Правилно отбелязваш куп неща. Но едно нещо не отбелязваш: че кой каквото вижда около себе си го вижда от личната си гледна точка и видяното е оцветено от задните мисли.

Не се оплаквам от 9-те цента до Галвестон. Оплаквам се от ЛИПСАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ. Тук е редно да отбележа интересен куриоз: спадането в цената на телефонните разговорие няма нищо общо (или има много малко общо) с изнасяне на американско производство извън САЩ. Защото практически няма изнасяне. Виж американската трудова сила какви чудеса може да върши! Защото и аз помня как в 1989, примерно, разговор до България струваше Д1.15/минута, и какъв кеф беше когато се появи конкуренция от американски телефонни компаний във връзката с България - и цената спадна на Ц95, и прочие.

Окрупняването на производство, снабдяване, и закупуване води до ценово снижение - но води до обеми, които изхвърлят "шареността" на производителите. А тази шарения дава основата, от която тук-там ще се пръкне следващата новост и в производство, и в снабдяване. САЩ все още са доста "шарени" - но вече се вижда краят на това. Чел ли си какво прави УолМарт с производството на потребителни стоки? Не че УолМарт имат за цел да правят нещо лошо! Но те просто купуват обем. Страхотен обем. Ако хванеш поръчка от УолМарт - няма начин да задоволиш и друг клиент. А УолМарт или купуват обем, или никак - защото така им е най-евтино. Който е получил поръчка от УолМарт - и после не е получил втора... В това време другите, неполучили първата поръчка... На кой да продават, след като УолМарт с обема си избутва другите по-дребни магазини? Съветският пример, как всичко, от сол и кибрит до обувки и чушки, идва единствено с влакови композиций... Се мержделее заплашително, ако целите САЩ бъдат превзети от обемите на УолМарт и МакДоналдс. Пак да кажа: нищо нямам против тези фирми! Но техният обем е могъщ фактор в много икономически полета. Знаеше ли масовият обем на месни покупки от МакДоналд че на практика е променил американската месодобивна промишленост, като започнеш от фураж и добитък през кланниците та до какви ли не други заврънтулки? Една от заврънтулките бидейки намалената способност на САЩ здравни власти да засичат и изолират заразено или некачествено месо, и да го проследяват до специфични пакетажи за отзоваване от употреба. Миналата година четох поредица статий по въпроса, от Центъра за Болест Контрол, някои от тях.

А има и друго нещо с понижените цени от вносни изделия: ниската цена не те грее ако нямаш работа. Или ако трябва да сновеш между 2-3 работи дневно за да се изхранваш. Тук удряме в качеството на живот. Не за мен или теб или кой как лично се е уредил, а за масата. Масата, която създава общественото обкръжение в икономически, културен, етичен, морално-стойностен, и други аспекти. Това обществено обкръжение не е гарантирано и вечно. Ако искаме нормално правосъдие - искаме нормално общество, ПОЗВОЛЯВАЩО и ПОДСИГУРЯВАЩО да има нормално правосъдие. Нормалното общество не снове между 2-3 работни дневно за да се изхранва, пък колко ще да е спаднала цената на пуловер. Същите тези корпораций, които изнасят американска работа по бедните страни - те същите се хленчат в американски съдилища само. Защото осъзнават, че в общество с ниско-платен труд, нивото на етиката, моралните стойности, и други предпоставки, достигат до полагане на... ниско-качествени съдилища. Те искат хем да смучат облагите от ниско-платен труд (ама да не зависят от обществото на този труд!), хем да бъдат защитени от обществото на високо-платен труд (ама да не плащат за труда). Такова цицане от две места не се получава. Аз писах по въпроса в клуба Политика (темата за стенограмата).

Според мен, САЩ са опуснали положението спрямо корпорацийте още с разрешаването на корпораций да действат под неограничена харта. Голяма грешка! Корпорацията трябва да бъде допусната да работи единствено под стриктен обществен контрол, както е било до 1930-и-някоя (или май 1950-и-някоя, забравих): обществото издава разрешително (хартата) за специфично време, за специфична икономическа дейност, подлежаща на специфични правила и закони и стандарти. След изтичане на срока на хартата, корпорацията или изчезва, или отива пак пред обществото да го убеди че ще влезе в полезна икономическа дейност - и заслужава подновяване на хартата. Или пък корпорацията е видяла, че има по-доходно занимание с друга дейност - и иска друга харта.

Впрочем, всички еднолични фирми подлежат на обществен контрол. Чрез смъртта на собственика. Щом той умре, обществото подлага онаследяването на фирмата на обществените правила и закони - и ефективно разрешава, или не разрешава, на наследниците да продължат икономическата дейност - или да я променят. Корпорацийте не подлежат на биологическа смърт, която да даде пролуката за обществен контрол. Ето защо корпорационните харти още от време оно в Англия са били ЗА ВРЕМЕ и за СПЕЦИФИЧНА дейност. Щом корпорацията не подлежи на биологическа смърт, обществото й налага легална смърт. И защото САЩ не са имали обществената система да се занимават с тези овързани въпроси, думата "корпорация" в САЩ е била мръсна дума чак до края на 1800-те години. Това което днес минава едва ли не за парагон на патриотизма, реклама за САЩ, наличието на богати могъщи корпораций, преди 100 години е бил кошмарът на американското общество, отбиращо от политика и икономика.

Тия неща са безкрайни. Но благодаря за възгледите! Нали това е целта на дир-бе-ге-то, да предоставят форум за обмяна на възгледи? Че разумни и мислещи хора да ги обменят.