Да споделя

Аз пък си мислех, че достойното поведение зависи от нас самите, не от чуждата излагация.

Алиса, ти не желаеш да разбереш, а аз се уморих да повтарям.
Твърдя, че го познавам по-добре от теб (т.е., че съм права). Не би ме притеснил или злепоставил, аз признавам грешките си и си ги нося. Не се гордея с тях, но не се и срамувам. Ако той беше пожелал, щях да му кажа. Но неговата природа е да се щастлив, като не знае минало, което вече не е. Настоящето му е отлично, логиката му - споделена от мнозина тук явно - да не разчовърква зарастнала рана. Не виждам благородство в това, това е дори егоизъм (ако трябва да съм по-крайна). Щастлив е в незнанието си. Просто е.

Значи нямаш ангелски крилца?
Олекна ми.

Полезен, и то много "егоизъм". По-скоро изгоден за тебе, отколкото за него.
Радвай се на това ценно негово качество, в него има повече мъдрост и човечност, отколкото изглежда на пръв поглед.

Сетих се за един виц.
Умряла жена и се възнесла в рая. Попитал я Господ за греховете й.
"Не пия, не пуша и по мъже не ходя", казала жената.
"Добре, отвърнал Бог, дайте ми крилца!"
"О, Господи мой, ангел ли ще ме правиш", зарадвала се починалата.
"Не, отвърнал Бог, патка!"

Като се поразведеш един-два пъти .. ще поразкършиш интерпретацията на понятието "достойнство".

Пъ Съ: Попитай съклубарките, които приемат за нормално и редно, да изровят истината, кое е достойно и кое не. Дали ще съвпадне със твойто разбиране (конкретно в ситуацията) ?!

Бъркаш.
Наистина ми е неприятно, че толкова държиш да си права за хора и ситуация, която не познаваш.
Струва ми се, че проявяваш атрибуция. прехвърляш твой мисли и действия другиму. Понеже ти не би питала, а много ще искаш, си мислиш, че това е тактичност. И не можеш да разбереш как и друг може да не пита, при това и да не иска, затова решаваш, че и той е тактичен като теб.
Но той не е.

Казах-преживяла.
Тя звънеше в къщи посред нощ. Така разбрах. Той каза -приключила връзка преди година. Казах-кажи и да не звъни. На другия ден той каза-казах и. Понеже съм „тъпичка” и знам как да проверя- проверих. Продължават да си звънят. Казах –ок ,не ти вярвам и явно нямаш смелост да кажеш на една от двете – край- искам среща тримата. Ако обичаш някой – неможеш му каза край в очите пред друг .
Момичето дойде и се държа съвсем достойно.
Каза –обичам го. Казах – ще се изнеса – поживейте двамата.Вижте ще ви бъде ли – ако не – ние /семейството ще се оправяме/ -ако да ще се разведем. До сега квот било било-ама се лъжем още години - ади не. Той каза не-искам теб.
След нея се появи друга. Той отново нямаше смелост да каже- та тя си беше нагличка и вместо да каже обичам го, направи грозни неща. И продължава да ги прави.
Не е грозно да обичаш и да си признаеш- грозно е да търсиш вина в друг, само и само ти да си светец.

Чао, излитам по задачи.

Аз лично мисля, че в такава ситуация, преди моето достойнство (което е важно), ще поставя нейното.
По някакъв начин съм наранила тази жена, така че най-малкото й дължа това.
Един вид, моето достойнство ще зависи от нейното.

М .. на чудесна девойка си попаднала .. първия път. Шегувам се разбира се ..

Еее ? .. нали това прокламирам и аз - истината. Никви осуканици и посуканици - ама нищо не е имАло .. Ей на и ти самата си оценила .. по-искрената.

Нищо не дължиш- да се обяснява кръшкача, с който иска да живее(или не И стиска да се разведе въпросната). Да го накара да говори или да си взема решенията въз основа на информацията, която има. Какво трябва да се рови назад? Сигурна ли е за бъдещето си заедно с този мъж? Все някоя друга (поредната) ли трябва да И обяснява какво И се случва?

Споделете!

О, не .. Това мислене (може да е изкривено, извратено и нам-кво-още), че видиш ли на аз съм имала връзка с женен и следователно съм наранила съпругата му, аз го нямам ! Ако го имам .. то да не съм я започвала тази връзка. Така си мисля. Не аз наранявам жена, която не познавам, а съпругът й (ако трябва изобщо да говорим за рани). Той е голям човек и носи отговорност за постъпките си.
И на никого нищо не дължа .. Може да ме е срам, може да съжалявам и съчувствам, че тя така се чувства, но .. не съм й длъжна, за да й пазя достойнството. А нима тя е дошла, за да пази мойто ?! Всичко е на резипрочна основа. Или поне така си мисля ..

Достойно поведение е едно; да позволя обаче да ме тормозят дни наред с искания за разговор и да ме въртят на шиш е съвсем друго. Защо пък да ме ползват с терапевтична цел? От сорта "хайде сега убедително да ми кажеш, че нищо такова е нямало и то така, че аз да ти повярвам на 100%, защото ми е важно да се успокоя".

Въпрос на усещане (отговарям и на Вон).
Не бих започнала връзка с женен мъж, защото съм устроена да изпитам вина.
Няма как да не я изпитвам, не разбирам защо да се вини само съпругът? Все пак, както той, така и аз съм знаела за съпругата, отговорността за изневярвата е обща, не само негова. Какво от това, че не я познавам, аз наранявам тази жена чрез знанието, че съм спала с мъжа й, което тя придобива.
Взела съм й нещо (щастие, което губи, когато новината я наранява), длъжница съм й. А аз се старая винаги да плащам дълговете си.

Не е така- там нещата продължаваха. Сега понеже не съм светица-другата история.
Аз и Той в хотел – обичаме си. Жена му звъни и понеже усеща, че не е сам го кара да и каже че я обича. Знае, че това ще ме нарани. Той казва - je t'aime. Аз нереагирам- знам, че ме обича. Минава време – той иска да се разведе. Казвам –не.
Аз не искам да се разведа. Моят мъж незнае.
Сега когато плача, се сещам за нейните сълзи когато е намерила моята снимка и за думите на неговите деца-тогава. Но бях млада и морето беше доколете. Обичах.
Грешката ми е че позволих някой да бъде наранен.

Стигне ли се до желание за инфо от третото лице - сбъркано всичко .
Когато имаш нужда от още факти инфо каналите трябва да са адекватни на секс вълните имаме три върха на триъгълника а, б , с ;
Между б и с - няма секс вълни - какво инфо се търси ?

б - да си го търси от а - ако е недостатъчно или неясно или обиждащо - прецакали са се отношенията и линията се е превърнала в зиг заг ;
в случай ,че са правили тройка , тогава има логика - желязна
същото е и в обратния случай: c към б

Нарушиш ли информационните канали няма изход , освен в разрушение на триъгълника .. и всяка точка става самостоятелна в пространството

Всеки проблем е замаскирана възможност

Е, аз съм била и от двете страни - като любвница и после като съпруга, на която са изневерили - може пък и да си плащам, знам ли.
Но все пак смятам, че любовницата просто се възползва от някаква ситуация, която не предизвикала тя. Какво става в дома им и как се представя на околните, това е друг въпрос, ама някой може и да повярва... и да го устройва дадената ситуация.

Споделете!

Аз пък вярвам в свободната воля на всеки човек. Тя, а не 1% гени, ни дели от маймуната (да ме извини Ариел, ако не съм съвсем точна).
Както той е направил избор да изневери, така и тя. Защо за болка, причинена от двама да е виновен само един? Нима това, че не познаваш жертвата те оневинява?

Както той е направил избор да изневери, така и тя.
Изневерява съпруга, щото любовницата си е "свободен електрон".
Тя може само да си зададе въпроса "какво искам от тази връзка и получавам ли го?"

Споделете!