Да споделя

За тях си права-ама ми е интересно за теб…
На теб верно ли ще ти стане хубаво, като разплачеш жената и като я видиш съсипана ?

И ти ли, Бруте...

Чудех се това дали да го напиша, но защо пък не?

Та, ако въпросната съпруга не мирясва, не се кротва, продължава да ме търси и да настоява "да поговорим", накрая най-неочаквано (за нея) изведнъж с кротък глас ще се съглася. (Аз съм си така, без плавен преход.) ОК! Искате да знаете - добре; необходима Ви е истината - готово, имате я. И без скандали и емоции, поне не на мен - по-добре обърнете повече внимание на човека, мадам, ако все още не сте го направили...

Следователно, той е проявил деликатност спрямо тебе, с каквато ти не би била в състояние да му отвърнеш в аналогична ситуация.

Ами... нямам какво повече да ти кажа по въпросите за честността, любовта и взаимното уважение.

Извинявам се, не разбрах?

Много добре ме разбра, ама не ти ти изнася да говориш...

Алиса, мисля, че просто пак отказваш да погледнеш и приемеш, че има и друга гледна точка, която не е задължително неправилна. Не е твоята, явно е, но не е неправилната!
Не, не е проявил деликатност. Проявява се деликатност, когато искаш нещо, но от такт не го правиш.
Той не го е поискал, не му е било нужно, не го е направил. Къде тук видя деликатност?

Даааа, ако може и с пикантни подробности как точно те е ебал мъжът и, още по-назидателно ще е за другарката.

Мхмх, не си мисля, че съм от най-мълчаливите
Наскоро дори ме обвиниха, че не пазя за себе си неща, за които обвинилата ме твърдеше, че трябва да са лични.
Ако питаш за казаното от Алиса - да, влюбих се; не, не съм преспала с него (нито в пряк, нито в преносен смисъл) и да, разделихме се.

Не бих се занимавала изобщо с подобна безмозъчна жена.
Какво ще ми говори? Ще ме кара да се чувствам виновна или ще демонстрира притежание на някакъв съпруг или някакви права над оная му работа?

А разплаканата, съсипана жена защо е толкова изненадана? Ако това й е дошло като гръм от ясно небе и е била сигурна, че нещата не стоят така, каква е логиката да иска такъв разговор?

Мислих си, че има поне един праведен сред нас, грешните.

И забележи, всичко това след 5 г.?!?!?!

Наистина ли ги има такива?

Добре .. да поразсъждаваме ..
Ти какво казваш ?! .. конеца да закачи, пак отричаш до дупка. Нали ?! Казвало се в такива случаи - нищо не е имало .. Дежурната реплика било това (макар аз да нямах представа как се постъпва в подобни ситуации). Ти твърдиш, че би "потърсила сметка", ако ти се наложи. Еее тогава ?! Имайки предвид, че всичките горни неща ги знаеш, ще повярваш ли на някоя, която ти се изтъпанчи насреща или както ти казваш - има смелостта .. ?!? (за ква смелост иде реч тука, че не фащам ?!) да се изправи пред теб, и да ти ги нареди всичките тия дежурните. Колко ще й повярваш, м ? А таз другарка, дето е тръгнала да рови, да не е правена у дупе ?! Ми нали и тя ги знае тез дежурните реплики .. Що дири ?! .. да ги чуе отново ли ? Ми като знае, че ще ги чуе, що е нужно да си прави излишни гимнастики и разходи за билетчета ?!
А пък аз ще уважа усилията й и ще ги възнаградя с истината. Все толкоз едно трамвайно билетче е заслужила таз истина. А и нали трябвало било да съм смела .. Окей ! Не искам и да съм лицемер обаче. Затуй - цялата истина на масата. А пък другарката да се оправя .. Носните кърпички, дето ще й бършат сълзите, ги продават на всяко павилионче. Объркала се е, че аз ще го играя това.

Всичко .. каквото ме попита. От нея зависи ..

Праведните винаги са ме плашили повече от грешниците.
Защото грешниците знаят, че няма само една истина. А праведниците са като коне с капаци, склонни да съдят всички спрямо своята такава.
Има неща, които се учат само емпирично.

Имах те за идеал.

И ти си грешна като нас.

Деликатност виждам, и то благородна душевна деликатност /сигурно му е вродена/ в незадаването на въпроси, с които да те притесни и злепостави.
Ти, обаче, заявяваш, че ако си на негово място, ще искаш непременно да узнаеш цялата истина отначало докрай. Това включва ли и директни разговори, разследване, въпроси и търсене на доказателства?

Мислим, че познаваме човека до нас.Но познаваме това което той иска да ни покаже.
Ако по някакъв начин видим друго негово лице, има два варианта на наша реакция:
1. Искаме да видим и познаваме това Друго лице – Той не ни го показва-търсим варианти за опознаване-от там и решаваме как ще живеем от тук нататък.
2. Не искаме да познаваме това Друго лице /не ни допада,страх ни е или др.причина/ - не питаме , не ровим и не познаваме човека до нас във тази му светлина.
Това е смисъла на ровенето или неровенето. Едни се чувстват щастливи с 1 вариант –други се чувстват щастливи със 2 вариант. Нито аз ,нито ти сме длъжни да харесваме варианта който не сме избрали.Това дава ли ни право да го осъждаме?

Малко се затруднявам...Може би трябва да се извиня за това, че съм човешко същество?
Има една фраза на Ремакр от "Черния обелиск", която гласи, че ако си винаги прав (безгрешен), накрая се превръщаш в черен обелиск.
А човекът е красив, когато е топъл, а не вкаменен