Преди да питаш български имигранти защо, след като са успяли материално в САЩ, са се прибрали в България, или са се оженили за българки, или и двете...

Икономическа система работи с... икономически параметри. Влагаш съвест и труд и етика и други параметри - и вадиш материални и културни параметри. В цялото това взимане-даване някога някъде да виждаш параметъра "обич"? Не системната обич, пропагандната, а човешката. Човешката обич, и факторите водещи до нея, съществуват в пряк противовес на икономическата система; колкото по-ефикасна икономическата система, толкова по-незначителен човешкият фактор в нея. Намиране на обич в такава система не е в силите на повечето имигранти. Защото едно е да се нормализираш материално и да купиш мястото си в икономическа система, съвсем различно е да намериш място в човешкото общество, на лична човешка основа.

Помня едно време като ги разправях тези неща на български имигранти, и бях гледан като луд. Виж какъв загубеняк съм, нали? Плямпам за обич и човещина, и не забелязвам как тя блика от филмите и други места... И? Не познавам български имигрант в САЩ който да се е оженил за не-българка и да е щастлив. (Това не значи че брак с българка гарантира щастие, разбираш.)Също така, не познавам български имигрант който да се е оженил за англо-американка. (Чувал съм че има такива, но не ги познавам.) Все се женят за унгарки, рускини, мексиканки, аржентинки, италианки... Англо-американското общество, с други думи, им е било ритник. Както би ритник и на мен. И идва моментът в който човек казва: до тук с материалните параметри на взимане-даване с икономическата система; вече си търся обич. И - оппа! - кой как може, кара вара - и се задоми с българка или на право се прибере в България.

Мислиш че те будалкам и се правя на интересен и развивам теми от гимназиално-пубертетски залитания? Че я погледни моите разкази! Погледни ЧОВЕШКИЯ елемент в тях! Кой говори? Всичките американци, с които съм можел да се сближа... колко от тях са "нормални"? Всичките са издрапали през житейска криза. Я война, я бедност, я и двете, я нещо друго - и юмруците на живота са ги очовечили, избили са от главите им вярата в тяхното расово, етническо, религиозно, и кой знае какво още превъзходство, и... тези американци, практически, са добили психологията на имигранти в собствената си страна. И ето ги сближили се с мен, друг имигрант. Къде прочете мой разказ в който да описвам американец, който да е водил НОРМАЛЕН живот? Има такива, повярвай ми! Има една дебела прослойка американци, които имат нормален живот, и за които Америката от моите разкази им е така чужда и непозната - пък и неприятна за опознаване... С което идваме до значителна причина защо аз насочвам каквото пиша единствено към българи. А имам литературната школовка и доказано мога да пиша и на английски, за англо-американския пазар.

А що се отнася до мен, брой ме "критичен" и "взискателен", не нещастен. Но това е отвъд темата тук.