Да споделя

Ще кипне, какво друго да стане.

Но наистина не разбирам какво печели от това съпругата. И какво очаква да чуе:
- дати и часове на срещите?
- колко пари е похарчил по любовницата?
- какви точно мили думи са си говорили?
- техничести подробности от секса им?

Ха-ха! И как е станала тая издънка? Как е разбрала след толкова време? Или може би героят се е похвелил сам в миг на афект?

Мисля, че така или иначе ще повярва на това, което иска, каквото и да й се каже, колкото и да я увещават, че нищо няма, защото е просто жена и вече си е избрала собствена версия.

В момента, тя иска да види, с кой е била заменена и да претегли конкуренцията. Това ще е решаващо, дали ще успокои собствените си духове. Дали тя ще прецени себе си, като конкурентноспособна в случая.

Carpe diem! Volente deo!

Ариел, не мога да ти кажа. Просто обяснявам, че разбирам гледната точка на жената.
И разбира се, меря през личния си аршин. Давам си сметка, че в такава ситуация бих искала да знам. Не бих питала любовницата - за мен е унижение подобно нещо - но ще искам да знам истината от него. Защото, мисля Мира беше казала, че не е нужно да се ръчка семейството и да се създават проблеми, но хората са настроени различно, аз винаги съм искала, ако знам, малко, да знам всичко. И не бих могла да продължа с недомлъвки, питайки се какво е имало между тях, колко е продължило, какво е било вложено емоционално...Ще искам да ми се каже, да го изстрадам, да простя (ако мога, но мисля, че след 5 години ще мога) и тогава да забравя. Да знам всичко ми позволява да осмисля всичко на база пълна информация, а не да си фантазирам какво е било, което при моето въображение има шансове да е доста по-лошо от реалността и да го оставя да отмине.

На мен например и не мисля, че е извратена.
Хората са различни, всеки има свой механизъм на живеене и продължаване напред.
Не мисля, че ако не съвпада с твоя, трябва да го осъждаш и заклеймяваш като извратен.

Ровенето да, може би, но излагането на показ на всичко от това минало за мен би го успокоило. Трудно ми е да го обясня.

Няма да се успокои докато някой не я успокои-защо да не и каже че не е имало нищо /щом вече е приключило и е минало/.
Да каже две три мили приказки за жената- и ние сме жени.
Винаги има измъкване - пък съпругата ще повярва на това в което иска да вярва- а най-вероятно това е че нищо не е имало.

Това пък отде накъде? Ако съпругата ще вярва на това, в което и се иска, първо би повярвала на мъжа си. Каже ли и "нищо такова нямаше", спира разследването дотам. Каже ли "да, имах връзка с тази жена", подробностите - от него. Разправиите - също между тях. Дали жената е била Пенка, Иванка или Марийка, няма значение. Тя е била трета анонимна страна на отдавна разпаднал се триъгълник. Щом вече не е актуална фигура в семейния пейзаж, няма защо да бъде отново привличана към него.

Именно да се чуди човек

ми значи се строявате групово и тръгваме под голямато липа и черешата
при бабата, дето химичка го раздава
............
даваайй, те
ужасно си, понеже

е, чак пък толкова смачкани хора ли има( за съпругата говоря )...
не разбирам как е възможно да има хора с такова ниско самочуствие и най вече да се занимават с такива неща

Добре, само ми обясни какво цели госпожата и какъв ефект ще произведе една лична среща между съпруга и бивша любовница? За какво ще я разпитва и защо? Конкретно и в детайли как си представяш срещата и разговора?

Не всички намаани като тебе

Казах, че аз не бих се унижила да питам нея.
Което не значи, че не бих разпитала и настоявала да знам него.
Споря конкретно за това, че вие защитавате позицията "колкото по малко знае, толкова по-добре" и "минало е, да го остави". И обяснявам моята, а предполагам и на други хора, че ние имаме нужда за да сме добре и за да го "оставим", да знаем първо всичко (или поне най-важното) и тогава да продължим.

Именно-разбирам защо иска да знае. Не бих искала среща с жената, ако нямах съмнения че продължава.
Не съм жена която ще се бори за мъж и не бих пречила на хора които се обичат-животът е един-трябва да се изживее с любим човек. Нямам време за губене в съмнения - мен ли обича или нея... защото виждаш ли той се двуоми /истината е че не се друоми - а така му изнаса/ . Това важи и за същата ситуация с жена и двама мъже.

И защо да е ниско самочуствие?
1.Може да е типа жена която обича съпруга си и иска да се бори за него- това ли е ниско самочуствие.
2.Може да е жена която иска истината- не я получава от съпруга си/по-една или друга причина/, надява се да я получи от третия в триъгълника за да продължи без тях- това дори е достойно-защо да е ниско самочуствие?

Ма не става въпрос за намааност бе, това е нещо между 2-мата съпрузи, не между съпругата и любовницата.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Нямам идея как е разбрала тази жена и каква е версията на съпруга. Нали разбираш, че моят съпругът ми разказа цялата история не означава нищо. А пък той може и да не знае за действията на благоверната си и не върви да се влиза в контакт с него.

Да се срещне и да каже, че нищо не е имало и това е. Няма какво да разбутва стари истории. Тя, съпругата, ако е сигурна, че е имало нещо, нямаше да иска да си приказват. Явно иска от нея потвърждение.

Най обичам да чета, ама не мога.

Не е до намааноста а е до наглостта- наскоро си дадох сметка, че една жена /дори е да не е много т.н./ печели мъжки сърца с наглостта и прегазването на останалите жени в неговия живот. Обичате вие мъжете на определена възраст да сте ухажвани и да се борят за вас. После оставате с тая дето ви търпи най-много - пък навън е сладко.
Ма няма лошо- кой как я докара в тоя живот.

Аз защитавам точно определена позиция - всичко, каквото иска да узнае, да го узнава от съпруга си. Той е връзката между нея и другата жена и е бил пряк участник в събитията. Да се търси обяснение от временно привлечен към семейството свободен електрон, отдавна изчезнал и загнезден трайно другаде, е напълно излишно.

Намирисва ми на реваншизъм тази история, не на чистосърдечно търсене на истината за попълване на семейната хроника.
А защо намирам реваншизмът в любовните отношения за извратен, това е друга тема.