много е сладка! Пу-пу. Да ви е жива и здрава!И баткото е страшен. На колко години е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Голямо е сладуранче!!!!!
Радвам се че можахме да я видим в този сайт!!! ще го сложа и него в списъка в следващата тема, за да можем да си влизаме и гледкаме :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси, мерси да ти се връща.
Баткото е едно магаре и половина на 12 години... и много обича сестра си. Току я грабне и започва да я мъкне из къщата, от което аз изтръпвам. Не само, че е бебе, но и при раждането й се счупи дясната ключица. Случвало се при по-големите бебета, макар че тя не е чак толкова едра. По-скоро това, че не беше се добре завъртяла предизвика счупването. Та ни казаха да бъдем много внимателни с дясната ръчичка. Докато свикна да я къпя, сто пъти се изпотих и притесних в началото. Но вече свикнах. Сега вече трябва да е добре, да е зараснала. Като навърши два месеца, ще я водя на детски ортопед. Казаха тогава, защото пак трябва да й се направи ренгенова снимка.
Та такива ми ти перипетии с нашата госпожица ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

давай и слагай сайта.
Между другото и аз се подредих като теб, с гадна хрема и болки в гърлото. Слагам маска, но непрекъснато ми тече носът и един малък кошмар. Тъпча се с чай с мед и сокове от лимони. Ама са един киселяк...
Май синът ми домъкна вирусът от училище ....
Уф... носътми е станал като камба, червен и леко започва да се бели...
Отивам за поредната доза капки за нос... Апчих...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами пиша рядко защото нямам много време. Непрекъснато сме в движение с мъника - ту тук в София, ту при майка и татко. А там нямам добър достъп до Нет. И като се върна докато прочета и не ми остава време за писане.
Бебето е добре. Растем в норми, смеем се много, ритаме и се движим яко - чак не ми се вярва че е качил килограм при това усилено движение.
Когато имам повече време ще пиша повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето инфо и от мен и Алекс - на 20-ти бяхме на консултация, биха ни ваксината против хепатит, синчето храбро я понесе и после спа цял ден!, мериха ни и ни теглиха... Лекарката Даниела Петкова е много готина и мила!!! Доволна съм. Равносметката е следната:
За 33-те дена от изписването дотогава Алекс е наддал с 1100 грама!!! На изписването си беше едва 2600 грама, роди се 2850 грама, а сега беше цели 3700 грама, цяло слонче, нали? А на ръст е станал от 51 см цели 56 см - гигантчето на мама!!! Главата му също е пораснала - от 33 см на 37 см, а гърдичките от 32 на 34 см! Така че явно кърмата ми му стига, добре расте! Супер!!!
И аз предполагах, че е пораснал доста, съдейки по дрешките му - вие кой размер носите? На нас най-малкият номер 22 вече ни умалява, гоним 24-ката, а в началото и 22 му беше огромен...
Права си, Колибри, и Алекс трябваше да стане на 38-39 дена, за да дочакам първото истинско вглеждане в мама и първата усмивка в отговор на моите нежности към него!!! Толкова сладко се усмихва моят син!!! Обичам го!!!
А днес Алекс става на пълни 40 дена от раждането си... Има вид вече на истинско човече - с пълни бузички и пръстчета на ръчичките, с голяма кръгла главичка, с ясни очички...
Все така има страшен апетит - последните няколко дни иска да суче на всеки 2-3 часа, включително и през нощта, яде по много и дълго време, изглежда видимо преял, даже връща малко, но след 2-3 часа иска отново... И аз му давам разбира се, какво да го правя? Всеки ден пие и сок - досега съм му давала от ябълка, от круша и от моркови - и трите много ги хареса! Пие също и много вода със захар, и чая си... На ден му се събират около литър течности общо - кърма, вода, чай и сок!!! И насън продължава да си примлясква!!! А относно дрискането - ходи по веднъж на ден или по веднъж на два дена, явно сокчетата и чайчето му помагат в това отношение, така че се успокоих...
Обожава разходките - само тогава спи непробудно, иначе поспинква по мъничко, пък се събуди и започва едно кокорене... Обича да остава голичък когато го преобличам, обича и да го къпем... Обича да го люлеем на ръце, да му пеем, но не и да го оставяме сам в креватчето...
Почна и да гука по малко... Което също ме радва!
В момента мога да пиша само защото той е навън със свекърва ми и затова съм спокойна, а не с непрекъснато заети ръце...
Въпреки че вече много ми се иска, секс още не сме правили -
И то главно защото още се чистя от раждането - в смисъл, че все още имам леко кафеникаво течение... А и давам време на белезите от шевовете съвсем да се изгладят и заздравят... А и мъжът ми е все уморен, а аз - направо изтощена... Е, пак ще дойде време за секс, ще видим кога?
От мен и синчето всичко добро!!! Бъдете здрави и се обичайте!!! С приятелски поздрав - Деси.





Тези дни ще си подам молби в социалните за еднократната помощ за раждане на дете и за детските, и ви напомням и на вас да свършите тази работа...
Е, това беше от мен засега... Знайте, че ви чета всеки ден, защото за четенето не са нужни ръце, а само очи, но не мога да пиша често, заради Алекс, когото гушкам непрекъснато напоследък... Душа не ми дава да го оставям да се дере... Толкова е малък още... Невинен и беззащитен... Не искам да се страхува... Искам да се чувства обичан и сигурен, и доволен в прегръдките на мама, въпреки че вече останах без ръце и ми се вие свят от това люлеене...
Чао.

Редактирано от desykv на 23.09.04 18:02.

Първо, вие оставяте ли бебоците си да спят на абсолютна тишина? Ние - не. Или има музика, или ние си говорим... И той си спи, ако му се спи... А как реагират вашите дечица на музиката, на песните, на ритъм... Нашият обожава аз да му пея и да танцувам с него, както и когато баща му превърне стаята ни в дискотека, слушаме доста силно диско и чалга понякога, , но на него видимо много му харесва цялата какофония...

Второ, случва ли ви се да се ядосате на бебчовците си, или аз съм единствената идиотка тук? На мен ми се случва много да му се ядосам нощем, когато зверски ми се спи, а той мрънка или плаче, без да разбера какво му има - защото съм го преоблякла, нахранила, напоила, гушнала, проверила за болки в коремчето или за това дали не му е студено или горещо, но нищо не помага - той не ще да заспи и упорито ми мрънкоти, влудява ме в такива моменти!!! Лошото е, че понякога не мога да се сдържа и започвам да му викам - знам, че греша, че това не помага, но някакси ми улеква като си повикам и аз!!! Много ли съм лоша???

Та това ми бяха въпросите... Моля да ми отговорите!!! Благодаря ви предварително, мои августински приятелки!!!

Уви, лятото свърши - днес е първият есенен ден!!! Дано есента да бъде топла... За наш късмет! Така както случихме на прохладно лято по време на бременността ни... Сега с Колибри ще правим магии за слънчице, нали, мила???
Хайде доскоро и със здраве от нас!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси, споко в норма си! Напълно те разбирам и оправдавам за "бесовете ти". Аз бях така с големия ми син - ужас! Ако знаеш как съм му викала... чак ме е срам сега. С ДАрина съм много по-спокойна, защото вече знам какво е! И да викаш и да се ядосваш - файда няма. Просто човечето ще си мрънка докато си реши! За това съвет: АКо можеш и има как лягай в друга стая! На малките просто им трябва време да се нагодят към нашия свят! Освен това не забравяй, че бебетата са със страшно силно развита чувствителност - ако ти си нерван и то е нервно, така че по-спокойно.
Аз се старая преди заспиването вечер (22:00 - 23:00) да й "внуша" идея за "спокойствие" - т.е. намалявам максимално звуците около нея. Може и да бъркам. През деня някак нещата стават от само себе си!