Да споделя

недей кат мен че сега ше ти скочат
сега сериозно, мисля че в живота има много по важни неща за които да се тревожим, отколкото да се връщаш назад заради някаква история, която на всичкото отгоре е приключила!
това само човек без работа би го направил...и най вече с пилешки мозък

Нужно ли е да го обяснявам отново?
Съжалявам, че се повтарям, но има хора, които имат нужда да знаят.
"За чий им е?" ли - ами да кажем, за да са по-щастливи.

И като разбереш всичко, с подробности и излиятелни обяснения ще ти олекне, така ли ? Ще отдъхнеш с облекчение, ще се усмихнеш и ще му простиш. И повече няма да мислиш за това ?
За мен е вид мазохизъм да се човъркат подобни истории. Колкото по-малко се знае, толкова по-добре. Въпрос на избор е дали са се продължи с въпросния изневеряващ.

добре, обясни ми какво би я направило по щастлива, ако любовницата се срещне с нея и и каже, ми да ние със съпругът ти е се обичахме, правихме страхотен секс и т.н....това ли ще я направи щастлива?

Има една желязна логика - ако те попитат дали си спал с нечия съпруга, и в двете възможни положения отговорът е НЕ.
В случай, че не си спал, казваш истината, в случай, че си - и да потвърдиш факта , това не го променя. При това, ако съпругата го е отрекла, а ти потвърждаваш, създаваш конфликт. А ако тя го е потвърдила, въпросът към тебе става излишен.

Така, че си много прав - при всички случаи отговорът е НЕ.

Ако говорим за Любов-то тя ненаранява тия които я изпитват. Щом се появи болка -то тогава е желание за притежание на другия. Егоизмът ни Ни объргва често и бъркаме собствените си желания с Любовта. А Тя самата е плоста ,чиста и е винаги само за двама . Като свят за двама, където не съществува никой друг.
Богоизбрани са тия които я притежават!
Пожелавам Ви Я на всички от сърце!

Да скачат, аз ще си го преместя Моят бившият така много държеше да знае дали с един приятел и колега сме спали преди ... 12 години Питал го, той отрекъл, че и ми прати "великият" диалог да си го прочета. Та не са само жените луди, де

Съвсем честно, да.
Излишно е всички вие да изпадате в крайни определения, разбирам, че не споделяте това мислене, не очаквам да го разберете, но моля, поне уважете правото му на съществуване.
Не бих простила, ако не знам всичко. По някакъв странен начин ще се почувствам по-добре, ако знам всичко. Не ме питайте как и защо - просто приемете, както казах, че съм такава по характер. Ще ме нарани - но и съгласете се, тя болката е започнала, още като съм научила за връзката, но ще ми олекне, че зная истината (относителна, съгласна съм), а не фантазии, които си изграждам на база неизвестни факти. И каквото и решение да вземе, искам да го взема на основа цялостна информация, а не частична.
Още по-просто казано, ако не ми каже, мисля, че не бих му простила. Ако ми каже, има големи шансове да му простя. И тук само да кажа, че бих простила изневяра, но не бих простила, ако знам за нея, да мълчи и да не ми обясни.
Изневерил ми е, дължи ми поне това.

Точно! Това е капитална истина. Никога не си признавай, дори да те хванат на местопрестъплението. На очевАдните факти отговаряй неизменно с "не"

ами какво да ти кажа, всеки си е луд по малко
но аз наистина не бих си товарила мислите с отминали неща, просто съм си такава

Мъжът ти може да ти изневерява насън с полюции, чрез мастурбиране пред порноснимки, пожелавайки тайно позната жена и отдавайки се на сексуални фантазии в ума си с нея - и това ли те засяга и държиш да го знаеш?

Щом към момента на изневярата от този тип /пък и от общоприетия/, ти по никакъв начин не си била информирана за събитието, следователно отношенията ви са били ненакърнени, какво се променя в тях, ако научиш за случката 5 години по-късно?

Ами то, принципно погледнато, няма какво да ме питат и какво да си навират носа дали съм или не съм спала с някого. Това си е моя работа, нали? Дори и да съм, пък бил той и нечий съпруг - какво, да не съм го завлякла насила, или?

Аз искам да знам до най0-малка подробност. Нека в такъв момент да видя , чуя и преценя човека с който живея какво представлява.По-добре е да знам. Няма да му простя, но по-бързо и по-малко болезнено и за двамата ще си тръгна.Иначе ще вдигам скандали , ще злобея и накрая пак ще го напусна , но и двамата ще сме ужасно наранени. И в двата случая ще боли , но при първия по - кратко ще трае.

В отношенията ни преди 5 гдини не се променя нищо, но с тази нова информация, в отношенията сега се променят доста неща.
Ще се опитам да го обясня така.
Има много видове изневери. Физическата(сексуалната) е само една от тях. Друга е да изневериш емоционално, да изневериш на доверието, което е имано в теб. И за мен начин да го поправиш е да застанеш срещу човека и да кажеш: "ето, беше така и така, ти реши дали можеш или не да ги приемеш".
Но решението е мое! А за да реша, трябва да знам. Нали не би искала да вземаш решения въз основа грешни или непълни факти? Шансът да се вземат грешни решения въз основа на грешни факти е доста голям.

Четох, четох и .. стигнах до следния извод: Ако на мен някоя другарка ми се обади 5 години след като съм имала гургуш-мурмуш със съпруга й, отивам и й тропвам цялата истина в скута. Нали това иска и търси ?! .. е ! ще й го дам. Ама ще възроптаят някои - кому е нужно и какво е виновна жената ?! .. ама трябвало да е деликатно и завоалирано. Ама няма такива работи, бе .. Ровиш - намираш. Защо таз другарка да е миропомазана и видиш ли на да сме деликатни с нея .. щото това бил съпругът Й ?! Тоз мъж да не го е напазарувала от пазара или пък да го е спечелила от тотото ?! Щом е носИл шапка .. значи и глава е имАл на раменете.
А що се отнася до тва .. дали моята "история" ще им развали семейството - за да ръгне тя да рови и срещи да организира, щото съпругът й не искал да й разкаже или пък тя му нямала доверие, то значи че там диалог няма и .. нещата не са никак читави, ама никак ..

Капиталната истина Никога не си признавай, дори да те хванат на местопрестъплението не се отнася до хванатия съпруг/съпруга.

Отнася се единствено и само до човека, с който изневерилият е бил. Той има пълното право да откаже да отговаря на въпроси или да отрече.

Моята капитална истина е да не лъжа партньора/съпруга/интимния си приятел, ако ме попита директно. Не виждам смисъла да отричам действия, които съм извършила сама и в пълно съзнание. Но ако другият ги е отрекъл, а по-скоро той е отговорен пред питащия, не виждам причини да конфронтирам постъпката му - тя не е мой проблем.

Лично аз енергично бих отклонила подобна молба, бих отказала и каквото и да било дискутиране по телефон - един вид, мен какво ме намесвате, оправяйте се там, защо ме занимавате с глупости?!

Като това не би било поза от моя страна, а действително така бих си го мислила. Какви са подбудите на съпругата, какво тя мисли, как ли се чувства и пр. ни най-малко не ме интересува! Впрочем, тя дали ще си зададе въпрос аз как се чувствам - едва ли! Откъде-накъде ще й отделям време да разговаряме и да изпълняваме някакъв сценарий така, както тя си е наумила, че и да се утешаваме и хипнотизираме - аз да не съм психотерапевт?! Да си оправят нещата сами, големи хора сме...

Именно.

Започвам да се питам... преди време беше споделила в клуба за твоя платонична извънбрачна любов.
Дали всеки ден си информирала съпруга си колко точно си влюбена в друг мъж и как се развиват събитията и чувствата ти?

Бих, ако съпругът ми е от типа хора, които знаят ли малко, искат да знаят всичко.
Но той не е.
Знаеше, че изживявам нещо с друг мъж и ме остави сама да си реша. Знае и, че не съм му изневерявала физически.
Това му стига.