Че ти лично ще си разчетеш работното време и ще уважиш пациентите - бас няма да държа. Щото не искам да губя. Ти вероятно ще го направиш. Защото имаш вкоренени възгледи, в които свободния пазар, конкуренцията, стойността на клиента са основни фактори за успешно дело. Но в американските лечебни услуги няма нито пазар, нито конкуренция, нито дявол - освен нагласасен монопол. В секторите на здравеопазването, където пациентът има свобода на избор - нещата са добре. Да си ме чул да се оплаквам от американски зъболекар? Или от американски очен лекар? Или от ортодонт? Не! А се оплаквам от другите лекари, които се назландисват на Д180 000 годишна НАЧАЛНА заплата, и дънят с график от 20 - 30% претупване - защото деловодите им с толкова са над-планирали дневната заетост - и лекарите не им пука че това над-планиране унижава пациентите - защото пациентите нямат избор. Избор няма, защото здравеопазването, практически, е социализирано, но в най-лошия вариант: капитализъм по цена, социализъм по дозиране на лечение и услуги. Зъболекарите, очните лекари, ортодонтите (и пластичните хирурзи, но слава Богу не съм имал нужда от тяхните услуги) все още работят предимно в частен капитализъм - и цените са капиталистически - но и качеството също. Ако мислиш, че описанието на американското здравеопазване като "социализирано" по доставка на лечение е мое хайдушко изказване... Мисълта си е моя. Но вече чета същите мисли, изказани в списания (примерно Атлантическо Месечно), които пък цитират статистически и социологични анализи.

Гледната точка към обществото зависи от много фактори. Един от тях е усета на обвързване. Който се усеща обвързан към обществото, реагира на проблеми които не го засягат лично него, в момента - но засягат другите членове на обществото. За това не си ме чул някога да се изцепвам с "нали аз се уредих" или "нали моето семейство е уредено" - изцепвания които, в социологично отношение, са кръгла простащина. И ти не си се изцепвал - но и ти си загубил психиката на "аз срещу всички", която е доста привична на хора от бедните държави, които хора особено често базират възхвалата си на САЩ точно върху "аз нали се уредих", или в по-учтива форма, "теб лично кво ти дреме - нали си се уредил". Ето защо, примерно, на референдума тук дали да ограничим обезщетенията от лекарска издънка, ние със съпругата гласувахме "не". Не че ни засягаше лично нас, но обезщетенията ще бъдат изчислявани чрез икономическата стойност, в звонка пара, на бъдещия живот на осакатения от лекарска грешка. Много силна система - но каква е звонката стойност на осакатено дете? Вероятностите са 25% че то няма да завърши гимназия, нали? Или на осакатен пенсионер? Той пък изобщо няма икономическо бъдеще и данъкоплатна значимост. Гласуването за ограничение на обезщетенията практически може да бъде разглеждано като стимул за лекарите да охлабят качествения контрол - особено върху най-слабите части от обществото. Не, това нямаше да ни засегне лично, и да, ние в тази система сме се уредили - но гласувахме "против". Знаеш ли що народ се изгласува въз основа на текущото им лично положение и на нито размисъл встрани от него? Ограниченията бяха прокарани. Интересно какво ще чуваме от същото безкритично мнозинство когато то влезе в пенсионна възраст и/или види малолетни внуци!

Последно нещо: каквито критики имам срещу САЩ, забелязал ли си че са в точно определени насоки? И че по един или друг начин се опитвам да работя чрез системата за поправка? От нашия край на улицата, от 5 къщи с 10 гласоподателя, тук ти пишат 50% от гласуващите; съпругата е другите 50%. Между другото, като толкова се усещаш въвлечен в американското общество, че го виждаш така оптимистично и те бъзикат моите критики срещу негови аспекти: ти как гласува на референдума от по-горе? Защото ти лично и пряко, ако някога пострадаш от лекарска грешка в Тексас, си точно частта от обществото, чиито интереси ние се опитахме да опазим. Та ти, значи как гласува? Няма да те питам за въвлечеността ти в другите полета на моите критики, като разправий със здравни осигуровки, или монополни схеми за телефонни услуги и подобни, защото вероятно си гледал на домашните за САЩ развития чрез контракти от чужбина. Което е чудесно, но пак е от чужбина, не от тук.

Стана интересна обмяна. Моите благодарности! Несъгласия колкото щем - но изразени смислено и културно. Американската корпорационна школовка работи, да? Има хубави неща в корпорационната култура - но ако ги кажа, не се забелязват. Май хората най-обичат да се вникват в критики, но това е човешко. Ако хората бяха безкритични, още да живеем в пещери.

Приятен ден, за сега, че аз отивам на още едно събрание... Поздрави! И здраве! Сакън не му е вече времето да си имаш работа с лекарите от тази страна на океана, в родния ти Тексас, че и целия да те разфасоват, стойността ти е максимум Д750 000. От която адвокатът реже 1/3, и след другите разноски... Здраве му е майката, значи!