Да споделя

Изразила съм се непълно, но мислех, че се разбира.
Така и тя е направила избор да влезе в тази сексуална връзка и да сподели изневярата на любовника си от морална гледна точка.

Най-малко любовницата се интересува от морала, но и става ясно, щото трябва да се крият и да е сама на празници. Не е лесно!

Споделете!

правиш забележка на Алиса че не приема друга гледна точка различна от нейната, но май ти правиш точно това, какъв е този напън да налагаш мнението си? Всички разбрахме ти как и какво би направила, но ти не спираш да афишираш, е добре де, но ето, не всички са на твойто мнение, нужно ли е да продължаваш да го вменяваш на хората?

Е, сега тук да се намесят Праза, Кръшкача и други (те си знаят) и да кажат, аджеба, любовницата виновна ли е? Също да попитам, дали са честни с любовницата си?

Споделете!

Моля?
Не мисля, че съм наложила някому моето мнение. Всичко, което правя е да го напиша и изкажа. За разлика от Алиса не настоявам за правота спрямо мислите и действията на някой, който не познавам, още повече, когато друг, който е доста по-добре осведомен, й обяснява, че греши.
Не правя друго, освен да обсъждам виждането си и съм готова да го променя, ако чуя аргументиран довод, че в някакво отношение не съм права.
Ще се обясня още веднъж съвсем кратко и аргументирано.
В Античността се е вярвало, че съдбата ръководи жизнения човешки път, трите мойри са решавали живота още с раждането, през Средновековието Бог и Божият промисъл са били отговорни за това, вярването е, че човек се ражда грешен и вече виновен (първородния грях). В един момент обаче хората са си казали, че ако и без това са обречени на мъки в Ада, какъв е смисълът на правден живот? И тогава в църквата се появяват течения, които ще доведат до Реформация и обуславяния на отделни от римокатолицизма християнски течения.
Но в общи линии от Ренесанса до апогея с Нитше се вярва в свободната човешка воля. Онова "мисля, следователно съществувам" на Декарт е подписът под човешкаъа декларация за независимост от божественото, вън от личната воля.
Всеки един човек решава сам.
Бракът е договор, който сключваш. Изневярата е нарушаване на този договор (за съпруга), а любовницата, чрез свободния избор, който прави да му стане такава е съучастница в това нарушение.

И какво прави католическата църква за тези бракове, че даже не им позволява да ги прекратят?
Не се е загрижила много за душите на съпрузите, щото иначе щеше да им даде право на избор.

Споделете!

Не разбрах, какво право на избор не им дава?
Не мисля, че насилва хората да се женят

добре, хубаво си го написала, но тук ставаше въпрос за друго, съпругата иска среща и как да постъи любовницата, всеки изказа мнение, но ти продължи, вярно ти решаваш какво да правиш, но това че твоето мнение не съвпада с на другите не би трябвало да те дразни...
и любовницата може да е съучастничка в каквото си иска, да му мисли оня женения, и жена му че е допуснала той да кръшка така левашки

Дали да продължат да живеят с този, който ги е предал. Или да се примирят, че Бог е изберал вместо тях (отново).

Споделете!

В кой момент различието на моето мнение с това на други ме е подрзнило?
Ако ми намериш точния цитат и ми го приложиш, и е така, с радост ще се извиня на този, когото съм засегнала

Ще попитам отново (подчертавам - питам те, не ти налагам моето мнение и не ме дразни твоето, а разговаряме по темата) - защо любовницата да може да е съучастничка в каквото си иска, т.е., според теб, да не е отговорна за случилото (случващото) се?
Аз съм аргументирала моята позиция, ако ще ми отговаряш, моля да направиш същото

Защо да е избрал Бог? Избрали са те, избирайки да се обвържат и знаейки, че веднъж избрали след това според религията им право на друг избор нямат.
(Няма да казвам, че мнозина не се съобразяват с това много отдавна.)

защото както каза някой по горе, тя е свободен електрон, на някои дори им е заложено да само любовници, и още хиляди вида жени има, и просто няма никаква вина че някой чичко е решил да се забавлява, и не я интересува че има и трета страна която ще страда, разбираш ли, има различни хора, ето, ти ако имаш връзка със женен мъж ще имаш угризения цял живот, но например на ДРаганка хич няма да и пука...

И как приемат изневярата, или католиците/ католичките не изневеряват? Познаваш ли такива семейства?

Споделете!

Смесваш нещата.
Това, че тя не изпитва вина не означава, че не е виновна.
Приемам, че не е виновна в два случая. Че е била насилена за сексуалните актове (без коментар) и в случай, че не е знаела за съпругата (но в този казус тръгваме а приори от константата, че е знаела).
Във всички останали случаи жената е знаела за съпругата. Тя е свободен електрон, решил свободно да съучастничи на съпруга. Освен, ако не ми докажеш, че не е решавала сама и свободно, не успяваш да защитиш позицията, че само "чичкото" е виновен.

Честно казано, трябва да си помисля, повечето ми познати семейства са протестантски.

добре, ако е знаела заа има вина, но тя решава пред кой да си отваря краката...но от къде на къде трябва да се съобразява с исканията на съпругата за среща?
до тук ще се съглася с теб, но за подобна среща мисля че е абсурд, и нокй не може да я задължи, дори и да изпитва чуство за вина, а и да не забравяме че случката е от преди 5 години, нужно ли е да си разваля хармонията заради случай от преди 5 години? и какво точно ще спечели съпругата от такава среща?

Отново, смесваш
Аз да съм казала, че не решава сама пред кого да си отваря краката? Напротив. Казвам, че има свободни решения, осъществяването на които я правят виновна.
А за това какво печели съпругата, написала съм го в самото начало и дори на няколко места Вярвам, след като ме обвини, че налагам мнението си, си го прочела и не е нужно да се повтарям.

Най-лошото за любовницата е да бъде оставена " на тъмно", т.е. възоснова на информацията, която получава ( от него!) да се вкара в некакви филми (направо сериали). Да си мисли, че тя "ще го спаси от тая лошата, фригидната и т.н...и ще си заживеят дълго и щастливо, когато той се разведе!

Споделете!

не съм съд да те обвинявам, просто ми направи впечатление, нищо лично, разсъждаваме по темата все пак
замислих се, аз например ако съм била любовница, точно в този момент няма да изпитвам вина, после сигурно ще ми е супер кофти, но пък ако е имало бурна любов никой не мисли за после

Чисто любопитство - а тогава защо да е най-добре за съпругата това, което е най-лошо за любовницата?