Психичното ми състояние след раждането на детето2! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Ето накратко част от причините, за които съм си дала сметка, че са ме довели до следродилната ми депресия, според мен и при мен:
1/ От малка съм предразположена към крайности в емоционалното си състояние - ту прекалено весела, ту прекалено тъжна.
2/ Свръхчувствителна съм и голяма перфекционистка.
3/ Мислех, че щом съм завършила с отличие психология в СУ "Св. Кл. Охридски", съм застрахована от всякакви психични проблеми - не е така, няма застраховани, от каквото и да било.
4/ Мислех, че това е временно настроение и ще ми мине.
5/ Мислех, че ще мога да си помогна сама.
6/ Отлагах лечение навреме, поради голям срам, страх и чувство за вина - как аз чувствам такива неща, нали уж съм добра майка??? Ужасно ми беше...
7/ Исках да съм ИДЕАЛНАТА майка, исках бебето ми да е спокойно и усмихнато, а не беше ли такова - страшно се самообвинявах и си мислех, че съм ЛОША майка, че не заслужавам такова щастие и дар - да имам дете... Разбирате ли, като малка се чувствах ИДЕАЛНАТА КАКА - винаги добра, смела, отговорна, справяща се, обичаща, весела въпреки проблемите, прощаваща, неревнива, разбираща, помагаща и т.н. И смятах, че ще се чувствам и ИДЕАЛНАТА МАЙКА, и се борех неистово да бъда такава... До момента, в който, полудяла от болка и страх, признах, че не съм такава... Умирах от паника да не ми отнемат родителските права, мъжът ми да не се разведе с мене, майка ми да не се отрече от мене... Нищо такова не се случи, слава на Бога!!! Сега вече знам, че идеални хора просто НЯМА, нито е необходимо да се стараеш да бъдеш перфектен... Отдавна се справям и живея пълноценно благодарение на личните си усилия, на близките си, на хапчетата, на книгите, които чета... Но сама нямаше да успея, наистина!!! Не е въпрос на лична мобилизация, а на болестно състояние...
8/ Дори когато уж позволявах на някой близък да ми помогне за бебето, го правих с усещане за вина, че друг поема моето бреме, моята грижа, че го товаря и в тези моменти вместо да си почина и отпусна, аз се напрягах. Не е важно дали успяваш да си осигуриш почивка, а какво правиш по време на нея... Защото знаете ли колко пъти:
- ходих на кино с мъжа ми - напразно: през целия филм си мислих колко лоша майка съм и как е по-добре да ме няма...
- излизахме на вечеря навън - същата история...
- и на Витоша бяхме с кучето - напразно... Вярно, поне мъжът ми и кучката си починаха де!, пък и аз глътнах чист въздух...
- майка ми е готвила вкъщи, или чистила - за да се почувствам накрая още по-несправяща се и неадекватна!
- взимаха детето, когато реве, за да се наспя - е, не заспивах от тревога!
Така че не е само до това какви шансове ти се предлагат, уви!!!
Чувствах се много БЛАГОДАРНА за всичко и ВИНОВНА, че не мога да се възползвам от всички тези благинки...
9/ И най-важната според мен причина - ако щете ми се смейте, но аз повече няма да я допускам, защото за мен е пагубна - много критикувах майките, преди аз самата да стана такава... Примерно тази защо прави така, а пък онази онака... Вътрешно ги съдех, външно - не... Но "не съдете, за да не бъдете съден" - всеки човек е такъв, какъвто е, и за това си има причини... Сега вече не упреквам никого и това много ми помага... Космическите закони просто трябва да се спазват, ако не доброволно, то чрез принуда някаква... Така че за мен съденето на другите хора се оказа голямата причина за обхваналата ме депресия - а това го разбрах, защото станах като тях - съдех глупавите, станах невероятно тъпа и без капчица памет; критикувах тъжните, станах депресирана; не разбирах ходещите на психиатър, на мен ми се наложи... Вселената / Бог си знаят работата!!! Всяко зло за добро в крайна сметка... За вас това може да не е вярно, критикувайте си колкото си щете, но аз повече няма да го правя!!!
10/ Откакто се знам, през зимата се чувствам доста потисната в сравнение с пролетта и лятото /т.нар. сезонна депресия е изявена при мен/

Момичета, НЕ искам да обсъждаме само депресиите!!!
Искам ведри и положителни майчини истории!!!
Хайде, мами, толкова ли е трудно да споделите, че сте имали или в момента имате щастливо майчинство???
Вие сте!!!

Привет мили момичета !
Съжалявам за късното включване,но нямах достъп до интернет.Благодаря на Деси че отново е възобновила тази важна тема !!!
Както знаете,аз съм една от жените преживяла кошмара наречен Следродилна депресия.В тежкия вариант.Преминах през ада,не,аз живях в него ! Но оцелях.Макар и прогорена от неговите огньове намерих сили да излеза от там сега да съм сред вас – жива ,здрава и щастлива !
Всичко започна още когато се роди Калина….Когато я извадиха не почувствах нищо.Нищо.Не я исках.Страхувах се от нея.Кърмех я и бързах да я върна на акушерките.тогава не осъзнавах че това е нередно,мислех че като си ида у дома всичко ще се нареди и аз ще заобичам детето си.В къщи уж всичко беше наред,грижех се за нея перфектно.
Два месеца след раждането и /беше към 4-5 юни/ нещо се случи.Както си бях добре и се връщах от разходка,нещо стана.Почувствах се силно депресилана,подтисната,ненужна,уплашена…..Психически сякаш се сринах.Не виждах смисъл в нищо,страхувах се от бъдещето и най-вече – не исках детето !!!така се озовах надвесена над терасата с бебенцето в ръце.Бях решила че е най-добре да я убия докато съм сама в къщи.Стреснах се.Сякаш се събудих от много дълбок сън.Запитах се какво правя на терсата с детето !? Бързо се прибрах в къщи.Разплаках се неистово.Но лошите мисли тепърва започваха.Мозъкът ми бълваше какви ли не варианти за убийство на собственото ми дете !Не исках да се чувствам така,но никой не ме питаше.То просто нахлуваше в главата ми и не искаше да се махне от там.Ставах все по-зле.Непрекъснато изпитвах желание да унищожа детето си а после изпадах в луда паника и плачех до припадък.Веднага казах на близките си.Посетих и психиатър.Даде ми лекси антидепресанти,които само влошиха положението и ето защо на своя глава ги спрях.Бях подтисната,уплашена,просто не бях аз.Гледах в парка майките как целуват децата си и как щастливо се усмихват и плачех.Живота ми загуби смисъл.Обвинявах се ,мислех че не заслужавам детето си.Няколко пъти помолих родителите си да я осиновят а мен да пратят в лудница и да ме забравят.Парадокса беше че в същото време се грижех перфектно за нея и тя беше едно чисто,спретнато и щастливо дете.През зимата нещата се задълбочиха,изпадах в тежки и продължителни кризи.През март,когато Калина навърши годинка,изпаднах в много тежко състояние.И тогава реших че е дошло време да изкореня демона в себе си,да взема живота си в ръце.Заминах за София .В БГ мама бях открила адреса на моята психотерапевтка.Като че някаква неведома сила ме заведе при тази жена !Тя е и хомеопат.Няма да описвам сеансите при нея,само ще кажа че след три ходения при нея аз започнах да се възраждам от пепелта ! Нещо в мен се пробуди !Започнах да се усмихвам,изведнъж с широко отоворени очи погледнах и видях най-красивото дете на света ! И се влюбих в нея ! Събудих се от страшния кошмар в който живеех вече година.Ставах все по-добре и по-добре.Хора,аз се измъкнах !!!
Днес,месеци след първото посещение при Екатерина Чамурлийска аз съм една горда,щастлива,усмихната майка !!!
Депресията е далеч в миналото,надявам се.В БГ мама ми пишат много майки,страдащи от същото на които аз помагам.Това явно е моето призвание.
А Калина….момичета,тя е прекрасна ! Обичам я до полуда,не мога без нея и я целувам до припадък !Господ ме е благословил !И ми става смешно като си спомня какви неща съм си мислела…..
Наистина изживях кошмар.Но се съвзех.И станах по-силна.
Искам да кажа на всички ви нещо важно – следродилната депресия не е лиготия ! Тя не минава като си купиш нова дреха,отидеш на фризьор или кино.Тя не е прищявка.Тя е сериозно състояние на психиката,което изисква лечение и което не зависи от жената.И никой не е застахован от нея,не си мислете че на вас не може да се случи.Най-мъчно ми става като ми каже някоя майка “Аз нямах време за следродилна депресия “ Това е глупост.Не е до време,това на всеки може да се случи.
Аз бях задоволена от всичко,детето ми беше крокто и добро,нямах предпоставки да се разболея,но стана.
Важното е че всичко премина.Имам от време на време леки кризички,но моята хомеопатка ми обясни че просто организма ми още се чисти.Но съм щастлива.Обичам живота си идетето си и гледам напред в бъдещето.А този кошмар…..дано той никога вече не ми си случва и дано не се случва на никоя от вас……