метадона не е лекарство панацея все пак и не е много редно да го представяш като такова. Да, то е твоят успешен вариант, но на друг може да навреди.

Познавам хора,откачили се от метадон.Наистина,не са никак много на фона на лекуващите се по програмите,но това е индивидуално за всеки един.И да,кризите са много по-дълги,съгласна съм с теб,изпитвала съм ги на гърба си и знам,че не е лесно да го спреш,но ако не знаеш какво искаш,защо въобще ще се лекуваш с нещо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравей,въпрос...дали си изпитвал/а тая метадонова абститнеция на гърба си или не,не става ясно....прав/а си за едно-ако си несериозен в намерението си,ако не искаш да спреш,и 10 години да се лекуваш,и да не си пипал дрога,пак си рисков и може да се подкараш.но аз не съм от тях,знам какво искам,и то е 4е искам да се излекувам.готова съм за тая про4ута метадонова абстиненция,която служи на много хора,като мотив да продължават да я карат на хероин или субститол,или на каквато и да е дрога. минала съм през толкова кризи,та тая ли ще ми се опре? още пове4е когато знам 4е си го заслужавам,4е всяка изстрадана минутка в криза е изстрадана двойно пове4е в сърцето на майка ми,и 4е в крайна сметка,сама съм си го при4инила.ще има абстиненция,да,може би(макар доктора ми да твърди,4е с плавно намаляване,може и абстинентните симптоми да се сведат до минимум,до дребно неразположение,което е нищо в сравнение с предишните наркоти4ни кризи),ще ми екофти,ще се гър4а може би,но знам 4е ще отмине.и ще знам,4е е имало защо.едва ли някога ще посегна пак към дрогата,макар тая песен и друг път да съм я пяла,но сега,съм убедена в това.ако искам да живея,да оби4ам,да имам дете някога....а аз искам,о,да,наистина го искам. мойто ве4е си го издрусах,нарадвах се на вси4ки възможни опияти,с техните кикове и кризи,стига ми толкова. не знам ти на какво си,въобще друсал/а ли си някога. но ти пожелавам да си здрав/а и да си вярваш пове4е,да си силен/на и да живееш истински и пълноценен живот,какъвто е моя откакто се лекувам с мед.за вси4ко си плащаме цената,ще боли,но ще мине,мен ли4но това ме крепи.има надежда за вси4ки,и за всеки тя е разли4на.важното е да я открие.за мен това е меда(+любовта),за друг може да е друг медикамент,трети може и на сухо да я преживее.всеки сам за себе си решава.успех на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много хубаво, че мислиш така, че си се решила и си открила твоя си начин да спреш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно си права миличка.И на мен ми се е случвало и то много пъти.Изчистя се.....мине известно време без да друсам и вече си мисля,че едва ли не съм се излекувала...и точно в този момент-дявола си знае работата.Казвам си...така както си казвах в началото,когато почвах да друсам-"Е какво толкова,ще си взема един път,какво толкова, няма да се закача",или пък винаги се намират приятели,които ме зарибяват"Айде бееее,заради добрите стари времена,нищо няма да ти стане".....и белята е станала,оттук нататък крачката към ново продрусване е много малка и в повечето пъти е направена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.За това моето мнение е,че винаги трябва да се внимава.Никога не трябва да си мислиш,че вече си излекуван,защото започнеш ли да разсъждаваш по този начин,вече си "дал фира".Не трябва да забравяме,къде сме били и ако не искаме да се връщаме там,не трябва да има"ще си взема само един път''

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

zleeee...
ti iavno si niamash mnogo ideia kakvo predstavliava abstinentnia sindrom?

О,мила Меланхолия,разбирам те какво искаш да кажеш...но това"НО" е само в ума ни,в нас самите. Истина е,4е винаги ще има нещо,което ще ме връща назад,в годините,понякога се хващам 4е разпалено говоря за разни слу4ки:"леле,къв кик тогава не4овешки" или "баси,това бяха наистина луди години",но в крайна сметка, аз съм се решила веднъж завинаги да спра и това "НО" ве4е не искам да важи за мен. Мисля,4е всеки може да открие силата в себе си да се спре,защото вси4ки знаем,4е един път само да вземем пак,само една доза,пак ще се подкараме,и затова се нари4аме "зависими".Убедеността ми в това,ме държи настрана от дрогата,и като видя някой познат наркоман,все още,не мога да го срещна о4и в о4и и да не си помисля,4е мога да се надрусам,затова засега просто минавам на другия тротоатр. Не ме е срам от това,но знам 4е съм в на4алото,едва сега запо4нах с ле4ението и не искам да се излагам на риск. С времето знам,4е дори ще спра да го питам как е,без да се изкуша да си поискам например,или ако ми предложи,да откажа с 4исто сърце и без грам съмнение.Оная дето си 4ула да се изказва в центъра,дето взима мед от 9 години,е говорила за себе си-не за теб,не за мен. Аз нямам намерение да се вла4а с тая болнава история с години,да ходя всеки ден от живота си да си пия животоподдържащото лекарство,като някаква нещасница. Не искам,и няма да стане. Пия малка доза и го пия,за да го спра,а не за да се зака4а към него цял живот.В противен слу4ай цялата работа е напълно безмислена.И изглежда ужасно жалко. оптимист съм,да,и раз4итам на себе си най-ве4е в ле4ението си. Виждам и силата на любимото ми мом4е,как и той понякога се изкушава в ума си,но после се отрезвява от спомените за предишната еуфория и ме поглежда с поглед,решен да спре,решен да живее нов живот,стисва здраво,но нежно ръката ми,и без да говори,аз виждам неговата решителност и това ме вдъхновява страшно много.Това ми дава допълнително сила. Така 4е,съжалявам за това моми4е,което крета 9 години и не знае защо изобщо го пие тоя мед,след като още мисли,4е е възможно да продруса херца.9 години и все още прави такива изказвания!!!Хероина май й е изпил мозъка...горката.Ти и твоето ДХЦ-щом ти помага-добре.Всеки сам за себе си решава в какво ще открие на4ина.Макар,4е аз не бих могла да се лекувам с медикаменти,с които преди съм се друсала-кодеин,субститол,МСТ,затова избрах Метадон. Но както ве4е казах-вси4ко си е в нас. Желая ти истински успех,не се предавай,като 4уеш някое от тия глас4ета,за които говориш,остани глуха за тях,понеже знаеш къде ще те отведат.Можеш,вси4ки можем...зависи от нас самите.И от Бог,аз вярвам в това. За този,който иска НАИСТИНА да спре,вси4ки естествени и свръхестествени сили в природата се съюзяват да му помогнат.Не го забравяй и знай-НЕ СИ САМА...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мила моя,много съм съгласна с теб,4е е много важно да не по4неш да си мислиш,4е ве4е си излекуван. ако си наркоман,зна4и много добре се познаваш,колко слаб може да ти бъде ангела,може да имаш желязна воля за вси4ко ,но стане ли въпрос за дрога си пълна нула. макар,4е също така,да си повтаряш 4е си на път да се излекуваш,4е ве4е все пак си на път,а не дълбоко в джаза,на мен ли4но много ми помага. какъв е смисъла все да си повтатряш,4е си зависим? така си го втълпяваш,оставаш все болен,зака4ен,иска си и малко позитивно въображение,да си представиш,4е ти си ве4е здрав. деликатна е границата тука,много фин момент.хем да се настройваш 4е не си предишния банален наркоман,хем да не по4неш да смяташ,4е ве4е няма на4ин да се надрусаш. заявиси си от нас самите. аз ли4но много пъти съм се подкарвала,много смешно,направо много глупашки съм се изхитряла,4ак идиотски съм се излагала,била съм 4иста по 8 мес. и на втората седмица,след като се прибрах в българия,пак по4нах.зарежи,няма по-голяма излагация от това,новярвам,4е и ти си си вкарвала подобни автоголове.и не само ние. така 4е,да,казах какво имам предвид.деликатна е линията между оптимизма да се излекуваш,и илюзията да по4неш да мислиш,4е ве4е си излекуван и на тебе пове4е няма да ти се слу4и. аз ти пожелавам все по-рядко да се сещаш за преди,все по-силна да бъдеш и да не се изкушаваш отново да вземеш.и бебето,което е на път,ще грабне цялото ти внимание и време,ще бъдеш толкова радостно ангажирана! но дрогата е опасна,коварна.дори в най-щастливите 4исти моменти,споменът за нея пак изплува и дразни. ние имаме силата да я победим.аз вярвам в това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз мисля слънце,че не трябва да си повтаряш непрекъснато,че си зависим.Наистина от това полза-никаква,но в никакъв случай не трябва да го забравяш.Винаги трябва да имаш едно наум,че видиш ли,може и да се издъниш.Така се пазиш повече,стоиш настрана.И на мен ми се е случвало да отида за малко в чужбина.Там седях три месеца.Бях чиста,че и цигари не бях пушила.Наистина три месеца не са много време за да се лекуваш,но честно казано на мен ми се видяха години.Въобразявах си,че като се прибера няма да започна наново-сигурна бях в това,но уви,проблема ми беше,че бях скътала известна сума пари.Ти поне си изкарала известно време чиста в БГ.При мен стана така,че от летището направо при дилъра-даже саковете и куфарите мъкнех в едно такси.Не знам какво ми стана...както си повтарях,че няма да се продрусам отново,три часа в самолета си представях какъв як кик имах и какво съм изпитвала докато съм друсала.Явно това ми е било достатъчно,за да забравя какво съм си мислела,няколко часа по-рано и обещанията,които съм давала сама на себе си.Тогава мислех,че ще си взема веднъж и няма да се подкарам пак-заблудата на всеки един наркоман.Така,че никога не трябва да забравяме,колкото и време да е минало и колкото и време да сме чисти,че сме податливи на изкушения от този род и да стоиме далеч.Винаги трябва да имаме едно наум и никога да не си казваме"само този път'' ИЛИ "само веднъж нищо няма да ми стане,няма да се закача'"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм вече трета година на мед.Е да,наистина не са девет,но и три не са малко.Мен също ме е страх да спра за да не се върна към хероина-признавам си.Наистина много ме е страх,защото не искам да се върна там където бях-в калта и мизерията.За тези три години,дори и зависима от мед,аз постигнах неща,които никога нямаше да постигна без неговата помощ-оправих отношенията си с родителите си,намерих човек,който обичам и който ме обича и създадохме бебе,което скоро ще излезе на бял свят-дано да ми е живо и здраво и всичко с него да ми е Ок.Точно за това съм взела решение да спра сега-това ми е много голям стимул и ми дава мотивацията,от която мисля,че и двамата с приятетеля ми имаме нужда.И въпреки,че много ме е страх,ще направя опит......дано да е успешен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите