Да споделя

Странно е, че ти е направило впечатление нещо, което чакам да ми покажеш
Иначе приемам, че просто си се объркала (и се изразявам така само, защото съм в добро настроение).
Грешиш, че никой не мисли за после. Аз мислех. Отказвам оправдание на случилото ми се с думите, че е било по-силно от мен и че нищо не съм можела да направя. Можех. Можех да кажа "не" и да спра всичко в началото. Но аз исках да изпитам това чувство поне за малко и бях наясно с отговорността, която поемам с решението си.
Ако не си разбрала за какво говоря - за това, че се влюбих, а съм омъжена.

твойто е много по различно, всеки се влюбва, дори и омъжените, не може човек да е кон с капаци, но може както ти си постъпила в случая, просто да спреш на време, но не всеки го прави
ПП нямам какво да ти показвам, казах че нещо ме впечатли и това е, запазвам си го за себе си

И аз не можах да разбера защо награкаха Факлето. Мнението ми за въпросната 'съпруга' е абсолютно същото като нейното.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Може да е мазохистка бе, друго обяснение не виждам.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Т.е., приемаме, след като не можеш да го докажеш, че обвиненито, че налагам мнението си в темата е било леко...изхвърляне от твоя страна

В крайна сметка забелязвам, че се съгласи с мен. Човек може да спре на време, ако иска. Свободен е да решава сам да го направи ли или не, но реши ли да го направи, е отговорен за действията си, ако не по начин като съпругът, то не по-малко от него.

със сигурност е, инак откъде такива напъни за среща

мога и повече да се изхвърлям
съгласих се с теб относно вината и за нищо друго, пак повтарям че за мен е ултра голяма тъпотия да има такава среща

Тъй като съм основият грачещ гарван, ще обясня.
Считам, че е некоректно някой да бъде определян толкова крайно спрямо нищожната информация, която съществува за него. Съществува сериозен риск за грешка, а и както аз не бих желала да ме квалифицират спрямо трохи знания за живота ми, предадени от трети човек, така и не квалифицирам.
Наричат го възпитание и уважение към другите.

Бе да ти кажа, аз с огромен кеф бих набила и канчето на путьото, който явно освен пишката, и езика не може да си удържа. Това май са семейство кретеноиди. Да се раздуха баси 5 години след като всичко е свършило, гуууулем талант се иска!!

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

ясно е че той е идиот от класа, ма и жена му не пада по долу...пак ше скочат че обиждам
най лошото в случая че жената няма никакво достойнство и заради такъв мухльо е готова да се унижи жестоко

нищо крайно не виждам в това да кажа че за мен тази жена има пилешки мозък

Сутринта, като прочерох темата, първата мисъл, която ми мина през главата беше - ебаси тъпата пАтка. Ма после реших, че пък може да става и въпрос за пари - тя явно е на издръжка на съпруга си, и може да се е светнала, че с доказана изневяра може да му отмъкне нещо.
Иначе, аз себе си в подобна ситуация не се виждам как ще се излагам като кифладжийка, да търся сметка от друга жена, защо съпругът ми в един момент я е предпочел пред мен.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Замислих се, ако някоя жена ми се обади с настояване за среща, за да си говорим за съпруга и какво бих казала. Първо, ще откажа среща /нямам време и не намирам за необходимо да се срещаме, какво иска от мен?/ Ако директно ме попита имали ли сме връзка, ще и кажа: "На този въпрос мога да ви отговоря с "Да, разбира се" и "Не, не сме имали". Изберете си този отговор, който ви устройва и не ме безпокойте повече. Нямам никакви причини да откровенича пред вас, нито да ви съдействам в разследването. Изяснявайте се със съпруга си, аз нямам какво повече да ви кажа и намирам обаждането ви за неуместно. Моля, не ме безпокойте повече."

Дали съм спала с нечий мъж или не, реакцията ми би била точно такава.

Може би Правилникова ще излезне най-права - искаш истината - ма ето ти я бе, налагай си я при главоболие. "Внимавай какво си пожелаваш", нали??

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

да, и на мен ми хареса нейното мнение, но трябва да се пречупя за среща и тогава ше има оле ле мале

Ева, не ме разсмивай, моля те, с друг, който е доста по-добре осведомен, й обяснява, че греши.

За каква грешка си говорим тук? Ти застъпваш тезата, че ще се отнесеш с партньора си като с партизан на разпит, за да се добереш на всяка цена до цялата истина около него, аз твърдя, че е въпрос на доброволно желание партньорът ми да сподели или не своите тайни с мен. И не бих настоявала за ги знам на всяка цена, защото намирам това за агресивно действие спрямо него. А с човек, на когото държа, не желая да налагам агресията си. Това е пагубно за чувствата ни.

Гледните ни точки са различни по простата причина, че аз съм наясно с разрушителните последствия от поведение като твоето и това не ме устройва.
Ако теб те устройва - изпробвано и работещо в твой интерес, прилагай си го.
Аз бих побягнала от човек, който ми го приложи, при тебе може да е обратното - да задържиш най-сигурно човека до себе си точно с тези си действия.

Алиса, прекаляваш.
Грешката ти е в това, че си абсолютно убедена в правотата си за човек, който не познаваш и за неговите подбуди.
Лъжеш се, грешиш и продължаваш глупаво да се инатиш на твоето. Аз познавам мъжа си, знам защо го прави. Ако обичаш, уважи правото ми да знам по-добре от теб, благодаря.
Както и ще съм благодарна да не съдиш поведението и виждането ми - аз мога да кажа, че намирам това, което изповядваш - да не се позаинтересуваш какво е станало - за абсолютно безразлично, студено и лишено от всякакво чувство към другия; за признак на вече несъществуващ брак и връзка, както и за непукизъм в най-лошия смисъл, но не си позволявам да го правя.
Не си го позволявай и ти. Считам, че е минимална форма на коректност към събеседника.

И как приемат изневярата, или католиците/ католичките не изневеряват? Познаваш ли такива семейства?

Изповядват се и обещават повече да не съгрешават. Искат прошка от съпруга/та и от Господа.

Вече съвсем изтървах нишката на мислите ти, та не разбрах:

Грешката ти е в това, че си абсолютно убедена в правотата си за човек, който не познаваш и за неговите подбуди.

За кой човек говориш?

аз мога да кажа, че намирам това, което изповядваш - да не се позаинтересуваш какво е станало - за абсолютно безразлично, студено и лишено от всякакво чувство към другия; за признак на вече несъществуващ брак и връзка, както и за непукизъм в най-лошия смисъл, но не си позволявам да го правя.

Аз ли криво пиша, ти ли криво ме четеш?
Пак обяснявам: ако усетя, че има нещо ставащо/станало, РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПОЗАИНТЕРЕСУВАМ ДА РАЗБЕРА. Простичко ще попитам и ще приема отговора, който ми дадат. Дали ще повярвам или не, е друг въпрос. Но няма да се впускам в разследване на всяка цена. Ако другият иска да ми изповяда истината, ще я изслушам. Но ако откаже да говори с мен за това, ще уважа отказа му. Негово право е да решава какво да сподели с мен и какво не.
А аз поставям правото на свободна воля на другия над моите претенции към него.

Сега успя ли да разбереш какво е виждането ми по въпроса?

Ами и аз това питам! Къде прочете всичко това, в което ме обвини (партизанщина, разпити и сие???)
Говоря за твоето убеждение, че знаеш мотивите на съпруга ми да не иска да знае ("Деликатност виждам, и то благородна душевна деликатност /сигурно му е вродена/ в незадаването на въпроси, с които да те притесни и злепостави.")
И ти казвам, че грешиш. И че знам по-добре от теб.

Аз не отказвам правото му на свободна воля да не ми отговор. Заявявам моето право, ако не ми отговори да не му простя и да го напусна. Няма да приема мълчание и изказвания от рода на "минало е, вече не е важно". Щом питам, значи за мен е важно. А изборът да говори или не с последствията си е негов.

И твърдо не ми харесва тонът ти на права в дискусията. За да го кажа ясно - поставен е въпрос, който няма верен отговор. За един може да е "А", за друг "Б", за трети "Й". Ти можеш да кажеш, че за теб вярно е "А", но не мисля, че имаш право да казваш, че "Б" е грешно! Още повече, пречупено през твоя опит, но прехвърлено на друг човек.
Не ми харесват опитите да съдиш моята позиция. Мога да направя същото и да осъдя твоята, но признавам правото ти да имаш такава, различна от моята.
Което ти не правиш.