|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Ето малко нова инфо за интересуващите се...
[re: jana]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 07.11.06 16:53 |
|
|
Задължително трябва да намерим време за нас, обаче... ... лошото е, че невинаги наистина е възможно... много зависи от бебето според мен, освен от майката, разбира се! Ако непрекъснато мрънка, плаче, реве - еми трябва да си от желязо, за да си четеш спокойно или да се лакираш през това време. Имаше период, в който аз не можех да хапна дори на спокойствие! Дори и някой друг да се занимава с ревливчо, пак всичко ми загуцваше... което не е било правилно... трябвало е да си наложа глухота Просто има моменти, в които е добре наистина да оставиш поне за малко на някого бебето, но без да чувстваш вина, или ако няма на кого, поне за 5 минути да се направиш на сляпа и глуха... Относно самоизолацията - много е вредна за психиката! Аз се и самоизолирах... защото си мислех, че на никого няма да е приятна нашата компания - нервна мама + ревящо и заглушаващо всичко бебе... Отново грешка!
Хубавото на всичко това е, че МИНАВА!
| |
|
|
|
подхващаш страшно интересна тема - за следродилната депресия при бащите! Да, има такава! Доста новоизлюпени татковци страдат от нея! И при тях има фактори и причини за възникването на такава - повишени изисквания към тях /и финансови, и чисто физически, и психически/, променена партньорка, недоспиване /ако и той спи в същата стая с бебето/, намалено внимание лично към него, чувство за непохватност при обгрижването на бебето... Бащината роля също както майчината не се поема винаги лесно, бързо и безпроблемно! Все пак и бащата е родител, и той изпитва стрес от много неща... някои ги е яд, че цял ден нямат контакт с отрочето си и започват да го ревнуват от майката... други смятат кърменето за неприлично... и т.н.
Нашият тати не преживя такава депресия. И слава Богу! Че горкото ни дете - с двама депресирани родителиии...
Но пък той в началото почти го нямаше вкъщи, все работеше, по цял ден...
| |
|
Тема
|
Re: Психичното ми състояние след раждането на детето2!
[re: surfline]
|
|
| Автор |
Rosabelle () |
| Публикувано | 07.11.06 21:57 |
|
|
surfline, описала си я страхотно, депресията! Към това, което беше при мен в последствие и аз се сблъсках с гадните сутиени, чувството, че съм подвижна млекоцентрала, невъзможността да си облека нито една дреха, липсата на приятелките си, липсата на възможност да изляза спокойно без да броя 3 часа от последното хранене и изобщо с повечето неща, дето си ги описала по-долу. Е, поне не мога да се оплача от свекървата си. Изобщо, шарена е тази депресия...
| |
|
|
|
... че е малко пресилена тази история с депресията??? Всеки явно минава през този етап, просто по-малко внимание на това ако се обръща ще минава всичко доста по-леко без терапевти, лекарства и пускане на милион и една теми (с еднакво значение горе долу) Това е най-хубавата част от живота на една жена, с това сме благословенни от Бога, затова раждаме ние не мъжете, нали сме по-силния пол или се бъркам!!!
| |
|
Тема
|
Re: Психичното ми състояние след раждането на детето2!
[re: surfline]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 08.11.06 09:08 |
|
|
Миличка сърфлайн! /винаги си ми звучала като Летяща, не знам защо.../
Благодаря ти за откровено споделената лична история!
Много се радвам, че се справяш въпреки всички трудности, страхове, носталгия по родното! Браво на теб!!!
Да знаеш - не си сама. С теб съм!
И от мен да знаеш, че невинаги е вярна поговорката "Малки деца - малки проблеми; големи деца - големи проблеми" - при мен лично колкото повече расте Алекс, толкова по-малко ядове и грижи ми създава и толкова повече страхотни и весели моменти имаме заедно! Това за кураж!
Бебетата са сладички, да! Но и... хайде, ще си спестя определенията
А и всяко бебе и дете са различни, както и всяка майка е различна!
От сърце ти желая хубавите моменти да се множат отсега нататък, а неприятните - един по един да се изпаряват!!!
| |
|
Тема
|
Re: Психичното ми състояние след раждането на детето2!
[re: Rosabelle]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 08.11.06 09:14 |
|
|
знаете ли какво си мисля, като ви чета? като че ли даже чак сега започвам да осъзнавам някои неща...
доста от вас са имали същите признаци и симптоми като моите, но депресията не ги е повалила тотално и срутила в дъното, само защото са знаели и усещали, че всички тези неща са нормални и временни, а аз ги мислех за вечни и неестествени... може би това ме е накарало да виждам света във все по-черни и отчайващи краски... защото съм се бояла, че животът ми отсега нататък ще продължава да е същият... може и да греша де...
Мерси много, че пишете!!! Вашите отзиви, мнения, позитивна критика са важни за мен!!!
| |
|
Тема
|
 Знаеш ли, Яна...
[re: jana]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 08.11.06 09:45 |
|
|
наистина много ще се радвам, ако повечето майки чувстват "историята с депресията" като пресилена, преувеличена, с надценено значение!!! Защото това ще означава, че или не са я изпитали, или в техния живот тя не е имала такова опустошаващо влияние като в моя... А това е хубаво!!! Искам да има по-малко страдащи от депресия, а тези, които я изпитват - просто да не се усещат сами и самотни в бедата си! Затова пускам тези теми за депресиите - следродилна или не... Желая да бъда полезна, а не да се натрапвам...
Освен това нарочно не озаглавих темата си "Следродовата ми депресия"! Темата носи името "Психичното ми състояние след раждането на детето" и включва ВСИЧКИ емоции, чувства и преживявания на майките, далеч не само негативните! Затова и поканих ВСИЧКИ майки да споделят как са приели новата си роля, а не само тези, които са изживели депресия!
И не на последно място - аз самата искам един ден да си имам второ дете!!! Но ме е СТРАХ да не изпадна отново в следродилна депресия... Затова и продължавам да мисля по темата, да я обсъждам с вас, да уча и разбирам... Желая следващия път, дай Боже, да нямам депресия и да направя аз всичко по силите си да я избегна, туширам и да не я допускам...
Колкото повече позитивни мнения има тук, толкова повече ще ме окуражават за втория път!
Яна, съгласна съм на 100 %, че жените сме БЛАГОСЛОВЕНИ с това да сме МАЙКИ, с това чудо да дарим живот и да се грижим за него!!! Може би наистина сме и по-силния пол...
НО!!!
Категорично не съм съгласна със следното: "Всеки явно минава през този етап, просто по-малко внимание на това ако се обръща ще минава всичко доста по-леко без терапевти, лекарства и пускане на милион и една теми" - първо, далеч не всяка минава през такъв етап и слава Богу! И второ, не е вярно, че ако не се обръща внимание на депресията, тя ще мине по-лесно и без външна помощ! Аз също попаднах в този капан-заблуда... Дълго време не потърсих подкрепа, защото си мислех, напълно погрешно, че ще се справя и сама, че проблемите сами ще отшумят, че ще ми мине, гледах да игнорирам признаците и симптомите... но за мой ужас, те вместо да намалеят и спрат, се увеличаваха и растяха... ако бях потърсила по-рано помощ, сигурно нямаше да стигне чак до такива големи размери моята депресия... Трето, не съм пуснала милион и една теми, а само две! Който иска - да чете и да пише, който не иска - да не го прави! Има свобода на словото и на избора! Никого не насилвам.
И накрая - от сърце желая на всички ви много радост и лично щастие!!!
Редактирано от desykv на 08.11.06 09:49.
| |
|
|
|
Виж аз не изпаднах, защото преди това преживях далеч по-големи трагедии и това което ми предостави Господ (така желаното и изстрадано дете) го чаках с цялото си сърце, успях да запазя съзнанието си с много любов към него. Сега да не ме разбереш, че намеквам че не обичаш детето си, просто мисля, че когато страдаш по нещо, катого получиш след време можеш да го оцениш много по-трезво.
| |
|
Тема
|
Re: Психичното ми състояние след раждането на детето2!
[re: desykv]
|
|
| Автор |
pre.sto (gazirana) |
| Публикувано | 08.11.06 12:30 |
|
|
Az ne sqm minala prez bolestnata sledrodilna depresija,kojato znam,4e ne minava ot samosebesi,oba4e ,desykv, iskam da te pozdravja za smelostta , s kojato otkrito govori6 za neja i otvarja6 zatvoreni stranizi v na6eto mislene.Za6toto naistina rjadko se govori i pi6e podrobno za tova-ostava po prinzip premql4ano i pokrito.
Zatova i namiram temata za polezna i v nikakqv slu4aj za izli6na,preuveli4ena ili stranna!
| |
|
Тема
|
Re: Психичното ми състояние след раждането на детето2!
[re: pre.sto]
|
|
| Автор |
desykv (*веселячката*) |
| Публикувано | 08.11.06 14:41 |
|
|
Благодаря ти за подкрепата и разбирането!!!
Ще се радвам, ако пишеш на кирилица.
Ужасно се радвам, че не си минала през АДА следродилна депресия... защото това, което ми се случи, въпреки че е минало отдавна, остави СЛЕДА в ума и сърцето ми, която никога няма да изчезне... всъщност всичко може би е за добро!
Аз съм ПРОТИВ премълчаването по тази тема. Защото колкото повече се говори открито за нея, толкова по-малко хора ще изпитват излишен срам, че страдат от болестта и толкова повече хора ще потърсят подкрепа, когато се нуждаят от нея!
Мерси още веднъж за куража и милите ти думи!!!
Надеждата ми е да съм полезна!
НЕ искам да плаша никого!!! Просто споделям. И събирам и други мнения, гледни точки, истории...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
| 
|
|
