Психичното ми състояние след раждането на детето2! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

да се включа и аз
не съм имала никаква следродилна депресия. Като се роди Ива изпитах истинско облекчение, че имам дете , че е здраво, че вече не съм бременна, че нещата вече до голяма степен зависят от мен и са под мой контрол- е доколкото е възможно.
Мисля ,че се чувствах така защото преди Ивка имах една несполучлива бременност, и много ама много исках бебе. Преживях много трудно спонтанният аборт, без причина се чувствах ужасно виновна, най- виновна се чувствах от факта, че сърчицето на бебчо е спряло, а аз не съм го почувствала, - тогава си мислех, че добрата майка - а за мен и бременната е майка, трябва да ги чувства със сърцето си тези неща. Много се притеснявах дали ще забременея отново- не че е имало някакъв конкретен проблем,но аз си се притеснявах, дали всичко ще е наред, ако успея да забременея. Много ме плашеше факта ,че лекарите не знаят защо се е случил аборта, а съответно като не знаеш причината , може да продължи да се случва....
та така....прекарах изпълнена със страх бременност, треперех си през цялото време.....и накрая настъпи облекчението - Ива ми беше в ръцете - не ме притесни дори факта че се роди месец по рано беше 2450гр. и 46 см. Цялото ми щастие, целият ми живот беше съсредоточен в това бебче. и така и до днес. Толкова бях щастлива и доволна че се роди, че изобщо не ми е идвало наум, че не мога да се справя , че съм уморена, че не излизам на кафе, че не ходя на работа...