Да споделя

Аз много добре те разбрах от първия път, но ти май не разбра какво се опитах да ти кажа за мъжа ти.

Спомена, че е подозирал, че става нещо с тебе, но не ти е задал въпрос. И доколкото помня /не ми се рови в темата сега, поправи ме ако греша/, направи предположение, че постъпва така от егоизъм и незаинтересованост. Вероятно така ти усещаш нещата. Ако той беше на твоето място, а ти на неговото, би поискала да узнаеш истината. Това е твоята представа за споделена любов и споделен живот.
В моята ценностна система вродената деликатност, в която подозирам мъжа ти, стои много по-високо от егоизма, в който ти го подозираш. Излиза, че съм направила комплимент на човек, когото съвсем не познавам, за разлика от тебе. А ти ми се караш и се сърдиш, че греша.
Извинявам се за погрешната си преценка, нека бъде, както казваш - човекът не е деликатен. Вземам си думите назад.

Хайде сега!
Аз не ти казвам, че се сърдя, че грешиш! Аз ти казвам, че грешиш и се сърдя, че упорито си мислиш, че знаеш по-добре от мен, въпреки, че ти написах няколко пъти, че си в заблуда. Аз не съм обидила съпруга си, отбелязвайки, че не го прави от деликатност, аз излагам нещата и причините такива, каквито са.
Изнервящо е, когато някой непознат упорито ти пише каквото си знае и дори не си прави труда да се влуша в думите ти.

Абе май ти писах веднага след твоето опровержение, че от деликатност или не, според мен човекът е постъпил в твоя полза и това е достатъчно. Ти си го познаваш, имал е съображения да не предизвиква разговор с теб на тази тема, но каквито и да са те, са по-далновидни от твоите виждания по въпроса. Може и да ти тежи, че не е поискал да чуе нещо, което ти си била готова да му изповядаш, но той познава по-добре себе си и от тебе и вероятно неслучайно се пази от твоята изповед. Аз бих уважила това му решение, без да прибързвам с "диагнозата".

Алиса, спри се малко, моля те!
"По-далновидни от твоите виждания по въпроса" - колко пъти да ти казвам, въздържай се от оценка на нечии виждания. Ти си имаш твоите, аз моите. Недей обаче да си позволяваш да мислиш, че твоите са правилните.
Не ме интересува колко си убедена той в чия полза е постъпил, нито анализите ти, нито мнението ти. Не го искам. Да не говорим, че е грешно.
Нищо не ми тежи. Нито държа нещо да споделям. Той от нищо не се пази. Говориш и пишеш глупости и инатливо държиш да ме убедиш, че са верни.
Приеми, че не са.

Извинявай, че се закачам за твоя пост.

И двете ВИНАГИ, в споровете, твърдите, че сте прави и непогрешими.
Особено Алиса, поради честото си присъствия.
Ще се въздържа от други коментари, за да не ви засегна допълнително.

Писнало ми е от люде, които не признават другото мнение, сещайте се за коя говоря.

Истината не е винаги една, има и друго мнение.



Всеки човек е една вселена с всички последствия, вкл. и относно истината.



П.П. Клубарите имат поздрави от Шаш и съпругът й, утре летят обратно, много са готини.

aceris, аз не твърдя никъде, че съм права и непогрешима за всичко.
Казвам само, че по-добре от Алиса знам подбудите на съпруга ми.
Но се съгласявам, че спорът стана глупав.
Аз слагам точката тук

Време беше.

Въздържам се от останалото, което бих искал да кажа на другия събеседник, защото ще настане война, тъй като някои жени се считат за непогрешими, т.е. ангели, и не признават другото мнение, становище, виждане, разбиране за живота и ситуацията и т.н. и т.н.

Очаквам ураган срещу мен.

П.П. Клубарите имат поздрави от Шаш и съпругът й, утре летят обратно, много са готини.
И аз вчера се видях с тях, радвам се, че са оцелели до днес

Какво да ти кажа, дежурното любопитство ама коя е, ама каква е. Ама как е могъл мъжът й, ама колко време? Аз по принцип не съм чак толкова войнстваща и посъветвах момичето да й каже, че всичко е глава на съпругата, че си няма на представа какво става помежду им, но че съпръгът й е свестен мъж, добър съпруг и добър баща и след 5 години няма смисъл да се рови и да си създава излишни напрежения. Надявам се да се кротне! Дето се казва за 5 години костите на мъртвец ще изгният!

Темите в клуба са за размяна на виждания и оценки на тези виждания, Ева.
Новинарското излагане на факти без коментар не образува форум.
Така, че не смятам да се въздържам и занапред от оценка на изложени факти, защото смятам тази си способност за проява на мисловна дейност.
За тебе остава да кажеш "съгласна/несъгласна с тебе".
А ако искаш да въздържиш, когото и да било от оценки, не пускай теми и не изнасяй информация за разчепкване. В това число и твоите виждания и оценки по един или друг въпрос.

Много ми е смешна тази реакция - ти млъкни, защото не съм съгласна с тебе, ти пиши, защото сме на един акъл.

Освен ако не изгаря от желание да бъде въвлечена в интриги.

Какъв ураган?? Дребни интригантчета като теб освен безразличие най-много презрение да събудят в другите. Сипи си едно виски(с лед) и чакай нацката ти да излезне от банята.

..как веруем и мы сами,
не ведая, что творим!...

Добре де, вие тук спорите и спорите, че не е редно съпругата да поиска информация от бившата любовница, а от съпруга. По принцип съм съгласна. Но да предположим, че въпросният съпруг отказва да отговори на въпросите на съпругата или дава незадоволителни за нея отговори? Тогава какво? Може би рещава, че единствения за нея изход е да поговори с любовницата.
Ако бях на мястото на съпругата и като гръм от ясно небе ми дойде вестта за неговата изневяра, за която не съм и предполагала, сигурно бих искала да знам.
Възниква въпросът кое е правилното, ако си любовницата - да признаеш на съпругата за вашата връзка или да премълчиш. Трудно ми е да отговоря на този въпрос.

Преди да отреагираш първосигналноя, сядаш и се замисляш чисто по-женски. Не знам каво би й донесъл един подобен разговор за събития от преди 5 години. Каквото и да е мизерията, няма нужда да я правим по-голяма, отколкото е.

Нали говорим за тази жена, за нейните мотиви. Може и да е първосигнално, ама тя е решила, че иска да знае. Или няма право?
Твоята приятелка какво реши все пак?

Защото на мен ми е трудно да отсъдя и да кажа - тя няма право да знае, няма право да рови в миналото, тя е една загубена патка.

Да рови бе - ма може да рови само при съпруга си. Защо да се унижава да звъни на бившата любовница??

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Горе направих едно предположение - защото съпругът може да мълчи като пън, примерно.

Всъщност аз не разбрах как съпругата е разбрала коя точно е любовницата и как е успяла да се свърже с нея. Все пак са минали цели 5 години, нима той все още пази неин телефон или какво?