Едва ли има държава в света, подсигурила абсолютно качество на живот, такова каквото се иска на всеки един от гражданите й поотделно. И всеки да е абсолютно задоволен. Няма такава държава!

Ти не искаш да се мериш по качество на живот с никой друг, от никоя друга държава. Нямало относителност, казваш. Аз пък казвам че има. Въпрос на разбиране. След като знам, че в Америка живея по-добре от когото и да било на моето ниво, където и да било другаде по света, започвам да си мисля, че ако въпреки това не съм доволен и постоянно намирам кусури, трябва да има нещо нередно в мен. Казвам нередно, защото заради това аз не бих имал щастлив живот. А е редно, когато човек има собствен покрив над главата си, храни се добре, има работа, печели достатъчно да изхранва семейството си и да го облича и да може да си плаща всичките разноски, че и спестявания да има и сравнително нови автомобили да има и след всичко това, да се чувства щастлив. Ако въпреки това не може, ами съжалявам. Не знам какво трябва да стане, че такъв човек да се почувства щастлив. Не знам дали е възможно.

Това дето съм го написал по-горе, не се отнася за теб, щото те познавам и нямам чувството, че не си щастлив. По темите ти може така да изглежда, но в същност не е така. Няма нищо лошо, човек колкото и да е добре, да се стреми към още по-добре да бъде. В същото време, трябва да си дава сметка и за това дали може и дали е целесъобразно. Аз ако съм лекар и работя за $300 на час, бас хващам с теб, че ще гледам да застъпя пациентите си така, че да нямам празна и една минута. От това, че на някои пациенти може да се наложи да чакат по-дълго, естествено е да останат недоволни. Дали си струва човек заради това да си губи сънят? Въпрос на разбиране. Някой ще си го губи. Друг ще си спи спокойно. Кой повече ще загуби мислиш?

Живей си живота и не се кахъри за щяло и нещяло. По-добър живот от този който си си създал, едва ли е възможен на този ти етап на развитие. Радвай му се и бъди щастлив.


Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш